Идаи Имението - Къщата на Анита

Червенокоската се подсмихна и отново отиде в кухнята.

-Какво ще готвиш?-Али погледна подозрително приятелката си.

Франческа почука на вратата.

Али отиде да отвори.
-Здрасти.-Усмихна се на момичето.-Заповядай,влизай.

Франческа се почеса по тила и погледна объркано.
- Ама аз дойдох само за да Ви попитам няколко въпроса...

-О.Помислих си,че си от гостите,които поканихме.И все пак,влез,можеш и вътре да питаш.

Направи една решителна стъпка (и токчето на ботуша 'и едва не проби пода), с която прекрачи прага и влезе. Започна да се оглежда.

-Та,Какво ще питаш?-Али извади сок,вода,саке,кола,спрайт и фанта. Не знаеше кое ще й поискат

- Да сте виждали някакви подозрителни или странни хора наоколо? Искам да кажа, костюмирани, с тъмни очила, предаватели/слушалки/микрофони, пръстени със странни камъни и цветни малки кутии, накачени по тях?

-Аз дойдох днес във града.Съжалявам,че не мога да помогна.-Али се усмихна извинително.-Ако видя,ще ви кажа.

- Хиляди благодарности.
В този момент телефонът на Франческа звънна. Тя се опита да го игнорира.

-Ако искате,изчакайте приятелката ми да свърши със готвенето.Тя живее тук и може да ви помогне.

- Aмии... Добре. Благодаря за гостоприемството.
Телефонът продължаваше да звъни.

-Няма ли да вдигнете?

- Май ще ми се наложи.
След това извади телефона си и натисна бутона за приемане на разговор. Моментално отдалечи апарата колкото беше възможно по-далеч от главата си. Из имението проехтяха крясъци.
- "ВООООООООООЙ! Жено, стига си си развявала задника насам-натам и веднага идвай!"
Капка пот се стече по челото на Франческа. Тя доближи телефона до ухото си.
- Капитане, на мисия съм.
След това отново го отдалечи.
- "ВООООООООООЙ! Мислиш ли, че ме интересува?! И.. Ой, идиот, пусни ми косата! Мамка ти, пусни ми косата!"
Капката продължаваше да се стича по лицето на чернокосата.
- "Скуало! Твърде си жесток! Да имаш такава коса и...
"Идиот!"
"Както и да е, Франческа, изглеждаш ми мълчалива. Да не би да си в онзи период?"
Чу се звук от чупене на чаша и телефонът даде сигнал за заето.
Франческа гледаше тъпо стената.
- Извинявам се... За това... - след това прибва телефона си. - А си бях помислила, че ми липсват....

Телефона отново звънна.
- Е, съжалявам, но май ще се наложи да проведа един разговор. Никой не трябва да става свидетел на това, а и без това трябва да разпитам и други хора. Е, ще тръгвам. По късно ще намина отново.
Франческа се запъти към вратата. След това излезе от имението.

Анита бе дочула разговора и направо се метна през прозореца, препречвайки пътя на момичето:
- Съжалявам, че се забавих! Увличам се някой път... Както и да е... Какво има? Аз съм Анита...

Али излезна,като махна на Анита.
-Извикай ме,когато дойдат всички,отивам да се поразходя.

Анита се върна в стаята си, като трясна вратата, метна чантата си на леглото (тя следователно се изхлузи и падна от другата страна, строшавайки вазата на нощното шкафче, но това не направи впечатление на момичето). Свали набързо дрехите си, беше й горещо. Взе един душ, след което си облече дамски боксерки и едно съвсем леко потниче. отиде на верандата и се загледа в небето. Здарво стиснатите й от яд юмруци се отпуснаха. Момичето сведе глава и я опря на стената уморено...

Али се прибра уморена и се метна на леглото да спи.
нмбжг

След няколко секунди се събуди стресната."Нов вампир?" помисли си тя. Можеше да усеща когато някой вампир ухапе човек и го превърне във себеподобен,когато някой вампир е убит или има деца вампири,абе беше във връзка със всеки вампир на тази планета.След секунда очите се разшириха от ужас "Анита?" Това беше достатъчно на Али да се завие през глава и да заспи дълбоко, само и само да не й се налага да мисли по въпроса.

Момичето се изправи и се прозя. Изхлузи се сънено от леглото и отиде да си направи нещо за пиене. Със чаша шоколадов шейк в ръка тя седна на една пейка в задния двор и се замисли.Загледа се в небето.

Една птица летеше в кръг над нея. Момичето издаде остър пронизителен писък, птицата се сниши и кацна на ръката й. "Интересно от къде ли идва?" Али видя закрепеното на крака й писмо и го отвърза, за да го прочете.

Момичето трепна за миг,след това стана и въздъхна. "Никога няма да се скрия от теб,а?" Отиде и си взе якето. Обу се и излезе, като залепи бележка на вратата. Когато Анита се върнеше, щеше да я види.

-----------------------------------------

Червенокоската оплете няколко пъти вратовръзката на възел около ръката си и накрая я захвърли на леглото.
- Уф, Саске кун ще ми я върже! - тросна се тя и погледна към останалата част от униформата си за гимназията...
Черната пола беше закривено метната на един стол, а бялата риза - върху нея. Очите на Анита се завъртяха и тя се засмя...

» Хюга имението - Стаята на Хината
» Апартамента на Анита
» Къщата на Сакура ^^'
» Къщата на Учиха
» Къщата на Роси