Anime World

Live the boring life as an Anime Character!!!
 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Destroying Tomorrow (На Чики творението ^.^~)

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
.Idiot on a stage.
Moderator
avatar

Female Sagittarius Dog
Брой мнения : 807
Join date : 05.08.2009
Age : 107
Местожителство : Безследно изчезнала...

Character
Rank: Първороден Вапмир
Nature:
Fighting Stile:

ПисанеЗаглавие: Destroying Tomorrow (На Чики творението ^.^~)   Пет Авг 14, 2009 7:41 pm

Лол,тъй като сестра ми е голям мързел и не иска да го постне, аз ще го направя вместо нея.


Име:Аими
Години:16 почти 17
Коса:Руса,до кръста
Очи:Зелени
История:
Когато още е била малка родителите й са починали и тя е живяла със леля си във....Токио.
До
началното у-ще тя не е имала мн приятели.Повечето деца я
избягвали,защото мислели,че е странна.Но това не я притеснявало.Тя се е
била затворила в себе си заради инцидента на майка си и баща си,на
който тя самата станала свидетлка.
Buuuut....във по-горните класове
малко по малко започнала да общува все повече и повече със останалите
момичета,но дори и външо да не го показвала,тя все още скърбяла за
родителите си.
Също така обичала да рисува и да пее.Затова се
включила в училищният оркестър,/very lame -.-‘/а по късно и във рок
бандата,в която била вокалистка.
Yeah....всичко било идеално,дори толкова идеално,че дори дразнещо.
Скоро леля и починала и тя решила да се премести в Домино,за да може да забрави всичко,което се бе случило.

---1 Week Later---

“Ооо...просто
идеално!”простнах на новото легло на,което щях да спя до края на...или
да кажем докъто не си купя ново.Току що се бях нанесла в новият си
апартамен,които купих с завещаните ми от леля пари.Но това не беше
единствената новост в живота ми.Вече живеех в друг град-Домино.Когато
минавах през улиците с едно такси наето от гарата всичко изглеждаше
доста скучно...точно както и преди.Не очаквах нищо да се промени освен
местонахождението ми,Но дълбоко/наистина много на дълбоко/знаех,че нещо
ще се случи...но нямах и на на представа какво точно....И дали ще е
добро или зло.
Не знаех защо...или по-точно какво предизвикваше това чувство във мен.Но просто знаех,че трябваше да дойда в Домино.
Но както и да е....утре ще разопаковам багажа си,а за сега просто ще се опита да поспя.

***Сън****

“Ела при мен,мила моя...”
Пясъчните дюни на Египед се издигаха навсякъде до където ти стигаше поглед.
Гласът продължаваше да шепне тези думи отново...и отново.
“Кой...Къде
си?”Аими питаше оглеждайки се наоколо,но единственото нещо,което
виждаше беше как лекият вятър леко повдигаше най-горните песъчинки от
повърхноста на земята.
“Тук съм,миля моя Аими”изведнъж зад нея се
появи мъж.Лицето му бе покрито с наметало,но това не и попречи да види
красивите му лилави очи.Те бяха дълбоки,толкова дълбоки,че човек можеше
да се изгуби в тях.Но не и момичето зад което стоеше.Тя беше виждала
тези очи и преди.Всяка нощ.
Тези очи я преследваха от 12-сет
годишна.Всяка нощ.този мъжки глас я викаше....но никога преди той не бе
заставал толкова близо.Русокоската усещаше топлият му дъх плъзгащ се по
лицето и.
“Ела при мен...”той започваше да избледнява и бавно да се слива със заобикалещата ги среда.


Край на съня

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
.Idiot on a stage.
Moderator
avatar

Female Sagittarius Dog
Брой мнения : 807
Join date : 05.08.2009
Age : 107
Местожителство : Безследно изчезнала...

Character
Rank: Първороден Вапмир
Nature:
Fighting Stile:

ПисанеЗаглавие: Re: Destroying Tomorrow (На Чики творението ^.^~)   Пет Авг 14, 2009 7:41 pm

Момичето протегна ръката си,но всичко което успя да хване беше въздуха над леглото си.
Тя се огледа и осъзна,че това е било само и единствено сън./well…we’ll see >)/
“По-добре да го забравя...”Аими потърка сънено очи и се запъти към новатя си баня.
Влезе под душа.
.....................................
След половин час киснене под водата тя най-накрая се реши да излезе.
Взе
една голяма хавлия и я уви около мокрото си тяло.Застана пред
изпотеното огледало и се огледа в него.Всичко всяка нощ сънуваше...те я
гледаха отразени във стъклото.Тя инстинктивно се обърна,но зад нея
нямаше никой.После пак погледна към огледалото,но тях вече ги нямаше.
Момичето леко разстръска глава.
“Maaan….тези сънища не ме оставят намира.”
Тя
измармори така тихо,че само тя можеше да се чуе.После излезе от банята
и се облече,а после си направи закуска.След като най-накрая се наяде тя
погледна към кашоните,които бяха оставени до вратата и си спомни колко
много работа има за вършене.
...............
“All done…”
след часове подреждане на старите и вещи-някои няобходими,някои не-тя седна на мекото легло и погледна часовника.Беше 4 часа.
“все още имам малко време да се поразходя наоколо и да си купя нова...-УНИФОРМА!!!”
Точно така.Тя беше забравила факта,че все още е ученичка.А на следващият ден беше на училище!
Набързо награби якето и ключовете си и се затича към вратата.
“Wait a minute…o.0?Къде са ми парите”
Точно
на прага се спря и осъзна,че е забравила парите си.Веднага изприпка
като малко зайче към мястото където ги държеше и без да се бави излезе
навън и заключи вратата на апартамента си.

.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-
След
около половин час в търсене на униформата от черно-бялата снимка
изпрате от новото ми училище...най-накрая попаднах на точната дрха.
След като я видях просто не издържах и долната челюс на устата ми падна.
“И те очакват да новя т-т-ТОВА?!?”направо се шашнах.
Горната част състояща се от риза и сако беше във розово.Цветът,който най-много ненавиждам.
А поличката беше толкова къса,че направо се почудих как не им се вижда бельото на момичетата.
Но какво да се прави...бях принудена да купя тъпата униформа....DAMN IT!!!
......................................
Вървях към къщи опитвайки се да си спомня от къде точно бях минала.Вече беше се стъмнило и всико изглеждаше доста...различно.
Реших да мина от една доста затънтена уличка,знаейки,че не е много безопастно,но все пак тръгнах.
Тогава зад мен се появи един полу пиян мъж.
“Точно на време скъпа!*хлъц*Доста добре ще си поиграем*хлъц*Обещавам ти”каза той.
“Аз
не мисля така”Обърнах се съвсем пренебрежително и продължих,забравейки
факта,че той беше поне сто пъти по-силен от мен....и най-важното беше
пиян!
След няколко крачки усетих как някой стисна ръката ми в областа на лакътя.
Опитах
се да се овсвободя,но той беше прекалено силен.Блъсна ме в стената и
вдигна с едната си ръка ръцете ми над главата,а с свободната започна
бавно да повдига тениската ми.
Изведнъж силна светлина дойде изотзат него.Тя беше прекалено силна и аз затворих очите си.
В
следващия момента бях свободна и паднах на колене,а пиянит мъж беше се
строполил пред мен и не обелваше дума.Изглеждаше в безсъзнание.
“Добре ли си....скъпа моя?”

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
.Idiot on a stage.
Moderator
avatar

Female Sagittarius Dog
Брой мнения : 807
Join date : 05.08.2009
Age : 107
Местожителство : Безследно изчезнала...

Character
Rank: Първороден Вапмир
Nature:
Fighting Stile:

ПисанеЗаглавие: Re: Destroying Tomorrow (На Чики творението ^.^~)   Пет Авг 14, 2009 7:41 pm

Това беше той...бях сигурна в това,но нещо ме спираше да погледна лицето му.
Цялото ми тяло се беше вцепенило.Колкото и да се опитвах да помръдна неможех.
Когато
най-накрая успях да повдигна главата си,за да видя лицето на моят
спасител/или може би не/ той се беше обърнал и се отдалечаваше с всяка
изминала секунда.
“Кой си т-...”
“Когато му дойде времето ще разбереш абсолютно всичко...”
Прекъсна ме той и се обърна леко.Дори и да носеше черна роба успях да видя една част от лицето му.
Личеше
си че не беше местен.Имаше леко загорял тен.Но това не беше най-важната
част.Едното му око се виждаше пределно ясно.То беше едно от онези
лилави очи.които ме преследвахя всяка нощ,години наред.
До него падаха няколко пясъчно руси кичура коса,и това беше всичко,което успях да видя.
СЛед това изчезна без да каже и дума повече.
Аз стоях все още на земята гледаща след него.
След няколко минути се поосъзнах и се огледах наоколо.Погледът ми се спя на една чантичка.
Да!Това беше скривалището на УЖАСНАТА ми училищна униформа.
Та като споменах училище май няма да е лоша идея да се прибера.Все пак утре е първия ми ден във ``Domino High``.
Излязох от тъмната уличка и се запътих към къщи.Разбира се,избягвайки малки улички като тази.
...........................................

Тя затвори бавно входната врата на новото си жилище и заключи.
За пореден път се огледа наоколо и се обърна към закачалката ,за да остави якето си.
“You’re home…I see”
Внезапно чу глас идващ от фотьойла стоящ точно зад нея.
Рефлексите на Аими я накараха рязко да се обърне към мястото от където идваше звукът.
Там стоеше мъж на около нейната възраст със бяла коса почки до кръста.Очите му бяха кафяви и изпълнени с омраза.
“Кой?...Как?”
“Кой съм аз и как съм влязъл тук не ти влиза в работата.”
Той я погледна право в очите очакващ още въпроси.
Но вместо това тя го погледна странно и започна да си повтаря,че това е само един странен сън.
“Доообре...това е само сън!Той не съществува!Онзи също не съществува...!”
Държеше главата си с две ръце и я размятваше леко ту на ляво,ту на дясно.
След пет минутно повторение на това тя се спря и погледна мъжът,който все още беше там и я гледаше като извънземно.
Внезапно,както
стоеше на фотьойла,той се появи пред нея.Беше застанал толкова близо,че
тя усещаше,топлия въздух излизащ от него,да гали лицето и.Опита се да
се отдалечи,но беше до стената и не можеше да се дърпа повече./е освен
ако не може да минава през стени ама не съм и дала такива сили/
Белокосият
опря двете и рамена в стената и понижи височината на главата си.Сега
вече тя усещаше как той започваше бавно да прекарва езика си по кожата
на врата и.
Една част от съзнанието и искаш да се измъкне,а друга не.
“Харесва ти нали?”
Той се повдигна и допря устните си до нейните с натиск.
Момичеот се опита да се освободи от ръцете му,макар,че това наистина и харесваше,но той беше прекалено силен.
“А
сега...”каза тихо той и се отдръпна на съвсем малко разтояние от
Аими.”Ако искаш да продължа ще ми кажеш каква работа имаше Той с
теб”довърши и стисна рамената и още по-силно.
...........................................................
“Wath the…?!Някой да е казвал че изобщо ми хареса това,коетъо направи?!”
извиках аз и се опитах,за пореден път,да се отдръпна от него.
“Харесва ти...виждам го в очите ти.”
Отново
промърмори той и се втренчи право в очите ми.Като се замисли човек
неговите бяха толкова красиви.Някак си тъжни и пълни с омраза,но
красиви.
“Не ми...харесва.”
Сведох поглед.Харесваше ми,и то много,но не исках да го призная.
Той пак ме погледна набързо във очите и отнов сведе главата си към врата ми.
“Както кажеш... But I still know that you like it!”
Тогава всичко започна отначало.Беше открил слабото ми място и го обработваше доста умело.
“През колко ли момичета е минал,за да стане толкова добър?”
Помислих си аз.
“Вече не ги броя”
Каза той и ме погледна предизвикателно.
“А сега ми кажи какво правеше Той със теб?”
Перверзната
му физиономия се изпари и на нейно място застана сериозно
изражение,което бе способно на всичко,за да се сдобие с това,което иска.
“Да не говориш за...Чакай малко!Какво те интересува личният ми живот!?”
Креснах му аз но той явно не приемаше отговора ми.
“Както искаш...”каза той и пусна рамената ми.”Но да знаеш,че рано или късно ще разбера”

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
.Idiot on a stage.
Moderator
avatar

Female Sagittarius Dog
Брой мнения : 807
Join date : 05.08.2009
Age : 107
Местожителство : Безследно изчезнала...

