Just a game

Заглавие: Just a game Чет Авг 06, 2009 10:17 pm

В кой ли български аниме форум вече ги няма моите литературни творения? ;О

Пролог

- За бога, не мога повече така! – изкрещя чернокосата със стичащи се по бузите сълзи.
- Моля те, Харука... – тихо каза другото момиче, бавно приближавайки се към приятелката си. – Моля те...
Харука, сякаш, не я слушаше. Тресеше целият парапет с треперещото си тяло. Канако продължаваше да се приближава към нея.
- Моля те... Не ме оставяй сама... – прошепна още веднъж. – Не ме оставяй! Ти ми обеща!
Постепенно шепотът бе преминал в крясъци. Отчаяни крясъци.
Харука само ‘и хвърли един безчувствен поглед.
- Егоистка, ето какво си ти. – и пусна парапета. След секунда остра болка прониза цялото ‘и тяло. И това беше края.
Канако изкрещя и се спусна по стълбите. Бързо се добра до тялото на другото момиче. Сложи ръката си на гърдите ‘и. Нямаше пулс. Празните оцъклени сиви очи се взираха в тавана.
Канако само погледна към камерата, закрепена за едната стена на огромното помещение.
- Убиец... – едвам каза тя. След това усети как всичко пред очите ‘и става черно. И припадна.

Човекът пред монитора се усмихна. Не, той нямаше да я убие още.

Стара изоставена сграда. И игра. Просто една игра на живот и смърт.

Заглавие: Re: Just a game Чет Авг 06, 2009 10:52 pm

Интересно ми стана,напомня ми на някакъв трилър,може би на "Убийствен пъзел". Ще чакам първа глава :)

Заглавие: Re: Just a game Пет Авг 07, 2009 2:00 am

Няяяя~
Нали знаеш колко много харесвам убиец-сама =D

Заглавие: Re: Just a game Пет Авг 07, 2009 2:02 am

Име: Фуджиеда Канако
Години: 17
Занимание: Ученик
Дата на раждане: 15 август
Очи: Светло сини
Коса: Черна, начупена, дълга до кръста

Име: Юки Харука
Години: 16
Занимание: Ученик
Дата на раждане: 18 март
Очи: Тъмно сиви
Коса: Черна, права, дълга до раменете

Име: Кавамура Рен
Години: 17
Дата на раждане: 5 януари
Очи: Зелени
Коса: Сребриста, права, до раменете

Име: Хирасе Каори
Години: 16
Дата на раждане: 26 октомври
Очи: Кафеви
Коса: Кестенява, права, до раменете

Име: Хирасе Кей
Години: 16
Дата на раждане: 26 октомври
Очи: Кафеви
Коса: Кестенява, къса

Глава 1

- Фуджиеда Канако, мързел такъв, веднага се надигай от леглото! – изкрещя Харука, ритайки вратата. В стаята не я очакваше нищо ново – спяща Канако, чиято глава виси от леглото. Момичето си говореше на сън и размятваше ръце, изчервена до уши. Тя продължи да мята крайниците си, след което се изтърси на земята. Почеса се по главата и попита объркано:
- Къде са кексчетата? До преди малко бяха тууу... – след което отново се унесе.
Веждата на Харука трепна, вените по лицето ‘и започнаха да изпъкват. Тя заби крака си в корема на приятелката си и кресна:
- Събуди се!
Другото момиче продължаваше да спи.
- Събуди се, за Бога! Ще закъснеем заради теб.
Никаква реакция от другата страна.
- Няма оправия с теб... – след като каза това, Харука се запъти към кухнята. След малко се върна в стаята с чаша в ръка. Усмихна се злобно и изля течността от чашата право в лицето на спящото момиче.
В целия жилищен блок прокънтя крясък.

Русокоса жена вървеше по коридора на двуетажната къща. Стигна до врата с огромен кървавочеввен надпис „DO NOT DISTURB!” и леко почука.
- Рен! Рен! Събуди ли се?
От стаята се дочу приглушено мънкане.
- Рен!
След малко вратата се отвори и пред нея застана момче на около седемнадесет години. Сребристата му, стигаща до раменете, коса бе разрошена, очите му бяха леко притворени. Момчето продължи да издава неясни звуци, почесвайки се по тила.
- Закуската е готова! – изчурулика жената и се запъти към кухнята. Рен само я изгледа сънено и измънка нещо. След това отново влезе в стаята си.

От къщата на семейство Хирасе се чуваха крясъци.
- Каори! Каоoрии!! Къде, по дяволите, се затри отново?!
След това и още един, сякаш в отговор:
- Млъкни, идиот такъв! Неко, неко, неко-чаан!
Кей обикаляше цялата територия на къщата, търсейки досадната лигава ненормална неприятна (както той често се изразяваше) Каори. След дълго и усилено претърсване, я намери на двора зад къщата. Тя гонеше някаква котка, която, очевидно, се стараеше да избяга от нея.
Кей само се приближи, хвана сестра си за яката на ризата и започна да я влачи към къщата. Тя понечи да го удари, но не улучи.
- Пусни ме, бе! Пусни ме!
Никакъв резултат.

Времето беше топло и приятно. Просто поредния летен ден.

Заглавие: Re: Just a game Пет Авг 07, 2009 7:19 pm

Имам чувството,че едно прекалено спокойно и хубаво утро, за да е истина. хД Дано скоро има кървища.

Заглавие: Re: Just a game Пет Авг 07, 2009 9:22 pm

Глава 2

Черен фон и кървавочервени надписи. Ето това представляваше сайта ‘Just a game’. И два бутона – 'Да' и 'Не'. С тях можеш да отговориш на въпроса: 'Обичаш ли да играеш?'
"Дали обичам да играя? Разбира се. " – заключи на ум Каори и натисна върху малкия червен бутон, гласящ "Да".
Екранът стана чисто черен. Само и единствено черен. А след него и всичко останало. Черно.

-....буди се! Събуди се! Харука, събуди се, за бога!
Гласът 'и се стори далечен, сякаш идващ от дълбините на дълбока бездна.
- Юки-сан. Жива ли си?
Е, този глас определено не идваше отдалеч. Харука отвори очи. Всичко беше замъглено и неясно, едвам се различаваха 2 силуета. Постепенно всичко започна да се изяснява и след известно време картината стана кристално ясна.
- Канако? И... Кавамура-сенпай? – чернокосото момиче изглеждаше доста объркано. – Къде съм?
Огледа се. Стаята, в която се намираха бе обзаведена в готически стил. Килимът беше пурпурен и напълно изчистен, без абсолютно никакви шарки. Стените бяха в тъмно, почти черно, сиво, на тях бяха закачени много картини. Харука разпозна някои от тях – бе ги виждала в учебниците си. Канапетата бяха черни, също като пердетата и покривката на масата, която стоеше в средата на стаята. Момичето оглеждаше всичко, сякаш под влиянието на някаква хипноза.
Помещението беше наистина голямо и доста интересно.
- Юки-сан.
Без отговор.
- Юки-сан.
Юки беше неадекватна, напълно хипнотизирана. Тъмните цветове 'и се струваха завладяващи.
"Какво е това място? Някога ще разбера ли? Защо съм тук? Защо не съм само аз?"
И още куп въпроси без отговор.

- Харука! Добре ли си?! – извика Канако. Приятелката 'и все още беше неадекватна. Нито 1 мускул от тялото 'и не трепваше. Просто стоеше напълно неподвижна, сякаш умът 'и бе някъде другаде. Сякаш въобше нямаше ум. Сякаш беше труп, който по необясними причини има пулс.
- Харука!
В следващия момент, въпросната персона бе зашлевена леко по лицето. Отново никаква реакция.
Последва привидно силен шамар. Реакцията отново липсваше.
Канако понечи да я удари отново, но нещо я спря. Осъзна, че това е третата персона в стаята.
- Фуджиеда, престани. Погледни я в очите.
Тя направи каквото 'и каза съученика 'и.
Харука сякаш гледаше някаква несъществуваща точка. Сивите 'и очи бяха празни, лишени от всякаква мисъл.
- Фуджиеда, не виждаш ли, че е твърде упоена?
- Но... Досега беше нормална!
Рен само поклати глава.
- И аз не мога да си го обясня. Но е факт.

Заглавие: Re: Just a game Пет Авг 07, 2009 9:56 pm

Lol.
Нали съм тъпо,та ми отне време да чатна. Не разбрах как се озоваха там. Давай другата глава,че се обърках как прехвръкнаха от едното място на другото.