Anime World

Live the boring life as an Anime Character!!!
 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 ~Naruto~

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2
АвторСъобщение
.Idiot on a stage.
Moderator
avatar

Female Sagittarius Dog
Брой мнения : 807
Join date : 05.08.2009
Age : 107
Местожителство : Безследно изчезнала...

Character
Rank: Първороден Вапмир
Nature:
Fighting Stile:

ПисанеЗаглавие: Re: ~Naruto~   Пет Авг 14, 2009 7:30 pm

Едно от децата скочи и заподскача весело, привличайки още повече вниманието на сивокоската.
-
Хей, хей, хей! Вижте какво ми подариха мама и татко за завършването! –
момчето извади от чантичката си комплект сребърни нинджа оръжия.

Макар
и отдалеч, Али ги виждаше много добре. Дълго време не откъсваше поглед
от тях. По някое време сведе глава тъжно. Бръкна в чантичката си и
извади два от най – обикновените кунаи, а нейните баяха дори захабени.
Пейн никога не й бе давал по – специални оръжия, защото това за него
беше глезене и важното е не как изглеждат, а как се използват. Дори и
това да беше така, той бе прекалено строг...

Анита
мина по същия път и също забеляза децата, които се скупчваха да гледат
сребърните кунаи и шурикени. С лека усмивка, момичето продължи нататък,
но скоро след това спря. Усети чуждо присъствие. Погледна встрани и
видя сивокоската, която все още гледаше тъжно към захабените си оръжия
и не я забелязваше. На червенокоската не й трябваха повече намеци, тя
веднага разбра защо е унило момичето, което все още не познаваше.
Извади от раничката си нещо, завито в черна кърпичка. С широка усмивка
на лицето, я разгърна. В нея имаше два сребърни куная с червени каиши и
много остри удължени остриета...


---------------------СПОМЕН-------------------------------------------------------

-
Е, Анита, подравления! – усмихна се Какаши изпод маската си. – Няма
нещо по – хубаво от един учител от това да види успех на ученика си.

Анита се усмихна срамежливо и леко се изчерви.
- Та, искам да ти подаря нещо по случай... е, сщаш се.
Червенокоската още повече се изчерви:
- А-а-ама, К-Какаши сенсей, н-не беше нужно...
-
Е, стига сега, заслужи си го! – сивокосия нинджа извади от джоба си
черна кърпичка, разгърна я и показа на Анита два сребърни куная...


------------------------КРАЙ НА СПОМЕНА------------------------------------

Червенокоската
гледаше с усмивка кунаите... Взе в ръка единия, погледна натъженото
момиче и го метна към него. Оръжието профуча на сантиметри от лицето му
и се заби в дървото. Сивокоската се стресна, защото бе свалила гарда си
и не очакваше. Обърна се и погледна красивия кунай, забит в дървото зад
нея. После премести погледа си в посоката, откъдето беше прелетял.
Забеляза червенокосото момиче, което нежно й се усмихваше. Докато успее
да каже нещо, то се изгуби от очите й зад облак сивкав дим. Али се
пресегна и изтръгна куная, за да го огледа по – обстойно. Гледаше го
като гръмната. Обръщаше го на всички страни. Още не можеше да повярва
на очите си:

- Н-но... това е...

***

Анита тичаше нагоре по стълбите към кабинета на Хокагето:
„По дяволите, пак закъснявам... Какво ли – ” – мислите й бяха прекъснати. До нея профуча кунай.
Но
Анита не бе пропиляла последните седем години от живота си. Това бе за
нея като детска игра. Присегна се и хвана оръжието, както летеше във
въздуха. Погледна го и очите й се разшириха...

- Хм, вчера си забрави куная!
Анита
погледна нагоре и видя сивокосото момиче, на което беше хвърлило
оръжието предния ден. Всъщност сега и тя не знаеше какво да каже. След
секунда размисъл проговори тихо:

- А, ами ... той беше за теб... Вземи го... – и отново й подаде куная.
Сивокосото момиче не го взе. Чувстваше се много неловко. Анита го забеляза и отново я покани:
- Моля те, имам още един, този е за теб! – и се усмихна нежно.
Сивокоската този път се престраши и го взе, макар и плахо. После също отвърна с широка усмивка.
- Аз съм Али!
- Анита... Ох, съжалявам, много бързам, пак закъснях...
- Да не си тръгнала към кабинета на Хокагето?
- Да.
- Ами и аз съм натам, хайде!
Двете момичета се заизкачваха заедно по стълбите и почукаха на вратата.
- Влез! – обади се дрезгав глас отвътре.
Момичетата влязоха заедно.
- Ъм, Хокаге сама, ако искате аз ще почакам отвън... – започна Анита.
Старецът се учуди. Смяташе да ги запознае, но да му дойдат направо в комплект!
-
Не, не! Напротив! – момичетата се спогледаха учудено. – Точно ви искам
двете. Анита, това е Али... Явно се познавате... Тя е от Аме. Искам да
я разведеш из селото и да я запознаеш с отбора си, тъй като ще е
временно с вас, докато й определим точно място като шиноби.

Анита се усмихна:
- Хай, Хокаге сама!
- Благодаря ви! – също се усмихна Али. – Но трябва да тръгвам, много съжалявам, имам малко работа...
- Няма проблем, Али, свободна си.
Сивокосото момиче излезе от кабинета и затвори вратата.
- Анита... Има още нещо... – обърна се Хокагето към червенокоската.
- Да?
-
Имаме нова информация за Итачи... и Аири. - Очите на момичето се
разшириха. – Али... е дъщеря на лидера на Акатски... И ги познава. Дори
знае къде са. Ще ни обясни всичко. В момента единствено зависи от нас
да освободим за мисията за намирането им няколко АНБУ отбора...

Анита
мълчеше и гледаше тъжно към земята. Не бе виждала сестра си от години.
Сега имаше шанс... шанс да заживее щастливо с нея отново. После отново
вдигна поглед към Хокагето:

- Благодаря ви –
-
Анита – думите й бяха прекъснати – Моля те, да не направиш някоя
глупост. Казвам ти го, защото знам, че си отговорна и наистина вярвам,
че ще спазваш заповедите ми.

- Да, Хокаге сама. – кимна Анита и излезе от стаята......
Анита и излезе от стаята...

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
.Idiot on a stage.
Moderator
avatar

Female Sagittarius Dog
Брой мнения : 807
Join date : 05.08.2009
Age : 107
Местожителство : Безследно изчезнала...

Character
Rank: Първороден Вапмир
Nature:
Fighting Stile:

ПисанеЗаглавие: Re: ~Naruto~   Пет Авг 14, 2009 7:31 pm

***

На другата сутрин:
- Хей! – розовокоската се приближи до Анита и седна на меката трева.
- Здравей, Роси чан! – Отвърна момичето с усмивка на лицето.
- Не знам за теб, но аз доста се притеснявам... – започна Роси, като се опитваше да пречупи леда.
- А, ами... аз... не се притеснявам... Успокой се, всичко ще е наред. Само се концентрирай и не мисли за провал. Това е!
- Де да беше толкова лесно! – извъртя очи розовокоската.
Анита я погледна в очите и се подсмихна:
- Хм, още по – малко се притеснявай за това!
- З-за какво говориш?!
- Познавам хората. Просто се успокой и бъди себе си.
- Но... за какво говориш? – повтори въпроса си момичето, още по – учудено.
- Личи си от километри! Мислиш си за Саске кун!
Роси се ококори. Анита ги бе видяла за няколко минути вчера, а вече знаеше за чувствата й към момчето.
- Н-но как?...
-
Спокойно, знам какво си мислиш! Всяко момиче се притеснява от това. Но
аз не го харесвам... Пък и дори да имах някакви чувства към него, щях
първо да разбера дали някое друго момиче не го обича... - Роси не я
разбра и изкриви вежда. Анита продължи мисълта си. – Нямам намерението
да провалям живота на някое момиче, само заради някоя моя прищявка.

Розовокоската се замисли. Наистина ли новата й приятелка казваше истината и можеше ли да й се довери?
- Хе Хей, Здравейте! – поздрави Наруто отдалече, а Саске, който беше до него, само се усмихна.



Двете
момичета също поздравиха. Четиримата седнаха в кръг и зачакаха. Скед
няколко минути Анита се огледа наоколо и с тих тон заговори:

- Значи, слушайте... О, за малко да забравя... Ядохте ли?
Преди останалите да отговорят, стомасите им ги изпревариха със зловещо къркане.
-
Е... тогава... – Анита се пресегна към чантата си и извади три кутии
със закуска. – Е, заповядайте! – усмихна им се тя и им подаде по една.

- Ъ, чакай, защо ни ги даваш? Не помниш ли, че Какаши сенсей каза...
- Мда, помня – именно затова ви ги давам. Хайде побързайте, че не знам кога ще дойде и...
- Ама... – започна объркано Роси, като гледаше кутията със закуска. – Каза, че от много работа, може да...
- Роси е права! – извика Наруто.
- Добре, слушайте ме внимателно. Знам какво ви ... ъ... НИ чака. Това беше само, за да сте изтощени. Хайде яжте де!
Генините
се спогледаха, а после погледнаха към закуските... отново се спогледаха
един друг... Решиха да й се доверят. Отвориха кутиите и хванаха
клечките. Анита се поуспокои и продължи:

- Значи, всичко с това „Не яжте.” Беше, за да сте слаби и да не можете да се биете...
- Кхъ –да – кв – бие – кхъ – задави се Роси. Саске я потупа по гърба, като не можеше да спре да се смее:
- Спокойно, няма да е чак толкова зле.
-
Точно това ме притеснява... може и да е по – зле, отколкото си
мислите... – сега Анита събра погледите на всички. – Не ме гледайте
така! Много е строг, но ако правите това, което ви кажа, ще се справите
със сигурност.

- Е, какво чак толкова! – Наруто привлечи вниманието и останалите се втренчиха в него.
-
Ами ако мислиш, че рискът от връщане в академията е „ не чак
толкова”... – Генините отново устремиха поглед към червенокоската.


Али:Това действа изнервящо.
Роси: Зави ми се свят направо!
Анита: ...

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
.Idiot on a stage.
Moderator
avatar

Female Sagittarius Dog
Брой мнения : 807
Join date : 05.08.2009
Age : 107
Местожителство : Безследно изчезнала...

Character
Rank: Първороден Вапмир
Nature:
Fighting Stile:

ПисанеЗаглавие: Re: ~Naruto~   Пет Авг 14, 2009 7:31 pm

-
Така и така ще ни кажеш за какво става дума... ако не е тайна... откъде
знаеш всичко това? – поразмисли Роси чан, защото наистина това беше
голяма мистерия.

Анита се надяваше да не задават подобни въпроси, но явно сега трябваше да си признае. Пое дъх и със спокоен тон заговори:
-
Добре, няма защо да го крия от вас. Рано или късно ще го разберете...
Аз съм минавала този тест по същата причина – да стана Генин. Но това
беше... ненаскоро... Та знам какво предсавлява и как да го минете.