Character
Rank: Първороден Вапмир
Nature:
Fighting Stile:

ПисанеЗаглавие: Re: Destroying Tomorrow (На Чики творението ^.^~)   Пет Авг 14, 2009 7:42 pm

-*-*-*-*-Next Day -*-*-*-*-

“Аааа...*голяяямо прозяв*”
Аими застана в седнало положение на леглото си и се протегна.
“Най-накрая!Няма мъже които да ти повтарят разни работи,пясъчни дюни и Египет!*още една голяма прозявка*”
Тогава най-накрая се обърна към часовниа сънено.
“WHAAAA-?!”
Беше 7:30,а трябваше да е във училище 8:30.
Моментално размята завивките,изтича в банята и си взе душ.После си изми събите и си направи малка закуска.
. . .
СЛед 15 минутен спринт най-накрая бях там/у-щето/.
Скрих се зад един стълб,поуправих си малко косата от лудото бягане и влязох съвсем навреме,за да чуя как званеца биеше.
Побързах да се кача до директорският кабинет,но ми отне малко време,защото все още не бях доста добре уриентирана.
Там той ми даде програмата с номера на кабинетите в които щяха да са часовете.
. . .
Вървях
по коридора търсейки стая 220,когато се блъснах във нещо и се строполих
на земята.Всички листи и учебници,които носих се разхвърчаха на всякъде.
“Хей!”
Измърморих аз и чак тогава погледнах другият участник във малката ни злополука.
Пред
мен коленичеше и събираше разпиляните ми неща момче с различни цветове
по косата повечето беше русо и розово а съвсем малки кичури бяха
боядисани в черно.
“Гоме.”
Той леко се усмихна и ми се извини.Събра ми работите и ми подаде ръка,да се изправя.
Приех
и той ме издърпа лекичко нагоре.Обаче се случи нещо доста
неочаквано.Бяхме прекалено близо от необходимото той ме погледна право
в очите.
Гледахме се около минута,докъто нещо не ме накара да се
избавя от транса,който ме бе обзел.Забелязах,че очите му бяха също
лилави.
Изведнъж в мислите ми изплува мъжът от сънищата ми.Последва го и сраникът,който ме бе спасил и тогава се сетих и за белокоското.
Като се сетих какво ми беше направил бузите ми леко поруменяха и аз се отдръпнах назад.
.................................................

Той също леко се зачерви,но побърза да започне друга тема.
“Ъм...Ти сигурно си новата ученичка,за която всички говорят?”
Очите
на момичето бавно се плъзгаха по цялото му тяло от долу на горе.Когато
стигна до устните му,тя забеляза,че се движат.Чак тогава осъзна,че и
говори.
“Аз..ъъъ..такова...yeah!Приятно ми е-Аими.”
Този път тя подаде ръката си за поздрав.
“Юги Муто.”
Той се усмихна и протегнма ръката си за поздрава.
“Чакай малко!Онзи Юги Муто,който победи Кайба?!”
Долната челюст на устата й замалко да стигне до пода.
“Наистина изглеждаш доста по-различно по телевизият”
Отбеляза тя.
Той я погледна малко иронично и широко се усмихна.Едната му ръка отиде зад врата и леко започна да се движи нагоре и надолу.
Тя също му се усмихна леко.
После го помоли да я упити и за найно щастие Юги имаше същият час,който и Аими имаше.
А за нещастие часът се беше паднал математика./лелееее горките те ^_^’/
....
КОгато влязоха във кабинета учителката вече беше започнала да пеподава урока.
Тя изгледа странно двамата закъсняли и със показалката посочи Юги,а после и столът,на който сядаше той.
“Госпожице....?”
“Аими.”
“Така ученици!Моля за внимание!Това е новата ученичка от Токио.Моля дръжте се прилично!”
Помоли тя,но това звучеше повече като заповед,а не молба.
........
Всички ми казаха “Здрасти!” и аз очаквах математичката да ми покаже мястото ми.
През това време огледах внимателно класа.
Най-отзад
имаше едно омче което изглеждаше,като че ли не му пукаше.Имаше малко
странна прическа приличащта на цвете,а косата му беше Пясъчно
руса.Чакай малко!Пясъщно руса ли казах?!
Аз го гледах и изведнъж той ме погледна с крайчеца на окото си без дори да си помръдва главата.
“Т-това е той!”
Помислих си аз.Беше със същите лилави очи като на странният мъж от снощи и като на мъжът от сънищата ми.
“Госпожице можете да седнето ето там!”
Тя посочи с показалката си едно от свободните задни места,което беше точно до..../следващият път ще разберете :р/

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
.Idiot on a stage.
Moderator
avatar

Female Sagittarius Dog
Брой мнения : 807
Join date : 05.08.2009
Age : 107
Местожителство : Безследно изчезнала...

Character
Rank: Първороден Вапмир
Nature:
Fighting Stile:

ПисанеЗаглавие: Re: Destroying Tomorrow (На Чики творението ^.^~)   Пет Авг 14, 2009 7:42 pm

Учителката посочи едно от задните места и каза:
“Аими можеш да заемеш мястото си до г-дин Бакура.”
Момичето се загледа,за да види кой е този Бакура.
Внезапно една ръка се вдигна бавно,последвана от момче със бяла коса и кафяви очи.
....
Като видях до кого трябваше да сядам щях да падна!
Та т-т-т-той б-б-б-еше снощи вкъщи и .....ами не е важно!Как така ще сядам до него?!
Така нареченият Бакура просто ме погледна със един от перверзните си погледи и езикът му леко се спусна по долната му устна.
Опитах се да запазя спокойствие,затова просто отидох и седнах до него.
Той се обърна към мен и ме зяпна,така все едно,че нищо не се беше случило.
Аз
се обърнах на другата страна и се престорих,че не го виждах.Изведнъж
забелязах момчето със странната прическа.Всъщност на него изглеждаше мн
добре.
Той продължаваше да гледа през прозореца.Изглеждаше някак тъжен.
Изведнъж усетих как във умът ми нахлуха чужди мисли.
“Хареса ти,нали?!”
“Какво по-?!?”
Обърнах се рязко към Бакура който ме изгледа доста изпитателно.
Почувствах
как започвам да се изчервявам,и за да не забележи това белокосият ми
съученик,се обърнах веднага на другата страна смутена.
“Така ученици!”
Математичката
плесна с ръце няколко пъти,за да ни грабне вниманието,но може би не на
всички.Русото момче все още продължаваше да гледа през прозореца.
“Днес ще имаме тест!”
Дяволска
усмивчица изплува на лицето на госпожата и тя ни накара да извадим по
лист и химакалка и да започваме.Имахме точно 45 минути до края.

......................
След няолко мин. Аими се изправи.
“Готова съм!”
Каза тя и отиде да предаде листа си.
“Уоу!!!Тя надмина Кайба?!”
Докъто
минаваше покрай останалите ученици,тя чуваше как те си шушукат.Погледна
ги с въпросително изражение за миг,но после продължи по пътя към бюрото.
Госпожата взе листа и започна да проверява задачите.
След
няколко секунди стана друго момче.Той изглеждаше малко по-висок от нея
и докъто минаваше покрай нея я погледна студено право в очите.
Тя веднага позна ледено студеният му син поглед-това беше Сето Кайба!
“Леле!Ако знаех,че в това училище са всичките ми идоли да се бях приместила още преди години!”
Помисли си момичето развълнувано,но не позволи на другите да разберат за това.
.....
СЛед като беше свършила учителката я беше пуснала да излезе от класната стая.
Аими използва повода,за да отиде да разгледа тестето с карти.Те може би не бяха толкова силни,но тя с ги харесваше.
Отиде
до шкавчето си,свлече се надолу,опирайки гърбът си на студеното желязо
и най-накрая тупна леко на земята.Започна да разглежда всяка една карта
внимателно.
.....
Беше се самислила толкова дълбоко,че не усети дори когато Юги се приближи.
“Хей Аими!Какво правиш?”
Попита
момчето навеждайки се.Той забеляза двете карти в които новата му
приятлка се беше втренчила и реши да погледне.Приближи лицето си
толкова близо до нейното,че когато тя усети добира на бузата му до
своята,замалко да изкрещои от уплаха.
Не можа да изписка,но се беше стреснала достатъчно,за да метне картите си настрани.
“Не знаех,че се дуелираш Аими?”
Юги я погледна учудено и отиде да посъбере картите й.
“Незнаеш много неща за мен....И за в бъдеще не прави това отново!”
Каза тя и започна да му помага със събирането.
Когато всички карти отново бяха заедно Юги предложи да отиде да запознае момичето с приятелите си,а тя естествено се съгласи.
“На никого не е навредило да има повече приятели!”
Размисли тя и потръска глава,а после последва Юги към мястото.
................
“Аими това е Джоуй,Джоуй-Аими.”
Юги
я представи на момче с руса коса и кафяви очи.Той смени очуденото си
изображение с широка усмивка и каза “здрасти”,а момичето направи същото.
‘Аими може ли да разгледам картите ти?”
Попита лилавоочкото и се усмихна нежно.Тя се съгласи и му подаде тестето.
“УОУ!!!”
Юги се спря на една карта и я погледна доста учудено.
“От къде имаш тази карта?”
Изведнъ той стана доста сериозен.
“Коя карта?”
“Синеок бял дракон.”
При наименованието на картата Джоуй започна да се дави.Наложи се да го момичето да го потупа няколко пъти,за да му спаси живота.
“Ами...незнам.От както се помня си я имам!А и не е един дракон,ами са два.”
“Но
как е възможно?”Юги обърна погледа си обратно към тестето.”Във целият
всят има само 4 такива карти.Едната беше във дядо ми...А останалите три
са във Кайба.”

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
.Idiot on a stage.
Moderator
avatar

Female Sagittarius Dog
Брой мнения : 807
Join date : 05.08.2009
Age : 107
Местожителство : Безследно изчезнала...

Character
Rank: Първороден Вапмир
Nature:
Fighting Stile:

ПисанеЗаглавие: Re: Destroying Tomorrow (На Чики творението ^.^~)   Пет Авг 14, 2009 7:43 pm

“Ааа...незнам от къде ги имам.”
Каза Аими и взе картите си от ръцете на Юги.Погледна драконите очудено и после побърза да смени темата.
“Ъ..Трябва да тръгвам за следващия час!”
Грабна и останалата част от тестето и се забърза на някъде без да знае на къде отива.
“Аими...?”
“Да!”
“Къде отиваш?^_^’”
Джоуй я погледна странно и се усмихна.
Тя разбра,че трябва да остане със тях.Леко се засмя и се върна при момчетата.
За нейно щастие Джоуй имаше същия предмет,който и тя и той й показа пътят към стаята.
......
КОгато влязоха вътре само учителят липсваше.
Момичето се поогледа наоколо и вися едно доста познато лице.
“Бакура!!!”
Тя го погледна и,разбира се,той също я забеляза и й намигна.
“Ученици!”
Иззад
нея се чу строг мъжки глас.Това беше учителят по биология.Изглеждаше на
не повече от 25-30 години,висок със гарвановочерна коса.
Той погледна към Аими,мило се усмихна и каза:
“Ти сигурно си новата ученичка!Аз съм г-дин Колинс.”/знам че е вери лейм име ама само тва ми идва на ум вмомента./
“Ерм..да!Аими.”
Обърна се към Джоуй,но явно той вече си беше на мястото.
“Момчетата са можели да бъдат доста бързи.”
Помисли си с подигравателен тон момичето и отново се обърна към класа.
Всичко започна както в чървия час.Първо учителят я представи,а после започна да си преподава урока.
.......
“Фиу!Добре,че нямаше никакви контролни и такива работи.”
С облекчение си измърмори на ум тя.
“Добре това беше урокът:)!Сега ще си разбределя по двойки за експериментите,които ще правите за утре!”
“-.-‘...Беше прекалено хубаво,за да е истина!”
Каза си тихичко,колкото тя да се чуе,Аими.
“Така...Джордън!Ти и Алисън,Джун със....
..........
“И
най-накрая Аими със Бакура!Вие можете да дойдете след часовете тук,така
или иначе Аими е нова и ще има възможност да разгледа кабинета
по-добре.”
Супер!Първо ме слагат да сядам до него,а сега и да правя експерименти със него
И на всичкото отгоре след училиче и то НАСАМЕ!
Както и да е престорих се,че няма значение и излязох от стаята със Джоуй

---Обяд---
Юги
запозна Аими със останалите си приятели-Теа,Тристан и Дюк.Новото момиче
просто каза “Hi” и се усмихна мило.Те направиха същото,а после седнаха
на една маса заедно и започнаха да обядват.
Обсъждаха различна неща,но най-вече говореха за дуели с чудовища.
“А някой да има представа как Аими се е сдобила с тези два дракона?”
Внезапно Джоуй върна темата,от която по-рано,момичето се опита да се измъкне.
Всички се обърнаха към русият с въпросителен поглед.
“Какво?Вие не знаете ли,че тя има два синеоки дракона?”
ТОй ги погледна малко учудено,а после направ това,което Юги беше направил по-рано същият ден-едната му ръка заста зад врата му.
“Да!Тя има два синеоки бели дракона!”
“Кой има два синеоки дракона?!”
Изведнъж
зад него се поеви Сето Кайба.Той изглеждаше доста изненада и в същото
време ядостан.Внезапно хвана Джоуй за яката и го повдигна до лицето си.
“Уилър!ЗНаеш,че в света има само 4 такива дракона,а трите са във мен!”
“Кайба!Кой
ти е дал правото да подслушваш чуждите разговори >.>?Пък и не си
мисли,че ти си единствения,който притежава от този вид дракони!Аими има
даже два!”
Синеокият пусна грубо Джоуй и той се строполи болезнено
на мястото си.После погледна към момичето,което се опита да се
усмихне,а след това се обърна и замина някъде.
-----След Часовете-----
Наложи се да отида в кабинета по биология,освен,ако не исках още отначало да получавам забележки или ниски оценки.
За мое щастие онзи Бакура все още го нямаше.Седнах на един от чиновете и започнах да вадя нужните работи.
“Е?Ще ми кажеш ли какво общо имаш със Него?”
Изведнъж усетих топплият му дъх по шията си.ТОй беше застанал зад мен.
Не можех да се обърна.Беше ме страх,че ще направи онова нещо отново.
“Ъ...хей Бакура!”
Станах от столи започнах да се отдалечавам от него със фалшива усмивка.
При всяка моя стъпка и той пеистъпваше бавно напред.
“Знаеш ли малката ни игричка ми харесва...но трябва да ми кажеш какво правеше със Него!”
“Знаеш ли става късно и...м-може би ще е по-добре да се заемем с този проект,а?”
Опитах се да се измъкна и продължих да пристъпвам назад,докъто не застанах до стената...отново-.-‘
Най-накрая той застана пред мен.
Пробвах да го избутам назад,но той хвана двете ми ръце и ги приклещи с неговата над главта ми.
След това притисна устните си до моите.Не можех да отрека,че не го пиваше в целувките.
По
едно време усетих как свободната му ръка започваше да си прокарва път
изпоод тениската ми,първо леко отиде нагоре,но после започна да се
смъква.Почувсвах как се плъзга под долнището на униформата.После мина
изпод белото ми и най-накрая спиря на ........./предпочитам да не
споменавам xD/
Той започна леко да разтрива.
В същото време прекрати целувката и езикът му започна да се плъзга надолу към врата ми.
“Помня,че тове е слабото ти място”
Прошушна тихо той,за да мога само аз да го чуя/не че имаше някой друг във стаята де/.
Аз не издържах и звукът се отдели сам от устата ми.
Изведнъж врата се отвори и влезе.....

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
.Idiot on a stage.
Moderator
avatar

Female Sagittarius Dog
Брой мнения : 807
Join date : 05.08.2009
Age : 107
Местожителство : Безследно изчезнала...

Character
Rank: Първороден Вапмир
Nature:
Fighting Stile:

ПисанеЗаглавие: Re: Destroying Tomorrow (На Чики творението ^.^~)   Пет Авг 14, 2009 7:43 pm

Вратата леко заскърца.Не можех да видя кой влиза,но който и да е,е уцелил момента....или не.
Това накара Бакура да отлепи езък си от мен.
“И това,ако не е Сето Кайба?!”
Въздъхна белокосият и се отдръпна от мен.
За момен синеокият гледа някак страно/като извънземно пред ТВ :D/,а после отново стана стана Старият и студен Сето.
“Слушайте...не ме интересува какво сте правили досега,но искам да поговоря насаме със нея!”
Бакура го погледна.После погледна и мен и ми намигна,а след това излезе от стаята.
Аз набързо се отдръпнах от стената и отидох до чина,на който си бях оставила работите.
“Какво искаш?”
Попитах го грубо без дори да го поглеждам.
Той се отдръпна от вратата,леко я затвори и започна бавно да се приближава до мен.
Чак тогава се обърнах и забелязах движението му.
“От къде имаш двата синеоки дракона?”
Зададе ми въпрос той.Тонът му беше студен и груб.Личеше си,че беше ядосан.
“Незнам!....Пък и да знаех,нямам намерение точно на теб да ти казвам!”
Сопнах му се,баз да помислям за последствията.
Той продължаваше да се приближава до мен с всяка изминала секунда.
След миг той стоеше до мен.Усещах как пулсът ми се ускорява.
Почувствах
как нежните му пръсти повдигат брадичката ми./WOW!!!Кога пък пръстите
му станаха нежни о.0/В следващият момент той постави леко устните си
върху моите.
За разлика от Бакура,Кайба не натискаше толкова много.
Дори не разбрах когато ръцете ми се увиха около вратът му,а неговите бяха около кръста ми.
За
миг отворих очите си.Сето също беше отворил неговите и ме гледаше.Този
път погледът му не беше студен,напротив-беше изпълнен с
чувства.Клепачите ми отново паднаха надолу,за да се насладя на
нежността му напълно.
Изглеждаше,че и той го направи.Почувствах как и той се наслаждава на мигът,както и аз,може би и повече.
...........
Когато най-накрая се отделихме,за да си поемем въздух той се обърна и тръгна към вратата на кабинета.
Точно на прага се обърна и ми каза:
“Thanx….за всичко.”
После продължи по пътя си.
Аз стоях до чина и гледах объркано.Вече се чудех дали беше правилно да идвам в това училище или не.
---Home---
“Това е най-станният ден в целият ми живот!Първо Бакура и преди малко и Кайба!
Но защо Сето Кайба би искал да целува МЕН!Освен ако...!!!”
При
последната мисъл хвърлих всичко останало и побързах да проверя картите
си.Всички бяха там...освен СИНЕОКИЯТ БЯЛ ДРАКОН!!!И то и двата дракона.
“DAMN IT!ЩЕ ТИ ГО ВЪРНА СЕТО КАЙБА!”
Изкрещях аз и след малко на вратата започна да се чука./не чука чука ими чука/
Престорих се,че ме няма и скочих на леглото.А след това неусетно заспах.

----На другия ден----
---На училище---
Отново първи час и отново до господин Бакура!
Аими
не обръщаше много внимание на предизвикателните му погледи,които и
напомняха за случилото се снощи.Сега повече се вълнуваше от Сето
Кайба,който стоеше точно пред нея.
Погледът и попадна на единият
джоп на якето му.От там се виждаше около половината на две карти и то
не кои да е карти,ами двата синеоки дракона взети от нея.
. . .
Обяд
Всички се бяха събрали,за да обядват заедно.
“Ах този проклет Кайба!”
Започна Джоуй.
“Нали!”
Подкрепи го Аими.
“Видяхте ли новият Сето фен клуб?!Какво толкова намират тези момичета във него!?”
“Да и аз това се чудя!”
Момичето отново го подкрепи ровейки в чинията и със вилица.Другата и ръка беше застанала на бузата.Изглеждаше доста оттегчена.
“Хей!Какво ви става и на двамата?”
Изведнъж
Теа прекрати петицията срещо господин Сето Кайба.Тя погледна и двамата
доста учудено,но повече се зачуди на Аими.Какво толкова й беше направил
той,за да се съгласява със Джоуй?
“Аими какво е станало?”
Полубопитства Юги.
“Нищо не станало!Само дето господин секси ми взе драконите!”
Ядоса се русокоската,взе си обяда и изчезна на някъде.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
“Този проклет Кайбааа!”
Помисли си Аими.
“Само да ми падне в ръчичките!*ядосан поглед*Само да го пипна и...-!”
Изведнъж усети как се блъска във не кой да е а самият Сето.
“О... здравей Аими!”
“Ах ти малък-!”
Момичето се опита да го удари,но той премести леко главата си и юмрука и мина покрай него.
Той хвана ръката и и се спусна надолу към лицето й./еми нали е малко по висок от нея/
“За какво си толкова ядосана?”
Попита Кайба,правейки се,че не знае нищо и в същото време и подигравателно.
“Не се прави на тиква Кайба!Върни ми драконите!”
Заповяда му тя,но явно той нямаше намерение да приеме “поканата”.
“Ю-Ги-О-о-о!....*музика*...*флаш*флаш*
Върни й драконите Кайба!”

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
.Idiot on a stage.
Moderator
avatar

Female Sagittarius Dog
Брой мнения : 807
Join date : 05.08.2009
Age : 107
Местожителство : Безследно изчезнала...

Character
Rank: Първороден Вапмир
Nature:
Fighting Stile:

ПисанеЗаглавие: Re: Destroying Tomorrow (На Чики творението ^.^~)   Пет Авг 14, 2009 7:44 pm

The oder Yugi
Аими чу познат глас зад себе си.
Там стеше...Юги?!Не,не беше той.Който и да беше изглеждаше почти като него,само че малко по-висок.
“Чу ме Кайба!Остави я намира и и върни драконите!”
Заповяда който и там да беше.
Момчето
с кафявата коса просто го погледна подигравателно и дръпна зеленоочката
назад към себе си.Усети как гърбът и леко се докосват до нежните му
гърди./това аз ли го написах xD//и не си мислете че са нежни щото е бил
гол >.>/Ръцете му минаха от двете страни на вратът,облега се на
рамената ми и каза:
“Ами ако не искам?!”
Естествено със обичайният си съркастичен тон.
Цялото
лице на момичето беше почервеняло.И тя не нзаеше защо.Смущаваше се да
бъде в прегръдките на Сето,колкото и да и харесваше./ебати кучката =.=/
“КАЙБА!”
“Пък и какво?Ние вече се целунахме.Не можеш да заставаш между нашата любов!”
“WTF?!”
Големият
Юги изгледа синеокия и после погледна към момичето.Чрез погледа й
разбра,че Сето не лъже.Изведнъж почувства някъква болка,изяждаща го от
вътре.Чувство,което досега не бе изпитвал.Опита се да го прикрие,но от
далече чевек можеше да види през очите му.
“Ю-юги?”
Прошепна тохо
Аими.Не беше сигурна какво точно искаше да се случи.Харесваше
Кайба,дори много,но какво ставаше със другият Юги...ако беше Юги изобщо!
“Това....вярно ли е?”
Попита фараона гледайки със смесени чувства към земята.Болеше го от вътре.Очите му почти се бяха напълнили със сълзи.
Тогава
Аими забеляза лилавият цвят на зениците му.Точно така!Това и напомни за
мъжът от сънищата и и за човекът който я бе спасил онази нощ.

“Възможно ли е това да е....Той?!”
Помисли
си тя.Всъщност не само очите му бяха същите,а и цвета на косата му-беше
рус.Може би пясъчният цвят се беше получил от действието на
сянката,която се спускаше от черната му роба.
“Виж Юги това не е това,което изглежда?”
Русокоската се опита да стигне до него,но хватката на Сето я спря.
“Да не казваш,че това което се случи снощи между нас не е истина?”
“НЕ! Но ти започна първи!”
“А ти ми отговори.”

“Just shut up Kaiba!”
Каза
си на ум ядосано тя.Макар,че харесваше и Сето,нещо я накара да избута
групо ръцете му от рамената си и да отиде до Юги или който там беше.
“Както искаш Аими...Но запомни,че винаги можеш да си поискаш драконите в замяна на нещо,разбира се!”
Заяд се синеокият отново и си тръгна.
. . .
Ями
продължаваше да гледа надолу.Момичето също.И двамата не знаеха какво да
кажат.И двамата имаха толкова много въпроси един към друг....Но никой
не можеше да се реши да направи първата крачка.
До моментът в който Фараонът наруши тишината.
“Всичко,което каза е Кайба е истина....нали?”
“....Да.”
Отговори
тихо и го погледна в очите.Сега те бяха различни....дълбоки.Някак
самият той се беше променил.Беше станал по-висок и по-сериозен-не беше
малкият Юги,който тя познаваше.
“Кой си ти?”
Попита тя опитвайки се да снижи гласа си,за да не може той да я чуе.
“Ями.Духът от Хилядолетният пъзел.”
“Виж Ями....ти ли си мъжът от сънищата ми?Знам,че звучи малко странно но-“
Аими бе прекъсната от устните му.Очите и широко се разтвориха.Като за първа среща ТОВА беше наистина голям напредък!
Той я целуна нежно без да бърза и да се опитва да вкара екикът си в устата и./както Кура-кун xD/
. . . .
Обаче те не знаеха,че някой ги наблюдаваше и не много дружелюбни минаваха през главата му.......

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
.Idiot on a stage.
Moderator
avatar

Female Sagittarius Dog
Брой мнения : 807
Join date : 05.08.2009
Age : 107
Местожителство : Безследно изчезнала...

Character
Rank: Първороден Вапмир
Nature:
Fighting Stile:

ПисанеЗаглавие: Re: Destroying Tomorrow (На Чики творението ^.^~)   Пет Авг 14, 2009 7:44 pm

“Няма нищо,което може да прекъсне този момент!”
Помисли си Аими и затвори очите си,за да се наслади на устните на духът на хилядолетният пъзел.
Да,но
така си мислеше момичето.Тя незнаеше за този,който видя всичко и
продължаваше да следи всеки малък детайл.Това беше Мерик Ищар....или
поне беше със неговото тяло.
Всички мислеха,че злото обладало Мерик на онзи турнир беше изчезнало в Царството на Сенките,но всъщност не беше така.


***FlashBack***
Когато
Ишизу,Одион и Мерик/за добрия говорим вмомента/стигнаха до старият си
дом/оная подземната пещера...ya know xD/ той се върна към болезнените
спомени и бавно се появи отново и злата му страна.
Отначало той
успяваше да взема контрол над нея,но по-късно Ями-то му превзе тялото и
унищожи и най-малката частица доброта от съзнанието си.
***End FlashBack***


Той
наблюдаваше как Фараонът целуваше момичето,което трябваше да е
негово.Гневът се надигаше отвътре.Не знаеше какво е това чувство,нито
защо го изпитва,но усещаше,че то го прави по-слаб.
Мерик,или както
вече се наричаше той-Мелик,погледна към ръката си.После я постави на
челото си и усети надигащият се гняв вътре дълбоко в него.Не искаше да
вижда случващото се пред него.Незнайно защо и как,но
той....ревнуваше/о.0/Аими!
“Ще си платиш за това Фараоне.I promise you!”

Във
главата му се въртяха най-различни мисли,но тази беше
единствената,която успяваше да се отдели от останалите и да стане
главната цел на Мелик в животът му.
Неусетно как той излезе пред тях бавно и ртцете му леко се удариха няколко пъти една в друга/човека ги аплодира
:D
липсват само свирките и големите ръчички+победител ама аз тука май не
виждам такъв :D ени уей.../.Това накара Ями и русокоската да се обърнат
към него.
Той погледна към фараона/ъм...да кажем/надменно.По очите
му си личеше омразата,която испитваше към него.Но вниманието му беше
отнето от момичето стоящо до него.
Тя стоеше вцепенена.Също като в ноща,в която го срещна за първи път.

Стоп за малко***
Тука
историята е малко променена.Да кажем,че Мерик не е дал на Ями жезалът
си а той е в него,защото няма как да изпраит оня пияния от
налото,където беше във царството на сенките.
+това ще променим не
само тая част ами и древната част.Във миналото Мерик е бил роден за да
стане фараон,но Ями някак си е успял да се качи на трона,а Мерк бил
станал нещо като принц.
* * *

Очите и стояха широко
отвпрени.Те трепереха.Както и цялото и тяло-като започнем от
най-горната част на главата,че стигнем до петите.
Тези лилави очи!Те я убиваха!Но не беше само това.Момичето си спомни за онзи сън.
“Ела при мен,скъпа моя....”
Гласът отново започваше да звучи във главата й.
Големият Юги забеляза реакцията на еленоочката.
“Познаваш ли го?”
Прошепна тихо той,опитвайки се да я успокои,поемайки момичето в прегръдките си.
“Не мисля,че нашето е точно `познаване`,както го нарече ти!”
Когато
чу гласът му,същият като този от сънищата и,тя погледна към лицето
му.Най-накрая успя да види какво се криеше зад робата,която го криеше
от нея.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
.Idiot on a stage.
Moderator
avatar

Female Sagittarius Dog
Брой мнения : 807
Join date : 05.08.2009
Age : 107
Местожителство : Безследно изчезнала...

Character
Rank: Първороден Вапмир
Nature:
Fighting Stile:

ПисанеЗаглавие: Re: Destroying Tomorrow (На Чики творението ^.^~)   Пет Авг 14, 2009 7:45 pm

Аими стоеше вцепенена./тва май го казах
вече....ама карай/Не беше очаквала да види точно него,от всичките хора
на света,пред себе си.
Мислеше,че Той е просто сън...че никога няма да бъде истина,но уви-Мелик стоеше пред нея.
А
Ями,духът от Хилядолетният пъзел гледаше ядосано към русият
натрапник./и на вас да ви прекъснат целуването и вие ще гледате така/.
“Какво искаш от нея?!”
Извика
пънкарчето,за да защити момичето и леко се премести напред.Той се
взираше в очите на Мелик.Беше разбрал,че това всъщност не е Мерик,а
ями-то му.
. . .
Всичко беше тихо.Никой не издаваше и звук.Чуваше се само шумоленето на листата,полюшвани леко от нежният полъх на вятъра.
“Какво си направил с истинския Мерик?!”
Най-накрая Ями наруши тишината.
Мелик поглена на него като на глупак и се изсмя.
“Ха-ха-ха!Кога
ще разберете,че няма друг Мерик!Аз съм единственият и истински
Мерик...но за да се различавам от слабата си половина,вече може да ме
наричате Мелик.”
Фараонът беше ужесен.Преди Мерик-не Мелик-беше
зъл,но сега нещо се беше променило.Силата му беше нарастнала.Ями имаше
чувството,че той не може да направи нищо срещу него.
Русият тръгна
бавно към момичето.Той усещаше как нещо се надига в него.Нещо,което го
отслабваше.ЗНаеше,че аими му трябваше само,за да заеме падащото му се
място на трона,но нещо дълбоко вътре в него го караше да я иска,да я
желае....да я притежава.Беше решил,че след като стане фараон,както му
беше писано,да я убие или запрати завинаги в царството на сенките.Но
планът щеше да се промени и то много.
Той мина бавно покрай Ями,който беше сякаш в друго измерение.
“Ями!”
Извика Аими отдръпвайки се назад с всяка крачка,която Мелик правеше към нея.
Но
на викът и не беше отговорено.Той се беше загубил някъде в мислите
си.Изглеждаше така всякъш душата му е в друго измерение,а тялото му е
все още тук,сковало се от изненада и уплаха./досега не бях чувала за
токова нещо ама wathever/.
Лилавоокият продължаваше да я притиска
назад към стената,но преди да заклещи напълно момичето,той се обърна
към безпомощният фараон.Свободната му ръка се издигна и после се спусна
право към Ями,който не реагираше на нищо.
При ударът той загуби съзнание и даде възможност на Мелик да прави каквото искаше с Аими....Вече нямаше кой да му пречи.
Русият мъж отново се запъти към момичето.Тя почти бе стигнала стената и той знаеше,че няма къде да избяга.
“Ще дойдеш ли със мен?”
Попита той студено и я погледна с усмивка на лицето.
Тя успя да се поосъзнае и отговори:
“А имам ли някакъв избор?!”
Тя превъртя очи и го последва незнайно къде.
. . .
Изведнъж
той се спря рязко и погледна с крайчеца на окото си момичето,което
намусено беше скръстило ръце зад него и го гледаше ядосано.Мелик се
подсмихна и продължи напред към някаква огромна сграда.
Стоманените врати започнаха да се отварят,исдавайки доста неприятен звук.
Аими се заоглежда любопитно наоколо стараейки се да не я забележи той.
Вътре изглеждаше доста тъмно.Но въпреки това си личаха нещата покрити с черен плат.
Когато
очите и стигнаха до средата на помещението тя забеляза нещо голямо и
лъскаво.Приличаше на лодка,но беше по голямо.Сиво на цвят и огромно.
. . .
“Крайно време беше!”
Помисли си оттегчено тя следвайки Мелик.
Внезапно
той спря и тя нямаше време да реагира,затова залитна и замалко да
падне,но усети нечии ръце увивайки се около кръста и.Беше Мелик и той
току що беше спасил живота и.
Повдигне веждите си към нещо,стоящо зад нея.Тя погледна назад и видя ръбът на нещо.
“Бла-благодаря...”
Заекна Аими и побърза да се освободи,но нещо и попречи.
Той я повдигна,за да стъпи здраво на краката си и чак тогава отпусна хватката.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
.Idiot on a stage.
Moderator
avatar

Female Sagittarius Dog
Брой мнения : 807
Join date : 05.08.2009
Age : 107
Местожителство : Безследно изчезнала...

Character
Rank: Първороден Вапмир
Nature:
Fighting Stile:

ПисанеЗаглавие: Re: Destroying Tomorrow (На Чики творението ^.^~)   Пет Авг 14, 2009 7:45 pm

Tя го погледна объркано в дълбоките му очи.В единият момент се държи като истински идиот,а в следващият става мил и грижовен.
“Kaкво му става?!”
Помисли си учудено тя.
Мелик
я пусна избягвайки зелените и очи.Те бяха толкова красиви.Превличаха
лилавооокият мъж,точно като магнит.Той се отдръпна назад и й направи
знак,да го последва.Тя,като послушно пале,изпълни и тръгна отново след
него.
. . .
Качиха се на кораба,който преди малко бяха
видяли.Аими оглеждаше внимателно всяко едно нещо,покрай което
минаваха.Това място не и се струваше толкова зле.Освен фактът,че беше
тук с Него-мъжът от сънищата и,всичко изглеждаше идеално.
Всяка една
врата изглеждаше красива.Покрай ключалките бяха изписани прекрасни
древно-египетски яроглифи.Изглеждаха прекрасно,въпреки,че момичето не
можеше да ги разчете.
“Стигнахме.”
Каза тихо той и посочи една от вратите в самото дъно на коридора.
“Какво е това?”
Попита момичето и го изгледа объркано.Тонът му отново беше станал студен и груб.Това все повече я объркваше.
“Стаята ти.”
Отговори кратко и ясно Мелик.След като посочи мястото се обърна и тръгна обратно по коридора.
Аими го гледаше учудено,но когато най-накрая той изчезна от погледа й,тя реши да влезе вътре.
Пред
нея стоеше огромно легло.При тази гледка очите и широко се
разтвориха.Мястото беше очерователно.Когато най-накрая успя да отдели
поглед от леглото,тя се спря на малкото кръгло прозорче на
стената,пречещо на водата да нахлуе в стаята.Чак тохава осъзна,че се
намира в някакъв голяяям воден басейн.Това я накара да се
замисли.Помнеше,че преди с Мелик да се качат на голямата лодка,тя не се
носеше по вълните.Може би не беше забелязала кога е тръгнала,но
сега,когато вече съвсем ясно осъзнаваше какво става,почувства как
корабът се клатушка под влиянието на солената морска вода.
. . .
През това време Мелик стоеше на носът/на кораба носът ;]/ и мислеше за нея.С какво толкова ТЯ беше по-различна от останалите?!
. . .
Аими се бе унесла,когато някой почука на вратата и я извади от транса.
Беше мъж с черна роба,по нищо не се различаваше от останалият екипаж.Той свали качулката си и се представи:
“Аз съм Одион.Ще бъда на Ваше разположение,господарке....”
Промълви
и се поклини.Черната му опашка падна от дясната страна на рамото
му.Момичето зебеляза страннитетатуйровки по лицето му.Бяха й познати от
някъде.Разбира се!Това баха яроглифи.Позна ги,защото бяха почти същите
като тези на ключалките.

“Чакай малко!Той да не ме нарече ‘господарке’ току що?!"
Помилси
си Аими шокирана.Не можеше да обели и дума вочно в този момент.Но след
някоко минути неловко мълчание,тя се осмели да го попита.
“Wait!Wait!Бъркаш ме с някого!”
ПОклати глава тя.Странният мъж и хвърли учуден поглед,а после каза:
“Господарят Мерик иска да Ви види в каютата/нали така се казваше?/ си.”
“Страхотно!!!Най-накрая ще мога да разбера,защо по дяволите,този нещастник ме доведе ТУК?!”
Извика саркастично тя и тръгна след Одион ,който я водеше при ‘господарят Мерик’.
. . .
Чернокосият мъж посочи една врата и се върна обратно.
Аими го погледна набързо,а после се обърна и към вратата.Беше врата-като всички останали,които беше видяла досега.
Любопитството
й я изяждаше от вътре.Искаше и се да разбере какво има зад тази
врата.Както и защо Мелик я бе довел на този коръб.И най-важното
беше,защо виждаше точно него в сънищата си.
Най-накрая не издържа и
влеза...без дори да почука.Но това беше грешка.Знаеше си,че първо
трябваше да поиска позволение,а след това да влиза в нечии стаи.А това
правило важеше най-много,ако се отнасяше за стаята на някое момче.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
.Idiot on a stage.
Moderator
avatar

Female Sagittarius Dog
Брой мнения : 807
Join date : 05.08.2009
Age : 107
Местожителство : Безследно изчезнала...

Character
Rank: Първороден Вапмир
Nature:
Fighting Stile:

ПисанеЗаглавие: Re: Destroying Tomorrow (На Чики творението ^.^~)   Пет Авг 14, 2009 7:46 pm

Пред нея стоеше Мерик...гол до кръстта./ох мамооо xD/
“А-аз ще д-д-дойда по-к-к-късно!”
Заекна Аими и се опита да излезе от стаята,но ръката му застана малко по-високо от главата й и подпря вратата.
Тя усети силното му тяло близо до себе си.Мелик извърна поглед към нея и изпитателно попита:
“Харесва ли ти гледката?”
“З-за какво г-говориш?”
Запилтачи момичетоЛицето и започна да почервенява,докъто най-накрая не се оцвети във ярко червено.
“Знаеш за какво говоря.”
Отговори
той и овъртя другата си ръка около кръста й.В следващият момент тя вече
беше в прегрътките му.Русокосият блъсна вратата зад гърбът й и я блъсна
в нея.
“Ъъъ...Мерик,Мелик или който и да -...!”
Изречението й бе
прекъснато.Усещаше как устните им се допират една до друга.Чустваше как
езикът му се опитваше да влезе в устата й.
Тя не успя да му откаже.След няколко секунди вече чувстваше как той обикаляше всяко едно кътче от устата й.
Изведнъж
пред погледът й се появи тя,облечена в красива египетска рокля.По
китките й и по врата й бяха укачени различни бижута изработени от злато.
В следващият момент картината изчезна.Отпред се виждаха само сълбоките лилави очи на Мелик.
“Какво ми става!?”
Помисли си той и се обърна към стената,стяща сад тях,а после отиде до леглото си и отново я погледна,но този път беше сериозен.
“Имам работа за теб!”
Измрънка
росокосият и подхвърли някакво тесте с карти на Аими.Очевидно то беше
за дуелиране с чудовища и още по-очевидно беше по-малко,от обикновено.
“За какво са ми?Аз си имам мое!”
“Да,но
без двата синеоки дракона,които Сето Кайба...да кажем ти
открадна,тестето ти няма шанс срещу трите божествени карти на
Фараона....Но както виждаш тук не са две или три най-обикновени карти.”
Тя погледна малкото карти в ръката си и после обратно към мъжът пред нея.
“И защо ще искам АЗ да се дуелирам с него?!И междо другото....от къде по дяволите знаеш,за това с Кайба?!?”
“Тръгвай!”
Каза той оттегчен.Погледан я в очите и виждите мъ се приближиха.
“Ама каков да правя след като си върна драконите?”
“Одион ще ти обесни...А сега се махай оттук!”
Изкрещя ядосано Мелик.Отиде дръпна зад гъбът ‘и и я изчака да изелзе.
Момичето,естествено,не
почака втора покана и се изнесе по възможно най=бързият начин от
стаята.След това чу как врата се тръшва пред лицето ‘и и се намръщи.
“И от кога започнах да изпълнявам прищявките на някакъв откачен тип?!”
Каз си тихо тя.
“Значи
първо ме отвлича...така де,то не беше точно отвличане,а после ми
заповядва да се дуелирам с новите си приятели!Какво му става на този
човек....?....Ако е такъв....
Чакай малко!Таой наистина може да не е...”
Мисълта секна в умът ‘и.Тя се взираше ужасено във вратата.Все още не беше премислила последните няколко изречения.
Внезапно
усети чужда ръка на рамото си.Умствената ‘и деност бе прекъсната от
нещо...или някого.В момент на паника и страх писъкът ‘и узвочи целият
коридор.
“Господарке успокойте се!Това съм аз-Одион...няма от какво да се боите.
Аими погледна назад и въздъхна облекчено.Макар,че очакваще нещо подобно,не беше подготвена.
“Одион...За в бъдеще не прави повече така,ако обичаш!”Каза момичето и се запъти към мястото,от което беше дошла.
“А сега...може ли да ми обясниш какво точно иска Мелик да правя с това?”
Както вървеше тя вдигна картите,които ‘и бяха дадени минути по-рано,баз дори да поглежда назад.
Чернокосият погледна след нея и въздъхна.
. . . . .
“Ама вие сериозно ли ме карате да направя това?!”
Извика ядосано момичето гледайки Одион в очите.
“Не аз...Господарят Мерик.”
“Не ме интересува кой ме кара!НЯМА ДА ГО НАПРАВЯ И ТОЧКА!!!”

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
.Idiot on a stage.
Moderator
avatar

Female Sagittarius Dog
Брой мнения : 807
Join date : 05.08.2009
Age : 107
Местожителство : Безследно изчезнала...

Character
Rank: Първороден Вапмир
Nature:
Fighting Stile:

ПисанеЗаглавие: Re: Destroying Tomorrow (На Чики творението ^.^~)   Пет Авг 14, 2009 7:46 pm

-Но госпожице Аими,господарят Мерик има нужда от вашата помощ!-възрази Одион и удари с ръце по масата,до която стоеше.
Те вече бяха в друга стая,а не коридорът ,пред стаята на мъжът,който бе довел русокоската на този коръб.
-Ти
осъзнаваш ли какво ме караш да направя?!-тя му кресна и също хлопна по
масата.От ударът ‘и масата се разтресе.По лицето ‘и се изписваше гняв,а
в същото време и не можеше да повярва какво ‘и бяха казали току
що.-Искаш да...да...
-Какъв е всичкия този шум?!-внезапно вратата
рязко се отвори и вътре влезе Мелик/xD/.Той ги изгледа ядосано.Явно
бяха прекъснали нещо,което е правел или просто току що бе стана от
сън,но това,все още,не променяше факта,че той беше готов да ги убие.
-Господарю....-чернокосият се поклони.-Тъкмо ‘и обеснявах задачата,която ‘и е възложена.
-Какви
бяха всичките тези крясаци преди млако,по дяволите?-египтенинът
погледна към Аими.Изглеждаше малко по-спокоен от преди секунди.Това
учуди момичето.
”Може би има нещо вярно в това,което каза Одион...”помисли си тя.
ЧЕрнокосият
‘и бе разказал историята на господарят си...и я бе помолил да му
помогне да го върне обратно.Но това,което той я беше помолил беше
невъзможно за нея.НЕ можеше просто така да го накара да я обича.Та тя
току що го беше срещнала!
Но някак си той я привличаше...иакаше да бъде с него,да го докосне,да го целунне.
“Може би все пак ще успея да-...”
-Планът
ясен ли ти е?-Мелик прекъсна мислите ‘и и я погледна по студеният
начин,по който я бе погледнал първият път,когато я видя.
-Плана?...А
този план...ъ такова...-Аими покледна към Одион,който присви
разтревожено очи.Може би това,което искаше от нея,бе прекалено
много.-Напълно ясен,капитане!-ухили се детински момичето и отново се
обърна към русокосият,който изглеждаше доста объркан.В един момент е
изплашена,а в следващият – щастлива.Какво става тук?
Той погледна
подозрително и двамата,но знаеше,че нищо няма да му кажат.Обърна се
бавно към вратата и излезе без да каже нищо повече.
Чернокосият и
Аими се спогледаха.Тя не успя да удържи смеха си и се разхили като
луда.Сълзи от смях започнаха да се стичат по лицето ‘и.Свлече се на
земята и започна да се превива като малко малко дете.
-Ама
ти..наистина ли?Имам предвид...Ти луд ли си или да?-каза с писклив
едва-уловим се глас,продължавайки да се търкаля по пода момичето.
-Да.
Гласът
му беше съвсем сериозен.Накра я да спре да се смее и да се държи както
трябва.Това,което ‘и беше казал изобщо не беше смешно.Тя се
изправи,поизтупа се и го погледна.После направи от онези свои
физиономии,с които показваше,че ще направи каквото може,дори това да не
‘и харесва.
Врътна се игриво на пети и закрачи весело към врата,а
след това и по коридора.Неината стая беше,може би,в края.Не ‘и отне
много време,за да стигне до там.Ритна леко с крак напред и пред нея се
появи малка стаичка,приличаща на миша дупка.
‘’Как се предполога,че трябва да спя няколко дена в това подобие на стая?!’’
ПОмисли
си оттегчено тя,но набързо забрави за размерите на мястото.Вече беше
притисната до стената от някой,който очевидно не беше Мелик.
По
силните му ръце си личеше,че е мъж.По раменете му се спускаха няколко
кичура бяла коса,която изглеждаше доста познато на Аими.
Ръцете и бяха опряни във стената,от двете страни на главата ‘и.Тялото и бе претиснато от неговото и тя не можеше да помръдне.
Въпреки малкият шас да се освободи тя продължаваше да се съпротивлява,но всичките ‘и опити бяха неуспешни.
-Колко
бързо забравят хората...-дълбок мъжки глас прониза тъмнината и
мълчанието,което бе настъпило.Той беше достатъчен на русокоската да
разбере кой беше.И разбира се,ня няколко милиметра от лицето ‘и се
озова не кой да е,а самият Бакура.НЕГО и по смъртно не би го сбъркала.
-Б-Бакура?Нещастник
такъв!Веднага се-!Ммм...-ръката му покри устата ‘и,олтавяйки нейната
свободна,но това не продължи дълго.Някак си той успя да хване и двете
‘и ръце с неговата свободна.Вече се намираха в доста удобно положение –
поне за Бакура.
-Така ли трябва да се отнасяш с някой като мен?-той
я погледна игриво и зачака реакцията ‘и.Сякаш се опитваше да я накра да
се съпротивлява още повече.
Явно това проработи-тя започваше все
повече и повече да се опитва да го отблъсне от себе си,но всичко беше
неуспешно.Най-накрая,доволен от успеха си,той измести ръката си от
устата ‘и и притисна устните си на мястото.
Свободната му ръка се
спуна надолу по тялото ‘и,опипвайки нежно стомахът.За негов
късмет,омичето беше с тениска,която ‘и беше поумаляла,и това му даде
възможност да плъзне ръката си отново нагоре към гърдите ‘и.
Аими издаде нисък стон на удоволствие.КОлкото и да не искаше да го призне – той беше добър.
За втори път езикът му нахлу в устата ‘и.Точно тогава....

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
.Idiot on a stage.
Moderator
avatar

Female Sagittarius Dog
Брой мнения : 807
Join date : 05.08.2009
Age : 107
Местожителство : Безследно изчезнала...

Character
Rank: Първороден Вапмир
Nature:
Fighting Stile:

ПисанеЗаглавие: Re: Destroying Tomorrow (На Чики творението ^.^~)   Пет Авг 14, 2009 7:47 pm

Точно тогава моментът на наслада бе
прекратен.Тя усещаше как ръката му отново се спускаше бавно надолу по
орема ‘и,карайки цялото ‘и тяло да потрепва от студения му допир.Отново
тих звук напусна устните ‘и.
Аими чувстваше как ръката му слиза все
по-надолу и по-надолу докъто накра не се спря между краката ‘и.Тя
предусети какво ще последва.Опита се да го отблъсне,но тялото ‘и не се
подчиняваше на умът ‘и.
Харесваше ‘и.
Той го знаеше.
Тя го знаеше.
Защо тогава го отричаше?Нямаше никаква логика в действията ‘и.
Бакура,нито
прекалено грубо,нито прекалено нежно,започна да раздвижа ръката си в
кръгообразни движения,ускорявайки с всяка изминала секунда.
Момичето се побъркваше от удоволствие,но се опитваше да го прикрие,но неуспешно.
-Тук
сме само ти и аз...От кого се опитваш да скреш удоволствието,което
изпитваш...?-дълбокият студне глас на белокосият за пореден път прониза
мълчанието.Изглеждаше,че и той се наслаждава на момента.
Мъжът
отвори за момент очи.Погледите им се срещнаха.Тя изглеждаше
ублашена.Това го накра да извади ръката си от гащите ‘и.Отдръпна се
леко от нея,оставяйки я да отпусне цялата си тежест върху ръцете
си,които той държеше.После повдигна бавно двата си пръста,които току-що
беше дръпнал от между-краката ‘и.По тях,едва забележима,се спусна тънка
бяла течност.
-Може да твърдиш,че не ти харесва,но тялото ти говори друго.
-О-остави ме!-прошепна плахо тя,повдигайки бавно глава и отваряйко и бавно зелените си очи.
КЛепачите ‘и едва се държаха отворени,а колената ‘и почти се опряха в земята.
-Малка кучка.-изсъска презрително Бакура и пусна ръцете ‘и.
Тя
се свлече безсилно на пода и се опита да повди главата си,за да го
погледна в очите,но точно тогава усети как една от ръцете му я сграпчва
силно за косата и притиска лицето ‘и към члена си.
Аими разтвори за момент устните си,за да се опита да възрази,но в следващият момент усещаше достойнството му в устата си.
Той започна да движи бедрата си навън и навътре.
Тя
можеше да чуе как от него се оттделя малък стон от наслада.Адреналинът
му се покачваше.Усещаше,че всеки момент ще свърши,затова побърза да
извади мъжеството си от устата и.
В следващият момент цялото лице на Аими беше покрито с бяла течност.
-Не съм свършил още с теб.-прошепна той,повдигайки главата ‘и от косата ‘и.
Тя се чувстваше като безпомощно малко момиченце,чиято кукла току-що беше взета,но нейното положение беше много по сериозно.
Ръката
му грубо се спусна надолу по корема ‘и,отново,но този път слезе към
краката,а не към слабините ‘и.Усети как бързо Бакура повдига крака ‘и
нагоре.
Знаеше какво следва.Той беше на път да я направи негова,но точно в този момент малката врата на кабинката се отвори рязко.
На праго стоеше Мелик.Изглежда знаеше какво се случва.
-Пусни
я моментално глупако.-надменно заповяда русокосият,поглеждайки към
другият мъж с онези откачени погледи,които само той владееше.
Натрапникът бавно се отдръпна,пускайки момичето.Тя се свлече безжизнено на земята и изпадна в безсъзнание.

-Къде...Къде
съм?-прошепна тихо аими.Потърквайки леко челото си,тя се опита да
стане,но единственото нещо,което успя да направи,беше да се повдигне на
лакти.Осъзнавайки,че нищо няма да постикне,ако продължава така,тя се
огледа наоколо.
Беше тъмно.Студено.Чуваше само лекото си дишане.
Внезапно от нищото започна да се появява проблясъци,които накраха Аими да закрие очите си с едната си ръка.
Очевидно,това
беше врата.А още по очевидно беше,че някой беше застанал на
прага,защото се очертаваше човешка сянка.Или по-точно казано – мъжка
сянка.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
.Idiot on a stage.
Moderator
avatar

Female Sagittarius Dog
Брой мнения : 807
Join date : 05.08.2009
Age : 107
Местожителство : Безследно изчезнала...

Character
Rank: Първороден Вапмир
Nature:
Fighting Stile:

ПисанеЗаглавие: Re: Destroying Tomorrow (На Чики творението ^.^~)   Пет Авг 14, 2009 7:47 pm

Черната сенчеста фигура започна да се
приближава до нея,като с всяка изминта стъпка очертанията ‘и започваха
да се личат все повече ивече.
В главата беше като току-що разцъфнало
лятно цвете.Ръцете му бяха добре уформени – не прекалено мусколести,но
не и като кокали – просто идеални.Не беше нисък.Когато се доближи
достатъчно близо,тя забеляза,че по корема му са оформени плочки.
Едната
‘и ръка все още прикриваше очите ‘и,така,че светлината да не ‘и
пречи.Още не можеше да види напълно мъжът пред себе си,но скоро в
главта ‘и нахлуха спомени от преди събуждането ‘и.
Очите ‘и широко
се разшириха.Всичко ‘и се бе избистрило в продължение на няколко
секунди.Спомни си всичко,дори и най-малките детайли.
-М-Мелик?-попита
тя тихо и предпазливо момичето.Последното нещо,което беше видяла преди
да припадне беше Мелик да я повдига на раменете си и Бакура,който
изчезно след казаното от русокосият.
Тя махна ръката си,след като
посвикна със светлината,за да се увери,че това е той,а не някой
откачалка,който се опитва да я изнасили(като Бакура,например).
Да,наистина
беше той.Стоеше пред нея и я гледаше...загрижено?Аими се ококори
насреща му.Никога досега не беше виждала НЕГО да гледа така.Така
де,преди няколко дена се беше запознала с него и не знаеше още много за
живота и характера му,но точно той не изглеждаше като някой,който ще го
е грижа за останалите около него.
Той продължаваше да се движи към леглото.Не каза нищо,само подхвърли някакъв пакет и я погледна.
-Облечи се.
Русокоската
го гледаше объркано.Защо ‘и трябваше да се облича.Освен ако...Тя
погледна бързо под завивките.Беше чисто гола.Както майка я е
родила.После отново погледна към Мелик,който я гледаше с обикновеният
си оттегчен поглед,и се ококори ядосано.
-М-М-МЕЛИИИИК!!!-разпищя се
ядосано и понечи да стане от леглото,но точно тогава мъжът тутакси се
озова върху нея.Погледна я раздразнено и завъртя очи.
-Виж
какво,момиченце,лазиш ми сериозно по нервите и ми докарваш куп
проблеми.Нензма колко дълго ще мога да те изтърпя,затова се обличай.
Тя преглътна,но след няколко секунди,които ‘и бяха нужни,за да осъззнае положението си,го погледна още по ядосано.
-Как по дяволите ще мога да направя това след като ти си над мен?!..И междо другото-вземи се разкарай!
Той
спусна главата си още по надолу към нейната.Устните им почти се
докоснаха.Очите ‘и широко се разтвориха.Точно в този момент Аими се
чувстваше като някаква играчка.Секс играчка.
До вчера тя беше
някакво съвсем обикновено момиче,което обичаше да играе карти и мразеше
скучния си живот.А сега...Вярно,че искаше някаква промяна в живота
си,но това беше прекалено.Първо някакъв откачалник се появява в дома ‘и
и я целува,после същият този нещастник се оказва в новото ‘и училище,в
новият ‘и клас.След това някакъв психопат идва от нищото и я води със
себе си на някакъв кораб и едва не я изнасилва.Нещо неправилно в
картинката?
Но точно когато устните им бяха на милиметри едни от
други,той се изправи рязко.Отръпна кичурите коса,които бяха паднали в
очите му и въздъхна.Наблюдава как момичето стоеше вцепенено за няколко
секунди и се обърна към вратата,но точно на прага се спря.Отново
погледна Аими и излезе.
`Какво му става но този?`
Помисли си
зеленоочката,когато най-после успя да се оттърси от транса,вкойто беше
изпаднала.Огледа внимателно стаята,след като най-накрая беше намерила
копчето за някаква малка лампичка,която ‘и стигаше,за да види,че не е в
същата стаичка,в която Бакура щеше да...
Помещето беше много
по-голямо от онази кабинка.Леглото,на което лежеше беше с размерите на
царско легло,а завивките бяха от коприна.
Тя се сети за пакета,който мъжът беше захвърлил върху леглото след като влезе в стаята.
Наистина имаше някакъв хартиен пакет,който сотеше на ръба на леглото.
Аими
се надигна и понечи да го вземе,като завивката дръпна
настрани,мислейки,че никой няма да влезе,но точно тогава врата се
отвори.Там стоеше Мелик и я гледаше учудено.
Изведнъж веждите му се присвиха,а устните му образуваха перверна усмивка,която накра момичето цялото да се изчерви като домат.
-Т-ти п-перверник!Излизай веднага!-развика се тя покривайки цялото си тяло с всичко,коеот беше около нея.
-Не
съм винован аз.-оправда се той,свивайки рамене,но тази негова усмивчица
не напускаше лицето му.-Мислех,че вече си се облякла.
-Много добре си знаел,че съм вс еоще гола,нещастник такъв!
-Както
кажеш слънчице.-каза той и излезе с присвити рамене и...смеейки се?Това
беше ново.Никога досега не беше виждала Мелик да се усмихва или смее.Та
той не показваше други емоции освен раздразнение и досада пед неля
или,който и да било друг.
Когато най-накрая се поуспокои,Аими отвори
пакета спокойно и нахкузи дрехите,с които беше преди това,само че този
път бяха чисти.
Върза косата си и се огледа внимателно в
огледалото.Не че се интересуваше толкова от външния си вид,просто
искаше да убие малко време.
След това отвори врата и очите ‘и се разшириха.Бузите ‘и се оцветиха в ярко червен цвят.Пред нея стоеше.....

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
.Idiot on a stage.
Moderator
avatar

Female Sagittarius Dog
Брой мнения : 807
Join date : 05.08.2009
Age : 107
Местожителство : Безследно изчезнала...

Character
Rank: Първороден Вапмир
Nature:
Fighting Stile:

ПисанеЗаглавие: Re: Destroying Tomorrow (На Чики творението ^.^~)   Пет Авг 14, 2009 7:48 pm

Пред нея стоеше красиво чернооко момче с къса черна коса,която старчеше на всички възможни страни.Не изглеждаше на повече от 18.
Той огледа внимателно момичето от главата до петите,а после се наведе рязко към нея,карайки я да се изчервява още повече.
-Значи
това е момичето?-отдръпна се той и погледна зад себе си,където стоеше
Одеон и чакаше раздразнено,за да може да се сканира Аими.
-Да.
-Хмм...не е ли малка за тази работа?
Русокоската слушаше разговора,но когато непознатият каза,че е млка не можа да издържи и избухна.
-Ти кого ще наричаш малка?!
Двамата мъже се обърнаха изненадано към нея и я гледаха като извънземни.
Тя ги гледаше.
Те я гледаха.
Момичето стисна юмруци,опитвайки се да не се поддава на нервите си и да се нахвърли върху...Всъщност,как се казваше той?
Аими
се отдръпна леко назад и изражението и се смени от ядосано на
любопитно.Но и трябваше да признае,че той грабна вниманието ‘и още от
първата секунда,в която очите им се срещнаха.
-Това е Наи.Наи –
Аими.От сега нататък вие ще работите заедно.-възрази мъжът и
тръгна,надявайки се,че по някакъв странен начин тези двамата ще успеят
да се оправят.
Когато се обърна,човек лесно можеше да разбере,че
мислеше как ще се оправят младежите,след като още от пръв поглед не
можеха да се понасят.
След като Одеон се скри зад ъгъла на коридора Аими и така нареченият Наи се спогледаха.
И
двамата не изглеждаха като хора,които лесно се отказват от целите
си,затова продължаваха да се гледат право в очите.Нито еидн от тях не
се отказваше до момента,в който момчето не издържа повече на това.Беше
станало доста досадно – и за двамата.
-Добре!Стига толкова!Ако ще
сме партньори не трябва да се държим така.-размаха ръце той пред лицето
на русокоската и зачака за отговор.
Мина минута – никакъв отговор.Тя продължаваше да го гледа все така ядосано и сърдито.
Чернокоското
въздъхна.Очевидно,нямаше да стане по лесния начин.Обърна се към
стената,но преди това изчака още някоко секунди за отговор-може би
инатът ‘и не беше толкова голям.Да,ама не.Тя си стоеше там и
продължаваше да го гледа по същият начин.
-Щом искаш да бъдем по
този начин...-каза момчето.Това накара Аими да спре да го зяпа така
злобно и да обърне малко повече внимание на това,което казваше.В
следващият момент се намери на рамото му,а той –ухлен до
уши-замарширува весело напред,без да обръща никакво внимание на
виковите ‘и да я пусне.
Той вървеше все така усмихнат по коридорите,обръщайки никакво внимание на всички,които ги зяпаха.
Момичето
забеляза,че те,както и Наи,бяха облечени във някакви станни черни
роби,прикриващи лицето им.Тя си спомни,че и във пакетът,който Мерик ‘и
даде,също имаше нещо черно,ня тя не му обърна особено голямо внимание.
-Добре.Можеш да ме пуснеш вече.Ще говоря.-промърмори намусено Аими и зяпна тавана.Не искаше да вижда самодоволната му усмика.
Вече
свободна,тя крачеше редом с него.Може би два-три сантиметра по-назад,но
бяха близо един до друг,без да казват нищо.Това беше малко
странно.Момичето очакваше куп въпроси,но получи само една мила усмивка.
-Та...-започна той,нарушавайки неловкото мълчание.-Какво мислиш?
-За какво?-погледна го учудено тя.
-За задачата ни.За какво друго?
-Хъх?Каква задача? о_О

___________________________________

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
.Idiot on a stage.
Moderator
avatar

Female Sagittarius Dog
Брой мнения : 807
Join date : 05.08.2009
Age : 107
Местожителство : Безследно изчезнала...

Character
Rank: Първороден Вапмир
Nature:
Fighting Stile:

ПисанеЗаглавие: Re: Destroying Tomorrow (На Чики творението ^.^~)   Пет Авг 14, 2009 7:49 pm

Знам,че не съм писала от панти века.Също така знам,че,може би,тая глава трябваше да е мнооого по-дълга от обикновено,но ..
Абе ето ви я пък ..

-Хъх?Каква задача?
Той
въздъхна тежко и с едната си ръка покри лицето си.Знаеше,че не беше тя
виновна,а Одион,но след като я пращаха да партнира с него можеха поне
да обеснят каква е задачата.
Аими гледаше все така
объркано.Тъмнокожия мъж я беше помолил за нещо,но това нямаше нищо общо
с човека,който стоеше до нея – или поне така си мислеше тя.Е,надали
знаеше нещо по въпроса,но беше очевидно,че двамата мислят за съвсем
различни неща.
-Добре ... –пое си дъх Наи преди да продължи.-Трябва
да победим някакви глупаци,които се мислят за най-великите и да донесем
една карта на господаря Мерик.
Изкара го толкова бързо,че момичето
го гледаше като полезно изкопаемо.В главата и нахлуха куп въпроси.Кои
са тези `глупаци`-както ги беше нарекъл Наи-които трябваше да
победят?Каква карта трябваше да носят на Мерик-? Ама той Мерик ли го
нареше? Опули се на среща му,неразбиращо нищо дума от
казаното,русокоската.И защо всички,освен нея,го наричаха Мерик?
Това
вече беше странно,не че нещо я очудваше вече – странни мъже от
сънища,които в последствие се окачват реални,самовлюбени богати
момченца,които крадът карти,изнасилвачи;каква прекрасна картинка просто
– като се замисли,тя беше най-новото допълнение от ловците на
египтенина,а и единственото момиче,но всички знаеха нещо,което
единствено тя не знаеше и това я караше да се побърква.
Наи продължи
да й обеснява по-подробно.Беше споменал и за Юги и бандата.Беше
шокирана за момент при мисълта,че трябва да се дуелира с Ями,но така
или иначе щеше да го направи.Нещото,което беше разбрала за тези години
беше,че ако искада оцелее трябва да се грижи само и единствено за себе
си.Или ще си изиграе играта като послушно кученце и ще остане жива и
здрава,или .. фактически,не знаеше какво щеше да и се случи.
Докъто
търсеха новите й приятели,с Наи говореха за съвсем обикновени неща.Все
едно бяха на среща.Само,че бяха по работа.И тя не го харесваше.Той нея
също.Не знаеха само,че някой ги наблюдава.Чакаше подходящия момент,за
да може да продължи това,което предишният път не можа.
Времето напредваше,но ни следа от Юги,Джоуй,Теа или който и да е друг,а нито Наи,нито Аими оставаше насаме.
Търпението
му се изчерпваше,но оставаха само няколко часа докъто се стъмни.Сенките
бяха като втори дом за него и това му даваше предимство.А ако двамата
се разделяха щеше да е още по-добре.
Така и стана.Наи не изпрати
Аими.Тя си помисли,че това е много грубо и неджентълменско от негова
страна,но и не очакваше да го направи.Все пак не приличаше на английски
благородник.
Проодължи към пътя към апартамента си,като този път
избегна малките улички,но за сметка на това се набута в тъмните алеи на
парка,където нямаше жива душа.Освен нея.И Бакура,който се появи от
нищото и заби нож в стомаха й.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
.Idiot on a stage.
Moderator
avatar

Female Sagittarius Dog
Брой мнения : 807
Join date : 05.08.2009
Age : 107
Местожителство : Безследно изчезнала...

Character
Rank: Първороден Вапмир
Nature:
Fighting Stile:

ПисанеЗаглавие: Re: Destroying Tomorrow (На Чики творението ^.^~)   Пет Авг 14, 2009 7:49 pm

В следствие на спряния ми нет се наложи да правя нещо -->
За
един миг живота премина като лента пред очите ‘и.Не чувстваше болка.Не
чувстваше нищо.Усещаше само как острието прорязва плътта й.После
нищо.Клепачите започнаха да и натежават докъто не се затвориха
напълно.Последното нещо,което видя беше доволната усмивка по устните на
Бакура.След това се струполи на земята.Без да диша.Без да помръдва.Беше
се предала.Не искаше повече да опитва да направи нещо,което не
може.Веднъж вече беше опитала и това я доведе до това.А и надали щеше
да стигне далече.Предпочиташе да остане без да се мъчи.
Убиецът
дръпна ножа рязко,като видя,че момичето започва да се свлича.Подсмихна
се леко.Очакваше това да му отнеме поне половин час.Очакваше тя да се
съпротивлява.Но ето резултата – те приемаше това,което й се случи без
никаква съпротива.
Обърна се и тръгна на някъде.Къде – само той си
знаеше.Преди да завие на ъзъла на една сграда се обърна.Тя лежеше все
така обляна в кръв.Русите й коси вече бяха покрити с кървавочервена
боя,а очите й бяха затворени.Стори му се красиво.За Бакура да види
някой покрит с кръв,беше прекрасно.Обичаше кръвта.Но имаше нещо,което
той желаеше много повече от нея.Нещо,което го накара да извърши това.За
него Аими беше поредната секс играчка,но със нея му харесваше.Но не
съжаляваше за действията си.
Отново се обърна напред и продължи.Зад
себе си чу писък на жена.Явно беше открила тялото,но това не го
засягаше.Приближаваше се към целта си.Винаги получаваше това,което
иска.независимо на каква цена.И сега щеше да е същото.Макар,че този път
не беше предмет – той щеше да го има.Понякога съжаляваше за тази негова
мания.КОгато видеше нещо красиво го искаше.Дори и да беше
невъзможно.Продължаваше да го иска.И винаги го получаваше.Преди време
му бяха отнели нещо.Нещо,което той ценеше.Фараонът беше избил цялото
село,в което живееше.Това го превърна в човека,който е сега.Е,може би
човек не е най-подходящата дума,но ...
Продължи напред.Не искаше да
си спомня миналото си.Искаше само да отмъсти на Атем за това,което бе
направил баща му.Потъна в сенките,както онзи съдбовен за него
ден.Винаги се криеше в сенките и чакаше най-удобния момент,за да вземе
плячката си.Точно като хищник.

* * *

На другия край
на града Мерик почувства как всичко се срива.За един единствен миг
всечко изчезна.Една частица – изключително важна частица – вече не
съществуваше.
Бакура,помисли си той.Бакура винаги объркваше плановете му.Но този път прекали..
Аиами беше най-важаната частица от плана.Не можеше да си позволи да я загуби.Но ето,че сега го направи.
Извика Одион и Наи,като ги попита за момичето.Двамата го гледаха сякаш се беше побъркал.
-Къде е?!-извика най-накрая той ядосан.
-Разделихме
се пред парка.Не пожела да я изпратя...-чернокоското свде глава
виновно.Знаеше,че това щеше да е грешка,но какво можеше да направи?Тя
исакше да се прибере сама.
-Ъгх..-Мерик удари масата,която беше до
тях.Искаше да удари Наи,но това нямаше да помогне.Единственото,което
можеха да направят вмомента беше да излязат и да я търсят.
Мерик,знаеше,че е опасно да слиза от кораба докъто Бакура все още преследваше целта си,но това беше изключение.
Може главата да ви се стори малко безсмислена,ама ..

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
.Idiot on a stage.
Moderator
avatar

Female Sagittarius Dog
Брой мнения : 807
Join date : 05.08.2009
Age : 107
Местожителство : Безследно изчезнала...

Character
Rank: Първороден Вапмир
Nature:
Fighting Stile:

ПисанеЗаглавие: Re: Destroying Tomorrow (На Чики творението ^.^~)   Пет Авг 14, 2009 7:49 pm

Разделиха се.Тримата
поеха в различни посоки,като само Мерик разбираше на каква опастност се
излага.Навлезна в самотна тъмна уличка,която водеше до парка,в който
Наи бе оставил Аими.Не му трябваха много усилия,за да разбере какво се
е случило щом чу звукът на сирените на линейките и полицията.

Не бе прекосил изцяло уличката,когато нещо го хвана за лакътя и придърпа в тъмнината и това бе последното нещо,което разбра.

След
като се събуди,явно бяха изминали няколко часа,осъзна,че е окован във
вериги за стената.Беше седнал,а ръцете му висяха малко над
главата.Огледа се.Намираше се в някаква килия,доколкото можа да
види.Имаше малко рпозорче,което допускаше лунните лъчи да осветят
понещението.

Чу се скърцане.Явно беше врата.успя да различи мъжки силует,но не можа да види лицето.Не му и трябваше.Вече знаеше кой е.

-Какво,по
дяволите,искаш от мен..?-едва продума Мерик.Явно похитителят му беше
направил нещо в уличката,защото главата страшно го болеше,а и му се
виеше свят.Нищо не се чу в отговор.Само тежко въздишане.После проследи
силуета,който коленици пред него и повдигна брадичката му.

-Тц,защо
се преструваш,Ищар?И двамата знаем,че това,която ще ти направя ще ти
хареса..-прошепна дрезгаво в ухото на заложника си.Вече половината му
лице се бе отрилона светлина.Бялата,почти сива,коса се спускаше от
двете страни на раменете му.

-Майната ти..

Бакура
въздъхна още веднъж.Мерик усети топлият му дъх.Побиха го тръпки.Но това
не бе всичко.Крадецът спусна езика си по врата,а после и по гърдите
му.Това го накара да осъзнае,че е гол.Може би имаше бельо?Вече не беше
сигурен в нищо.Почувства чужда ръка да докосва интимният му орган.

-Ех,Мерик?Нали казваш,че не ти харесва - тялото ти показва съвсем друго.

Започна
да движи ръката си нагоре и надолу,като продължаваше да целува тялото
на заложника си.Такъв беше - винаги трябваше да владее нещата.Това беше
царят на крадците.Наслаждаваше се на всеки един звук,който издаваше
заложника му.Харесваше му как се опитва да прикрие звуците,които щяха
да излязат от устат аму,ако не захапе долната си устна.Накрая тя се
разкървави.Кръвта накара садистичното същество в Бакура да се
събуди.Жаждата за още го накара да спре всичко и да направи нещо,още
по-добро.Поне за него.Той събу панталона си и разтвори краката на
безпомощният египтянин,който всеки момент можеше да изпадне в
безсъзнание.Той вече усещаше ерекцията,на половият си член.Не му се
чакаше повече.Захапа долната устна на Мерик и започна леко да си играе
с нея,докъто през това време влезе в него.

Тъмнокожият усети
пареща болка в таза,която с всеки следващ път,който Бакура се
местеше,намаляваше.Дори започнаше да се чувства добре.Беше му
приятно.Но нямаше да го покаже пред него.Това го накра да отвори устата
си още повече и стонове на удоволствие започнаха да се отделят.Крадецът
не чакаше втори шанс.Веднага спря да си играе с устната му и започна с
езика му.И двамата се чувстваха толкова добре.Стори им се,че тази нощ
няма да свърши.

Бакура беше в предела на силите си.Отключи
оковите на ръцете на Мерик,само за да може да почувства пръстите му на
гърба си.Усети как ноктите му се забиват в плътта му,но това му
харесваше.Продължаваше да се движи все по-бързо и и това се харесваш еи
на двамта.Личеше си по лицата им.От тях се стичаше пот,но за миг се
почувстваха като едно цяло - микът,вкойто бакура свърши в Мерик.

Изведнъж
косата му застана в нормалната си форма.Както Мерик - не неговот
Ями.Истината беше,че тъмната страна на Мерик вече я нямаше.

-Какво..по дяволите...?-объркано и задъхано се опита да попита белокосия.

-За моята тъмна страна вече няма утре...ти го унищожи.

КРАЙ

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
.Idiot on a stage.
Moderator
avatar

Female Sagittarius Dog
Брой мнения : 807
Join date : 05.08.2009
Age : 107
Местожителство : Безследно изчезнала...

Character
Rank: Първороден Вапмир
Nature:
Fighting Stile:

ПисанеЗаглавие: Re: Destroying Tomorrow (На Чики творението ^.^~)   Пет Авг 14, 2009 7:52 pm

Лол,да си изкажа мнението и аз. Това не е края. Вие, като ме познавате, мислите ли, че ще я оставя да е края? Чики, сядай си на задничето и почвай да мислиш!! хД Чакам втора част, ясно ли е? И имаш нужда от редактор, който, ако позволяваш, ще бъда аз. Главите до тук само съм ги копирала, ама ако ме наемеш хД(Плаща се във фикове хД) ще ти ги редактирам, че имаш някои очевадни грешки хД. Лол, това е. Иначе е супер, ама много бързо свърши. Донно. И имам чувството, че в началото действието се развиваше...разтягаше...като лукум...а сега някак последните глави на две на три го направи. Стягай се!! хД Ще има тормоз, ай промис!

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Destroying Tomorrow (На Чики творението ^.^~)   

Върнете се в началото Go down
 
Destroying Tomorrow (На Чики творението ^.^~)
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Anime World :: Лично Изкуство :: Фен Фикшън-
Идете на: