Старият, леко срутен замък.

Лол, това е нещо като историческа забележителност. Не, че някой си прави труда да го разглежда. Всъщност е изоставен.

Али реши да се нанесе тук. Поне щеше да спи спокойно. Остави малкото си багаж в едно подземие, призова един дракон и се сгуши в него. Моментално заспа.

Али се събуди след като беше проспала целия ден. Стана, погали дракона и излезе във "градината."
-Ще трябва да реставрирам тази дупка.
Събра съчки и ги струпа на едно място.След това погледна дракона:
-Не мога сама да запаля огъня,ya know...
Съществото само се повдигна и издиша леко. В миг лумна силен огън. Али се усмихна доволно и рече:
-Отивам за храна, стой тук.

Али се върна.Заби две пръчки отстрани на огъня и провеси на тях меча си,на който от дръжката до края на острието бяха провесени яребици.
-Гомен,ще се наложи сам да си ловиш,тези места са много бедни на животни...-Али погледна извинително дракона, докато чакаше да се изпече месото.

След като се наяде, легна да спи, сгушена във дракона, който също се беше наял. "Утре ще пооправя това място." рече си Али преди да заспи.

Момичето стана и реши да огледа мястото, за да реши откъде да почне. Заряза горната част, беше срутена, пък и хората щяха да се смутят, ако изведнъж се оправи, затова реши да се настани във подземията. Отиде до дракона.
-Махни го.-Момичето посочи кръста.

-Лол, все същата досадница си.- Али каза на себе си, след като се върна към нормалното си аз.
Отиде до една стена.
-Тук ще стане пространствен тунел.-Момичето направи няколко знака и постави ръка на стената. След това каза няколко изречения на неразбираем език. Във стената се появи стара врата.-Готова си,другото сама прави.Нямам намерение да мъкна мебели и глупости.

Сложи кръста си.
След секунди другата Али(Ще я наричам Чиби Али за улеснение.) се появи усмихната.
-И това стига.-Рече тя, като погледна вратата.
Дракона влезна,срутвайки здравия покрив(или под?).
Али го излгеда ядосано.
-Ужасен си, как сега ще живея тук?Ами ако завали? За наказание, ще спиш тук и ще пазиш вратата. Явно няма измъкване от старата ми "квартира".
Момичето влезе през вратата и се озова в друг замък - този на майка й и баща й. Огледа се внимателно за други хора. Никоя от сестрите й не беше там. "Колко странно." помисли си Али.
След секунда нещо летящо се блъсна в нея и я събори.Момичето изпищя.
-Химе-самаааааааааааа!!-Един познат глас я накара от пищене да премине във мигане.

-Ъъ...Мел..мел?-Момичето погледна объркано към куклата си.
Преди мноооого време беше превърнала прислужницата си във вуду кукла, за да е с нея завинаги.(нот Юри,ани не мисли глупости хД)
-Химе-сама,как може така да бягате?И да ме оставите?Знаете ли колко се притесних за вас и...-Куклата погледна към кръста.-...Отново?Не се изморявате да правите номера на хората,а?
-Скучно ееее >>.
-Тоест няма момчета?
-Н...Грр!-Али изръмжа. Мел Мел (така се казва куклата,иначе прислужницата е Мелъди) се усмихна.
-Вече Ви познавам повече от самата Вас. Така че не е нужно да се сърдите. Хайде, идвам с Вас. Сигурно умирате за нещо вкусно.
Момичето се врътна обидено, но корема й предателски изкъркори.
Куклата хвана за ръка Али и я заведе в кухнята. На огромния плот имаше храна за 130 души.
Лигите на Сребристокоската потекоха.
-Яжте.-Куклата кимна към храната.-После ще идем във града.Иска ми се да разгледам.Пък и имате нужда от дрехи и други неща.

След като Али се наяде, във чиниите нямаше и трохичка. Куклата изумено раздигна масата и изми съдовете.
След това момичето взе Мел-Мел в ръце и излезе през тунела.

Сградата привлече вниманието на червенокоската и тя се доближи да огледа.
- Без съмнение... Аля... - измънка тя под носа си.
Извъртя мудно очи, оглеждайки отгоре - отгоре местността, поклати глава и си тръгна.

Али се прибра и се изкъпа. Когато излезе, навън валеше.
-Прекрасно време.
Момичето седна на дивана и си пусна телевизора. Започна да превключва канали, докато попадна на някакъв филм и го остави да върви.