Роси и Саске внимателно слушаха Анита, но Наруто гледаше настрани замислено...


---------------------СПОМЕН---------------------------------------------------

- Намам търпение да сложа нинджа лентата с емблемата на селото! – засмя се русокоското.
-
Оу, ако искаш... – усмихна се момичето и се присегна към чантичката си
– Ето, заповядай. – Сега в ръката си държеше синя лента със знакът на
Коноха.


------------------------КРАЙ НА СПОМЕНА-------------------------------


- Наруто кун! Ехо, Наруто кун! – мислите му бяха прекъснати от Анита. – Искаш да се справиш, нали?
-
Хайде бе, глупчо, съсредоточи се малко! И ти ще ни трябваш!... Боже, не
мога да повярвам, че го казвам. – удари се по челото Роси.

Саске само го гледаше сериозно.
- Добре, добре, казвай!
- Ами... първоначално може да ви стресне, но недейте се връзва. Това е номер, за да ви разконцентрира –
- Използвай някоя по – кратка дума! – прекъсна я Наруто.
Другите не му обърнаха внимание... другите, освен Анита:
- Ще ви обърка и ще се изложите. – отговори съвсем сериозно тя.
- А, добре значи. Няма да го слушаме – лесно!
- Абе ти тъп ли си или да?! – ядоса се Саске.
- Моля ви, спрете и ме изслушайте!
- Той започна! – извикаха и двамата в един глас, като вирнаха показалец срещу другия.
- Айде пак, детската градина... – смръщи се Роси.
Анита ги гледаше и усещаше, че нещо не й е мястото в тази картинка. После посмига и реши отново да опита:
- Ако наистина искте да се справите...
- Да, да, много съжалявам, продължавай... – направи се на умен Наруто, за да се заяде със Саске.
За де задълбочават нещата, чернокоското не обърна внимание, а Анита си продължи мисълта:
-
Веднъж без да исках попаднах на една книга... – момичето извади
предмета, за който говореше, от чантичката си и го подаде на Роси. – В
нея са описани всички методи на Какаши сенсей.

Розовокоската
отвори наслуки една от страниците, а момчетата наостриха уши. Изведнъж
Роси затвори книгата с трясък и я стисна на коленете си изчервена.

- Какво има? – изкриви вежда Саске при вида й.
Розовокоската не му отговори, а направо се обърна към Анита все още така червена:
- А-ъм... Си-си-гурна ли си, че – че то-ва са ... методите му?...

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
.Idiot on a stage.
Moderator
avatar

Female Sagittarius Dog
Брой мнения : 807
Join date : 05.08.2009
Age : 107
Местожителство : Безследно изчезнала...

Character
Rank: Първороден Вапмир
Nature:
Fighting Stile:

ПисанеЗаглавие: Re: ~Naruto~   Пет Авг 14, 2009 7:31 pm

- Ами би трябвало да са. Хвърлих й поглед...
- А-ама наистина?
-
Я дай да видя... – червенокоската се сети да не би да е объркала
книгата и я взе от Роси, все още с обърната надолу корица, така че
заглавието не се виждаше.

Анита също отвори наслуки и реагира по същия начин – изчерви се като домат:
- М-май... съм... взела друга... книга...
- Ох, кажете най – накрая, какво има! – изнерви се Наруто и грабна книгата от Анита, обърна корицата към себе си и зачете:
-
И-ч... Хей, Саске, това „ч” ли е... да – „ч” е... Ич – а – И – ча - Па
– па – ръ – дай – с... Значи... Ича – Ича – Паръдайс... Хм...

Саске се ококори:



- Чакай, правилно ли чух?! – той грабна книгата от Наруто, но се зачете наум.
След няколко секунди направи тъпа физиономия:



- Ъм... Надявам се не са му методите да... ъм...
- Ъъъъ – не... друга книга.
Роси и Саске издишаха тежко, като чуха облекчаващата новина.
- Какво ви става? Нищо не разбирам! – извика Наруто.
Саске,
без да каже нещо, отгърна на някоя от страниците и я насочи към лицето
на русокоското, който веднага се зачете. След няколко минути се ухили
перверзно:

- ООООО!!! Дай насам!!! – и направо грабна книгата от ръцете на Саске.
Останлите го гледаха като гръмнати. След малко Роси се усети и извика срещу Наруто:
- Ей, перверзник прост! Стига си чел! – и бързо придърпа книгата.
-
Ъм, съжалявам, май съм ги взела и двете в бързината... – Анита отново
се зарови в чантата си и отново извади накаква книга. Подаде я на Роси,
която бавно и страхливо я отвори, защото очакваше нещо ... фрапиращо...
Момчетата се скупчиха над главата й и също се зачетоха. След няколко
минути тримата Генини погледнаха червенокоската.

-
Ъм... Анита сан... – започна леко объркано Роси. – Много ти
благодаря..., но не мисля, че ще се справим... На някои хора – момичето
извъртя поглед към момчетата – няма да им е лесно да работят в екип.

Анита разбра намека й и леко се подсмихна:
-
Е, спокойно, просто трябва да го изсценирате! Нищо друго! - Генините я
гледаха с недоумление. – Ох, просто му покажете какво бихте направили
на истинска мисия. Това е важно за него. Останалото ще го дооправите с
течение на времето...

Дори и Генините да искаха да й зададат още някой въпрос, не можеха. Зад облак дим се появи Какаши и ги поздрави:
- А, здравейте, вече сте тук, а?
- Ами как няма да мсе тук?! – разкрещя се Наруто – Казахте, че трябва да сме тук отпреди два часа, по дяволите!!!
Какаши го гледаше с тъпа физиономия... Реши да не се занимава с него и подмина „поздрава” му:
- Е, надявам се сте готови?
Генините
мълчаха. Макар че Анита им бе казала всичко, което трябваше да знаят,
се притесняваха. Червенокоската вече бе прибрала книгата, така че
Джоунинът нямаше да разбере за разговора им.

- А, Анита, ти имаш работа. – продължи сенсеят.



- Н-но... – момичето не очакваше това.
Всъщност и другите се стаписаха. Надяваха се Анита да остане с тях и по възможност да им помогне. Но сега...
- Хокаге сама ме помоли да ти предам, че Али те чака пред площадките. По – късно можеш да дойдеш.
Момичето
не можеше нищо да направи. Погледна другите с нежна усмивка и им кимна
ободряващо... Надали им помогна... Червенокоската тръгна с бързи крачки
към сградата на Хокагето и скоро се изгуби от очите им...

- И ся кво? – замрънка Наруто.
- Ами...

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
.Idiot on a stage.
Moderator
avatar

Female Sagittarius Dog
Брой мнения : 807
Join date : 05.08.2009
Age : 107
Местожителство : Безследно изчезнала...

Character
Rank: Първороден Вапмир
Nature:
Fighting Stile:

ПисанеЗаглавие: Re: ~Naruto~   Пет Авг 14, 2009 7:32 pm

***

Анита
се приближи до Али и я поздрави. Сивокоската й отвърна с усмивка. Двете
момичета тръгнаха по улиците и започнаха да разговарят.

- Ако искаш, може да дойдеш у нас, ще приготвя закуска. – започна Анита.
- А, то май стана време за обяд. А, чакай, да не направиш някой буламач?!
Момичетата се засмяха при последните думи на Али.
- Не, спокойно, сигурна съм, че ще ти хареса, казват, че готвя много добре!
-Добре тогава, щом си толкова сигурна!
Двете момичета тръгнаха към къщата на Идаи клана.

***

Саске
и Роси, дори и Наруто, гледаха Какаши съсредоточено и очакваха да чуят
задачата си. Джоунинът разбра това и реши да започва:
-Е, от тази тренировка ще стане ясно дали ставате Генини -
-Чакай,чакай!-прекъсна го рязко Наруто- Правилно ли чух?! Ако не знаете... Ние СМЕ Генини!
-Ако
ще сте в моя отбор,трябва да се докажете с повече от правенето на
клонинг.-отговори сериозно сенсеят - Ще трябва да се биете срещу мен и
да вземете тези две звънчета до обяд. Ако успеете, спокойно
продължавате като нинджи, ако не...-той прекъсна за малко,сякаш се
чудеше да измисли нещо наистина ужасяващо.
-А-ако не, к-какво?- преглътна Роси в очакване на най-лошото.
Какаши леко присви очи и отговори с превишен и леко ядосан тон, който прозвуча сякаш им се кара:
-Ако не,не само,че няма да сте Генини,но и въобще няма да ви е позволено да бъдете шиноби.
Саске,Роси
и Наруто се ококориха и останаха втрещени. Може би щяха да преживеят
все някак връщането в академията, но да им е забранено да са нинджи!
Никога!
Какаши се подсмихна съвсем леко под маската си, доволен, че
е успял да ги стресне. В такова екстремно положение всеки можеше да се
изложи. Неговата цел бе Генините.
След няколко секунди Саске промени
изражението си на хладнокръвно, решен да не се дава на Джоунин, който
дори не забелязва пърдяща възглавничка. Погледна Роси и видя, че е
доста притеснена от новината. Момичето усети впитите в нея очи, вдигна
глава към Саске и му се усмихна леко. Личеше, че двамата бяха твърдо
решени да дадат всичко от себе си.
Наруто дори не ги забелязваше. Както си стоеше смръщен,стана и извика:
-Ха,не си мислете,че ще ни стреснете!Ние сме трима и сме достатъчно силни,за да ви победим!
Роси
и Саске погледнаха предизвикателно Какаши, показвайки му, че са
съгласни със съотборника си. Вече бяха на крака и очакваха решителната
битка.
-Дано не е само на думи. - усмихна се Какаши и реши
тренировката да започне.-Можете да използвате всякакви оръжия и
техники, дори такива, които застрашават живота ми. Вашата единствена
цел са звънчетата. - Сега Джоунинът извади от джоба си две сребристи
звънчета и им ги показа.
-Ама те са две, а ние сме трима. - забеляза Роси.
-Това е, за да съм сигурен, че поне един от вас ще отстраня.
Саске не промени изражението си. Той знаеше,че на всяка цена трябваше да вземе звънче...и се надяваше другото да е за Роси...
Наруто
също имаше цел - да стане Хокаге.Но ако не вземеше звънче,всичко друго
щеше да е безмислено.Толкова много труд,за да стане Генин,а сега -
всичко да отиде на вятъра!Не!Той щеше да вземе звънче...По възможност
две - другото за Роси.
Момичето също размишляваше.Беше сигурна,че
Саске ще успее,тъй като е много силен...Ами ако тя не можеше?Ако не
беше достатъчно силна? Това означаваше,че нямаше никакъв никакъв шанс
да бъде в отбор с него.Какво?!Без такава опция.Звънчето и е надписано!
Това е!... Ох,ами Наруто?Той посмъртно нямаше да се добере до звънче.А
наистина се трудеше... дори и винаги да се издънваше.Ако успееше да
вземе звънче ,дали щеше да е по-правилно да я запази за себе си?Не,това
щеше да е егоистично. Дали да я даде на Наруто?... В главата и стана
такава каша,че реши за момента да се съсредоточи единствено в целта и
после да реши...
Макар че Какаши успя да ги разубеди леко, въобще не подозираше какво го очаква...


***

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
.Idiot on a stage.
Moderator
avatar

Female Sagittarius Dog
Брой мнения : 807
Join date : 05.08.2009
Age : 107
Местожителство : Безследно изчезнала...

Character
Rank: Първороден Вапмир
Nature:
Fighting Stile:

ПисанеЗаглавие: Re: ~Naruto~   Пет Авг 14, 2009 7:32 pm

***



-Леле,Анита,ти наистина не си се будалкала!-изфъфли Али с пълна уста.-Тези кнедли с шоколад са върхът!
-Радвам се,че ти харесват!-усмихна се червенокостката и също отхапа.
Погледна
Али колко настървено се тъпчеше с вкусотийките на масата и не можа да
сдържи няпиращия смях.Сивокоската впери поглед в нея.Когато Анита видя
опуленото лице с издути бузи,целите оцапани с шоколад,още повече се
разсмя и дори изтърва клечките и те изцапаха тениската и:
-O-ох-опа.-продължаваше да се смее момичето.-Аз-а-ще-хи-ще се преоблека.Нали нямаш нищо против?
Али бавно и звучно преглътна залъка си и отговори предъвквайки:
-A-пф-хъ-не-х.
Анита,все още с широка усмивка,стана от мястото си,отиде до гардероба и извади една тениска.
Али се обърна да я попита нещо,но вниманието и се отне от лявото рамо на червенокоската,което бе превързано с бинт.
-А,Анита,да не си ранена?
-Не...-отговори някак тъжно момичето.
-Какво има?-Али усети рязката промяна в настроението и.
Анита
не отговори веднага.Сякаш се двумеше дали да каже истината.Но все пак
Али бе живяла със сестра и повече,отколкото самата нея.Нямаше какво да
крие...Бавно започна да развързва бинта от лявото си рамо,докато не го
махна изцяло...
Очите на Али се разшириха.Тя видя тъмно червения йероглиф.



------------------СПОМЕН--------------------------------------

Тя
отново усети, че напуска това място. Озова се пред ужасна гледка, която
разкри всичко. Видя себе си, легнала на земята, цялата покрита в синини
и кървящи рани. Децата около нея продължаваха да я бият озлобено. Но
сега, като гледаше отстрани, видя, че косата и е ярко червена и на
лявото и рамо имаше избелязан кървящ японски йероглиф, означаващ
"ярост"...




---------- КРАЙ НА СПОМЕНА ----------------------------

Анита
фокусираше тъжния си поглед в една точка и все още не проговаряше.След
няколко секунди се обърна към Али,сякаш искаше да види изражението и.На
лицето на сивокоската се бе появила тъжна усмивка:
- Значи ти си сестра и?
Явно двете момичета се разбраха единствено с поглед. Анита само кимна.
- Е,сигурно Хокаге сама е казал всичко за мен и защо знам това.
Червенокоската отново кимна.
Сега
Али сведе поглед към масата,а Анита продължаваше да я гледа,без да
променя изражението си..Сивокоската взе една салфетка и избърса
шоколада по устните си.После вдигна погледа си към Анита и се усмихна
нежно:
- Виж,обещавам ти,ще направя всичко възможно да се съберете отново с Аири.
Наистина Али успя да ободри Анита,която сега възвърна усмивката си.
Сивокоската беше доволна от себе си и си каза едно "You Rule!" наум. След малко се подсмихна ехидно:
- Да,ама само за още една порция!
Двете
се засмяха. Анита набързо си облече тениската и влезе в кухнята, за да
донесе още от кнедлите с шоколад, които самата тя бе приготвила...


_________________


Последната промяна е направена от .Idiot on a stage. на Сря Окт 14, 2009 12:55 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
.Idiot on a stage.
Moderator
avatar

Female Sagittarius Dog
Брой мнения : 807
Join date : 05.08.2009
Age : 107
Местожителство : Безследно изчезнала...

Character
Rank: Първороден Вапмир
Nature:
Fighting Stile:

ПисанеЗаглавие: Re: ~Naruto~   Пет Авг 14, 2009 7:32 pm

Генините
бяха застанали в бойна позиция срещу Какаши,който стърчеше
отпуснато,сякаш въобще не се интересуваше,че ще се бие.Саске и Роси
стояха съсредоточени,но Наруто по някое време извика:
-Ще ти сплескам щтръкналата коса!-и засили кунай срещу Джоунина.
Какаши само наклони глава на една страна и оръжието мина покрай него,без дори да го одраска.
Наруто
се ядоса и се засили срещу Какаши.Роси и Саске имаха стратегия и се
изтеглиха зад дърветата със светкавична скорост,Русокоското вече беше
на метър от Джоунина.Изведнъж,без да усети,Какаши го бе хванал в здрава
хватка.
-Ако знаех,че нямаш търпение да се дъниш,въобще да беше станал Генин!
-Че кой ви каза,че ще се дъня?!-Извика силно Наруто.Явно не го интересуваше положението му в момента.
Какаши не обърна внимание на коментара му и продължи:
-Ами като за начало:дори не съм казал "старт".А и...имаш ли акъл да ми се нахвърляш така?

Анита:Знаеш ли как ми звучи това?
Роси:На тебе всичко ти звучи така...

-Ърх,пусни ме!-опъваше се Наруто.




Саске наблюдаваше внимателно иззад едно дърво и си помисли "Леле,този наистина е много тъп!"

По странни обстоятелства Роси разсъждаваше по същия начин...


_________________


Последната промяна е направена от .Idiot on a stage. на Сря Окт 14, 2009 12:54 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
.Idiot on a stage.
Moderator
avatar

Female Sagittarius Dog
Брой мнения : 807
Join date : 05.08.2009
Age : 107
Местожителство : Безследно изчезнала...

Character
Rank: Първороден Вапмир
Nature:
Fighting Stile:

ПисанеЗаглавие: Re: ~Naruto~   Пет Авг 14, 2009 7:33 pm

]***


Какаши
реши да остави Наруто засега.Смяташе да види на какво са способни
другите двама.Направи няколко знака и изчезна в облак дим.
”К-къде отиде?”-Саске се заоглежда наоколо.




”Е,не мога да стоя тук,трябва да взема едно звънче или отпадам!”
Тъмнокоското слезе тихо от дървото,на което се беше качил и навлезе в гората да търси сенсея.
”Саске?Къде
ли отива?”Роси се запита,като видя,че момчето не беше на
дървото.Розовокоската погледна все още висящия Наруто,погледна тъмните
дебри на гората и реши да тръгне след Саске.
През това време Наруто се мяташе бясно.
-Добре,че
си нося кунаи!-момчето извади един и сряза въжето.Приземи се
„грациозно” на задните си части и изпсува.След това стана и тръгна
нанякъде.

* * *

Какаши излезна на една поляна,огледа се и
като видя,че никой от досадните генини не беше наоколо, седна под
сянката на едно дърво,изкара „Ича-Ича-парадайс” и започна да чете.





-Намерих
те,Какаши-Сенсей!!-Засмя се Наруто,който беше скрит в един храст от
отсрещната страна на полянката.-Дано Роси-чан е тук,за да
гледа!-момчето направи няколко знака и се преобрази.
Какаши вдигна поглед от книгата при звука от техниката.
-Саске?-мъжът възкликна,като видя момчето да се приближава.-Дошъл си за звънче?
-Всъщност,сенсей..Дошъл съм заради вас...-Саске се усмихна и заподскача като момиченце.
-А-ха...-Какаши се чудеше какво ли е прихванало Саске.Имаше големи очаквания,все пак беше Учиха,но явно...
-Ка-ка-ши-сен-сей~~!
-Саске
хвана ръката на учителя и я прегърна.-Влюбих се във Вас,от момента,в
който Ви видях...Толкова сте красив и готин,и мъжествен...
-НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!-Викът на Роси се разнесе надалеч.Тя беше станала свидетел на цялата случка.
„Не,не,той не може да го мисли,не може да го е казал,това НЕ МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧВАААААА!!”



От ужас розовокоската припадна.
От вика Саске и Какаши се катурнаха и се строполиха.Тъмнокосия генин се удари в земята и с едно „ПУФ!” се превърна в Наруто.
-Наруто?-Какаши погледна русокоското учудено.-Какво правиш?
-Ами,аз просто...то...-момчето се почеса по тила.

***

-Какаши-сенсей,не
сте честен!-Наруто запротестира,докато учителя стягаше въжето.Беше
вързал русокоското за един стълб,като наказание за измамата.
Стомаха на момчето закъркори.
-Гладен съм..
-Да беше мислил за това по рано,преди да правиш такива номера!

***

Роси отвори бавно очи.



Саске
се беше надвесил над нея и я наблюдаваше.В първата секунда
розовокоската си помисли „Той ме е чакал да се събудя..”, но след това
веднага си промени мнението „Чакай малко,та той сваляше Какаши!”
Роси се изправи и хвана Саске за гърлото.
-Ах,ти,идиот такъв,как смееш??Той ни е учител,ние сме на тренировка,а ти!!
Саске гледаше недоумяващо и се опитваше да се освободи от здравата хватка.
-За какво говориш,Роси-чан?
-Не се прави на тъп,видях те с Какаши,ти направо се топеше!Ка-ка-ши-сен-сей
~~!-Куноичито изимитира гласа му.
-Ъ,аз бях в другия край на гората,чух писъка ти и затова се върнах..
-Ако
не си бил ти,тогава кой е бил?-Роси погледна учудено.След секунда
лицето й се изкриви от гняв.-НАРУТООООООООООООООО!!!- гласът й се чу
чак до Наруто и Какаши.
-Явно е разбрала...-преглътна русокоското...

[/i]

_________________


Последната промяна е направена от .Idiot on a stage. на Сря Окт 14, 2009 12:54 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
.Idiot on a stage.
Moderator
avatar

Female Sagittarius Dog
Брой мнения : 807
Join date : 05.08.2009
Age : 107
Местожителство : Безследно изчезнала...

Character
Rank: Първороден Вапмир
Nature:
Fighting Stile:

ПисанеЗаглавие: Re: ~Naruto~   Пет Авг 14, 2009 7:33 pm

***

След
последната изцепка Роси и Саске се разделиха, за да претърсят по –
голямо пространство. Какши бе оставил Наруто завързан за кола и отново
се усамоти някъде да чете от любимата си книга. Сега определено не се
притесняваше от „силата” на Генините и си мислеше : „Най – много да ме
убият от смях, не от друго...”. Като заговорихме за русокоското, той
отдавна беше отцепил, омотан здраво около коравото дърво и хъркането му
можеше да събуди мечка в зимен сън...

„Тези
двамата наистина много ме бавят” – притесняваше се Саске – „Това шибано
звънче ми трябва на всяка цена!!!” – Той се ядоса и се хвърли напред
бегом...

Чу се издрънчаване на кунаи.
Саске се бе нахвърлил на Какаши... разбира се не като предния път...
Джоунинът
продължаваше да чете и държеше с лекота своето оръжие, а Саске го
натискаше с всичка сила. Вбеси се и още по – силно и яростно засили
куная си срещу Какаши. Сивокосият нинджа отскочи встрани и изчезна от
полизрението на Саске.

- Къде е, мамка му! – извика чернокоското и се заоглежда на всички страни. – Форе, отдясно, вляво-ООООООООО!!!
Последните
си думи ги изкрещя, защото бе повлчен под земята. Като се огледа, видя,
че е затънал до гуша, а Какаши го гледа от повърхността на зямата:

- Не псувай!...
Саске гледаше като гръмнат.




Опита се да помръдне, но сякаш всеки мускул в тялото му бе окован във вериги. Какаши бавно се обърна и тръгна в другата посока.
- Хей, къде - - Саске започна да вика, но бе прекъснат.
- Ами, да не искаш компания?
Погледът
на Нинджата беше ироничен и хаплив. Саске само се ядоса и леко се
озъби. Това не направи впечатление на Какаши. Той отново се обърна и
тръгна нанякъде. Чернокоското го проследи с поглед, докато го изгуби,
след това постоя още малко така и едно хубаво и сочно се изпсува на
японски и зачака някой от съотборниците си да го измъкне от тая каша...


Роси
се клатушкаше измежду гъстия храсталак и в този момент по – скоро се
чудеше тя къде е, а не Какаши. След наистина дълго обикаляне избута
последните клони, които се набутваха в лицето й и излезе на чиста РАВНА
поляна. Изтръска си главата от всичките клонки и листа и се огледа.
Нямаше никого.

„А така, къде се дръннах сега?!” – мислеше си Роси и й идваше да строши нещо.
-
Роси чан... – мислите й бяха прекъснати от нежен и топъл глас. Познат
глас. Понякога студен, понякога отнесен, понякога замислен... но
сега... влюбен...

Момичето
се обърна рязко и застина на едно място. Пред нея стоеше Саске и я
гледаше с възможно най – влюбения поглед. Розовокоската си помисли, че
ще припадне, краката й се окашкавалиха, пред очите й започнаха да
врехвръкват сърчица. З а първи път виждаше Саске такъв. Какво му бе
станало. Познаваха се от цяла вечност и той винаги е бил просто неин
приятел, държал се е мило, но ясно се усещаше, че не изпитва нищо
повече от приятелски чувства към нея.

- Роси чан... – тези нежни думи отново се отрониха от устните му.
- Аъ-ъ-ъ-а – момичето не знаеше какво да каже и заекна.
- Не е нужно да казваш нищо... – момчето отново прошепна още по омайващо и тръгна с бавни плавни крачки към Роси.
Последните думи оставиха момичето без дъх. Стоеше и не помръдваше. Не можеше. Сърцето му щеше да изхвръкне от гърдите.
Саске се доближи толкова много до Роси, че двамата усещаха топлия дъх на другия да гали лицето му.




Розовокоската
все повече изгубваше ума си и не усещаше нищо друго – сякаш бе в
безметежно пространство. Чернокоското бавно и внимателно обви ръцете си
около крехкото кръстче на момичето и леко го придърпа към себе си.

Лицата им бяха на сантиметри едно от друго, Саске се приближи още повече и бе готов да вкуси устните на момичето със своите...

- АХА! – изкрещя със всичка сила Роси и отскочи надалеч от момчето. – Да не съм тъпа!
- За какво говориш, Роси чан? – Саске попита съвсем невинно, дори учудено.
- Хайде, хайде, стига толкова! Кай!!! – момичето направи знакът „тигър” с ръце.
Образът на Саске бавно се разми и накрая изцяло изчезна като сянка.
Роси се огледа и долови гласа на учителя си:
- Хе, видя през Генджутсуто ми. Бях сигурен, че това ще те довърши... Хм...
-
Не ме подценявайте! – усмихна се ехидно и самодоволно момичето.
Непрекъснато наблъдаваше Какаши в очите... така де – едното око,
другото бе скрито зад лентата... Той въобще не се притесняваше, и един
мускул не трепваше по лицето му. След няколко секунди „изучаване” на
ситуацията сивокосият нинджа отново проговори с още по – доволен тон:

- Не се надценявай! Сама си – срещу мен... Не мисля, че имаш шанс...
-
Ооооо, в голяма грешка сте! – сега и Роси бе добила още по – голямо
самочувствие. Сякаш това беше битка на гордост, а не на умения.




Какаши
взе да се чуди да не би момичето да не е шизофреничка, но бързо промени
мнението си. Срещу него се хвърлиха с оръжие в ръка Наруто и Саске.

- Какво, мамка му! – извика Джоунинът. Той наистина не ги бе усетил.
- Не псувай! – изсмя се яростно Саске и нападна Какаши.
Разигра се бой между Джоунина и тримата Генини, коите въобще не отстъпваха...
Но
колкото и да бяха нахъсани, Генините все още нямаха необходимите умения
да победят Джоунин като Какаши. Идеите им за тактики и нападения
започнаха да свършват.

- Да не се уморихте? – попита иронично сивокосия нинджа, докато отбиваше един недобре обмислен удар от страна на Наруто.
- Иска ти се, сега започваме! – извика русокоското и направи знак с ръце.
Около него се появиха зад облак дим пет клонинга.
- Ох, знаеш, че нямаш шанс, защо се силиш?
Но
в този момент Роси и Саске също се намесиха с по един клонинг. Сега
около Какаши имаше две Росита, Двама Саскета и шест Нарутковци.
Единственото, което им оставаше и не бяха пробвали, бе да се нахвърлят
сляпо към звънчетата. Хванаха по две – три димки и ги запратиха по
посока на Джоунина. Всичко се покри с гъст непрогледен пушек. Чу се
издтънчаване на кунаи. След няколко секунди Роси, Саске и Наруто се
измъкнаха вече без клонингите си от вече разсейващия се дим. Всички се
спогледаха. Какаши изглеждаше невредим. Но от ръката на Роси се стичаше
малка струйка кръв. Саске и Наруто погледнаха в юмруците си... Държаха
по едно звънче...

_________________


Последната промяна е направена от .Idiot on a stage. на Сря Окт 14, 2009 12:54 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
.Idiot on a stage.
Moderator
avatar

Female Sagittarius Dog
Брой мнения : 807
Join date : 05.08.2009
Age : 107
Местожителство : Безследно изчезнала...

Character
Rank: Първороден Вапмир
Nature:
Fighting Stile:

ПисанеЗаглавие: Re: ~Naruto~   Пет Авг 14, 2009 7:34 pm

***

Какаши
сложи ръка на мястото, където бе закачил звънчетата... нямаше ги.
Отново погледна към учениците си. Саске и Наруто здраво ги стискаха в
юмрук, а от ръката на Роси се стичаше струйка алена кръв.

- Е, мога да кажа... Браво... – поздрави ги Какаши, но не беше никак развълнуван.
Усещаше
се по гласа му. Премести погледа си от момчетата към Роси. Лицето й
изглеждаше толкова измъчено, сякаш всеки момент момичето щеше да
припадне. Но съжаление или разочарование не се четеше в светлите зелени
очи на розовокоската. Тя бе тази, която остана без звънче. Правилата си
бяха правила... Какаши не можеше да я пусне да продължи. Момичето
знаеше това. Но не протестираше. Все още никой не помръдваше, дори
дишането им беше тихо и спокойно, макар и след уморителната битка.
Какаши отново наруши мълчанието:

-
Е, ще се видим утре сутринта пред сградата на Хокагето. Ще се разберем
.... и тримата... – но от тона му ясно личеше, че това не бе успокоение
за Роси, напротив.

Джоунинът само направи знак с ръце и изчезна зад облак дим...

Роси
концентрира чакрата си и се огледа. Какаши наистина не беше наоколо.
Издипа тежко на няколко пъти и после погледна момчетата. Те също
изчезнаха зад облак дим. Момичето усети, че залита. Бавно притвори очи
и припадна на меката трева...


***

Анита тичаше към стаята на Какаши. Стигна до вратата и без да спре, връхлетя като хала вътре.
- Е?! – извика тя запъхтяна.
Какаши
стоеше на бюрото и пишеше в малък зелен свитък. Без да вдига глава към
момичето измънка нещо. Анита се изнерви и отиде до него, дръпна свитъка
и четката за писане и се втренчи в него и още по – изнервено с привидно
уж спокоен тон проговори:

- Какво...стана...?
Какаши я погледна в червените очи съвсем спокойно:
- Довършам отчета.
Тези кратки изречения много изнервяха момичето и сега вече извика:
- По дяволите, кажете ми как мина тренировката, МИНАВАТ ЛИ?
-
Доста ми беше интересно... – започна с муден глас Какаши, а Анита пое
дълбоко дъх, опитвайки се да обуздае желанието си да се нахвърли на
сивокосия нинджа и да го удуши:

- Кажете ми само, минаха ли изпита? – последва още един дълбок дъх.
- Покриха очакванията ми... дори ги надминаха...
Анита се заслуша, макар че нинджата все още я побъркваше с този си тон.
- Какво имате предвит?
- Момчетата са изроди...
- КАКВООООО?!?!?!
- Хайде, не крещи! Както искай го приемай, но е така...
- Ама... какво стана? – сопна се момичето, което вече изцяло се оплете и почти нищо не разбираше.
-
Ми... Наруто се трансформира като Саске, и за да го злепостави пред
Роси, започна да ме сваля... – Очите на Анита в момента бяха големи
като палачинки. – После Саске реши да ме нападне сам и се озова под
земята.... А да, и Роси използва Генджутсу с два клонинга под формата
на Саске и Нарато, които уж ме нападат... екип, хъ? – Какаши погледна
момичето толкова подозрително, че за малко Анита да получи тик.

-
Какво? Генджутсу? И сте се хванали? – Анита повдигна иронично вежда и
от своя страна раздразни Джоунина – Дори аз вече не се хващам...

- Щом аз ти го казвам, значи не съм се „хванал”! – ясно се усещаше нодка на яд в гласа на Какаши. Момичето постигаше целта си.
- Е, но Роси се направи на герой и издейства на момчетата по едно звънче и –
- Тя най – много заслужава да продължи? – попита момичето с надежда, прекъсвайки Какаши.
- Не, Анита, правилата са си правила.
- МОЛЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯ?!?!?!?!?!?!?!?!?!?!
Червенокоската изкрещя толкова силно, че щеше да отнесе сивокосия нинджа през отворения прозорец.
- Стига си крещяла, да го ева!
Последваха
още няколко пронизителни крясъка, които разтърсиха цяла Коноха. След
няколко минути Какаши и Анита вече бяха запъхтяни и се гледаха на кръв.

- Защо не може и тя да мине? По дяволите, та тя свърши цялата работа!!!
- Защото тя остана без звънче. Точка.
Момичето стисна юмруци и пое дълбоко въздух, за да не се разкрещи още веднъж.
- Не може ли да направи друг тест.... Да речем да се бие с ... мен?
- А да, да не съм тъп? Ясно е, че тогава ще мине!
- Това лична обида ли е? – Сега Анита не издържа и се хвърли срещу Джоунина с вдигнат юмрук.
Какаши
със светкавична бързина избегна удара, но горката стена зад него...
нямаше същия късмет... Червенокоскота я радроби на песъчинки. Остана
няколко секънди на едно място, дишайки тежко. После се поуспокои и каза
сравнително тихо, без да се обръща:

- Никакъв начин ли няма, знаете, че е силна....
Последва кратко мълчание, което Какаши наруши:
- Има...
Сега определено привлече вниманието на момичето, то се обърна и го погледна с ясните си очи:
- Какъв е?
- Все някой трябва да се бие с мен, при загуба, пускам определения ученик, по желание на победителя...
Анита отметна косата си с плавно движение на главата и се усмихна ехидно:
- Кога?
Джоунинът веднага разбра намека й, без да се замисля. Беше ясно кои ще е неговият опонент:
- Сигурна ли си? Рано ми е да изгубя най – добрия си ученик.
-
И на мен ми е рано да изгубя учителя си, но като ги мъдри такива
изчанчени правила... – На лицето на момичето се появи голяма усмивка.

Какаши само поклати глава и след кратко мълчание отговори:
- Утре сутринта, тренировъчна площадка 9.
Анита
кимна с лека усмивка на лицето и скочи през срутената преди малко от
нея стена, а Джоунинът се загледа замислено след нея...



_________________


Последната промяна е направена от .Idiot on a stage. на Сря Окт 14, 2009 12:53 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
.Idiot on a stage.
Moderator
avatar

Female Sagittarius Dog
Брой мнения : 807
Join date : 05.08.2009
Age : 107
Местожителство : Безследно изчезнала...

Character
Rank: Първороден Вапмир
Nature:
Fighting Stile:

ПисанеЗаглавие: Re: ~Naruto~   Пет Авг 14, 2009 7:34 pm

***

- Роси... – чу се твърд, но загрижен глас.
Момичето
бавно отвори очи и видя, че Саске и Наруто са се навели до него. Опита
се да се изправи, но отново падна, защото главата го заболя.

- Хей, внимавай! – отново се обади чернокоското и внимателно пое главата на Роси с ръка и й помогна да седне – Добре ли си?
Розовокоската се почеса зад тила. Главата много я болеше, но не искаше момчетата да се притесняват за нея, затова излъга:
- Да, разбира се, че съм добре, но... – не успя да продължи, защото не знаеше как да им обясни за битката с Какаши.
- Знаем... – отвърна Наруто.
- Защо го направи? – попита Саске, но не получи отговор.
Роси
бавно се опита да стане, но не успя. Бе изгубила прекалено много чакра
от битката – генджутсу, клонинги, Тайджутсу... Залитна, но чернокоското
отново я пое. Без предупреждение я вдигна на ръце и тръгна с нея като с
булка. Момичето се поизчерви, но не възрази, все пак нямаше причина,
напротив – беше й добре дошло. Наруто тръгна до Саске. Макар че не са
се били толкова колкото съотборничката си, и те бяха уморени. А утре
сутринта имаха работа...


***

- Ох, мразя, когато се бави! А защо, по дяволите, ние дойдохме рано?! – нервничеше Наруто на главите на Роси и Саске.
Тримата чакаха, където Какаши им бе казал, но него още го нямаше.
Роси
очевидно не беше в настроение, защото знаеше какво я чака. На Саске му
се искаше да не я гледа така увесила нос, но нямаше ни най – малка
представа как да я развесели. Наруто обикаляше в несвяст и мрънкаше
нещо под носа си.

- Спри най – накрая,
чак на мен ми се зави свят, като те гледам! – извика чернокоското, но
Наруто не му обърна внимание и не отговори.

Роси поклати глава и за да се разсее, малко, пък и да не слуша момчетата, ако почнат да се карат, се обади:
- Ще отида да проверя къде е. – и бързо тръгна към сградата на Хокагето.

***

Анита бе в стаята си и омотаваше здрав бинт около лявата си ръка от лакътя до пръстите.
- Какво правиш, бе, Анита? – чу се сънливият глас на Али, която току що се събуждаше.
Временно щеше да остане в Идаи къщата, докато наеме апартамент.
- Имам тренировка. – обърна се Анита и започна да увива друг бинт около лявата си ръка.
- Мислех, че тези дни си свободна.
- Изникна нещо важно.
Али
изкриви вежда и даде на Анита да разбере, че трябва да изплюе камъчето.
Червенокоската разказа всичко, като се опитваше да притъпи
развълнувания си тон във спокоен.

- Ама
ти сериозна ли си?! Какаши е известен навсякъде! Дори сред Акатски! –
прещрака Али след новината. – Кажи ми, че си сериозна и ще се гръмна!

- Подценаваш ли ме?
- Както искаш го приемай, но нямаш шанс!
- Тогава ела и ми вади конско след битката.
Сивокоската
бе сигурна, че безобидната Анита не би могла да пипне Какаши по време
на битка, но й се искашеда опознае стиловете им – и на двамата. Съгласи
се, момичетата тръгнаха към тренировъчна площадка 9, като решиха да не
осведомяват Джоунина за „публиката”...


***

Роси
бягаше надолу по стълбите. Като излезе от сградата на Хокагето, грабна
съотборниците си за ръка и ги завлече, все още бягайки.

- Хей, хей, хей! Каво има?
- Хъ... Какаши... Анита.... хъ.... тренировъчна площадка 9... – каза момичето на пресекулки, защото бе запъхтяно.
Момчетата не разбраха нищо, но като гледаха Роси в това състояние, я последваха, без да се дърпат.
Минаха през задния вход, за да не ги забележат и се скриха в клоните на едни високи дървета.
В същото време Али бе направила същотото, само че бе малко по – далеч от тях тримата...

Анита
вече чакаше на уговореното място. След яколко минути духна лек ветрец и
понесе зелени листа покрай момичето. Зад тях се появи Какаши.

- Не закъсняхте...
Джоунинът
само се усмихна и погледна към Анита. Тя бе облечена в плътни черни
дрехи – тениска, поличка и мрежесто клинче, а дългите връзки на лентата
й се развяваха от вятъра.

- Сякаш вчера ти обяснявах какво е чакра...
- Да не се размеквате? – подсмихна се Анита след думите на Какаши.
- Аз ли? Не. Свикнах. Би трябвало ти да се размекваш. Все пак на тази площадка стана Джоунин...

Али,
Роси, Саске и Наруто застинаха и притаиха дъх. Току що Какаши каза, че
Анита е.... Джоунин! Но тя бе колкото тях на години! Как така? Толкова
ли е силна?


Червенокоската не
отговори на Какаши. Просто стоеше в очакване битката да започне.
Сивокосият нинджа разбра това и реши да продължи. Сложи ръка отпред на
лентата си и я повдигна на челото си. Преди закритото му окобеше
затворено. Имаше белег...

Какаши погледна Анита...



- Ша- шаринган?! – прошепна изненадано саске. – Но това Доуджутсу е на моя клан. Как така ... той...

_________________


Последната промяна е направена от .Idiot on a stage. на Сря Окт 14, 2009 12:53 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
.Idiot on a stage.
Moderator
avatar

Female Sagittarius Dog
Брой мнения : 807
Join date : 05.08.2009
Age : 107
Местожителство : Безследно изчезнала...

Character
Rank: Първороден Вапмир
Nature:
Fighting Stile:

ПисанеЗаглавие: Re: ~Naruto~   Пет Авг 14, 2009 7:34 pm

И
наистина лявото око на сивокосия нинджа бе с Шаринган. Червенокоската
не промени изражението си, но всъщност бе много смутена. Тя знаеше за
това качество на учителя си, но все пак за първи път за първи път щеше
да се бие срещу Доуджутсуто.

- В тази
битка няма да сме учител и ученик. Ще сме смъртни врагове. – обясни
Какаши сериозно. – Можеш да започнеш, когато поискаш...

Анита
притаи дъх. Сега щеше да се бие с най – близкия й човек, с този, който
бе единственото й семейство. Нямаше избор. Трябваще да го направи.
Погледна Какаши в очите. Те бяха толкова топли. Никога не би могла да
изтръгне живота от тях. Сърцето й започна да бие по – бързо от
обикновено...Пое дълбоко дъх....
Анита
се хвърли срещу Какаши със светкавична скорост. Той се наведе и избегна
юмрука й. После скочи във въздуха, за да се оттърве от бърз ритник.
Извади кунай от ръкава си и замахна с него срещу червенокоската. Тя
вече държеше още един в ръката си и блокира атаката. Чу се издрънчаване
на кунаи. Двамата отскочиха назад и без въобще да чакат, отново
атакуваха. Кунаите се сблъскваха и се отдалечаваха, и отново се
срещаха. Юмрукът на единия или пропускаше или бе блокиран със схватка.
Рефлексите им им помагаха да избягват ниски и високи ритници.

Движеха
се толкова бързо, че тези, които ги наблюдаваха, виждаха единствено
силуетите им. От време на време се чуваше вик или шум от очръжие.

Анита фокусираше чакра във всеки удар и го правеше смъртоносен. Блокираше без проблем яростни атаки, не по – малко опасни.
Такава
битка само ги изморяваше. Какаши реши да смени „стила” и измъкна два
свитъка от джоба на елека си за Джоунин. Анита знаеше за какво са и се
дръпна, готова да блокира атаката. Какаши бързо гризна палеца си и
алена струйка кръв се стече по него. На секундата разви във въздуха със
замах и двата свитъка едновременно и плъзна палеца си по тях, оставяйки
диря от кръвта.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
.Idiot on a stage.
Moderator
avatar

Female Sagittarius Dog
Брой мнения : 807
Join date : 05.08.2009
Age : 107
Местожителство : Безследно изчезнала...

Character
Rank: Първороден Вапмир
Nature:
Fighting Stile:

ПисанеЗаглавие: Re: ~Naruto~   Пет Авг 14, 2009 7:35 pm



Хвърли
ги във въздуха и зад дим и пукот се появиха стотици оръжия, стрелнати
към Анита. Тя не избяга от тях. Напротив, остана на едно място. Когато
бяха съвсем близо до нея, чак тогава замахна към чантата си, издърпа
червен свитък и го разгърна със замах срещу кунаите и шурикените, като
го държеше за единия край. От него пламна огромен пожар. Появи се
гигантска огнена топка, която се превъплати на драконава глава и тъй
като бе толкова голяма, погълна всички оръжия наведнъж. От другата
страна не премина нищо. Червенокоската вече беше на разстояние, за да
не пострада от адския пламък.след като дракона изчезна всичко бе в дим.
Какаши се възползва от ситуацията и отново атакува, само че този път с
голям шурикен. Хвърли един срешу момичето, но то веднага се дръпна и
той дори не я одраска. Отново двамата се срещнаха очи в очи и за
пореден път засилиха юмрук срещу другия...

След
още няколко минути ожесточено Тайджутсу двамата с Какаши отново
отскочиха встрани. Явно разбраха, че това не води до никъде. Спогледаха
се. Нямаха и една драскотина. Никой не бе успял да приземи удар на
другия.

„Не!
Нито един път не съм го уцелила! По дяволите, чете ми атаките с
проклетия Шаринган!” – ядосваше се Анита наум. „Тайджутсу тук няма да
помогне! Ще ползвам Нинджутсу... Но... той знае слабото ми място и със
сигурност щше се възползва. А нямам и идея как да избегна такава атака
– и то с Шаринган! Прецакана съм!”

Анита
все още не правеше първия ход. Не беше сигурна, но се стараеше да не го
показва на противника си. Какаши обаче също стоеше неподвижно и не
предприемаше никакви действия. Играеше си с нея, с нервите й, искаше да
я накара да прибърза. Но след няколко минути поглед в поглед разбра, че
няма да успее. Той трябваше да атакува. Но и техниката му бе сигурна.
Победата му бе в кърпа вързана. За да не провали „изненадата”, не
промени изражението на лицето си. Той знаеше, че ученичката му може да
познае дори техника само с поглед в очите и в никакъв случай нямаше да
се върже. Със светкавична скорост направи знака „Плъх” с ръце и се
изгуби зад зелените листа, които сякаш полетяха около него.

„Започва се...” помисли си Анита и вдиша дълбоко.
Беше
тихо. Дори лекият вятър бе спрял. Анита се оглеждаше бавно, но
напрегнато. Нямаше и следа от Какаши. След няколко минути изнервящо
озъртане се спусна мъгла над тренировъчната площадка.

- Кай!!! – извика момичето, правейки знака „Тигър” с ръце.
Нищо не се случи.мъглата продължи да се спуска все по – гъста около Анита.
„Какво
е това Генджутсу?” – помисли си тя. – „Концентрирах се толкова силно, а
не успях да се освободя! Невъзможно! ЗАради Шарингана ли е? А ако
самата техника е толкова силна... какъв ли ще е ефектът й върху мен?”.

Все още нищо не се случваше. Но вече мъглата бе непрогледна. Единственото, което се виждаше, бяха силуетите на дърветата.
„Какво чака?” – продължаваше да разсъждава момичето. – „Защо не атакува?”
- Страх ли те е? – обади се твърд, плътен глас. Беше Какаши.
Анита бързо се обърна.видя единствено черна сянка, минаваща покрай нея като копринен воал... Изчезна.
- Уплаши ли се? – повтори със същия тон Джоунинът.
Момичето
пак се обърна.още една сянка мина по същия начин до нея и изчезна
загадъчно. Анита усети студен полъх. Побиха я тръпки. Усещаше, че губи
самообладание. Сякаш щеше да изгуби нервите си просто така.

„А, не... Дръж се...Това е илюзия...” – опитваше се тя да се стегне.
Едри
капки пот избиха по челото й. Нямаше идея как да се измъкне от толкова
силна техника. Първо реши да запази спокойствие. Пое дълбоко дъх и
отново погледна напред, този път по – уверено. Появи се още един
силует. Анита стисна зъби, пръстите й се свиха в юмруци и изпукаха.
Огледа сянката обстойно. Всъщност не бе само силует. Бе ясно обособена
фигура. Като се приближаваше, Анита я виждаше все по – добре.. Женска
фигура. Елегантна. С дълга, леко къдрава коса. Приближаваше се към
Анита с умерени, спокойни крачки. Накрая бе толкова близо, че
червенокоската я разпозна.

- А-Аири... сама...
- Анита... – гласът на другото момиче беше топъл, загрижен.
Това бе сестра й. Изпипана до най – амлкия детайл. Изглеждаше така, както когато си тръгна с Итачи от Коноха.
„Илюзия е!” – крещеше си Анита наум.
Но
бе толкова реално! От колко време тя искаше да се види със сестра си –
единствената й роднина. Сега тази нейна слабост бе оръжието на Какаши.

- Анита... Ела да те прегърна. – чу се отново любвеобвилен глас.
Червенокоската щеше да изперка. Имаше ли сили да се пребори с тази илюзия?
Трябваше да намери тази сила. Присегна се към чантичката си да извади кунай и някак да атакува.
- К-къде е?! – учуди се наглас тя, когато усети, че няма никакви оръжия...
Огледа
се. Беше на една от улиците на Коноха. Огледа себе си. Беше по – ниска.
С къса коса. С други дрехи. Сега тя не бе на единадесет, а по – малка.
Наоколо играеха деца с топка. Тя тръгна бавно към тях, но нямаше
представа какво става. Само знаеше, че е в капана на Генджутсуто.
Децата се спряха стреснати. После се развикаха и хвърлиха топката.
Побягнаха...

По лявото рамо на Анита се стече кръв. Гореща гръв. Беше от знака й. „Ярост”. „Гняв”. „ Омраза”.
Момичето
усети, че огнената чакра я обвзема. Извика със всичка сила към небето.
Вече не знаеше дали това е илюзия или истина... от толкова време...
сега отново изгубваше контрол над тази зла сила в себе си.

- НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!!
Озъби
се и зверските й зъби, остри като вампирски, се забиха с всичка сила в
ръката й. Болката беше нечовешки силна, но Анита не дръпна ръката си.
Продължаваше да я стиска със зъби, а тя се обливаше в кръв.

Пейзажът
пред нея се разсея. Коноха изчезна. Появи се отново мъглата. Тя стисна
захапката си още повече. Вече усещаше, че използва последните си нерви,
за да изтърпи садистичната болка. Сега и мъглата се разсея. Анита
отново стоеше на тренировъчната площадка. Дръпна ръката си, цялата
потънала в кръв.

Момичето
беше блядо, едва се държеше на крака. Сега и Какаши стоеше пред нея.
Анита знаеше, че той може да атакува всеки момент и се взе в ръце.
Започна да лекува огромната рана с медицинско нинджутсу. В същото време
не се разконцентрираше. Този момент бе най – удобен за Джоунина:
паузата между две техники. Но той все още не атакуваше. Сякаш й даваше
шанс да излекува ръката си.

Кръвта
постепенно изчезна, а самата рана се затвори, макар и бавно. Анита
размърда ръката си и след като я раздвижи, се стегна и отново погледна
Какаши. Той изглеждаше някак тъжен. Дали защото нарани толкова силно
момичето с най – ужасните спомени в живота й?

Анита това въобще не я интересуваше. Бързо се съвзе от шока. Усмихна се ехидно и прие бойна позиция.
- Толкова бързо? Сигурна ли си, че искаш да продължиш? – попита я гузно Джоунинът.
- Питате ме все едно не знаете. Осем години не Ви стигнаха да запомните един отговор.
Беше
права. Тя никога не се е предавала. И Какаши го знаеше. Сега особено в
никакъв случай нямаше да се промени. Сега той четеше толкова
решителност в очите й, колкото не е виждал никога преди...

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
.Idiot on a stage.
Moderator
avatar

Female Sagittarius Dog
Брой мнения : 807
Join date : 05.08.2009
Age : 107
Местожителство : Безследно изчезнала...

Character
Rank: Първороден Вапмир
Nature:
Fighting Stile:

ПисанеЗаглавие: Re: ~Naruto~   Пет Авг 14, 2009 7:35 pm

Анита
определено беше уморена от “борбата” с Генджутсуто .Тъй като още от
самото начало то бе нейното слабо място , Какаши мислеше поне да я
накара да се откаже без да я наранява физически.Сега нямаше
избор.Истинската битка започваше.
Момичето не атакуваше.Използваше и
най-малката възможност да си почине.Ала в същото време използваше
всичкия си усет да “опознае” Какаши в този момент.Следеше дори
движението на рошавите му сиви кичури , полюшвани от вятъра.Чуваше
дишането и определяше честотата му.Определи сърдечния пулс .Нищо не
оставаше , което тя да не усети.Дори вече шаринганът не я плашеше.Само
трябваше да се концентрира .Нямаше много чакра , затова трябваше да я
използва най- рационално и да обмисля всяка техника до най - малката
подробност.
След още няколко секунди разбра , че е готова.Нямаше
намерение да чака Джоунинът да направи първата крачка.Но леко трепна и
той разбра , че ще атакува.Какаши се извърна настрани и побягна през
дърветата.Анита не се двоуми , а се стрелна след него.Бе сигурна , че
той я води някъде , където на него да му е по – удобно да използва
техниките си , но тя нямаше избор.Бе достатъчно уверена.След кратка
гонитба Какаши отскочи встрани от предишната траектория.Червенокоската
отново го последва.Озоваха се на малък водопад.Какаши бе стъпил на
водата , която се стичаше от него и продължаваше като рекичка.Преди
Анита да усети той направи серия от знаци с ръце толкова бързо , че тя
дори не успя да ги разчете. Зад Джоунина от водата се появи огромен
воден дракон с ярки , жълти очи.Той се хвърли със зейнала паст срещу
червенокоската .Тя отскочи толкова нависоко , че драконът не я уцели ,
а се заби в земята с топовен гръм .Още във въздуха Анита гризна палеца
си,за да прокърви и също направи знаци с ръце.После полетя с главата
надолу към още неоттеглената вода и заби длан върху нея.
Summoning jutsu!
-Призоваване?!-извика Какаши,който не очакваше тя да реагира толкова бързо.
Сега
Анита стоеше върху огромна оранжева жаба,облечена в червен елек със
зелени шарки. Животното пое в голямата си уста огромно количество вода
и направи знака за концентрация. Тялото на Анита се обля в червена
чакра. Тя замахна и приземи дланта си върху гърба на жабата, която
изплю със страхотна сила водата.
- Water Blast!!! – извика момичето.
Водата
полетя срещу Какаши. Той отново направи знаци с ръце и пред него излезе
дебела стена от дърво. Водата летяща с голяма скорост, я разби и се
разпръсна навсякъде, измокряйки дори Анита. Но Какаши вече не беше зад
оградата. Червенокоската погледна нагоре и го видя.
- Raikiri!!!
В
шепата му се появи нещо като кълбо от мълнии. Джоунинът се засили да
удари с него Анита. Тя дори и да го избегнеше, като беше цялата мокра,
електричеството щеше да я достигне. Не побягна, а отново използва
някакво Нинджутсо.
Чу се трясък.Явно Какаши бе уцелил…Но
какво?Дръпна се и видя,че е прицелил Райкири – то върху огромно птиче
яйце с дебела поне три пръста черупка.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Anita san
Jinchuuriki
Jinchuuriki
avatar

Female Aries Pig
Брой мнения : 671
Join date : 23.07.2009
Age : 22

Character
Rank: Missing nin
Nature: Fire
Fighting Stile: Idai stile: Kiss Jutsus

ПисанеЗаглавие: Re: ~Naruto~   Нед Сеп 20, 2009 2:36 am


Той рязко отдръпна ръката си, освобождавайки техниката. Чеупката се пропука още малко, и още малко... Сивокосият нинджа отскочи встрани и в този момент яйцето се строши на малки парченца, а от него изскочи невредимата Анита в огнено червени дрехи и верига с кунаи и шурикени около кръста. В лявата си ръка държеше катана, с която замахна, за да нанесе фатален удар на Джоунина. Но той успя да реагира и без проблем избегна атаката. Но изненадата беше, че момичето не бе само – зад него от черупката излетя голяма огнена птица Феникс, която изви шия и издаде пронизващ писък към небето. Червенокоската се усмихна ехидно и също се отдръпна назад, правейки път на птицата, която сега нападна Какаши, разпервайки огнените си криле и отделяйки непоносима горещина. За изненада на момичето, нинджата остана на едно място. Светкавино, както птицата летеше стремглаво, тя се успокои и Какаши скочи на гърба й. Фениксът направи маневра и се обърна към Анита с яростен поглед – сега тя бе врагът.

„Проклет Шаринган!” – помисли си момичето, разбирайки, че нинджата е използвал Генджутсу, за да хипнотизира птицата.
Но учудването й беше още по – голямо, когато забеляза как Фениксът, заедно с какаши на гърба си, полетя назад и замалко да се изгуби от хоризонта. Момичето се стегна, поклати глава и побягна напред, за да атакува първа.
- Сенсееееееееееее---аааааа!!! – Анита извика с всичка сила, усещайки, че няма твърда земя под краката си.
Погледна надолу и видя, че се е хвърлила в огромна бездна. Полетя надолу с такава бързина, че ушите я заболяха от свистенето на вятъра. Какаши се възползва от момента и хвърли няколко шурикена към нея. Тя не успя да реагира достатъчно бързо и избегна повечето, но един се заби в рамото й. Анита стисна зъби, като леко изръмжа от болката. Бързо го идърпа и нова пронизваща болка замести предишната. Джоунинът приготви още шурикени, дори и кунаи, но Анита забеляза как очите му леко се разшириха и прочете някаква паника по изражението му. Обърна глава и се ококори още повече. Земята се приближаваше страховито бързо. За да има някакъв шанс за оцеляване, момичето се извъртя във въздуха и се приготви за удара с краката надолу. Направи знак за концентрация и събра останалати си чакра (която вече не беше много) в краката си, които трябваше да я приземят. Стисна очи и зъби и се приготви. След по – малко от секунда и смият удар дойде. Ужасяваща болка прониза като меч ходилата на момичето, премина през глезените, колената и стигна до бедрата. Анита се строполи на земята и се сви на топка, извиквайки от силната болка. Разстоянието беше дори по – голямо отколкото предполагаше. За пореден път обаче очите й се разшириха, а ушите й се наостриха. С последни сили се търкулна настрани, избътвайки тежестта си с лакти и таз. На мястото, където стоеше тя с трясък кацна огнената птица, която щеше да я премаже, ако червенокоската не беше мръднала. Дишането и сърцебиенето на Анита се ускориха. Стисна очи, усещайки леден метал да пронизва плътта й. Един шурикен бе забит в задната част на бедрото й – Какаши отново атакуваше. За поредн път призова цялата си енергия и се обърна, опитвайки се да се изправи – болката бе толкова силна, че се провали. Инстинктивно се дръпна назад, пулзейки на лактите си, които се разраниха от силния натиск. Какаши скочи от гърба на Феникса и се засили бегом към момичето, приготвяйки кунай в ръката си. Анита се огледа бързо и се присегна към лявата част на кръста си, като опипваше. Очите й се разшириха. Катаната и чантичката с оръжя не бяха там, а лежаха отпуснати на голямо разстояние от нея, под крака на птицата. Всеки момент Какаши щеше да замахне и да забие куная в тялото й. Момичето стисна очи в готовност и с треперещи ръце направи знак с ръце... Джоунинът сякаш се вкамени на място. Очите му бяха изпълнени с шок и недоумление. Съвсем бавно и внимателно изви врат, за да погледне назад. Фениксът го нямаше, макар че оръжията си стояха там. Но зад него сега стоеше втора Анита, притиснала голям сребърен кунай към гърлото на нинджата. Какаши отпусна дланта си, която стискаше оръжието и на лицето му се появи малка усмивка.
- Е, ще ме убиваш ли, или ще изчакаш да видиш Роси с лента на главата?
Момичето зад него се разпръсна като сив дим и изчезна, а истинската Анита, която все още беше на земята, се усмихна широко и след дълго мълчание проговори:
- Засега второто!
Двамата се засмяха. Не беше лоша идея малко чувство за хумор в този момент.
Червенокоската се опита да се изправи, но леко изстена и хвана глезените си, които бяха леко подути. Усмивката на какаши стана по – малка, а накрая дори изчезна и изражението му отново беше сериозно. Той се доближи до ученичката си и й помогна да се изправи. Уви едната си ръка около талията й, а сдругата пое едната й ръка през рамото си, за да се задържи на крака.
- Можеш ли да ходиш?
- Нищо ми няма! – изохка момичето, а Какаши само извъртя очи, сякаш бе свикнал на това нейно глупаво поведение.
- Да, разбира се...
Двамата продължиха бавно, в млчание, придружено с клатушкането на момичето. То стискаше зъби и се стараеше да не изглежда безпомощно, каквото всъщност беше...

***

Али, както и тримата Генини, които бяха малко встрани от нея, гледаха как Анита и Какаши се отдалечаваха от тренировъчната площадка. И четиримата мълчаха, гледайки с недоумление, дори възхищение. Анита победи техния сенсей. Джоунинът. Тя самата дори бе Джоунин. Имаше толкова много тайни, които те едва сега разбираха. Знаейки положението всички имаха готовността за още много неща, които не са и подозирали за червенокоската.
Първият, който наруши мълчанието, беше Наруто:
- Ехаааа, тва беше якооо!!! – извика той.
Роси го халоса зад врата, за да замълчи.

„Какво беше това?” – помисли си сивокоската, която ясно чу вика и последвалото го хленчене. – „Май не съм сама...”
Тя скочи от дървото и плавно се приземи на краката си. Изведнъж се обърна рязко и хвърли мразовид поглед назад – Саске вече беше зад нея.
- Ти коя си?
Преди момичето да каже нещо, до Саске застана Роси и се намеси:
- Ти сигурно си Али, Анита ни каза за теб!
Чивокоската огледа двамата студено и след кратко мълчание отговори семпло:
- Да, аз съм...
- Йооо, аз съм Наруто! – чу се пискливият и мощен глас на русокоското, който пристигна до съотборниците си последен.
Али още от тогава усети, че на това дете нещо му има. Поклати иронично глава и се извърна нзад, тръгвайки с бавни крачки.
- Хей, къде отиваш? – извика Роси след нея и с няколко бързи крачки я настигна.
Али я изгледа леко сурово, но после придоби ведро изражение:
- Смятам да видя как е Анита сан. А вие би трябвало да сте от отбора й? – сивокоската направи жест с ръка, показвайки момчетата.
- Да, ъм, и ние ще дойдем, може ли да вървим с теб, Али чан?
Саске гледаше студено както обикновено и не му се искаше да прекарва време с момичето, но му се искаше да я опознае и да види колко е силна. Наруто си стоеше на мястото, скръстил ръце зад тила, и не следеше разговора.
Първото впечатление на Али от компанията им не беше добро. Тя поклати глава и тръгна напред, а Роси беше след нея. Саске „въодушевено” ги последва, а Наруто ги настигна с думите:
- Хеееей, Роси чан, чакай!

***

- А-ама ти – ко-га?!
Сивокоската се бе върнала в Идаи имението и като отвори вратата видя червенокосата си приятелка да припка наоколо все едно й няма нищо. Краката й бяха превързани с тънък бинт от глезените до коленете, но момичето не даваше признаци, че я боли.
- Али? Какво има?
- Ама ти се потроши! И сега? Ти – ХОДИШ!
Анита изкриви вежди при коментара на Али и започна да разяснява положението с леко изнервен тон:
- Ух, нарича се Медицинско нинджутсу?
- Ааа...
- И... чакай малко – ти да не си ме проследила, че да знаеш какво е станало?
Сивокоската се поизчерви леко и се сети, че гледа битката тайно. Тъкмо щеше да си отвори устата да каже някакво глупаво оправдание, когато зад нея се появиха тримата Генини. Роси отново застана до Али и ентусиазирано започна да говори сякаш скоро нямаше да свърши:
- А-Анита сан! Ти си жива! Леле, не мога да повярвам! Победи Какаши сенсей! Това е – направо – нямам думи!!!
Анита продължаваше да гледа тъпо и се намръщи още повече:
- И вие ли?!
Роси загря малко по – бавно от Али, но все пак разбра къде сбърка. Погледна умилително Саске, сякаш очакваше той да оправи положението. Но чернокоското бе изпреварен от Наруто и това раздразни Роси:
- Направо беше страхотно! Е, да, гледахме тайно, но си заслужаваше!
Червенокоската бясно се изчерви от думите на Наруто и след като преглътна тежко, му отговори, леко заеквайки:
- Бла-благодаря, Наруто кун...
След като хвана острия поглед на Али, която внимателно изучаваше чертите на лицето й, тя премести погледа си към Роси и саске и лицето й отново придоби нормален цвят.
Розовокоската се усмихна нежно и ппреложи весело:
- Хайде да отидем на чайна! Тъкмо ще отпразнуваме победата на Анита сан!
Останалите не бяха толкова запалени и не харесаха идеята, но милите очички на Роси взеха надмощие и решението бе взето от нея.





-----------------------
Очаквайте в следващата глава ХД :
- В чайната
- Спорът между Али и Саске
- Нова мисия с нов отбор
- Дългоочакваната битка на Али
- Орочимари ФТУ!!!

----------------------
След още няколко глави, в които да направим връзка, започва Шипуден, в който героите са на 16 (с изключение на Анита, която е на 15) и има нова героиня - Вани Тензо - с неочаквана история...
Надяваме се да не прилича на сапунка с многото глава и ... затова в следващата глава ще бъде доста забавно ;) //обещание на авторките ХД //

_________________


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://animeworld.bulgarianforum.net
Anita san
Jinchuuriki
Jinchuuriki
avatar

Female Aries Pig
Брой мнения : 671
Join date : 23.07.2009
Age : 22

Character
Rank: Missing nin
Nature: Fire
Fighting Stile: Idai stile: Kiss Jutsus

ПисанеЗаглавие: Re: ~Naruto~   Нед Сеп 20, 2009 2:37 am

По пътя червенокоската обясни спокойно, че истинският повод е по – скоро не победата й, а това, че розовокоската става Генин. Тогава радостта й беше още по – голяма и тя през цялото време благодари пламенно на Анита, която скромно отказваше и това Роси да черпи, но за момента розовокоската се оказа по – упорита.

Петимата влязоха в най – близката чайна, седнаха на маса и си поръчаха. Докато чакаха чая и храната, Роси реши малко да опознае Али и започна разговор:


- Е, Али чан, ти откъде идваш?

Сивокоската разбра, че това ще е поредния кръстосан разпит, в който да се разнищи личният й живот, но все пак склони да даде малко информация за себе си.

- От Амегакуре. – отговори тя просто и не продължи.

Саске леко сви вежди, виждайки, че новото момиче не е приказливо и това донякъде му допадна, защото не обичаше бъбривките. Той я огледа внимателно и очите му се спряха на безименния й пръст. На него имаше пръстен с причудлив знак. След малко очите на Саске се разшириха и той се сети откъде познава символа. Стисна зъби и изръмжа заплашително:

- Акатски?!

Сивокоската повдигна очите си и сега изражението й дори беше злобно.

- И?

- Хокагето знае ли? – продължи да ръмжи Саске, като вече бе приготвил кунай в ръката си, която криеше под масата.

- Да, знае. И съм тук, за да ги предам, а не подкрепя!

Анита си пое дълбоко дъх и стисна зъби.

- Виж, Саске кун, Али чан... – искаше да каже истината, че знае къде е Итачи, но поклати глава и отклони темата. – тя е силна и ще ни помага...

Но чернокоското знаеше, че момичето знае за Итачи и продължи:

- И как точно са те приели, толкова ли си силна?

Сивокоската гледаше надменно и отговори без задръжки:

- Да... Пък и съм дъщерята на лидера.



Сервитьорката им остави горещ чайник, от който излизаше мека пара и купичките с храна. Наруто не се интересуваше от разговора и се нахвърли гладно на рамена си. Роси сипа чай на всички, но виждайки напрегнатия Саске, се намеси:

- Как се чувстваше там? Добре ли се държаха с теб, или бяха сурови?

Сивокоската се подвоуми за момент дали да отговори истината, или да измисли нещо, което да приключи темата. Докато вървяха към чайната бе забелязала Учиха логото на тениската на Саске и разбра, че той е малкият брат на Итачи. Не знаеше подробности за историята на клана, но знаеше най – важното – благодарение на Аири. Той не й се хареса в смаото начало и реши да го раздразни:

- Всъщност не беше толкова лошо. Итачи сан беше много мил с мен...

Чувайки името на брат си, Саске настръхна и в изблик на ярост метна куная, който беше приготвил, по посока на Али. Тя очакваше рекцията му и го хвана пред лицето си. Роси дишаше тежко и не знаеше дали да успокои Саске, или да не го раздразва повече. Анита беше на тръни и се намеси, за да няма повече проблеми:

- Сас - - но бе прекъсната.

- Как може да казваш, че Итачи е мил! Ти си луда!

Сивокоската също избухна и започна да вика, привличайки вниманието на останалите клиенти в чайната:

- Ти си лудият! Итачи не е зъл, просто ти си шизофреник!



Наруто спря да яде рамен и се загледа към Саске и Али, които вече бяха прави и се гледаха така заплашително, че сякаш от очите им излизаха мълнии към другия.

Роси хвана Саске за ръкава като малко дете, за да го накара да седне отново и да се успокои. Но нямаше резултат.

Анита беше седнала до Али и се опита да направи същото, но изведнъж спря. Усети странно гъделичкане в стомаха. Затвори очи за момент и се концентрира. Оказа се, че вътрешната Анита, която й бе като втора самоличност и приятелка през последните години, искаше да се намеси с много по добра идея. Момичето усети втора чакра да обсебва тялото й и че губи контрол над собствените си емоции...

Али и Саске продължаваха да викат един срещу друг, когато червенокоската извика гръмогласно:

- FOOD FIGHT!!!

Двамата се обърнаха и й хвърлиха заплашителен поглед, но в следващия момент лицата им вече бяха покрити с ориз и спагети, а червенокоската се превиваше от смях на земята. Роси зяпна и си помисли „Това Анита ли е?!”. Наруто се ухили и понеже само това чакаше, хвана купата си с рамен, макар и наполовина изпразнена от самия него, и я обърна на главата на Саске. За това пък отнесе круше от него в стомаха и се примири само с половин купа. Али избърса храната от лицето си и хвана чайника, гледайки яростно Анита, която все още се смееше истерично на земята. На лицето й се появи ехидна усмивка и тя обърна горещия чай върху корема на червенокоската, а после запрати празния съд към главата й. Той, разбира се, уцели без проблем. Хиленето се смеси с хленчене и охкане. Роси погледна учудено Али, но не се отърва от порция ориз в косата. За да си отмъсти, засили чиния със сладкишчета по посока на сивокоската, но те не уцелиха нея, а Саске, който се изправи в този момент. Розовокоската се стъписа и очакваше Саске едва ли не да я намрази. Но момчето се примири с това да й даде раздразнен поглед... и да я полее с чашка чай... Така се разигра здрава борба с храна. Е, Саске и Али се целиха направо със съдовете, за да боли повече, но не можеха да скрият, че им е забавно.

Да, но всичко весело има край. Не след дълго всички бяха изхвърлени от чайната от големи мускулести мъже, които приличаха на сумисти. Анита се изпсува сочно по тяхна посока и за да не си изпати помъкна Али за ръкава, бягайки, а останалите ги последваха, разбирайки какво има предвид.

Когато и петимата се отдалечиха достатъчно, насядаха по парапета на един красив мост, малко отдалечен от оживената част на слото. Анита понечи да се облегне, но направо се пързулна на земята, стискайки главата си.

- Аргх, мамка му, как можа да се случи?!

Али я гледаше странно, но се досети за причината.

- ЛОЛ, Ани, дай пет!!! – извика Наруто, развеселен, като от косата му се клатушкаха спагети и падаше ориз.

Роси изтупваше изнервения Саске. Той единствено хвърли презрителен поглед на сивокоската и си тръгна. Росовокоската го последва, а той само повдигна рамене в знак на примирение.

Когато двамата се отдалечиха, Анита се изправи и застана до Али, като по пътя си ръсеше ориз. Поклати глава и почти изчисти косата си. Сивокоската правеше същото, само че по – прецизно. Наруто пък вуобще нямаше проблем с факта, че е покрит с храна. Отстрани на лицето ми се клатушкаше снопче спагети, той го захапа с края на устните си и го изсмука. Сивокоската моментално разбра кой бие рекорда по „ум” в новата й компания. Но от другата й страна се чу тихо весело кикотене. Тя се обърна и видя Анита да зяпа замечтано русокоското и да се подсмива на странното му държание...



***



- Анита, ще вляза в банята. – обади се Али още от прага на вратата.

Тя, червенокоската и Наруто влязоха в Идаи имението. Али взе хавлия от гардероба и влезе в банята, а Анита и русокоското отидоха в кухнята. Момичето взе две кърпи и подааде едната на Наруто. Като се поизчисти от храната, погледна към русокоското и се замисли малко. След сравнително дълго мълчание, тя проговори:

- Ъм, Наруто кун... Съжалявам за преди малко... – заекна червенокоската и се облегна на хладилника.

- Хах, защо да се извиняваш, беше много забавно!!! – викна Наруто и се усмихна широко.

Преди Анита да продължи със заекването, сивокоската влезе в кухнята с чисти дрехи, а дългата й коса, все още мокра, ръсеше капчици вода по пода. С бързи крачки отиде до хладилника и погледна укорително Анита, която разбра намека й веднага и се дръпна от вратата му.

- Втория рафт, отляво. – измънка червенокоската, наливайки си чаша вода от чешмата.

- Знам къде е! – отвърна Али с войнствен тон и се зарови в хладилника. За да стигне до това което иска, избута две яйца и те се счупиха на земята, карайки Анита да закриви вежди от раздразнение.

- Ахааа!!! – викна радостно сивокоската, измъкна главата си от хладилника и затвори вратата му с една ръка, а сдругата държеше опаковка шоколад.

Анита завъртя очи и си отчупи парче. Али не възрази, макар че гледаше откършеното парче с чист неприязън. Анита й хвърли демоничен поглед и Али продължи тихо да яде, като сведе очите си от парчето на Анита към шкафа. Нещо друго привлече вниманието й.

- Хъх? Свитък? – учуди се Наруто, виждайки лилава, навита на руло хартия.

Без да иска разрешение, Али се присегна, разви свитъка и започна да чете.

- Мисия?! – учуди се тя и погледна Анита с недоверие.

Червенокоската само изсумтя и отиде във всекидневната, изтягайки се на дивана. Наруто и Али се спогледаха и я последваха.

- Ау, почти забравих за тая мисия... ама хич не ми се ходи...

Наруто беше много любопитен играбна свитъка от ръцете на Али, като започна да чете на глас, леко заеквайки. Мисията включваше път до Суна и посещение при Казекагето, който трябва да прати по Анита, Наруто, Роси и Саске документи за Хокагето.

- Охааа! Истинска мисия! ДА! Най – накрая!

- И какво му е веселото?! – попита иронично Анита, очевидно изнервена и неинтосиазирана от пътуването. – На мен въобще не ми се ходи... но трябва някой да ме замести... някой умен... – погледът й се измести върху Али – някой силен... опитен...

Сивокоската разбира се разбра накъде бие приятелката й, но се направи на ударена и нищо не каза, затова Анита продължи:

- Някой, който е на Джоунин ниво и който да може да се справя в трудни ситуации, да може да ръководи останалите... АБЕ, ТИ МАЛОУМНА ЛИ СИ?!?!?!?!?!?!?!?! – не издържа тя и се изкрещя с всичка сила към Али.

Сивокоската се засмя и отговори:

- Добре, ще те заместя, само предай на някой, че после да не изляза виновна!

- Няма, няма, Наруто кун, моля те, предай на Роси и Саске за мисията.

Русокоското кимна и излезе.

Анита тихичко се усмихна на себе си.



***



- Сенпай?

- Влез.

Червенокоската влезе в кабинета на Какаши и се поклони леко:

- Али чан е съгласна и ще отиде на мисията.

Сивокосият Джоунин се усмихна под маската си и отговори:

- Добре, браво, така ще разберем уменията й...

Момичето кимна и излезе...

_________________


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://animeworld.bulgarianforum.net
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: ~Naruto~   

Върнете се в началото Go down
 
~Naruto~
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 2 от 2Иди на страница : Previous  1, 2

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Anime World :: Лично Изкуство :: Фен Фикшън-
Идете на: