Tehee~..Нова глупост! Този път съм решила да е по-..сериозно..Няма да слагам по-..*такива* моменти..Е,може би един или два...Все още обмислям идеята =D
Тъ,тва е пролога.Не с еполучи точно както си го представях и млако се чудя дали изобщо става,но айде.
Написах го поради липсата на интернет,а иначе ме караха да го пиша отдавна =D
И..тъъ...стига съм се обеснявала!
Ъ,да! Извинявам се за грешките - ще ги поправя,когато се върна,ако не забравя =D
_______________
Пролог
Смях.Последното нещо,което чу.Гадната усмивка изписана на лицето му - което видя.Дишаше учестено,заради изненадата,която 'и бе устроил и чуваше заглъхнало,заради капака на съркофага,в който лежеше,но 'и беше лесно да разбере думите му : "Ще се видим отново."
Не разбираше защо я е оставил жива.Заради извратеното си удоволствие да лсуша измъчени писаци или просто,защото не искаше да си цапа ръцете.Но факта си беше факт - тя лежеше и се опитваше да осмисли всичко,което 'и се бе случило през последните няколко дена.
Беше на шестнайсет и животът в Египет не беше лесен за сираците.Имаше само малкия си брат,който бе едва на четири години и някак трябваше да си изкарва прехраната.Но тогава нямаше работа като за нея и се налагаше да краде скъпоценности и да ги продава.Беше станала професионалист.
Когато го срещна за първи път си помисли,че ще е поредния глупак,който се перчи с богатствата си,заради окъченият пръстен,който висеше от врата му,но когато се опита да го вземе се оказа по трудно от колкото очакваше.Трябваше дори да преспи с него,но и тогава не успя.Не знаеше с кого се разправя.Но искаше този пръстен независимо какво 'и струваше.Не 'и пукаше особено,когато му предложи бъдещето си - да се омъжи за богат мъж и да заживее спокоен живот,за който винаги си е мечтала.Този пръстен трябваше да е нейн.Но той беше царят на крадсите.Не можеше да му отнеме нещо току-така,без той да се усети.
И все пак,успя да задържи пръстена за няколко часа в себе си.Наложи се да се скрие в някаква затънтена дупка,наричаща се кръчма,дори да се направи на мъж,но той я откри.
Започна да препуска с един открадната кон през пустинята,докъто не стигна до някаква пещера и се укри вътре.По-късно осъзна,че това не е най-обикновена пещера - беше се озовала в леговището на звяра.Разбра това едва,след като запали факлата си и светлината освети всичките златни дрънкулки,които се появиха пред очите 'и.За момент си помисли,че као му остави пръстена за няколко от тези ще се оттърве,но когато се обърна и зърна лицето му всичко около нея потъна в мрак - само тя и той.
`Осъзнаваш ли в какво се забърка?`-дълбокият му глас прониза тъмнината.Стоеше и я гледаше съвсем спокойно,като че ли всеки ден му се случваха такива работи - изведнъж изчезва всичко около него и той се озовава в средата на нищото!Този беше побъркан и тя го разбра още първата нощ,когато му се отдаде.
Всъщност това 'и бе първит път.Пазеше се за съпругът си,но глупавият пръстен около врата му беше виновен за всичко.Ако просто я беше оставил да го открадне всичко това нямаше да се случва.Както изглеждаше - не беше от най-бедните,дори имаше повече злато от самият фараон.Тя живееше в един измислен свят,който той счупи.Точно като огледало.Беше изратен.Разбра го по трудния начин,като реши да се съпротивлява,но после реши,че ще е по-добре за самата нея да прави каквото 'и казва.
Той я гледаше,а тя започваше да трпери - от студ,от страх - кой знае.После се приближи към нея и прошепна нещо в ухото и',но тя се струполи на земята,а всичките и осезателни органи бяха прекалено объркани,за да функционират правилно.
Първото нещо,което разбра,след като се събуди,беше че се намира в съркофаг.Беше тясно и имаше една съвсем тясна ивица,през която се пронизваха няколко лъча светлина.Не можеше да определи дали бяха от слънцето или от огън,но се чувстваше не на място в това тясно пространство.Опита се да премеси горната част на кофчега,но безуспешно - беше прекалено тежък за някой с нейните размери,все пак беше момиче.И тогава се случи това..
________
По целият свят се съобщаваше за откриването на нова гробница - радиа,телевизия,вестници.
`Кофчегът на мумията все още не е открит!` - говореха и пишеха репортери от всичко страни.В последните десет години не бяха откривани нови гробници в Долината на царете и това беше сензацията на годнита.Археолозите работеха ден и нощ докъто не откриха съркофага,който се предполагаше,че лежи най-старият фараон на древен Египет.
Когато побутнаха горната част,тя не се отваряше.Мислеха си,че има някакво заклинание - трябваше да поразчистят,за да проверят за някакви указания,но когато един от мъжете потърка лицето на Сет - богът на хаоса и безредието - с кърпата си цялата гробница започна да се тресе.Но все пак успяха.Постигнаха целта си - саркофагът се отвори.Но неочакваното беше,когато момиче на не повече от шестнайсет години излезе от него и не изглеждаше много щастливо.
`Къде е този кучи син?!` - провика се тя,като си проправяше път през шокираните археолози и претръпнали от страх египтяни,които им помагаха.Взе един меч,който беше окачен на стената и се огледа.Когато откри целта си - водачът на разкопките,който не се интересуваше особено от самата мумия,а от паричната награда,която щеше да получи за нея - опря острието в гърлото му.Той не знаеше какво да каже.Гробницата бе от преди пет хиляди години преди христа - никой не беше влизал в нея от тогава,а изведнъж от там изкача някакво момиче и размахва мечове.Не знаеше и кой е този 'кучи син',за който говореше,но не можа и да гъкне.Потта се стичаше по челото му,когато тя се обърна с гръб към него.
`Безполезен си` - прошепна тя и заби меча хоризонтално във врата му.Главата му се претърколи на земята.Останалите истръпнаха.Попита дали изобщо някой знае къде е.Никакъв отговор.Всичко бяха безполезни.Всички ги уби.Дори и египтените,които нямаха никаква вина за случващото се и още повече - бяха от нейният народ.Но тя не признаваше никого.искаше да отмъсти на копелето,което я беше тикнало в тази дупка.Знаеше,че отмъщението не е най-добрата идея,но единственото чувство,което я беше накарало да остане жива толкова дълго време беше мъстта.Трябваше да го убие или той нея - иначе нямаше да е спокойна.Знаеше,че той е още жив.Онзи проклет пръстен,който я беше докарал до тук не беше съвсем случаен.
Лесно 'и беше да разбере,че не е прекарала една или две годинки в тази гробница.Наоколо беше пълно с разни машини,които тя с времето опозна.Дори се научи да ги оправлява.
Вече беше на осемнайсет.Беше започнала да чувства промяната и така 'и беше по-лесно.Онзи негодник беше пристрастен към онази глупава игра с чудовища.Явно вече не се правеше така,но като се поразрови тук-там стигна до една точка.Мястото,където тази игра се практикуваше най-много - Домино.