Anime World

Live the boring life as an Anime Character!!!
 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 СасуСаку

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2
АвторСъобщение
Anita san
Jinchuuriki
Jinchuuriki
avatar

Female Aries Pig
Брой мнения : 671
Join date : 23.07.2009
Age : 22

Character
Rank: Missing nin
Nature: Fire
Fighting Stile: Idai stile: Kiss Jutsus

ПисанеЗаглавие: Re: СасуСаку   Съб Юли 25, 2009 4:16 pm

Сакура реши да рискува всичко и отново хвана ръката му.Той опита да се отдръпне,но тя отказа да го пусне.Беше приготвена за сурова реакция и даже на това той да я отблъсне жестоко,но въпреки това тя каза "Тогава ми обясни.Кажи ми какво стана."

Депресираща тишина обля стаята.Тя обърна лицето му към себе си.Черните му очи сякаш гледаха направо в душата и.Може би нейната решителност,беше това,което го накара да проговори. "Итачи..." Беше само една дума,но за нея означаваше колкото целия свят.

Сасуке бавно започна да говори. "Използвах печата,за да убия брат ми." - Той притисна ръката си и продължи - "Сънувах това как го убивам всяка вечер.Как ръцете ми са на гърдите му и има кръв навсякъде.....кръвта на брат ми.... " Той погледна наоколо с празни очи. - "Той не се бореше,Сакура."

"К-какво?"

"Той искаше от мен да го убия." Тя не можеше да повярва на ушите си.Никога не беше срещала Итачи,но от това което бе чула,тя не очакваше смъртта му да бъде такава.Сасуке отново проговори: "Той ме провокира.Ето защо той все ми казваше тези неща и ме кареше да преживявам смъртта на родителите си отново и отново.През цялото време....през цялото шибано време той просто е искал аз да го убия.Когато печата ме облада и аз се приготвях за последния удар той се... той се усмихваше.

"Но....защо?" - прошепна Сакура,шокирана. - "Защо,Сасуке?"

"Tой каза,че е убил родителите ни,за да ни освободи....за да МЕ освободи...." - заекваше Сасуке - "Той каза,че те са ни мразели.Страхували са се от нас заради нашата сила.Аз не можеш,НЕ ИСКАХ да повярвам.Убих го!Той просто стоеше там и когато аз тръгнах към него,той не направи никакво усилие да предотврати чидорито...." Сасуке с големи усилия се опитваше да си запази самообладанието.Мина известно време,докато беше отново способен да проговори. - "Ръката ми беше..... беше все още на гърдите му....той....той ми се усмихваше и каза,че не е можал да си прости,че ги е убил.За какво ме подложи на това.Каза,че всичките тези години,той просто е чакал да порасна и да го убия.Трябвало е аз да бъда този,който да го накаже." Той се затресе и ядни сълзи се стекоха по лицето му , падащи върху завивките.

Ръцете на Сакура трепереха.Тя не можеше да си представи какво е изживял Сасуке.Беше трагедия,когато той загуби родителите си.Собствения му брат ги беше убил и никой не можеше да каже какво е в неговата душа.Но да си представи това,че накрая ще открие,че брат му съжалява за направеното от него и след като толкова време го беше наранявал.... Сакура не можеше да си представи това.Но вече го нямаше въпроса защо "отмъщението" на Сасуке го беше разрушил. "О,Боже....Сасуке..." - прошепна тя и започна също да плаче.Тя го прегърна и този път той не се отдръпна.Той зарови лицето си в гръдта и и се опита да се пребори срещу сълзите,които така или иначе продължаваха да си текат.

"Убих брат си.Той уби родителите ни,но аз убих НЕГО! Убих собствения си брат.Как...как може да ми стори това?" Ръцете му продължаваха да треперят въпреки че се беше вкопчил безпомощно в блузата на Сакура.

Тя го придърпа по-близо до себе си и прошепна: "Нямал си избор,Сасуке.Направил си му услуга,повярвай ми.Ако е чакал за смъртта си през всичките тези години...то сигурно и за него е било ужасно.Той те е обичал по свой собствен начин.Направил си правилното нещо.Ти нямаш вина,никаква вина."

Когато той чу тези думи,нещо в него се счупи.Притисканите чувства излезнаха на повърхността и той вече не се бореше срещу сълзите си.Сасуке просто плачеше в ръцете и и Сакура осъзна,че той е имал нижда да чуе тези думи.Това,че е нямал вина.

Тя търпеливо го изчака да се успокои.Когато го направи,той най-после успя да заспи.Заспа в ръцете и.Беше първия път от години,в който спа без никакви кошмари.

-------

Два дена след завръщането си в селото,Сасуке отиде в офиса на Хокагето със Сакура.Тсунаде беше доста изненадана да го види.Дори и да не можеше да го каже със сигурност, нещо в двамата изглеждаше различно.Сасуке все още си беше с обикновеното строго изражение на лицето и някак си Сакура се приспособяваше към тази характеристика.Тя все още не можеше да определи изражението на лицето на розовокосото момиче.Но това,което се забеляза беше,че двамата влезнаха в кабинета един до друг,а не Сакура зад Сасуке,сякаш той не определяше нейното място до себе си.

"Сасуке,хубаво е че се възстановяваш толкова бързо" - каза Тсунаде весело - "Е,как се чувстваш?"

"Добре" - отговори той кратко. - "Но не за това дойдох тук." Той директно погледна в очите на Хокаге и още веднъж тя усети,че нещо е различно в него. - "Искам да репортирам това,което стана при битката ми с Итачи." Тсунаде не можеше да повярва на ушите си.Сасуке винаги бе стриктно отказвал да говори за този ден.Усмивка заигра по устните и,когато той хвърли бърз поглед към Сакура. "И после искам да запечаташ този прокълнат печат веднъж и завинаги." Сакура все още стоеше до него,усмихвайки се гордо.

_________________


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://animeworld.bulgarianforum.net
Anita san
Jinchuuriki
Jinchuuriki
avatar

Female Aries Pig
Брой мнения : 671
Join date : 23.07.2009
Age : 22

Character
Rank: Missing nin
Nature: Fire
Fighting Stile: Idai stile: Kiss Jutsus

ПисанеЗаглавие: Re: СасуСаку   Съб Юли 25, 2009 4:16 pm

Глава 16:Свобода

Сасуке стоеше на върха на паметника на Хокагето и краката му стояха устойчиво върху главата на Четвъртия.Вятъра си играеше с тъмната му коса,която не беше хваната с протектора както обикновено.Днес той носеше обикновени дрехи.Дори нямаше кунай със себе си.

Слънцето светеше топло над селото и миеше лицето му с лека горещина.Той дори не знаеше защо беше решил да дойде тук.За пръв път от седмици се беше почувствал все едно се бе събудил от кошмар.Тази сутрин той се събуди до жена си и дори не си спомни какво бе сънувал.Нямаше никакви видения на битки обляни в кръв и не беше чул последните думи на брат си в съня си.

Сасуке протегна ръце във въздуха и се порадва на слънцето и на вятъра по кожата си.Значи,това беше да си свободен.

Той знаеше,че сънищата му все някога пак ще се завърнат.Една нощ плачейки не можеше да заличи всичките болезнени спомени.Но вече не го измъчваха.Грамаден товар беше изкаран от душата му и той дължеше всичко.... на нея.Сакура.Някак тя беше успяла да се вмъкне в него.Когато си помислеше за нея сега,той вече не беше оттегчен,а..... благодарен.Рано или късно той трябваше да поговори с нея за всичко,но не и сега.Сега,той просто искаше да се порадва на този вид свобода.

Минаха минути и Учиха се наслади на самотата.Той се наведе и седна на земята.Имаше само още едно нещо да се направи.Той би предпочел да го направи вкъщи,но не искаше тя да го види толкова отчаян и безнадежден още веднъж.Тук,където беше водил най-ужасните си битки вероятно беше най-доброто място да си спомни.

Бавно той затвори очите си и остави случката да се повтори в главата му.За пръв път от както всичко това се случи,той си позволяваше да си припомни,вместо да подтиска болезнения спомен дълбоко в ума си.

Брат му се беше появил точно след рождения ден на Сасуке.Той не беше атакувал никого.Дори не беше опитал да отвлече Наруто.Не някой друг , а точно Сасуке го видя.Той беше почувствал присъствието му и го последва до паметника на Хокагетата.

Тук те се бяха срещали още веднъж.Както винаги Итачи наблюдаваше брат си с арогантен поглед в страшно студените му кърваво-червени очи.Oбаче нещо беше различно в него.

Въздишката на брат му веднага възбуди гнева,който той таеше срещу Итачи от толкова време.Докато се биеха Сасуке осъзна,че Итачи вече не е по-силен от него и че победата е в ръцете му.Той даже беше готов да жертва собсвения си живот само и само да убие брат си....

Само за част от секундата Итачи беше непредпазлив.Сасуке ритна брат си в гърдите колкото се може по-силно и той изхвърча назад.Гърба на Итачи удари едно от широките дървета и Сасуке побягна след него бързо хвърляйки куная си.Итачи беше смаян за момент.

Той грабна китките на брат си и ги притисна към старото дърво.С вик от омраза той вряза куная в ръката на Итачи.Острието мина през другата страна на ръката му и се заби в тънката кора на дървото.Итачи се запъхтя,а Сасуке се усмихна триумфално. "Това е,Итачи.Ти загуби.Ще заема лявата ти ръка за момент,окей?"

Той хвана лявата ръка на брат си и притисна пръстите си срещу неговите,за да оформи знаците на змията (serpent's seals) . Това беше една от техниките на Орочимаро.Той я беше научил поради тази единствена причина.Тази забранена техника можеше да убие не само брат му,но и него самия,но него не го интересуваше.В крайна сметка щеше да убие Итачи и само това беше важно.Той се усмихна широко на по-големия си брат,на който очите бяха отворени в ужас. "Кинджитсу?" - промълви той с явна изненада в гласа си.

"Да.И сега УМРИ най-после!" - извика Сасуке - "Double Snake Assassination!" (просто нз точно как да преведа това,а пък дори и да го направя няма да звучи добре xD )

Точно когато беше на път да освободи достатъчно чакра,за да активира техниката,Итачи натисна лявата си ръка към ножа,който го държеше привързан към дървото.Куная се заби дълбоко в ръката му и с ужасен крясък той продължи да го натиска,докато не се освободи.Преди Сасуке да може да реагира,Итачи оформи знак и направи брилянтен блясък от бяла светлина.Ужасна болка удари очите на Сасуке и той отстъпи назад,крещейки.Той опита да отвори очите си и беше посрещнат от непоносима болка...

За секунда Сасуке се зачуди защо Итачи не го е атакувал по различен начин.Може би е осъзнал,че "Double snake assassination" може да убие и двамата."Дали е искал наистина аз да остана жив?" - помисли си той.

Болката беше непоносима.Сасуке чу гласа на брат си. "Не трябва да отваряш очите си за малко,освен ако не искаш да ослепееш.Няма да е много чесно да се бия със сляп човек."

Омразата към брат му го накара да забрави за болката.Все още не беше свършило. "Наистина ли си мислиш,че се нуждая от очите си,за да те победя?" - попита той.Той все още имаше силата,която Орочимаро му даде.Сасуке се концентрира и проклятието овладя тялото му като див огън.Нова вълна от сила го поля и той стана.

Въпреки болката,той се насили да отвори двете си Шаринган очи.В този момент той не мислеше за последствията.Единственото нещо,което имаше значение беше да победи Итачи и да отмъсти за клана си.От начало той не можа да види нищо и само почувства болка.После се появиха цветове,последвани от очертания и сенки,докато накрая зрението му приблизително се оправи.Когато очите му се приспособиха той оформи най-силната си техника в дясната си ръка:чидори.

Десет метра отсреща Итачи просто стоеше.Веждите на Сасуке се повдигнаха.Итачи усмихва ли се?Защо?Да не би това да е капан?Но беше твърде късно да се върне.Тялото му сега беше покрито цялото с прокълнатия печат като татуировка.Той можеше да усети тъмнината в душата си,нуждата да убие.Имаше някакъв глас в душата му и този глас крещеше за кръв.

Той погледна брат си в очите и после атакува.Синя чакра видимо обграждаше ръката му и беше по-силна от всякога благодарение на мощта от прокълнатия печат.Итачи протегна ръцете си,за да се защити и Сасуке се приготви да счупи защитата на брат си.

С вик,той притисна ръката си в него.Можеше да чуе звука да се превръща в хор от звуци,които крещяха за кръв,смърт и болка.Това вече не беше просто битка.Той се забавляваша на това и всичко,което искаше беше да убие брат си.

Тогава се случи.Итачи остави ръцете си да паднат покрай него,напълно беззащитен пред атаката на Сасуке.Сасуке не осъзнавеше какво се случва,но дори и да разбираше-той вече не можеше да се спре.

Ръцете му се свързаха с гърдите на Итачи.Изведнъж навсякъде имаше кръв,а чидорито беше минало през Итачи.

И тогава настана само тишина.Сасуке стоеше пред брат си с ръка все още забодена в гърдите му.Той се загледа в очите му в недоверие.Кръв се стичаше от лицето на Итачи в ръката на Сасуке.Ръката му бе изцяло покрита с кръвта на брат му.

Ужасен,той се загледа в по-големия си брат.ЗАЩО!

_________________


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://animeworld.bulgarianforum.net
Anita san
Jinchuuriki
Jinchuuriki
avatar

Female Aries Pig
Брой мнения : 671
Join date : 23.07.2009
Age : 22

Character
Rank: Missing nin
Nature: Fire
Fighting Stile: Idai stile: Kiss Jutsus

ПисанеЗаглавие: Re: СасуСаку   Съб Юли 25, 2009 4:16 pm

Итачи погледна....доволен.Той отвори устата си и бавно заговори: "П-прости...ми..." Сасуке не можеше да разбере какво се случва.Дишането на Итачи стана неравномерно и когато си пое въздух, кръв се спусна от устата и носа му.Той умираше.Целия беше покрит с кръв.Сасуке се паникьоса.Итачи буквално щеше да се удави в собствената си кръв. "Сасуке...направих го за теб..." Студена ръка докосна бузата на Сасуке. "Направих го,за да може да сме свободни" - каза Итачи слабо.Сасуке не можеше да отговори.Той не можеше да РАЗБЕРЕ какво става. "Те ме мразеха и бяха уплашени от теб също.Защото бяхме силни.Исках да сме свободни." Итачи грабна ръката на Сасуке и го погледна в очите,търсейки в тях отчаяно знак за прошка.Но не намери нищо.Сасуке не даваше нищо на брат си.

Итачи се препъна и после падна на коленете си.Сасуке направи крачка напред,стоейки точно пред умиращия си брат.Той наведе главата си,коленичи и погледна Итачи. "Исках да те направя силен,Сасуке,така че да можеш да ме накажеш за това,което направих." Той изглеждаше толкова...успокоен,при положение,че знаеше че умира.Той си пое въздух,агонизирайки.

"Сасуке" - прошепна Итачи - "Довърши ме..."

Сасуке разбра.Протегна се за меча на Итачи,а той кимна.Сасуке не можеше да мисли.В главата му имаше само празнота и той се чувстваше като кукла.Той насочи меча срещу гърдите на Итачи.Двамата братя се гледаха един друг в очите. "Свобода....Сасуке....Исках да съм свободен...." - каза Итачи.

И тогава Сасуке вкара острието дълбоко в умиращото тяло на Итачи.За момент лицата им бяха толкова близо,дори се докосваха.Очите на Итачи бяха черни,може би за пръв път от години.Сасуке осъзна,че това е края.Итачи беше мъртъв.Той пусна меча и стана.

За момент погледна мъртвото тяло на брат си.Той не можеше да мисли или да усеща нищо.Чувстваше се изцяло празен отвътре.Умът му не искаше да повярва,че Итачи беше наистина мъртъв,нито това,че той най-после беше отмъстил за клана си.Нямаше нито радост,нито триумф.Просто празнота.

Бавно той се изтегли от тялото на брат си стъпка по стъпка.Искаше да си отиде вкъщи.Не отиде много далеч и припадна.И така бяха го намерили хората от селото по-късно.

Сасуке повдигна главата си.Сълзи горяха очите му,но този път той не плачеше.Той вече беше плакал за Итачи в ръцете на Сакура.Това беше свършило вече.Сега,след всичкото това време той беше започнал да разбира,че е нямал вина.Итачи беше планирал всичко това , а той беше просто кукла в ръцете му.Може би той никога нямаше да може да измие кръвта от ръцете си,но нямаше вина,че нещата поеха такъв обрат.

Може би Сакура беше права и той беше направил услуга на Итачи.Почувтсва се в мир със себе си.Свободен.

Свободен ли съм вече?

Той стана и хвърли последен поглед на селото.Почувства се все едно живота му започваше едва сега.Той щеше да тръгне към жена си,която събуди чувства в него за пръв път от години.Може би с времето той щеше да е способен да и се довери.

Когато се прибра вкъщи,Сасуке не можа да намери Сакура.Разхождайки се из къщата им, той я видя на масата в спалнята им,където беше заспала над купчина вестници.Това не го изненада.Те и двамата бяха изтощени от това,което преживяха по-рано.

В началото той поиска да я остави да поспи,но не можа да излезе от стаята.Той я гледаше как спи и тихо се зачуди дали сънува него,защото лицето и изглеждаше обезпокоено.Той осъзна какво и беше сторил.Беше си цяло чудо,че тя все още беше тук и че с нищо не можа да я уплаши толкова,че да си тръгне.

От друга страна се радваше,че тя все още е тук, въпреки че не знаеше какво ще следва от тук нататък.Той все още беше уплашен от това да позволи на някой да се доближава до него.Единствените хора,които беше обичал сега бяха мъртви.Беше убил един от тях със собствените си ръце.Той не искаше отново да минава през цялата тази болка.

Но сега беше оженен.Не искаше да я отпрати,но не можеше и да отвори сърцето си за нея.Сасуке много добре знаеше,че Какаши и Наруто се опитваха да сложат край на този брак.Нямаше нищо,което да направи освен да остави нещата такива,каквито са.Той беше сигурен,че рано или късно Сакура щеше да направи решение,така че нямаше нужда той да решава.

Сакура промърмори нещо на сън и се опита да помръдне.Тя тъкмо щеше да падне от стола си,когато Сасуке я хвана,вдигна я от стола и я занесе до леглото.Когато се върна обратно да събере листовките,които тя беше бутнала на земята докато спеше,той видя една,която Сакура беше попълнила преди да заспи.Беше апликация за изпита за Джуунин.Много интересно.Той си мислеше,че тя вече е приела неговото решение и се е отказала да бъде активно шиноби.Явно грешеше.Той взе листа и помисли да го скъса на парчета,но изведнъж се поколеба.

Ако това беше толкова важно за нея...може би не беше толкова лошо да я остави да вземе изпита.При всички случаи тя щеше да се поучи и щеше да стане по-силна.Когато си затвореше очите,Сасуке можеше да види мъртвите тела на родителите си.Ако те бяха по-силни.... може би ако майка му беше истинско шиноби,то тогава можеше да се бори срещу Итачи и може би нещата сега щяха да стоят по различен начин.Той сложи тази мисъл настрана.Дълбоко в себе си знаеше,че никой не е можел да спре Итачи.

"Ммммхм...Сасуке?" - промърмори Сакура сънено и той се обърна да я погледне.Значи,все пак я беше събудил.Тя го погледна празно и после видя листовката в ръцете му. - "Искам да участвам в този изпит." - обясни тя - "Все още искам да съм учителка в Академията,но искам да си докажа,че мога да направя това."

Сасуке си помисли,че това може да е начин по който да заплати за всичките неща,които и бе сторил. "Добре." Той сложи листа обратно на масата. "И без това Тсунаде няма да ми позволи да работя през следващите седмици....така че може би ще мога.... да те тренирам за изпита.... . "

Сакура беше очарована. "НАИСТИНА?Сасуке,това е....страхотно!Благодаря ти!" Тя скочи и го прегърна.Той преодоля натиска да я отхвърли назад,но тя забеляза и без това. "Извинявай" - каза тя и го пусна - "Просто съм щастлива."

"Ахм."

_________________


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://animeworld.bulgarianforum.net
Anita san
Jinchuuriki
Jinchuuriki
avatar

Female Aries Pig
Брой мнения : 671
Join date : 23.07.2009
Age : 22

Character
Rank: Missing nin
Nature: Fire
Fighting Stile: Idai stile: Kiss Jutsus

ПисанеЗаглавие: Re: СасуСаку   Съб Юли 25, 2009 4:17 pm

Глава 17:Не ме напускай

"НЕ!" - изкрещя Сасуке и Сакура се огорчи от високия тон на гласа му. - "Мисли!Аз имам Шаринган.Не можеш да ме биеш ако продължаваш така!Единственото преимущество,което имаш е силата ти! Тайджитсу! Така че го използвай! Задължи ме да се бия в битка с близък обсег ( hand-to-hand combat) . Ако стоиш далеч от мен-ще изгубиш!"

"Знам това!" - защити се Сакура и потърка ръката си,където той току-що бе нанесъл болезнен удар. - "Но ти си по-бърз от мен.Как мога да те бия като всеки път чувствам все едно ми чупиш костите?"

"Използвай ума си" - заповяда той нетърпеливо - "Опитай да ме надхитриш."

Без никакво предупреждение той изведнъж се засили право към нея.Тя се приготви за нов удар,но когато той беше достатъчно близо да я удари,изведнъж изчезна.Сакура се огледа два пъти наоколо.Тя извика,когато крака му я удари и тя беше сигурна,че това ще стане нова болезнена рана.Тя отстъпи назад и когато го погледна , видя отпуснатото изражение на лицето му.Тя не можеше да се сравнява с него и това я ядоса.Искаше да го научи да не я подценява.

Сакура се концентрира и направи буншин.Буншина тръгна срещу Сасуке,докато истинската Сакура остана назад.Сасуке елиминира буншина с един замах и той изчезна в облак от пушек.Сакура използва този момент на разсейване от страна на Сасуке , за да го атакува.

Тя скочи направо през облака пушек,в който изчезна буншина.Сасуке беше разсеян,но не достатъчно,че да се изненада от атаката и.Той опита да я удари в лицето,но този път тя беше приготвена.Тя отбегна удара и Сасуке,който не очакваше това,се препъна напред.Тя го грабна за китката и го издърпа към себе си.Сасуке изгуби равновесие и падна на земята с ядосан вик.

"Уахаххаха,заслужаваш си го!Ще се научиш да не ме подценяваш!" - говореше вътрешния и глас в главата и.

Сакура извади кунай и го насочи към Сасуке,който все още лежеше на земята.Тя се шокира,когато той не се съпротиви и острието мина през гърдите му. "Какво по...?" - зачуди се тя.

Зад нея Сасуке се засмя дяволито и каза: "Кауарими (Буншин) .... " Тялото му се стопи и не остана нищо от него освен кал.

"ПО ДЯВОЛИТЕ!" - извика тя и скочи,но вече беше твърде късно.Тя усети нещо да удря крака и и после ТЯ удари земята.Преди да може да се изправи отново,Сасуке седна тежко върху стомаха и и притисна китките и към земята.Той се захили. "Ти загуби."

Сакури направи гримаса.За част от секундата тя беше си помислила,че може да го бие.Двамата се замълчаха,когато осъзнаха колко близки едно до друго бяха лицата им.Тя можеше да усети топлия му дъх да милва устните и.Неговата близост и се стори толкова неловка,че тя бързо се изчерви.Той също забеляза.Потопи лицето си по-близо до нейното , така че устните им почти се докосваха.Изведнъж се спря, пусна китките и и се изправи. "Това не беше лошо.Хайде да продължим."

-------------------

Сасуке гледаше жена си как завършва няколко знаци с ръце (handseals) .Тя имаше отличен контрол над чакрата си и въпреки че не беше толкова силна колкото неговата или тази на Наруто,все пак беше предимствена.Това щеше да бъде полезно за идващите изпити,но тя имаше само една останала седмица , а беше останало още едно важно нещо,което трябваше да научи.До сега,тя се беше фокусирала на това да усъвършенства собствените си техники и боя в близък обсег (hand-to-hand combat) . Тя се подобряваше бързо и той беше горд с нея.А пък и не очакваше нещо друго.Все пак тя сега беше Учиха.

"Сакура,това е достатъчно.Контрола ти над чакрата е отличен." - прекъсна я той - "Ти стана по-силна.Но така не можеш да вземеш изпита."

Лицето и помръкна. "Защо не?Още ли не съм достатъчно добра?"

"Не в това е проблема." Той седна до нея на студената трева. "Изпита се състои от три части.Първата част ще бъде пречка за теб.Правило е , че за да станеш джуунин,трябва да откриеш специална техника,нещо уникално,които малко хора могат, а най-добре никой."

"Не знаех това." Лицето на Сакура омекна като се замисли върху думите му.

"Да,по принцип е тайна." - обясни той.

Когато той взимаше изпита,изпитващите му бяха казали да не говори за детайлите с никой,но Сасуке не се интересуваше от тези формалности. "Като джуунин,имаш най-висок шанс да оцелееш,ако имаш специална техника.Без значение колко си добър на генджитсу или тайджитсу,винаги ще има по-добър от теб.Единствения ефективен начин да оцелееш е с непозната техника.Беше лесно за мен.Шарингана е уникален,най-вече сега,когато съм единствения оцелял от клана.Наруто използва неговата Харем техника (Harem-no-jutsu XDDDDD) , въпреки че изпитващите не бяха изцяло сигурни дали да счетат тази техника за мощна."

Сакура се засмя. "Не мога да повярвам,че той е взел изпита с тази глупава техника."

Той просто кимна.Тя беше толкова права.... "Проблема е,че твоите родители не са шинобита.Така че няма специални техники в твоето семейство."

"И какво ще правя?Искаш да ми кажеш,че нямам шансове да взема изпита ли? "

"Нямаше да прекарам толкова време върху твоята тренировка ако беше така.Мога да те науча на техника,която копирах преди време.Аз лично не я използвам,защото си имам шаринган и трябва доста усилие,за да се използва в битка,но ще бъде задоволителна за първата част от изпита."

"Е,каква е тази техника?"

_________________


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://animeworld.bulgarianforum.net
Anita san
Jinchuuriki
Jinchuuriki
avatar

Female Aries Pig
Брой мнения : 671
Join date : 23.07.2009
Age : 22

Character
Rank: Missing nin
Nature: Fire
Fighting Stile: Idai stile: Kiss Jutsus

ПисанеЗаглавие: Re: СасуСаку   Съб Юли 25, 2009 4:17 pm

Той се захили. "Един вид умо-четяща техника." Когато той видя очарованото изражение на лицето и,добави: "Не е точно това.Използва се,за да се четат движенията на опонента и за да се разсейват.Трудно е , но аз съм позитивен,че ти ще си способна да я научиш преди изпита."

"Страхотно!Е,покажи ми как работи!"

-------------------------

Колебливо Сакура затвори очите си и направи знаците с ръце (handseals) , които бе научила през последните два дена. Сасуке беше прав,че научаването на тази проклета техника беше трудно и може би невъзможно.Тя затвори очите си и се опита да се концентрира върху Сасуке,който стоеше на три метра от нея.

Тя не можеше да усети нищо,даже и незначителен намек от това,което си мислеше той.Освен... "Концентрирай се!" - чу го тя да вика.Тя можеше да предскаже това точно защото знаеше,че той е нетърпелив.Вътрешната Сакура вече беше доста разстроена:"Все едно е толкова лесно! Аз НЯМАМ шаринган,за да копирам техники!" Единственото нещо,което можеше да чуе,освен вътрешния си глас,беше сърцебиеното си.Може би просто много се впрягаше.Тя опита да се успокои малко и си представи как Сасуке стои пред нея.Не стана нищо.


Сакура се подразни и започна да губи търпение и тъкмо щеше да се откаже,когато осъзна,че нещо беше различно.Това не бяха нейните чувства.Нещо друго беше в главата и или може би някой друг.В началото тя не можа да повярва,че тези мисли идваха от някой друг,но трябваше да е така,защото тя видя части от спомени,които определено не бяха нейни.

В пространството тя почувства силните му ръце да я поддържат и тя чу мърморещия му глас.Пръстите и все още бяха вплети в крайните знаци (final handseals) и тя не можеше да освободи връзката.

В главата и имаше ядни крясъци.Вече беше трудно да контролира собствените си мисли и Вътрешната Сакура заедно.Но това да има още един човек в главата си с всичките му мисли и чувства... тя не можеше да понесе това. "Сакура!" - тя чу Сасуке да вика и не беше сигурна дали той наистина го казва или си го е помислил.Тя беше уплашена от тези мисли и точно преди силата на емоциите му да я превземе,тя ясно чу две мисли в целия хаос: "Мразя те..." и "Не ме напускай" . Тогава тя припадна в ръцете му.

-----------------

"Сакура!" - възкликна Сасуке,когато тя изведнъж изкрещя.Той се наклони напред и я хвана преди да успее да падне на земята. "Сакура,спри!" Нещо не беше наред,тя трябваше да освободи техниката,но ръцете и все още правеха последните знаци.

"По дяволите!" - извика той и протегна два пръста за контра-техника. "КАЙ!" Пръстите и се отпуснаха веднага и тя падна в ръцете му в безсъзнание.

Той падна на коленете си със Сакура в ръцете си.Беше грешка да я учи на тази техника.И още по-голяма грешка да я кара да я изпробва върху НЕГО! Той трябваше да се сети.Какво по дяволите беше видяла тя?

Преди да започне да се тревожи наистина,тя въздъхна леко и се размърда.Очите и бяха отворени и тя го гледаше.За негова изненада,тя се усмихна изтощено и каза: "Направих го."

Той въздъхна в облекчение.Сакура сложи ръката си на бузата му и прошепна: "Дори и да ме мразиш....няма да те напусна." Той я погледна в недоумение и увереността в погледа и беше учудваща.Той нямаше представа за какво говори тя.
Глава 18:Изпитът

Благодарение на тренировките на Сасуке,Сакура лесно мина първата част от изпита.Във втората част имаше специална оцеляваща тренировка-уникална за тазгодишния изпит,в която Сакура оцеля.Едвам.Третата част беше най-трудна.Задачата изглеждаше достатъчно проста:за да станеш джуунин,трябва да победиш джуунин в битка.

И двамата бяха облекчени,че Сасуке не беше избран да се бие с нея.Вместо това Тсунаде бе решила да е Какаши,което беше доста необичайно.Обикновено ако се паднеше някой,който има лични отношения със студента,то тогава се избираше заместник.Сасуке намери за странно,че Какаши не бе помолил Гай да го замести.

Когато битката започна,Сасуке,Наруто и Тсунаде стояха в галерията на арената , за да гледат.Сасуке си помисли,че сега е подходящ момент и попита Тсунаде: "Защо трябваше да е Какаши?"

Тя вдигна рамене. "Знаеш,че той беше избран на чоп случайно.Бъди благодарен,че не си ти.Съмнявам се дали Сакура щеше да бъде способна да те атакува."

Той не беше сигурен за това,но не каза становището си пред Хокагето. "Но защо друг не пое мястото му?" - попита той подозрително.

"Аз лично също бих предпочела да беше така." - отговори тя.

_________________


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://animeworld.bulgarianforum.net
Anita san
Jinchuuriki
Jinchuuriki
avatar

Female Aries Pig
Брой мнения : 671
Join date : 23.07.2009
Age : 22

Character
Rank: Missing nin
Nature: Fire
Fighting Stile: Idai stile: Kiss Jutsus

ПисанеЗаглавие: Re: СасуСаку   Съб Юли 25, 2009 4:18 pm

Изведнъж Наруто се намеси: "Чух,че Какаши-сенсей е помолил другия джуунин да не се намесва.Той е искал да се бие с нея.Макар,че и аз не знам защо."

Сасуке погледна към бившия си учител с недоверие. "Интересно..."

Сакура имаше предимството да знае за слабите точки на Шарингана,благодарение на тренировките със Сасуке.Тя знаеше,че генджутсу няма да има ефект върху Какаши.Но като се махне настрана това предимство,нещата не вървяха в нейна полза.

Бяха минали вече само десет минути от началото на битката и докато Какаши беше почти невредим,Сакура вече беше доста изтощена.

"Тя ще изгуби...." - каза Сасуке,разочарован.Той очакваше от нея да се справи по-добре.

"Трябва да имаш повече вяра в жена си." - посъветва го Наруто.Той протегна ръката си и извика: "Сакура!Можеш да го направиш!Покажи на перверзника на какво си способна!"

Сасуке кръстоса ръце пред гърдите си.Да повярва на това,че Сакура имаше и най-малкия шанс да спечели беше глупаво и нереалистично.Какаши беше много по-силен от нея и имаше повече опит в битките.Беше просто....разочароващо.Честно казано той си мислеше,че тя може да е добър противник на Какаши.

"Виж!" - извика Наруто,когато Какаши изведнъж изчезна от погледа им.Изненадан,Сасуке активира шарингана. "Къде по дяволите е той?" Отне му секунда преди да забележи бившия си учител,който се промъкваше към Сакура отзад.

Тя го видя точно преди да стане твърде късно.Нейния болезнен писък заехтя из залата,когато неговия юмрук,който беше в началото предназначен за стомаха и ,я удари в рамото с кости-чупеща сила. "По дяволите!" - изсумтя Сасуке,когато видя жена си да пада на земята.Сигурно Какаши и беше счупил някоя кост.Сасуке можеше да види това от агонизиращата и физиономия.

Какаши изчака тихо,докато тя се опитваше да се изправи.С лявата си ръка тя държеше дясното си рамо,от което ръката и безжизнено висеше надолу. "Това е края,Сакура" - проговори тихо сиво-косия шиноби. - "Не можеш да използваш дясната си ръка,което означава,че не можеш да правиш никакви техники."

Сасуке кимна. "Той е прав.Тя не може да направи нищо повече.Тази битка свърши."

Той искаше да напусне арената,но Наруто го върна обратно. "Чакай.Погледни я !" Любопитен,той хвърли поглед към жена си.Тя стоеше права,което си беше изненадващо,като се имаше в предвид страхотната болка,която изживяваше.Тя погледна решително към Какаши и каза: "Тази битка не е свършила все още!" С лявата си ръка тя извади куная си и скочи напред.

"СТРАХОТНО!" - извика Наруто - "Сакура,можеш да го направиш!"

Тя опита директно да атакува бившия си учител.Разбира се,Какаши избегна и хвърли кунаи срещу нея в замяна.Тя се наведе и се завъртя,за да ритне Какаши с крака си,но той я хвана за глезена.Тя отново опита да го промуше с кунай с лявата си ръка,но той отдръпна главата си и тя пропусна.Какаши грабна глезена и и с двете си ръце и я захвърли,така че тя удари земята на няколко метра нататък.

Сасуке стисна юмруците си.Той не можеше да гледа повече.Направи крачка напред,за да скочи през оградата,но Тсунаде го хвана за китката и го върна назад. "Ако се намесиш,всичко свършва,Сасуке."

"Какъв е смисълът да я оставим да продължава?" - каза той - "Тя ще изгуби.Ако нещата продължават така,ще бъде сериозно ранена." Когато каза тези думи,той осъзна колко нелепо звучаха.Какаши нямаше да я убие,а всичко останало можеше да се излекува.

Сакура се върна на краката си.Кръв се стичаше от носа и.Коленете и видимо трепереха и и беше трудно да стои права.Но въпреки това все още имаше странна решителност в погледа и.Тя нямаше да се предаде все още.Сасуке се почувства...странно.Той беше толкова горд с нея.Въпреки,че щеше да изгуби каквото и да направи,въпреки,че беше в страхотна болка,тя все още не се предаваше.Тя се беше променила много.

"Никога не съм мислила,че Сакура може да е толкова упорита и силна." - каза Тсунаде - "Тя се е променила."

Още веднъж Сакура скочи към Какаши с яден вик.За няколко секунди тя го предизвика на битка с близък обсег (hand-to-hand combat).Ако само беше способна да направи техника,може би упоритата и решителност щеше да е достатъчна,за да спечели тази битка.Но в това състояние беше безполезно.Тя се справи със защитата му и го ритна в гърдите,достатъчно силно,че да го накара да отстъпи назад.Но после юмрукът му се свърза с брадичката и и тя падна на колене,кървяща.Вместо да съобщи,че тази битка е свършила,Какаши протегна дясната си ръка.Странен,но познат звук напълни залата и синя чакра се появи в ръката му.

С широко отворени очи в изненада,Сасуке изпъхтя "Чидори?"

"Какво по...? Той се опитва да я убие ли?! " - извика Тсунаде.Какаши беше приключил събирането на чакра. "По дяволите!Близо е!" Тя и Наруто понечиха да скочат през оградата,но Сасуке беше по-бърз и от двамата.

Без да мисли даже,той се прехвърли през оградата и застана пред нея.Юмрукът на Какаши беше протегнат напред и той не можеше да спре вече атаката.Яростно Сасуке удари ръката на Какаши и го запрати надалеч колкото се можеше по-силно.Синята чакра от чидорито изчезна.

Всички в арената се затишиха.Тсунаде и Наруто се бяха спряли,когато Сасуке се намеси.Какаши се изправи и потърка кървясалия си нос. "Трябваше ли да ме удряш ТОЛКОВА силно,Сасуке?" - оплака се той все едно всичко беше голяма шега.

"Какво по дяволите си мислеше?" - извика Сасуке - "Да я убиеш ли се опитваше?"

Какаши му хвърли тъмен поглед. "Не.Исках да проверя дали ще се намесиш ако животът и е в риск." Изненадан,Сасуке се вгледа в бившия си учител.За какво по дяволите беше всичко това?Какаши каза: "Ако не беше и помогнал,Тсунаде сигурно щеше да ме спре.Просто исках да видя твоята реакция."

_________________


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://animeworld.bulgarianforum.net
Anita san
Jinchuuriki
Jinchuuriki
avatar

Female Aries Pig
Брой мнения : 671
Join date : 23.07.2009
Age : 22

Character
Rank: Missing nin
Nature: Fire
Fighting Stile: Idai stile: Kiss Jutsus

ПисанеЗаглавие: Re: СасуСаку   Съб Юли 25, 2009 4:18 pm

Сасуке беше твърде изненадан ,за да отговори.Той не искаше да я защитава.Той просто беше реагирал инстинктивно,както когато беше защитил Наруто от Хаку,когато бяха генини.

Какаши тръгна към Сасуке.Той се подхилкваше под маската си,но думите му бяха абсолютно сериозни. "Ако не беше опитал да я спасиш..." Той спря,когато стигна до Сасуке и сложи ръка на рамото му.Спокойно той добави: "....Щях да я взема и да я махна далеч от теб."

Сасуке преодоля инстинкта да удари Какаши и вместо това вниманието му се обърна към жена му,която беше третирана от Тсунаде.Той реши да се разправя с Какаши по-късно.Нямаше да забрави това със сигурност.Сасуке коленичи до съпругата си и тя отвори очите си. "Сасуке....аз изгубих..."

Тсунаде сложи ръцете си на рамото на Сакура,за да я излекува.Не отне много време и когато беше готова,Хокагето въздъхна дълбоко. "Окей,така е по-добре.Тя не е сериозно ранена,можеш да я закараш вкъщи,Сасуке." После се обърна към Сакура и добави: "Може да боли в близките дни,така че се грижи за себе си." Тя стана и ядосан поглед се настани на лицето и. "А сега трябва да поговоря с Какаши.Нямам търпение да чуя какво има да каже за себе си."

Докато Хокагето последва Какаши,Сасуке взе Сакура в ръцете си и я вдигна.Нейните очи пренебрегваха погледа му.По пътя тя не каза и една дума.Когато пристигнаха вкъщи тя го помоли да я пусне и когато той го направи,тя изчезна в банята,за да измие кръвта от лицето си.

В началото Сасуке поиска да излеза,за да потренира.Все пак беше прекарал около седмица над тренировките и за изпита,който тя така и не взе,но все пак той не съжаляваше за усилията си.Днес,той беше научил две важни неща.Първото бе,че тя беше станала много по-силна,от това което той си мислеше и второто,макар и да мразеше да го признае,той се интересуваше от това,което става с нея.

Поради някаква странна причина,той реши да не излиза за тренировки,а вместо това да отиде до кухнята,за да и занесе чаша вода и някои обезболяващи.Той знаеше от личен опит колко много боляха раните.Когато се умори да я чака да се върне,Сасуке отиде в банята.За негова изненада,тя седеше на земята с колене прибрани към гърдите и плачеше.

"Какво става?" - попита той и опита да направи гласа си да звучи незаинтругувано. - "Боли ли те?"

Тя поклати главата си в отрицание и Сасуке изсумтя нетърпеливо.Той мразеше това.Защо просто не му кажеше? "Сакура,какво по дяволите ти става?"

"Загубих!" - изкрещя тя. - "Ти просто изгуби времето си върху тренировките ми!Не бях способна да бия Какаши и се наложи да бъда спасена от теб! Не мога да се сравнявам с теб или с Наруто или с Какаши." Тя сложи челото си върху коленете си. "Разочаровах всички.Разочаровах ТЕБ!"

"Не,не си" - каза Сасуке тихо.Тя не реагира.Той остави чашата и коленичи до нея. - "Сакура,погледни ме." Колебливо главата и се вдигна и тя го погледна с подпухнали очи. - "Гордея се с теб.Ти се би добре."

"Наистина ли?"

Той просто кимна и Сакура се усмихна.За да завърши този ужасен емоционален момент,Сасуке взе чашата с вода и и я подаде заедно с болкоуспокояващите. "Вземи тези и после си легни.Ще се почувстваш по-собре утре." Тя направи,както и бе наредено.

Доволен Сасуке кимна.Той тъкмо щеше да напусне банята,когато тя се протегна и хвана ръката му. "Сасуке-кън....благодаря."

Той мразеше това.Сасуке просто не знаеше как да реагира.Опита се да каже нещо и единственото,което успя да измисли бе: "Забрави за това..." Той и помогна да се изправи и я заведе до спалнята им.
Глава 19:Температура

Сасуке стоеше на парапета на прозореца в хола и гледаше навън.Беше облечен само по боксерките си,които носеше за спане.В стаята бе доста хладно и той го забеляза въпреки,че предпочиташе хладните помещение.За сравнение от стайната температура,той се чувстваше горещ.Да спиш до Сакура беше все едно да спиш до фурна.Той беше напуснал леглото им и сега се наслаждаваше на по-студената стая.Сасуке не искаше тя да забележи,че той не се чувства добре.От деня,в който се беше завърнал от фаталната мисия,той имаше тази странна температура доста често.Обикновено,когато имаше висока температура,се чувстваше слаб през деня,но после се пооправяше и за това не беше казал на никой за това.След като Тсунаде бе запечатала белега на врата му,тя го предупреди,че може да има някои странични ефекти,така че той не се притесняваше.С времето щеше да се оправи напълно.

Сасуке чу стъпки и после забеляза Сакура да влиза в стаята,увита в тънка завивка. "Какво правиш?" - попита тя.Той сви рамене,защото не мислеше,че има нужда от отговор.Беше достатъчно очевидно,че не правеше нищо. "Може ли да поседя с теб?"

Това беше точно онова,което той се опитваше да предотврати,но не можа да намери начин да се измъкне от нея.Така че просто сви рамене още веднъж и тя седна в него,настанявайки се между краката му и облягайки се на гърдите му.

Изведнъж той въздъхна.Не знаеше как да се справи с това.Ако гърбът му не беше вече опрян на стената,той щеше да се отдръпне от нея.След цялото това време от както бяха женени,Сасуке все още не използваше този вид интимност.

За известно време те стояха така и просто гледаха през прозореца,но Сасуке не можеше вече да се концентрира.Тя да бъде толкова близо до него беше странно.Странно,но в същото време ....приятно.Сасуке все още гледаше през прозореца,когато я попита: "Сакура....защо си все още тук?"

_________________


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://animeworld.bulgarianforum.net
Anita san
Jinchuuriki
Jinchuuriki
avatar

Female Aries Pig
Брой мнения : 671
Join date : 23.07.2009
Age : 22

Character
Rank: Missing nin
Nature: Fire
Fighting Stile: Idai stile: Kiss Jutsus

ПисанеЗаглавие: Re: СасуСаку   Съб Юли 25, 2009 4:18 pm

"Какво имаш в предвид?" - попита тя малко сънена и той осъзна,че тя тъкмо е щяла да заспи.

"Имам в предвид,защо все още си с мен?" - попита той,опитвайки се да звучи незаинтересован. - "Няма ли мъж,който да възвърне чувствата ти?"

"Защо ме питаш това сега?"

"Трябва да поговорим за това,рано или късно,нали?"

Поради някаква причина той не можа да разбере защо тя се изсмя леко. "Просто се очудвам,че ти си този,който го споменава."

"Хм.Е...какво ще правим?"

Тя се концентрира върху една точна навънка през прозореца все едно там имаше нещо много важно.Сасуке изчака търпеливо и после тя каза: "Еми,ти ще осъзнаеш,че истински ме обичаш и ще започнеш да се отнасяш по-добре с мен.Ще имаме няколко деца и ще заживеем щастливо завинаги." Тя се обърна,за да го погледне.

Той също я погледна внимателно.

Сакура се ухили. "Шега,Сасуке.Разбира се аз бих желала наистина да можеше да стане така.Но и двамата не вярваме в това,нали?" Сасуке осъзна,че той може би никога няма истински да разбере тази жена.Тя доби сериозно изражение и каза: "Мисля,че има две възможности за нас.И в двата случая краят е катастрофален и някой ден ще трябва да скъсаме.Тогава може би наистина ще започна да те мразя.Или някой ден ти ще успееш да отвориш сърцето си за мен и ние ще се научим да живеем заедно.Знам,че никой не може да насилва любовта и го приемам.Но не може да живеем заедно през следващите педесет години и когато остареем аз да осъзная,че все още не знам нищо за теб.Едно нещо е сигурно.Харесвам те и искам да бъда с теб за колкото е възможно по-дълго.Ще видим за останалото по-късно.Всичко,което можем да направим е да изчакаме и да видим.Ще бъда до теб.А дали ще ми позволиш да те обичам или не,зависи изцяло от теб."

Тя се обърна и се наведе напред,за да го целуне.Сасуке беше изненадан,че тази целувка предизвика хаос из чувствата му,които се разбушуваха вътре в него.Но преди той да успее да опознае тези нови чувства,тя попита: "Ти си топъл...температура ли имаш?" Тя сложи студената си ръка на челото му. - "Сасуке,болен ли си?"

Бързо,той поклати главата си. "Не,просто тук е горещо,а твоите ръце са студени.Трябва да се връщаш в леглото."

Тя го погледна подозрително.Сасуке знаеше,че тя не повярва,но Сакура не оспорва повече. "Добре...малко ми е студено.Ще отида да си легна.Лека нощ,Сасуке-кън." Тя се хлъзна по периферията на прозореца и се изправи.

Когато опита да направи крачка,Сакура припадна.Сасуке скочи и веднага я хвана. "Сакура?" - извика той и гласът му прозвуча много по-загрижен от планираното.Малко объркана,тя легна в ръцете му и промърмори: "Ам...какво по дяволите беше това?"

"Щях да ти задам същия въпрос."

"Почувствах се замаяна за момент." - отговори тя - "Добре съм,можеш да ме пуснеш."

Той отпусна хватката си от нея и и помогна да се изправи.Сасуке я погледна въпросително,но Сакура просто сви рамене. "Няма нищо.Случва се от време на време,когато се изправя изведнъж."

Сасуке не беше сигурен дали тя казва истината.Той никога не беше виждал това да и се случва преди,но от друга страна той не беше и обръщал чак толкова голямо внимание.Тя му се усмихна,пожела му лека нощ и се отправи към спалнята.Сасуке седна обратно на прозореца и се опита да се отпусне.Каква странна вечер.

Той oпря главата си на стената,затвори очите си и задряма за няколко минути.

Мамо? Татко?

Бягай,Сасуке....прилепи се за живота и стани силен...

Итачи-ний-сан....защо?

Той отвори очите си и потръпна.Реши да се върне в спалнята.Когато приближи вратата,той се поколеба.Не беше сигурен , но му се струваше,че усеща странен мирис във въздуха.Мирисът на кръв.Той сложи ръка на дръжката на вратата и се опита да я отвори.Вратата изведнъж сякаш затежа с тонове.

Какво става?Сакура?

Той пусна дръжката и вратата се отвори от самосебе си.Спалнята изглеждаше огромна.Някой беше коленичил на пода в средата на стаята.Сакура!Тя кървеше тежко и локва от кръв се бе оформила около коленете и,въпреки че той не разбра от къде идва тази кръв.Сасуке беше замръзнал в шок.Някой стоеше точно зад нея,нинджа,който държеше меч в ръката си.

Непознатия вдигна меча над Сакура.Сасуке искаше да и помогне,но краката му сякаш бяха залепени за пода.Мечът профуча във въздуха и прониза тялото на Сакура.Сасуке искаше да изкрещи,но не можеше.Мирисът във въздуха сякаш беше болезнен и тогава той видя прорязващите кърваво-червени очи на убиеца в тъмнината.

Итачи...? Не... не може да бъде... ти си мъртъв !

Но мъжът не беше Итачи.Той протегна ръката към лицето си и после безцеремонно излющи кожата си.Лицето,което беше отдолу беше младо и приличаше на това на Сасуке.Очите му се вкопчиха в него,като разбра кой бе убил Сакура....беше все едно гледаше в огледалото и тогава...

Сасуке се събуди с красък.Стреснат той се огледа наоколо и му трябваше само един момент,за да осъзнае,че просто беше сънувал.Това беше реалността.Той все още седеше на парапета на прозореца сам.Сакура беше добре.Той не беше я убил.Сасуке въздъхна дълбоко и после си позволи да се отпусне.Беше само сън,но той добре знаеше колко бързо може кошмарът да стане реалност.

_________________


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://animeworld.bulgarianforum.net
Anita san
Jinchuuriki
Jinchuuriki
avatar

Female Aries Pig
Брой мнения : 671
Join date : 23.07.2009
Age : 22

Character
Rank: Missing nin
Nature: Fire
Fighting Stile: Idai stile: Kiss Jutsus

ПисанеЗаглавие: Re: СасуСаку   Съб Юли 25, 2009 4:18 pm

Мисълта,че можеше да я изгуби беше болезнена.И той беше ужасен,когато осъзна,че е намерил някой,който не иска да загуби.Важен за него човек.Тази мисъл го уплаши.Той беше уплашен да се забърква твърде на дълбоко с нея.Беше сигурен,че така или иначе все щеше да я изгуби.Не можеше да оцелее след втори път разбито сърце.Два пъти беше на път да си изгуби ума.Ако си позволеше да започне да изпитва чувства към нея,можеше всичко да свърши в катастрофа.

Аз не мога,не трябва да се влюбвам в нея.

Той стана и хвърли бърз поглед към спалнята.Тя вече беше заспала.Той се промъкна в стаята и бързо опакова някои свои принадлежности.Когато беше готов,той приближи леглото.За щастие тя беше дълбоко заспала.Вероятно той нямаше да може да я напусне ако тя беше будна.Той докосна челото и с пръстите си и се сети,че това беше частта от тялото и,което тя мразеше най-много.После той се наведе и я целуна по челото. "Пази се,Сакура.Опитай да намериш някой,който ще те направи щастлива."

След като я погледа за последен път и запомни красивото и лице,той напусна апартамента.Вънка на улицата той хвърли последен поглед към прозореца.
Сложи ръка на гърдите си и пръстите му се впиха в тениската му.Въпреки,че не знаеше точно защо,беше много болезнено да я напусне.

Когато тръгна,Сасуке имаше чувството,че е наблюдаван.В началото не видя никой и сви рамене,но после някой се появи пред него в облак от пушек. "Сасуке.Къде си мислиш,че отиваш?"

Той се намръщи на Наруто. "Идиот.Какво правиш тук?"

Приятелят му се изхили. "Бях при Ичираку.Ирука-сенсей и аз похапнахме рамен.Просто изгубихме представа за времето." Той бързо стана сериозен,когато забеляза багажа,който Сасуке носеше. - "А ти какво правиш тук?Късно е и мога да кажа от физиономията на лицето ти,че си намислил нещо лошо."

"Ще напусна селото за малко." - отговори Сасуке студено - "Аз тъкмо щях да изнформирам Тсунаде,но понеже ти си тук...би ли и казал ,че напускам? Кажи и,че все още не знам кога точно ще се завърна.Искам да потренирам.Сам.

"Къде отиваш?"

"Предполагам,че първо ще отида до Амегакур (не ме гледайте така о.О Оригинално е Amegakure xD ) . Чух слухове,че бившия ти учител-Джирая е там и прекарва времето си в писане на мръсни книги." - отговори Сасуке.

Наруто се изсмя. "Това звучи точно като него.Знаеш ли,ще трябва да минеш през ада,за да го накараш да те тренира.Той не обича да бъде учител." Наруто направи заговорническо лице и каза: "Ако нищо не преработи,можеш да опиташ моето Секси-но-джутсу....той го обича!"

Сасуке направи физиономия. "Е,значи той е просто още един перверзник..."

"Но пък наистина е силен.Междудругото какво мисли Сакура за плановете ти?Няма ли да и липсваш?"

Настроението му веднага помръкна. "Тя не знае още.Аз просто напуснах,тя още спи."

"Защо и причиняваш това?" - извика Наруто - "Не мислиш ли,че вече изстрада достатъчно?"

"Ето защо аз напускам.Това,което направих не беше правилно.Не трябваше да се женя за нея." Той сложи ръка на рамото на Наруто. - "Наруто...грижи се за нея,моля те."

Той тръгна и обърна гръб на най-добрия си приятел,а Наруто извика след него: "Сасуке!Чакай! Не можеш да я оставяш сама! Как може да си толкова студен?"

С фалшива усмивка Сасуке се обърна към Наруто. "Това е твоя шанс.Опитай да я отчуждиш от мен..." Той вдигна ръката си за тихо "довиждане" и добави: "Ще се върна,идиот.И тогава искам да разбера кой от нас е по-силен.Все още ти дължа нещо за белега на ръката ми..." Той сложи ръцете си в джобовете и продължи да върви.Някак се изненада,че Наруто не направи повече опити да го спре.
Глава 20: В опастност

За пръв път от седмици,Сакура се събуди сама.Въпреки това,че Сасуке не и позволяваше да се приближава твърде много дори когато беше заспал,тя все пак почувства нещо различно,когато се събуди и съмнението и беше потвърдено,когато отвори очи.Страната,на която спеше Сасуке беше празна.Тя имеше лошо предчувствие,но все още не знаеше от къде идва то.Стана и бързо се преоблече,осъзнавайки че Сасуке го нямаше и в банята.

Притеснена, Сакура до потърси из целия апартамент,но него го нямаше.В безполезния си опит да се успокои,тя се опита да си внуши,че той сигурно е излезнал да потренира или да посети Тсунаде,за да я пита за мисия или нещо подобно.Той сигурно щеше да се върне.Несигурна,тя направи закуска и тъкмо щеше да седне на масата,когато на вратата се почука.Не можеше да е Сасуке,той никога не чукаше. "Вратата е отворена!" - извика тя.

Неочаквания гостенин беше Наруто. "Добро утро,Сакура-чан!" - каза той и се опита да звучи весел,но тя лесно можеше да види,че нещо го притеснява.

"Какво правиш тук толкова рано?" - попита тя и стана.

"Сакура....срещнах Сасуке снощи и той ме помоли да ти кажа нещо..." Наруто се поколеба,но тя вече знаеше какво ще каже той.

"Той си е тръгнал,нали?" - попита тя тъжно.

Въпреки че го знаеше много добре,Сакура все пак се надяваше,че греши.Наруто кимна "Той каза,че иска да потренира.Напусна селото и не ми каза кога мисли да се връща."

"Заради мен е." - каза тя.Това не беше въпрос.Сакура знаеше,че тя е причината.

"Предполагам" - каза русият нинджа - "Той звучеше притеснен...за теб.Каза,че ще е по-добре за теб,ако той напусне селото.Помоли ме да се грижа за теб."

Гърлото на Сакура пресъхна и тя се опита да задържи сълзите. "Как може да ми причинява това? Мислих,че се е променил.Този студен глупак! " Тя избърса лицето си с опакото на ръката си и се опита да не плаче. "Какво мисли Тсунаде за това?"

"Той ме помоли да и кажа.Тъкмо щях да тръгвам към нея." - отговори Наруто.

"Тогава аз идвам с теб" - промърмори тя - "Да тръгваме.Веднага."

Тсунаде определено не беше очарована от новините. "Той е КАКВО?!" - извика тя разгневено - "Този идиот предизвиква само проблеми!" Тя си пое дълбоко въздух и се отпусна на стола си. - "Защо го е направил и е решил да напусне точно СЕГА..."

Сакура попита: "Какво имате в предвид? Има ли нещо,за което не знам?"

"Има причина,поради която помолих Сасуке да си стои вкъщи за определо време.Имеме новини от селото на Звука.Орочимару набира необикновено голям брой нинджи.Имам чувството,че той планира нещо,което няма да ни се хареса.Ето защо исках да задържа Сасуке тук и да се уверя , че е на сигурно място в Коноха.Поне докато АНБУ открият какво е намислил Орочимару.

"Мислите ли,че той е след Сасуке?"

_________________


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://animeworld.bulgarianforum.net
Anita san
Jinchuuriki
Jinchuuriki
avatar

Female Aries Pig
Брой мнения : 671
Join date : 23.07.2009
Age : 22

Character
Rank: Missing nin
Nature: Fire
Fighting Stile: Idai stile: Kiss Jutsus

ПисанеЗаглавие: Re: СасуСаку   Съб Юли 25, 2009 4:19 pm

"Честно казано не знам,но има такава вероятност.Мина доста време,от както за последен път си взе чуждо тяло.Може би се нуждае от ново или може би просто търси мощ в Сасуке.Може да е и нещо съвсем друго,но предполагам,че Орочимару въобще не е бил очарован,когато Сасуке изгуби решителността си и ставайки по-силен успя да убие Итачи.Той направи голям риск,за да хване Сасуке и сега се съмнявам,че ще го остави просто ей така.От доста време се опасявах,че пак ще се появи.Ако наистина е след Сасуке,той ще го закара обратно в селото на Звука против волята му,понеже Сасуке вече не се нуждае от неговата сила."

Сакура пребледня. "Това означава,че ако Сасуке е навън сам и обикаля близо до него,то това ще е страхотна възможност за Орочимару да го отвлече."

"Именно" - потвърди Хокагето - "По-малко опасно е ако Джирая в момента го тренира,но първо трябва Сасуке да го намери." Тя поклати главата си и въздъхна,за момент загубена в мисли. "Не.Дори и да не съм много сигурна,аз не мога да риксувам да пусна Сасуке при Орочимару.Ще изпратя екип да го потърси и да го върне - дори и против неговата воля." Тя погледна към Наруто. "Това е А-ранк мисия,защото в най-лошия случай можете да се спречкате с Орочимару."

Наруто кимна решително. "Няма проблем.Ще организирам претърсващ екип и ще тръгнем възможно най-скоро."

"Искам да дойда с вас!" - каза Сакура и срещна изненаданите погледи на другите - "Говоря сериозно.Знам,че все още съм Чуунин,но Сасуке ми е съпруг.Вече го загубих веднъж и искам да съм там,когато го връщате обратно вкъщи."

"Сакура...." - каза Тсунаде бавно - "Подценяваш опастността.Ако наистина..."

"Не ме интересува" - прекъсна я Сакура - "Ако не ми позволите да стана част от екипа,ще отида до Амегакур и ще го потърся сама."

Хокагето въздъхна. "Ти си такъв инат-точно като Сасуке...Много добре,Сакура.Присъедини се към екипа,но опитай да не се забъркваш в неприятности.Може би не си наясно,но в момента ти си тази,която държи Сасуке далеч от предложението на Орочимару." Това за Сакура беше като комплимент и тя кимна,слушайки думите на Хокагето.Тя не знаеше до колко е вярна теорията на Тсунаде и дали наистина тя е причината,поради която Сасуке е останал в Коноха до сега,но поне беше приятна мисъл.

Наруто изглеждаше по-малко заинтересован от това,че Сакура беше в екипа. "Добре,Сакура.Ще се срещнем пред входа на селото в пладне.Аз ще отида да набера други,които да се присъединят към мисията." Той махна на Тсунаде и после напусна стаята.

"Има ли още нещо,Сакура?" - попита Тсунаде - "Изглеждаш потисната..."

"Не знам дали е важно или не,обаче..." Сакура се поколеба,огъвайки ръкава си. - "След като Сасуке се завърна в Коноха....и когато ти запечата белега на врата му...мисля,че той е болен.Той често имаше температура,макар че се оправяше после бързо.Не знам колко често е имал температура,защото той никога не ми казваше,но въпреки това аз го усещам понякога.Какво му има,Тсунаде-сама?"

"О,това ли.Предполагах,че може да се случи.Запечатването на белега може да има някои странични ефекти.Това е техника на Орочимару и Сасуке се нуждае от време,за да я пребори." Тсунаде се усмихна. - "Той ще има понякога температура,но няма за какво да се притесняваш.Той е силен и ако не срещне Орочимару-прокълнатия печат ще си остане неактивиран и той ще е добре.Температурата му е просто знак,че запечатването на белега действа."

"Благодаря ви толкова много...радвам се да чуя това."

"Ти по-добре тръгвай и се приготви за мисията."

Не мина много време и Наруто вече беше намерил достатъчно хора за екипа.Освен от Наруто и Сакура , екипа се състоеше още от Нежи,Шино и Шикамару.Нежи щеше да бъде доста полезен за намирането и стигането до Сасуке и освен Наруто той беше единственият способен да се пребори със Сасуке ако се наложи да го върнат насила.

Сакура беше сигурна,че тази мисия щеше да бъде пълна с изненади.
Глава 21:Върни се

Обикновено пътят до Амегакур би отнел три дена пътуване.Разбира се Сасуке беше по-бърз,но екипа изпратен след него също беше добър,като прибавим факта,че не си починаха дори и презнощта.Следобяд,на следващия ден те го намериха.

Сасуке беше сам.Когато те скочиха от дърветата на земята,той стоеше на пътя с ръце в джобовете си.Очевидно , че вече ги беше забелязал.Когато петимата нинджи го обградиха,Сасуке изглеждаше някак изненадан.Той се обърна към Наруто,който стоеше пред него и проговори: "Не очаквах чак толкова хора" - каза той студено - "Пропуснал ли съм нещо?Защо сте петима?"

"Избра лошо време,за да напуснеш,Сасуке." - отговори Наруто - "Тсунаде ни изпрати да те върнем.Изглежда,че има шанс да попаднеш на Орочимару."

"Какво я кара да мисли така? Само защото нинджите от Звука атакуваха един от екипите ни преди няколко седмици..."

"При всички случаи имаме заповед!" - прекъсна го Нежи - "Идваш ли сам или ще трябва да те вземем на сила?"

Сасуке се обърна,за да погледне Нежи. "Имаш ли представа с кой се забъркваш,Хюуга?" Той активира Шарингана и хвърли на Нежи омразен поглед,който в замяна изпрати по него кунай.

"Спрете! И двамата !" - извика Сакура,преди някой от двамата да може да атакува другия.Сасуке се обърна,за да я погледне все едно не беше я забелязал до сега. - "Сасуке,ние просто се опитваме да те защитим.Моля те,върни се вкъщи."

"Защо си тук?" - попита той.Очите му все още бяха с Шарингана и тя се бе научила да се страхува от този лош поглед.

_________________


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://animeworld.bulgarianforum.net
Anita san
Jinchuuriki
Jinchuuriki
avatar

Female Aries Pig
Брой мнения : 671
Join date : 23.07.2009
Age : 22

Character
Rank: Missing nin
Nature: Fire
Fighting Stile: Idai stile: Kiss Jutsus

ПисанеЗаглавие: Re: СасуСаку   Съб Юли 25, 2009 4:19 pm

"Моля те,Сасуке-кън.Орочимару е след теб! Не можеш да се разкарваш навън сам."

"Гледай си твоята работа" - изсъска той и отново се обърна,за да погледне Наруто - "Тръгвам си сега.Предупреждавам ви,ако се опитате да ме спрете-ще съжалявате."

Той мина покрай Наруто,който се поколеба за момент и после изведнъж скочи към него.Другите,освен Сакура,също се присъединиха,като и четиримата се опитваха да задържат Сасуке.Въпреки,че Сасуке беше силен,те бяха твърде много,за да може той да се справи с тях.Шикамару извади въже и след кратка борба,през която Сасуке удари Наруто в лицето и запрати кал в очите на Нежи,четиримата млади мъже решиха да го завържат.

"Хванахме те!" - извика Наруто победоносно - "Ти ни подцени,Сасуке-бака!"

"Глупак такъв..." - каза Сасуке без да прави опити да се освободи - "Ще си платиш за това ! "

Наруто се захили триумфално. "Да,може би.Но за сега ти идваш с нас,независимо дали искаш или не."

Сасуке повдигна вежди,но след това кимна.Екипа вървеше напред със Сасуке вързан в центъра.Но Сакура имаше лошо предчувствие.Не можеше Сасуке да се предаде толкова лесно.Плюс това едно обикновено въже не можеше да бъде пречка за него.Тя му хвърли недоверчив поглед.Възможно ли е....?

Сасуке забеляза и на лицето му се появи усмивка,която доказа,че нещо не е наред.Тя тъкмо щеше да каже нещо,когато той промърмори: "Идиоти." И после "Сасуке" се разтвори в облак от пушек,а въжето падна на земята.

"Какво по....?" Ако ситуацията не беше толкова сериозна,Сакура сигурно щеше да се засмее на глупавото изражение на лицето на Наруто. - "Toва Кауарими ли беше?"

"Не" - Нежи въздъхна.Той все още изтъркваше очите си от калта. "Предполагам,че това,което вързахме беше копие (clone).Мисля,че захвърли по мен калта,за да не мога да го видя толкова бързо.Той прокълна и след това добави: "Не може да е твърде далеч.След определено разстояние,копието автоматично изчезва."

"Тогава,хайде да го намерим! Той ще съжалява за това!" - извика Наруто.

Но Сакура го върна. "Чакай.Моля те,остави ме първо да поговоря с него.Сега поне знаем,че той няма да дойде с нас по своя воля и няма да ни улесни,за да го хванем.Искам да поговоря с него.Може би ще успея да го убедя."

Нежи не изглеждаше много съгласен с идеата,но след момент на обмисляне,Наруто кимна: "Добре.Ще изчакаме десет минути.Ако до тогава не се върнеш с него,ще тръгнем след теб.И този път-ще го хванем ! "

"Благодаря ти,Наруто." - каза тя бързо.Тя започна да бяга по пътя колкото се можеше по-бързо.Десет минути не бяха достатъчни да убедиш някой толкова упорит като Сасуке.И дори и да го намереше,тя не беше сигурна дали ще може да го върне вкъщи.Толкова беше потънала в мисли,че не забеляза,че екип от нинджи от Звука я следяха.

Когато се върна там,където бяха "хванали" Сасуке,той разбира се не беше вече там.Тя спря да помисли за момент.Кой път щеше да избере той,ако не искаше да го намерят.Над нея имаше пролъка,от която можеше да се види небето,което и беше достатъчно да осъзнае,че времето се разваляше.За потвърждение дъждът заромоли по главата и.Просто страхотно.Дори и природата изглеждаше,че е против нея.Понеже нямаше време за губене,Сакура започна да тича по пътя,надявайки се да открие скоро Сасуке.

Десетте минути,които и бе дал Наруто,вече бяха изтекли,когато тя го намери.Или по-точно той я намери.Сасуке изведнъж се появи зад едно дърво и препречи пътя и.Той проговори: "Къде са другите? Не,нека да позная....те са те изпратили да поговориш с мен,за да се върна в селото."

"Беше моя идеа.Исках да поговоря с теб насаме." - отговори тя.

Сасуке сложи ръцете си в джобовете. "Спести си думите.Няма да се върна.Прибирай се и ме остави сам."

"Защо си тръгна?"

"Аз бях....оттегчен.Тсунаде не ми даваше никакви мисии,а пък и не ми се играеше вече с теб на влюбена двойка." Започна да вали.Небето беше тъмно сега и дъждът ги мокреше бавно,но никой от двамата не се интересуваше.

"А Орочимару? Той може да е след теб. Не можеш да рискуваш да бъдеш заловен от него!"

Той сви рамене. "Дори и да ме намери,той не може да използва ръцете си вече.Той изгуби всичките си техники,така че не може вече да е опастност за мен.А аз няма да отида при него по своя воля.Все пак,вече убих Итачи.Не се нуждая от силата му повече."

"Не си ли малко непредпазлив?" Без значение какво казваше тя,изглежда нищо не можеше да го трогне. - "И ако не е заради Орочимару,тогава го направи за мен.Искам да се върнеш вкъщи,Сасуке.Моля те!"

_________________


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://animeworld.bulgarianforum.net
Anita san
Jinchuuriki
Jinchuuriki
avatar

Female Aries Pig
Брой мнения : 671
Join date : 23.07.2009
Age : 22

Character
Rank: Missing nin
Nature: Fire
Fighting Stile: Idai stile: Kiss Jutsus

ПисанеЗаглавие: Re: СасуСаку   Съб Юли 25, 2009 4:19 pm

Погледът му стана още по-студен и той каза: "Остави ме сам! Няма да се върна и не ти влиза в работата какво правя или къде ходя.Така че се махай вече !" Той и обърна гръб.

"Сасуке!Слушай ме !" - извика тя.Сакура не можеше да повярва,че той и причинява това.До сега я беше наранявал толкова много пъти,но това беше прекалено.Тя беше преживяла достатъчно.Не издържаше повече.Въпреки че тя беше тук за него,Сасуке отново я отблъскваше. "Никога не съм искала нищо от теб,но ако си тръгнеш сега-това е края за нас.Ако си тръгнеш-не искам никога повече да те виждам!" - извика тя и стоеше твърдо зад думите си.Дори и да болеше,дори и пак да и обърнеше гръб,поне щеше да знае,че се е свършило веднъж и завинаги.

Реакцията му бе изненадваща.Той замръзна и тя практически можеше да види как чувствата му се бореха срещу гордостта му. "Сакура....аз....аз...." Поне не беше игнорирал думите и,което беше повече от колкото тя очакваше.Тя прие това за знак,че той се интересува повече от нея,от колкото си мисли.Ако изчакаше за отговора му,тя знаеше,че той ще избере да я напусне,защото гордостта му не му позволяваше да остане.

Сакура тръгна към съпруга си и зави ръцете си около него отзад. "Ела си вкъщи с мен.Това е всичко,което искам.....върни се." Той се поколеба,а тя се притисна още повече към гърба му. - "Моля те !" - прошепна тя.

Тишината беше болезнена,а секундите минаваха като цяла вечност.Тя знаеше,че той ще я напусне.Той винаги и обръщаше гръб.Защо поне този път не можеше да е различно? И тогава той отново я изненада.

Сасуке сложи ръцете си върху нейните и тихо каза: "Добре,печелиш....ще се върна вкъщи."

Успокоена тя постави челото си върху гърба му.Това беше повече, от колкото винаги се бе надявала.Той не само щеше да се върне в Коноха, а и щеше да го направи за нея.Това я направи щастлива.Тя го пусна и той се обърна към нея.Сакура хвана ръката му. "Тогава хайде да се върнем при другите." С поглед към небето,тя добави: "Времето е ужасно.Трябва да се върнем в селото колкото се може по-скоро."

Сасуке не отговори и и позволи да го води.Те бързаха да се върнат при другите,но когато пристигнаха на мястото,нещо неочаквано ги посрещна.Навсякъде по земята и по дърветата имаше кървави кунаи и шурикени.Дъждът се смесваше с кръвта и оставяше розово-червени следи.Едно тяло лежеше на земята и за щастие това не беше никой от техните познати.Четиримата им приятели бяха изчезнали. "Какво е станало?" - възкликна Сакура - "Къде са Наруто и другите?"

Изведнъж Сасуке извика и сложи ръка на врата си.Ужасена,Сакура осъзна,че ръката му държеше прокълнатия печат.И той потвърди страховете: "Нинджи от Звука." Сасуке активира Шарингана и се огледа наоколо. - "Не мисля,че някой от тях е все още наоколо....но трябва да ги настигнем.Трябва да им помогнем." Преди да успее дори да се помръдне,той отново извика,заради болката,идваща от прокълнатия печат на врата му.

"Не! Орочимару е след ТЕБ ! " -запротестира Сакура - "Трябва да се махнеш от тук.Щом печата те боли,това означава,че Орочимару е някъде наблизо.Не можеш да им помогнеш в сегашното си състояние,а аз няма да те оставя сам.Не може да рискуваме печата да те обземе отново.

Той искаше да възрази,но тя беше права.Ако печата се активираше пак,Сакура щеше да е в опастност,а той не искаше това.Ето защо той не възрази,когато тя хвана ръката му и го поведе отново.Той просто я следваше,далеч от това място и надявайки се да е далеч от въздействието на Орочимару.Дъждът не правеше пътуването по-лесно.Печата на врата му гореше от болка и беше започнал да покрива тялото му.Сасуке правеше всичко по силите си,за да остане насебе си.

-------------------------------------

Скрити в дърветата двама мъже гледаха как жената хвана ръката на Сасуке и го поводи нанякъде.Единия от тях,Орочимару,повдигна вежда и попита: "Това момиче май има някаква сила над Сасуке-кън.Изглежда ми позната.Мисля,че съм я срещал и преди...не беше ли тя там,когато дадох на Сасуке-кън печата? Коя е тя?"

Кабуто отговори: "Харуно Сакура.Тя е неважна нинджа от Коноха.Има слухове,че е омъжена за Сасуке-кън."

"Разбирам.Може би тя е причината,поради която той все още ме отблъсква." - каза Саннин-а потънал в мисли.

"Не съвсем.Все пак той вече уби брат си." - каза Кабуто - "Единствения,който искаше отчаяно да убие-сега е мъртъв,така че той вече не се нуждае от силите ти."

"Все пак не харесвам мисълта,че той си има някого като нея.Уверих се,че Наруто-кън и другите ще са заети с моите нинджи от Звука за известно време,но пък сега се появява това момиче,което изглежда че има даже по-голямо влияние над него."

"Какво ще направиш по въпроса?"

"Разбира се,мога да я убия сега,но това няма да е правилно.Все пак не искам Сасуке-кън да ме намрази.Трябва да ги оставим сами за сега." Той погледна към мястото,където двамата изчезнаха. - "Сакура,а?Щом той вече не е воден от омразата си,то трябва да импровизираме.Очаквам от теб да се справиш с това,Кабуто.И се убеди,че не оставяш никакви следи,сочещи към нас.Все пак Сасуке-кън трябва да ме следва за повече сила."

"Да,Орочимару-сама."

_________________


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://animeworld.bulgarianforum.net
Anita san
Jinchuuriki
Jinchuuriki
avatar

Female Aries Pig
Брой мнения : 671
Join date : 23.07.2009
Age : 22

Character
Rank: Missing nin
Nature: Fire
Fighting Stile: Idai stile: Kiss Jutsus

ПисанеЗаглавие: Re: СасуСаку   Съб Юли 25, 2009 4:20 pm

------------------------------------

След като бягаха около петнадесет минути и Сакура се увери,че никой не ги следи,тя спря. "Чудя се какво се е случило с другите.Мислиш ли,че са добре?" - попита тя разтревожена.

"Наруто и Нежи са силни.Те лесно могат да се справят с няколко нинджи от Звука." - отговори Сасуке дрезгаво.Той беше мълчалив,от както напуснаха мястото на битката.И все още не беше пуснал ръката и.Странно.Тя го погледна и видя,че другата му ръка все още беше на врата му.Челото му изглеждаше запотено и той дишаше тежко.

"Сасуке....добре ли си?"

Той я погледна с празни очи. "Сакура...чувствам се....добре..." И после припадна право в ръцете и.
Глава 22:Горещина

Той видя кърваво-червените очи и не можеше да спре да трепери.Те изглежда можеха да видят право в душата му. "Сасуке...направих го за теб...само за теб..." Студена ръка докосна бузата му и изведнъж по брадичката му затече кръв. "Благодаря...знаех,че ти ще си този,който ще....ще ме победи.."

Изведнъж картинката изчезна и първото нещо,което Сасуке усети-беше горещина.Тя беше покрила цялото му тяло.Той въздъхна тихо и болезнено отвори очите си.Това,което видя беше тавана на непозната стая.Защо му беше толкова горещо?

Нещо се появи пред очите му и после той усети приятна хладна ръка на челото си.Сасуке чу глас от много далеч: "Сасуке-кън! Ти се събуди!" Сакура? Той обърна главата си.Тя беше коленичила до леглото му и бършеше потта от челото му с хладна кърпа. "Имаш температура."

"Са...кура.." - промълви той и се опита да се изправи.

Сакура веднага го върна обратно. "Не,лягай. Нуждаеш се от почивка."

"Къде по дяволите сме?" - попита той изтощено и се почувства изцяло безпомощен.

Тя погали челото му нежно. "Искаше ми се да зная...бяхме някъде из гората,когато ти припадна.За щастие намерих едни добри хора и те щедро ни предложиха тази стая.Тук са само няколко къщи.Мисля,че сме в безопастност от Орочимару.Наистина изкарахме късмет."

"Къде са другите?" - попита той.

"Бяхме разделени от тях,не помниш ли?Те бяха атакувани от нинджите от Звука и ние не можехме да ги намерим..." - обясни тя - "Надявам се,че са добре.Все още не съм чула нищо за тях." Тя погледна към прозореца. - "Бурята е ужасна.Не очаквам помощ скоро време,нито пък атака."

"Добре." - каза той бавно и сложи ръка на челото си.Изведнъж се почувства все едно гореше отвътре. - "Трябва да се махнем от тук възможно най-скоро.Не мисля,че нинджите от Звука биха атакували отново,но не знаем какво планува Орочимару." Той опита да погледне през прозореца,но не можеше да види много от мястото си. - "Колко лошо е времето?"

"Има буря и все още вали силно.Имаш висока температура така че не можем да тръгнем сега."

"По дяволите" - избоботи той - "Тогава ще напуснем веднага щом дъжда спре."

"И веднага щом се почувстваш по-добре" - добави тя - "Почини си,Сасуке.Просто опитай да поспиш.Ще се грижа за теб."

Грижливия и поглед го обърка.Може би беше заради температурата,но изведнъж той се протегна за ръката и. - "Защо го правиш? Аз бях на път да те напусна...отново... "

"Аз съм твоя съпруга и се притеснявам за теб" - каза тя просто.Сасуке реши да приеме съвета и и да поспи,защото колкото по-скоро се оттървеше от температурата,толкова по-скоро щеше да успее да я върне вкъщи в безопастност.

Той затвори очите си и се опита да се отпусне въпреки ужасната горещина.Когато тъкмо щеше да заспи,Сасуке чу шум и почувства Сакура да се извива над него и да го целува нежно по устните.Леко изненадан,той отвори очите си,но нейните бяха затворени и тя не разбра,че той все още беше буден. Защо пък не... ? - помисли си той и отново се отпусна.Беше странно,но той реши да не възразява.Дори след всичкото това време,Сасуке все още не беше свикнал с мисълта,че тя вече е негова жена.

-------------------------------

Няколко пъти Сакура подскачаше на сън,защото не искаше да заспива.Не можеше да си го позволи сега.Трябваше да наблюдава Сасуке.Тя не можеше да си спомни колко време беше минало от последното и събуждане.Сасуке беше дълбоко заспал от доста време.

Поглед към прозореца и доказа,че вече беше късно,може би към осем часа вечерта.Скоро щеше да се стъмни,а навън все още валеше.С идването на нощта,температурата на стаята се понижи.Тя беше използвала всичките завивки,които намери,за да завие Сасуке.Само една беше оставила за себе си.Сакура беше толкова доволна,че намериха това място.Няколкото мъже и жени,които живееха тук бяха много приятелски настроени с нея и и помогнаха да внесе Сасуке в стаята.Те баха и предложили нещо за ядене,но тя не беше гладна.За Сасуке имаше приготвена студена храна,в случай че той огладнее.За останалата част от деня,Сакура беше помолила хората,които живееха тук,да я оставят насаме с него.

Тя погледна към съпруга си и състоянието му я притесни.Сега той трепереше и тя взе мократа кърпа,за да пипне челото му.Сасуке все още беше горещ.Но сега изглеждаше,че му е студено,защото трепереше.Сакура прошепна името му,разтревожена.Тя си спомни какво и бе казала Тсунаде за тази температура.Но сега те бяха наистина близо до Орочимару и може би за това печата набираше мощ отново.Нямаше лекар в това селище и за това тя нямаше друг избор освен да изчака времето да се оправи и тогава да потърси помощ.

В стаята беше наистина студено.Сакура леко потръпна.Тя знаеше,че за сега докато времето беше толкова лошо,никой няма да ги атакува.Когато пристигнаха,тя беше съблякла дрехите си и тези на Сасуке и те бяха останали само по бельо,защото дрехите им бяха вир-вода.Тя отви завивката си и бавно легна до Сасуке,запълзявайки под завивките.Той изстена,но не се събуди,когато тя сложи ръцете си около него и опита да поспи.

----------------------------------

Сакура се събуди от неприятно спане,когато усети нещо да докосва лицето и.Когато отвори очи,тя погледна право в две очи.В началото се изненада,но после си спомни къде се намираха.

Тя понечи да си протегне ръката,за да провери челото му за температура,но той беше толкова близо до нея,че тя трудно можеше да движи ръцете си.Беше странно,че той не бе запазил обикновената дистанция от нея.Тя знаеше,че Сасуке мразеше близките отношения.Сакура можеше да види в очите му,че той се чувстваше по-добре,така че рязката промяна в него не можеше да е заради температурата. "Сасуке,как се чувстваш?" - попита тя внимателно.

"По-добре." - отговори той дрезгаво.Тялото му не беше горещо като одеве. - "Но все още се чувствам странно..." Сакура искаше да отговори,но не можа да каже нищо.Да бъде толкова близо до него и то и двамата полу-голи беше някак...странно.Тя не можа да се сети за нищо друго освен факта,че нещо беше различно.Много неща се бяха случили по-рано и сега и двамата се бяха променили.Защо той все още я гледаше така? Тя не виждаше обикновената студенина в очите му,нито намека на омраза в погледа му,когато гледаше към нея.

_________________


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://animeworld.bulgarianforum.net
Anita san
Jinchuuriki
Jinchuuriki
avatar

Female Aries Pig
Брой мнения : 671
Join date : 23.07.2009
Age : 22

Character
Rank: Missing nin
Nature: Fire
Fighting Stile: Idai stile: Kiss Jutsus

ПисанеЗаглавие: Re: СасуСаку   Съб Юли 25, 2009 4:47 pm

Тя се насили да каже нещо "Толкова се радвам,че си по-доб..." Сакура беше прекъсната,когато той се наклони напред и я целуна.Тя беше толкова изненадана,че в началото единствената и реакция беше да отвори широко очите си.А това,което беше още по-изненадващо беше,че неговите бяха затворени.Тя не можеше да се сети за друг път,в който той да я е целунал със затворени очи.Когато Сасуке спря целувката,тя прошепна тихо името му,очудена от действията му.

Той притисна челото си към нейното и каза тихо: "Аз съм....щастлив,че тръгна след мен и ме спря,Сакура." Неговите думи бяха толкова недействителни,че тя за момент се поколеба дали все още не сънува.Но тя все пак можеше да усети топлия му дъх върху лицето си и горещината на тялото му,притиснато към нейното. - "Когато казах,че напуснах,защото бях оттегчен...аз излъгах.Просто бях уплашен.Честно казано...аз...аз исках да остана с теб."

Беше твърде хубаво,за да бъде истина.До сега никога не бе и казвал толкова хубави думи.Тя освободи едната си ръка и я сложи хлабаво на кръста му до колкото да се увери,че той наистина е там.

Сасуке закрепи тялото си с едната си ръка и се изви върху нея.Той я целуна отново и това беше толкова различно от всичко,което до сега беше изживяла с него.Тази целувка не беше лъжа.Не можеше да бъде.Тя почувства езика му върху устните си и отвори леко устата си,за да му даде пространство.Очите му бяха затворени.Той наистина искаше тази целувка.И това беше...хубаво.Не,повече от хубаво.Нейното сърце биеше толкова силно,че тя си помисли,че той може да го усети,когато сложи ръка на гърдите и.Пръстите му нежно милваха врата и,гърдите и...а косата му гъделичкаше лицето и.Това сигурно беше чувството да бъдеш истински обичан.И дори и да имаше малък шанс,поради който той правеше това от вина,тя не можеше да прекъсне тази толкова желана мечта.Мечтата,че Сасуке може да я заобича.

В тази бурна нощ те все едно прекарваха първия си път заедно.Неговите ръце търсеха нейните,пръстите им се вплитаха и той гледаше дълбоко в очите и.Те баха го правели много пъти до сега,но днес беше все едно за първи път.

--------------------------------------

Първите лъчи на слънцето събудиха Сакура на следващата сутрин.Tя се почувства слаба и изтощена (защо ли ? xDDDDDDD) , но в същото време напълно щастлива.Може би по-щастлива от всякога.Тя почувства топлия му дъх да гъделичка врата и.Тя се опита да не го буди,когато помръдна за да го погледне.Той изглеждаше изтощен (защо ли? xDDDDD).Може би считайки състоянието му миналата нощ,те не трябваше да правят това,което направиха,но все пак Сакура не можеше да съжалява за това (защо ли ? xDDDDDDDDDDDD ) .

Сасуке беше толкова различен.Любящ и привързан,а даже и страстен.Някак той я беше накарал да повярва,че причината му да е с нея не беше заради наследник.

Тя докосна лицето му и не можа да преодолее въздишката си.Беше красива сутрин след бурна нощ.Тя забеляза,че дъждът беше спрял.Слънцето блестеше през прозореца. "Сасуке! Свърши!" - възкликна тя - "Слънцето изгря!"

Равномерното му дишане спря и той уморено отвори очи. "Ъм? Какво...?"

Тя се засмя. "Бурята свърши. Можем да се върнем вкъщи."

"Аа.." промърмори той все още объркан.В този момент той изглеждаше толкова сладък...Сакура почувсва нещо в стомаха си...пеперуди..беше това прекрасно чувство да бъдеш влюбен,което тя изпитваше към Сасуке толкова често когато бяха малки.Беше толкова прекрасно,че тя се засмя весело.Той я погледна объркан. "Какво има?"

"Аз съм просто...щастлива." - отговори тя с усмивка - "Може ли да останем тук за няколко минути преди да тръгнем?"

"О..добре." - отговори той леко несигурен.Тя пропълзя по-близо до него,за да се порадва на топлината му още малко.

Сасуке помилва бузата и с пръстите си,а черните му очи я гледаха сякаш я виждаше за пръв път.Сакура искаше да каже нещо,но просто не можеше.Тя не искаше да разваля този толкова ценен момент.За пръв път от месеци,тя можеше да види този мил човек зад маската му от гордост и студенина.Пръстите му докоснаха устните и. "Съжалявам" - каза той спокойно - "Съжалявам,че те нараних."

В момента,в който той изрече тези думи,Сакура осъзна колко силно е искала да ги чуе.Нещо се търкулна по бузата и и тя разбра,че е сълза. "Бих искала винаги да си такъв.Когато ме поглеждаш така,имам чувството,че сме влюбени."

Тя очакваше той да и се зачуди,но вместо това той я издърпа към себе си и я целуна. "Трябва да ставаме и да стигнем вкъщи възможно най-скоро.Искам да знам дали Наруто и другите са добре."

Сакура се съгласи,въпреки че беше толкова хубаво да лежи така до него.Те се пуснаха и станаха да се облекат.След като Сакура благодари на хората,които щедро им бяха помогнали,те напуснаха селището и тръгнаха обратно към Коноха.
Сасуке и Сакура бяха посрещнати с голямо облекчение,когато наближиха селото.Още щом пристигнаха веднага бяха уведомени,че Наруто и другите са се завърнали още предишния ден.След това бяха изпратени при Тсунаде и Сасуке и разказа какво се бе случило.

_________________


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://animeworld.bulgarianforum.net
Anita san
Jinchuuriki
Jinchuuriki
avatar

Female Aries Pig
Брой мнения : 671
Join date : 23.07.2009
Age : 22

Character
Rank: Missing nin
Nature: Fire
Fighting Stile: Idai stile: Kiss Jutsus

ПисанеЗаглавие: Re: СасуСаку   Съб Юли 25, 2009 4:47 pm

Тя го прегледа бързо за някакви странични ефекти и после каза: "Изглежда,че най-после си преодолял страничните ефекти от запечатването на белега.Както казах,температурата беше само обикновена реакция,така че вече ще си добре.Но това не означева,че печата не може да те обладае пак.Ако срещнеш Орочимару,може пак да се случи.Ето защо няма да напускаш селото занапред.Това е заповед! Разбираш ли?"

Той повдигна вежди,но прие заповедите и с едно кимване "Добре."

Двете,Сакура и Тсунаде се зарадваха на отговора му и после Хокагето добави: "Не сме сигурни какво е намислил Орочимару.Това,което знаем е,че Наруто и другите са били атакувани от нинджите от Звука.Но все пак не знаем защо те,а не вие двамата.Почти съм сигурна,че това е заради теб,Сасуке-кън.Ще се опитаме да разберем още и ще сложим повече охрана в селото докато отмине всичко това.Но вие двамата трябва да сте предпазливи!"

Двамата кимнаха.След това Тсунаде ги пусна,прибавяйки междудругото: "Аз имам някои неща за правене,вие си вървете вече!" Тя вероятно беше много изморена и искаше да поспи,но Сакура не каза нищо.

Когато напуснаха сградата на Хокагето,някой вече ги чакаше.Наруто се захили широко и каза: "Чух,че сте се върнали,така че исках да се уверя,че сте добре." Той самия нямаше наранявания,освен няколко драскотини.

Сасуке каза: "Не бяхме ние тези,които бяха атакувани от нинджите от Звука,нали идиот?"

Русият нинджа направи гримаса и после и двамата се вгледаха един в друг. Сакура завъртя очи: "О,боже.. някои неща никога не се променят.Вие може да продължавате да спорите,но аз предпочитам да си отида вкъщи и да легна.Адски изморена съм."

Сасуке и хвърли бърз поглед и после каза бавно: "Гладен съм.Ще отида да купя нещо за ядене и после също ще се прибирам."

"Добре."

Двамата млади мъже я гледаха как си тръгва и когато тя се отдалечи достатъчно,Наруто каза: "Искаш ли да дойдеш с мен за рамен?"

Сасуке помисли за момент.Беше необикновено за Наруто да го кани,но всъщност това беше добра идеа.Рамена се сервираше бързо,а пък и не беше много надалеч.Така че той сложи ръцете си в джобовете и прие предложението.

-----------------------------------

Малко по-късно двамата стояха на масата със супи от юфка пред тях (noodle soop) . "Защо се върна ?" - попита Наруто,сочейки Сасуке с пръчките си за ядене (chopsticks) . - "Не каза ли,че искаш да напуснеш заради нея? Сега отново си тук и вие двамата изглеждате като мъж и жена повече от всякога."

"Тя ме помоли да остана." - отговори той - "Тя каза,че ако наспусна,няма да я видя никога повече.Краката ми просто не можеха да мръднат."

"Изглежда,че тя има повече влияние над теб , от колкото си си мислил" - подметна Наруто сухо.

"О,я млъкни!"

Наруто се захили: "Съжалявам.Радвам се,че се върна.Сакура беше наистина разтревожена,когато и казах,че си тръгна.Все още не разбирам как можа да и причиниш това."

"Защото си нямаш и идеа." - отговори Сасуке помрачено - "Аз сгреших,Наруто.Не трябваше да се връщам.И още по-лошо - не трябваше да повдигам надеждите и.Тя...тя беше там,когато имах тази темпаратура и се грижеше за мен и всичко беше...различно.Бях благодарен...не,това не е точната дума.Казах и неща,които не..." Той поклати главата си.Ако кажеше,че и е казал неща,които не е мислил,щеше да излъже.

Когато Наруто осъзна,че той няма да довърши мисълта си,попита: "От какво се страхуваш?"

"За какво говориш?"

"Ти харесваш Сакура и дори и аз го забелязвам.В началото наистина си мислех,че я мразиш.Но сега,когато я погледнеш....нещо е различно от преди.Ти я харесваш много,нали?Това е страхотно! Тя те обича ! И вие сте женени. Какъв ти е проблема тогава? Защо продължаваш да я отхвърляш? От какво се страхуваш?"

Той нямаше силата да измисли добра лъжа в момента.Колебаейки се,Сасуке отговори: "Страхувам се,че може да се случи пак." Наруто му хвърли очуден поглед. - "Страхувам се,че мога да се влюбя в нея.Че нещо може да и се случи и че аз няма да съм способен да я защитя.Или че тя може да ме напусне точно....точно както Итачи направи.Изгубих всички хора,които някога съм обичал.Не можех да се доверя дори и на собствения си брат.Просто се страхувам,че може да се случи пак."

Наруто си допря пръста до главата и започна да го движи в кръгове,всепознатият знак да покаже на Сасуске че мисли че на бившият му съотборник му хлопа дъската.
"Ти я унижаваш,защото се страхуваш да не я изгубиш? Това няма смисъл. Ако продължаваш да я отблъскваш,ще я изгубиш."

"Да! И тогава мога да съм на разстояние от нея,вместо да се влюбвам!" - отговори Сасуке и остави купата си.Вече не се чувстваше гладен. - "Заклех се да не допускам никой близо до себе си отново! Но тя... тя ме накара да сваля гарда си."

"Притесняваш се твърде много,Сасуке.Просто го направи.Сакура е добра за теб.Тя те промени.Просто... се опитай да и се совериш.Няма да съжаляваш."

Сасуке въздъхна дълбоко. "Кой би помислил,че някога ще получа съвет от теб? Е,уморен съм. (защо ли? xDDD) Благодаря,Наруто.Ще си отида вкъщи и ще поспя малко.Лека нощ." Той излезе от мястото.

"Хей! Как така "лека нощ" ?! Девет часа сутринта е ! " - извика Наруто.

Сасуке не му обърна внимание и тръгна към вкъщи.Наруто беше прав.Наистина беше все още сутрин и слънцето светеше силно.Но той се чувстваше толкова изтощен. Вкъщи той се съблече,докато вървеше към спалнята.На леглото той се спря за момент,за да помисли.Сакура вече беше заспала.Сигурно и тя беше изтощена.Той помисли за това,което беше казал Наруто."Притесняваш се твърде много."

Сасуке повдигна рамене.С прозявка той се мушна под завивките и колебливо сложи ръка около нея.Тя се уюти по-близо към него.Не мина много време и Сасуке заспа.За пръв път от доста време той беше пощаден от всякакви кошмари.

_________________


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://animeworld.bulgarianforum.net
Anita san
Jinchuuriki
Jinchuuriki
avatar

Female Aries Pig
Брой мнения : 671
Join date : 23.07.2009
Age : 22

Character
Rank: Missing nin
Nature: Fire
Fighting Stile: Idai stile: Kiss Jutsus

ПисанеЗаглавие: Re: СасуСаку   Съб Юли 25, 2009 4:47 pm

------------------------------------

Те двамата бяха толкова изморени,че спаха целия ден и цялата нощ.По някое време някой от тях ставаше , за да похапне нещо или да отиде до тоалетната.Сасуке най-накрая се събуди,когато на следващия ден първите лъчи засветиха през прозореца.

Сакура лежеше наполовина върху него и все още спеше.Той обмисли дали да стане,но всъщност в момента беше толкова удобно в леглото.Обикновено той не би си позволил лукса да прекарва сутринта в леглото,но днес беше различно.А и без това нямаше никакви планове за деня.Мисълта беше притесняваща.Той се чувстваше ненужен,когато не можеше да работи.Не заради парите - той имаше доста,благодарение на наследстсвото,което бе получил,а просто защото мразеше да бездейства.

С прозявка той се изпъна и жена му се събуди.Първо тя въздъхна,после отвори очите си и вдигна главата си,мърморейки нещо за "..още е много рано!" , след което отново пусна главата си върху гърдите му.

Сасуке се засмя и изчака търпеливо тя да се събуди.Тя отвори очите си и му се усмихна широко. "Добро утро.Как си?"- попита тя.

"Не знам.... добре?" - отговори той замислено.Той всъщност никога не знаеше как се чувства,защото просто не се замисляше за това. - "Еми... ти ?"

"Ммм...добре съм.И се радвам,че си тук." Тя се подигна и мръдна така,че лицето и беше над неговото.Дългата и коса го гъделичкаше. - "И какво ще правим сега?" - попита тя предизвикателно. (Tei`s notе: бебета xDDD) Той се захили и вдигна главата си,за да я целуне.Не можеше да отхвърли факта,че тя го привличаше.Този спомен от нощта,когато той спа с нея след онази температура все още блестеше ярко в главата му.Беше толкова различно от обикновеното.Той все още не можеше да повярва,че човек е способен да чувства нещо такова.Това чувство беше приспособяващо се.Сасуке имаше чувстото,че никога нямаше да може да му насити ( Tei`s note:oo yaa baby... xD ).Той сложи ръка на врата и и я издърпа надолу към себе си,за да..... .

Звънеца звънна с ужасен шум и те внезапно се разделиха. "Какво по....?" - изсумтя Сакура.Някой чукаше по вратата и висок глас идваше отвън: "Къде сте,хора? Ехоооооооооо?"

Сасуке тъкмо беше напът да каже нещо,но Сакура беше по-бърза.Тя стана и вдигна юмрука си. "НАРУТООООООООО!!!!!!!!" Бързо тя уви една завивка около себе си,докато Сасуке просто стана,защото той така или иначе носеше боксерки.Заедно те отвориха вратата и Наруто пребледня,когато видя ядосаните физиономии на приятелите си.

"Ъъъ.. в-вие...д-двамата... ъм.. заети ли бяхте?"

Сакура изсумтя: "Имаш десет секунди да обясниш защо ни притесняваш толкова рано сутринта!" (Tei` note: Poooooor Narutooo xD)

Наруто отстъпи назад и промърмори: "Еми,аз просто исках да попитам Сасуке дали иска да дойде с мен да потренираме.В момента нямам нищо за правене и Тсунаде ми каза да го потърся! А ти трябва да отидеш в училище след малко или няма да преподаваш днес?"

"О ПО ДЯВОЛИТЕ,ЗАБРАВИХ !" - извика Сакура. - "Никога не успявам да.." Тя протегна ръка да погледне към часовника си,но за нещастие това беше тази ръка,с която придържаше чаршафа,завит около почти голото и тяло.Чаршафа се хлъзна надолу и Сасуке трясна вратата пред Наруто преди той да успее да види нещо,което не беше предназначено за очите му.Сакура изчезна в банята,а Сасуке отново отвори вратата и каза: "Добре,хайде да отиваме да тренираме.Ще съм готов за няколко минути."

------------------------------------

В следващите дни Сасуке и Наруто тренираха заедно по цял ден.Обикновено Сасуке го нямаше до вечерта и след като се върнеше вкъщи,беше много изморен и не много разговорлив.Но Сакура беше все още щастлива,защото той изглеждаше доволен и се чувстваше по-добре от това,че прекарваше деня с Наруто.

Самата Сакура беше заета в академията и също беше изморена вечерите и за това те не разговаряха толкова.Въпреки,че Сасуке се бе променил малко,те все още не бяха разговааряли за текущото им положение.Тя не знаеше дали той смята да напусне отново щом Тсунаде му позволеше.Сакура го познаваше:имаше вероятност да промени решението си отново.

Плюс това Сакура забеляза нещо различно в себе си.От време на време тя се чувстваше странно.Гадеше и се предимно през сутрините и два пъти беше припаднала без причина.Разбира се,тя осъзна,че най-после e забременяла,но все не можеше да намери време да отиде на лекар,за да потвърди съмнението си.От друга страна не знаеше как да приема тази бременност.Точно сега,когато всичко беше малко или много наред,тя вероятно бе забременяла.Детето можеше да обърка всичко и тя нямаше идеа как ще реагира Сасуке,когато му каже.Тя определено се нуждаеше от време за да поговори с него.

Привечер Сакура работеше над сортирането на бележките на класа си.Тя очакваше Сасуке да се върне след два часа най-рано и беше решила днес да поговори с него.Но неочаквано тя чу шум от хола.Сакура се заслуша внимателно и чу вратата да се затваря.Усмивка заигра на устните и.Сасуке! Значи той беше решил да се върне по-рано тази вечер.

Стана и викайки името му отвори вратата на хола,но за нейно очудване тя беше посрещната с тъмнина. "Сасуке...?" - попита тя в замъглената стая - "Ехо?Ти ли си?"

Внезапно тя бе грабната отзад и преди да може да се съпротиви или да осъзнае случващото се,един кунай беше допрян до гърлото и и прегракнал глас каза: "Прости ми." Тя се опита да се освободи,но не беше достатъчно бърза.Кунаят беше забоден в корема и,а нейният нападател и беше покрил устата с ръката си,за да приглуши ужасяващия и писък.

_________________


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://animeworld.bulgarianforum.net
Anita san
Jinchuuriki
Jinchuuriki
avatar

Female Aries Pig
Брой мнения : 671
Join date : 23.07.2009
Age : 22

Character
Rank: Missing nin
Nature: Fire
Fighting Stile: Idai stile: Kiss Jutsus

ПисанеЗаглавие: Re: СасуСаку   Съб Юли 25, 2009 4:47 pm

Глава 24: Моят кошмар

Сасуке беше на път да отключи вратата,когато осъзна,че тя бе открехната.Той отвори вратата.Апартамента му изглеждаше някак тъмен.Той хвърли бърз поглед към часовника си.Беше около девет часа.Сасуке беше изненадан,че тя вече си е легнала.Той събу обувките си и остави чантата си до вратата.

Сасуке усети странна миризма.Беше необикновено студено в стаята все едно някой беше оставил прозорец отворен.Когато затвори вратата,той видя тъмно петно до дръжката.Тогава разпозна миризмата.Въздухът миришеше на кръв.Сасуке замръзна.

"Сакура?" - чу се той да пита.С треперещи пръсти той се опита да светне лампата,но тя си остана загасена.Сасуке направи крачка към стаята.Нещо необикновено лежеше на земята в центъра на стаята.Не,не нещо,а някой.Той искаше да отиде и да провери кой е неподвижния човек,но краката му не можеха да мръднат.Той беше замръзнал в шок.

Беше точно както тогава.Когато се беше прибрал и бе намерил мъртвите тела на родителите си.Тогава въздухът също миришеше на кръв.Той дишаше тежко и ръцете му трепереха.Не.Не можеше да бъде.Историята се повтаряше.Всичко беше точно както тогава.Все едно бе попаднал в най-лошия си кошмар.С единствената разлика,че това беше реалност.

Той събра кураж,за да накара краката си да се движат.Сасуке не си направи труда да бъде предпазлив,когато приближи човека на пода.Беше жена.Бавно той коленичи,протегна се и обърна тялото по гръб.Беше лицето на непознат.Не на Сакура.

Веднага той си отдръпна ръката и стана.Сасуке погледна към прозореца.Стъклото беше счупено и студен въздух навлизаше отвън в стаята.Сасуке се опита , но не успя да се успокои.Той се тресеше неконтролиуемо.Насили се да изкара куная си и приближи спалнята.Знаеше какво да очаква.Знаеше,защото го беше преживял и преди.Сакура беше мъртва и тази ужасяваща мисъл го даваше.Той не искаше да го види.Искаше да избяга... не искаше отново да преживява този абсолютен ужас.

Все пак Сасуке сложи ръка на дръжката на вратата и я отвори болезнено бавно.В спалнята миризмата на кръв беше още по-силна.Той се почувства замаян,почувства се все едно щеше да повърне.Друго тяло лежеше на леглото. Не...не,не може да бъде! Той се протегна за лампата , но тя и тук не светна.

Като че ли от много далеч той чу звук,но дори не го осъзна.Единственото,което виждаше бе мъртвото тяло и той знаеше,че трябва да провери дали това е Сакура.Той отиде към леглото и се протегна към тялото.Очите му бяха широко отворени,пот изби по челото му.Тя не можеше да е мъртва.Не можеше да се случи отново.

Той грабна тялото и го обърна по гръб.Сини очи го погледнаха и той отстъпи назад ужасен.Не беше тя.Мъртвото тяло беше на непознат,не беше на Сакура.Леглото беше покрито с кръв.На пода имаше разкъсани дрехи на Сакура. Спокойно ! Движи се ! - казваше си той отново и отново - Потърси я! Успокой се вече !

Още веднъж той чу звука и този път забеляза.Беше тихо хлипане идващо от най-тъмния ъгъл в стаята.Сасуке се обърна и видя някой скрит под масата,плачещ тихо.Той направи крачка към тази посока и попита дрезгаво: "Са..Сакура?"

Тя повдигна главата си,за да го погледне и прошепна: "Сасуке?" И гледката от кошмара му се пръсна на парчета.

Куная падна на земята.Сакура все още беше жива.Той падна на коленете си.Сълзи от облекчение се спуснаха по лицето му.Тя не беше мъртва.Все едно се бе събудил от ужасен кошмар.Тя го погледна с уплашени очи и захлипа: "Аз...аз ги убих... Те се появиха изведнъж и аз.. аз... "

Той забеляза стичащата се кръв по дрехите и. "Ти си ранена! Сакура,не мърдай!" Той я издърпа от под масата и я сложи да лежи по гръб.Внимателно повдигна тениската и и откри тежко кървяща рана на корема и.Тя се нуждаеше от помощ,но той не посмя да я остави сама. "Не се тревожи" - каза той - "Не мърдай,ще се оправиш!"

"Сасуке..." - тя се тресеше - "Съжалявам...не бях достатъчно силна..."

"Шшш пази си силите" - каза той тихо - "Не мърдай,ще отида да потърся помощ." Той не искаше да я оставя така,но тя тежко се нуждаеше от лекар.Той стана и се завтече към телефона да се обади за помощ.

Когато се върна,тя беше сложила ръце на корема си,мърморейки нещо неразбираемо.Той беше донесъл кърпа да притисне раната,за да спре кървенето някак.Сасуке я взе в ръцете си и я прегърна силно. "Сакура..."

"Сасуке..." - прошепна тя - "Ти плачеш..."

Той я целуна по челото и каза тихо: "Обичам те,Сакура.Обичам те." Той беше уплашен,ужасен,че това беше последния шанс да и каже тези думи.Никога не бе имал възможността да ги каже на родителите си.Той я държеше в ръцете си и минутите докато Тсунаде и медик-нинджата дойдат,изглеждаха като цяла вечност за него.Тя беше отнета от прегръдката му и Тсунаде пое грижата за нея.Сасуке коленичи до тях и хвана ръката на жена си.

Преди да изгуби съзнание,тя стисна ръката му и каза: "Обещай ми,че ще бъдеш тук....обещай,че няма да търсиш отмъщение...моля те!"

"Обещавам." - беше всичко,което каза той.

---------------------------------------

Два часа след като бяха пристигнали в болницата,Тсунаде излезе от болничната стая.Сасуке бе чакал навън през цялото време без да знае дали тя ще се оправи.Когато Тсунаде излезе,той попита: "Как е тя? Добре ли е? " Когато Хокагето го погледна тъжно,той се почувства все едно щеше да припадне.Не.Не можеше да бъде....

"Тя е добре предвид обстоятелствата" - увери го Тсунаде,но той можеше да усети,че тя задържа нещо в себе си. - "Изгуби доста кръв,но за щастие ти си я намерил бързо.Ако се беше забавил още малко, тя щеше да умре от загуба на кръв.

Сасуке не можеше да се успокои.Той знаеше,че нещо не е наред.Тсунаде беше твърде сериозна. "Но има още нещо,нали? Какво става?"

"Тя ще се събуди скоро.Ти трябва да си до нея.Нуждае от теб сега." Факта,че тя не отговори на въпроса му потвърди,че нещо не е наред.Но на-важното сега бе,че Сакура беше добре.Той сложи ръка на дръжката на вратата,когато усети ръката на Тсунаде на рамото си. "Сасуке" - каза тя колебливо - "Сакура.... тя беше бременна."

_________________


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://animeworld.bulgarianforum.net
Anita san
Jinchuuriki
Jinchuuriki
avatar

Female Aries Pig
Брой мнения : 671
Join date : 23.07.2009
Age : 22

Character
Rank: Missing nin
Nature: Fire
Fighting Stile: Idai stile: Kiss Jutsus

ПисанеЗаглавие: Re: СасуСаку   Съб Юли 25, 2009 4:48 pm

Глава 25: Лоши новини

"Сакура...тя беше бременна." - каза Тсунаде тъжно.

Коленете на Сасуке омекнаха и той трябваше да се хване за дръжката на вратата,за да не падне. "Беше?" - повтори той дрезгаво.

Тсунаде просто кимна и той разбра.Да знае колко близо е бил до осъществяването на мечтата си беше за него като плесница по лицето.Хокагето каза тихо: "Не вини нея.Не е било по вина на Сакура. Знам,че си се държал студено с нея,но сега тя се нуждае от теб."

"Кой и е сторил това?" - попита той помрачен - "Кои бяха тези хора?"

"Все още не сме сигурни.В началото помислихме,че са от селото на Пясъка.Но сега мислим,че са хора на Орочимару.Но все пак не сме 100 процента сигурни.Ще ти кажа веднага щом разузнаването ни приключи."

Без да отговори,той отвори вратата.Трима медик-нинджи бяха все още в стаята и той ги изгони безцеремонно навън (ahahahha xD Sasuke rocks xD) . Сасуке приближи леглото на Сакура и седна близо до нея.Колебливо той повдигна завивките и видя превръзките покриващи корема и.Тя е била бременна.Защо не му е казала?Дали е знаела?Дори и да е знаела,сега детето го нямаше.Шанса му да възстанови клана си още веднъж се бе изплъзнал от ръцете му.

Когато я погледна в лицето,той почувства стягащо чувство в гърдите си.Тя беше бледа и имаше синина около едното си око,вероятно от удар в лицето.Той си спомни как я намери и я взе в ръце,а тя кървеше и бе толкова близо до смъртта.Беше най-ужасния момент в живота му.Сакура беше жива и сега това беше най-важното.Той се протегна да докосне бузата и и да усети кожата и.Бавно тя отвори очите си и го погледна "Сасуке..." - прошепна тя немощно.Тя се огледа в болничната стая и попита: "Какво се случи?"

"Ти беше атакувана вкъщи."

"Да.Да,спомних си." - гласът и едва се чуваше - "Опитах се да се бия,но той беше толкова бърз... Не можах.... не можах да го спра... " Тя се опита да се изправи,но падна обратно назад и лицето и се обля в болка.Явно преживяваща страхотна агония,тя притисна ръцете си към раната на корема си.

Сасуке искаше да направи нещо,каквото и да е,но не знаеше какво.Тя се успокои и каза: "Тсунаде каза,че съм била..."

"Знам" - прекъсна я той - "Била си бременна."

Сакура обърна главата си на другата страна.Сасуке искаше да каже нещо,за да я накара да се почувства по-добре,но той нямаше думи да изкаже това,което беше в главата му.Мина малко време и той я чу да плаче тихо.Беше поразително и цялото му същество искаше да избяга от стаята.

"Сакура" - каза той на сила и беше изненадан от това,че гласа му прозвуча толкова различно.Той трябваше да се махне от тук.Тишината беше непоносима.Можеше само да се надява,че тя ще разбере.Бавно той стана.Тя се обърна да го погледне.Той се наклони към леглото и сложи ръка на брадичката и.Внимателно повдигна главата и и я целуна по устните. "Прости ми.Не бях способен да те защитя." Той отдръпна погледа си от нея и тръгна към вратата.

"Сасуке!" - тя настойчиво извика след него - "Не си тръгвай!"

Той спря,наклони си главата и после напусна стаята.Когато вратата се затвори след него,той започна да тича.Мина покрай Тсунаде без да реагира на възраженията и и излезна от сградата.Той тичаше през селото и излезна през главния вход.Не спря докато не се намери посред гората,където даде изблик на яростта си.

С буен вик той събра чакра и направи гигантски огнени кълба,които запалиха близките дървета.Не помогна.Той изкрещя огорчението си във въздуха и падна на коленете си.Ръцете му трепереха.Той искаше да напусне селото още сега,за да потърси Орочимару и да убие това змийско копеле (bastard snake xD ) със собствените си ръце. Но и бе обещал,че ще остане.

Той се блъсна в едно дърво и докато клоните над него горяха,той повтори действията си и се опита да се справи с болката и вината по свой собствен начин.А през това време в Коноха неговата жена лежеше в леглото си и плачеше с разбито сърце,нуждаеща се от него повече от всякога.

------------------------------------

Сасуке отвори вратата и влезе в апартамента след жена си.Бяха минали шест дена от както той я бе намерил полу-жива на пода в спалнята им.Сакура беше изписана от болницата днес.Той се радваше,че може да си я закара вкъщи,където тя щеше да е вече в безопастност.Последните дни Сасуке беше прекарал обикаляйки около болницата и наблюдавайки за евентуални нападатели.

Сакура отиде до прозореца,който беше поправен, и погледна навън.Сасуке стоеше на вратата с чантата и в ръка и чакаше тя да каже нещо.От както бяха тръгнали,тя не беше казала нищо.Беше толкова необичайно за нея.Той беше очаквал тя да търси удобство в него,но от както той я бе оставил плачеща в болницата,тя не бе опитала да поговори с него за това,което се бе случило.

Понеже тя не казваше нищо,той отиде до спалнята да остави чантата и.Когато се върна тя все още стоеше пред прозореца.Тишината в стаята беше непоносима.

Както много пъти преди,неговия инстинкт го караше да избяга от тази тишината,но този път той го преодоля.Спомни си как я бе взел на ръце и как и бе казал,че я обича.Беше истина.Вече нямаше смисъл да бяга от нея.Не можеше да се залъгва повече.Той я обичаше толкова много,че чак болеше и искаше просто тя да е щастлива.Защо все нещо трябваше да разваля шанса му за щастие?

Не всичко бе загубено.С тежки стъпки той я приближи и се притисна зад нея,слагайки ръка нежно на кръстта и.Тя се облегна назад към него и попита: "Мразиш ли ме сега?"

"Защо да те мразя?"

"Бях бременна.Ако бях по-силна,детето можеше да оживее."

Ръцете му обвиха тялото и и той наклони главата си и я зарови в нейната коса. "ТИ си все още жива."

"Но това не е достатъчно." - каза тя съжалително.Очите и все още бяха загледани навънка. - "Знаеш ли защо останах с теб въпреки всичко,което се случи,Сасуке? Исках да ти помогна да осъществиш мечтата си. Ти искаше да възстановиш клана,знам това.Ти си ме защитавал толкова много пъти и аз исках да ти дам нещо в замяна.Ти беше студен към мен и с времето чувствата ми отслабнаха.Въпреки това останах,защото знаех,че само при положение,че забременея,ти можеш да си щастлив."

Той я слушаше тихо без да знае какво да каже.

"Защо трябваше това да се случва сега?" - попита тя тъжно - "Когато бяхме навън,там в гората,когато имаше буря и ти беше толкова различен.Аз наистина се почувствах...обичана.Бях достатъчно глупава отново да се влюбя в теб." Тя трепереше леко. Плачеше ли? Той сложи ръка на рамото и и я накара да се обърне.Тя имеше сълзи в очите си.Когато тя го издърпа напред , за да го целуне, той почувства нещо подобно на болка в стомаха си. И сега,най-накрая, той беше способен да сложи име на тази болка: любов.

Но тогава тя се пусна и направи крачка назад. "Тсунаде каза,че има минимална възможност да забременея някога пак.Най-вероятно никога няма да имам деца." Тя го каза толкова спокойно,но за него беше като плесница по лицето.

Преди той да може да реагира по какъвто и да е начин,тя каза решително: "Аз съм само пречка за теб. Ще се върна при родителите си. Говори с Тсунаде,ще се съглася на развод и няма да оспорвам."

_________________


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://animeworld.bulgarianforum.net
Anita san
Jinchuuriki
Jinchuuriki
avatar

Female Aries Pig
Брой мнения : 671
Join date : 23.07.2009
Age : 22

Character
Rank: Missing nin
Nature: Fire
Fighting Stile: Idai stile: Kiss Jutsus

ПисанеЗаглавие: Re: СасуСаку   Съб Юли 25, 2009 4:48 pm

Тя наклони главата си и се обърна на другата страна.Безмълвен той я гледаше как отива да си взема багажа от спалнята и после го отмина,за да отиде към вратата.Тя дори не изчака той да я върне обратно.Тя го напусна,просто така.Сасуке искаше да каже нещо,но не можеше.Все пак тя беше права.Ако тя не можеше да има деца,този брак щеше да е не друго,а пречка,нали? Сакура си сложи обувките и напусна. Вратата се затвори и Сасуке отново беше сам.
Глава 26: Копнеж

Сакура стоеше на малко легло с ръце здраво увити около възглавница.Тя бе плакала цял ден и Ино беше решила да я остави сама до сега.Часове минаха и Ино започна да се тревожи и за това отиде до стаята и седна до тъжната си приятелка.

"Сакура,спри да се измъчваш.Не можеш да продължаваш така." - каза тя внимателно.

"Остави ме сама." - захлипа Сакура и зарови главата си във възгавницата.

"Вече беше сама за доста дълго време." - отговори Ино и сложи ръка около приятелката си. - "Моля те.Кажи ми какво стана."

Сакура поклати глава и избърса лицето си с ръка.После каза: "Не мога... да имам деца...казах му."

"Той те е изгонил?" - извика Ино.Тя никога не беше си помисляла,било то и студен като Сасуке,може да направи нещо толкова жестоко.

Ино вече замисляше кой да наеме,за да убие Сасуке,когато Сакура проговори: "Не.Аз напуснах."

"Какво?!"

"Аз съм му ненужна.Вече не мога да му помогна."

"Какви ги говориш?"

Сакура извика в ярост: "Той се ожени за мен,защото искаше да има деца , за да възстанови Учиха клана! "

Ино беше шокирана. "Аз...аз не знаех..." Цялото село знаеше колко студено Сасуке третираше жена си,но тя никога не беше си помисляла,че това е била единствената причина поради която са се оженили.Това беше .... толкова жестоко.Сасуке беше студеносърдечно копеле. Сакура не заслужаваше това. "Той не те заслужава! Добре е ,че си се измъкнала от него!"

"И аз така си помислих" - изхлипа Сакура и после разказа на Ино необикновената история за мисията,в която Сасуке и Сакура бяха разделени от екипа и бяха прекарали заедно нощта сами в една стая. "Той беше толкова грижлив и сладък.Наистина си помислих,че се интересува от мен.И бях достатъчно глупава да се влюбя в него ОТНОВО!"

"Ако все още си влюбена в него,тогава защо го напусна?Даде ли му шанс поне да каже нещо по въпроса?"

"Не.Не исках да ме изгони." - изхлипа Сакура - "Исках да го напусна преди той да ме напусне." Тя притисна челото си върху възглавницата и каза: "Толкова боли."

"Сакура...обещавам ти всичко ще бъде наред.Някак си всичко ще се оправи." - каза Ино и прегърна приятелката си.

-----------------------------------

От около пет минути някой чукаше на вратата на Сасуке,но той не отвори.Сасуке стоеше на парапета на прозореца и гледаше навън,дълбоко замислен.Наруто беше вън и викаше: "ОТВОРИ ВРАТАТА ВЕДНАГА,САСУКЕ!" На него не му се говореше с никой в момента,най-малко с Наруто.

Сасуке не намери време да помисли за това,което се бе случило.Той не беше спал цяла нощ и от както изгря слънцето стоеше на прозореца и все още не беше намерил никакво решение.Потънал в мисли,той си играеше със сребърна брачна халка,подобна на тази,която носеше на сребърна нишка на врата си.Това беше халката на Сакура.Той беше намерил брачния и пръстен в пощенската кутия тази сутрин.Заболя го,когато го видя без никаква бележка от нея.

Всичко беше поразително.Това,което Сакура му каза беше трагедия.Ако тя наистина не можеше да има деца,то тогава имаше само едно решение и това беше да намери друга жена.Не го интересуваше какво ще си помислят хората за него.Това,което искаше беше да възстанови клана.Но имаше и нещо друго.Сакура.Той не можеше да си представи да се събуди до някоя друга освен нея.Той я обичаше.Но беше ли достатъчно това,за да се откаже от мечтата си? Ако останеше с нея,клана можеше да умре с него.Той трябваше да избере между клана и Сакура.Как можеше да направи такова решение?

От часове Сасуке си напрягаше ума,но не можа да намери отговор.

Освен това имаше и още нещо.Тсунаде го беше посетила вчера.Както подозираше,телата на нападателите в апартамента му бяха хора на Орочимару.Те носеха типични дрехи и протектори за нинджите от Пясъка и ако Сакура не беше ги убила всичко щеше да изглежда като атака от Селото на Пясъка.Сасуке знаеше защо Орочимару е направил това.Ако бяха успели да убият Сакура,Сасуке отново щеше да има цел на омразата си.И понеже не подозираше съвсем това да е Орочимару,това директно щеше да го изпрати при Санина,за да потърси повече сила.Точно както тогава.

_________________


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://animeworld.bulgarianforum.net
Anita san
Jinchuuriki
Jinchuuriki
avatar

Female Aries Pig
Брой мнения : 671
Join date : 23.07.2009
Age : 22

Character
Rank: Missing nin
Nature: Fire
Fighting Stile: Idai stile: Kiss Jutsus

ПисанеЗаглавие: Re: СасуСаку   Съб Юли 25, 2009 4:48 pm

Орочимару,това копеле, беше отговорен за всичко това.Сасуке го мразеше толкова,колкото мразеше брат си.Ноктите му се забиха дълбоко в плътта му и болката и обещанието,което бе дал на Сакура, го пазеха от това да напусне селото веднага и да убие Санина със собствените си ръце.

Но той дори не можеше да отмъсти ако искаше да запази обещанието си към нея.Орочимару беше разрушил всичко и сега всичко,което Сасуке можеше да направи беше да стои там и да мисли за случилото се.Сакура все още беше в опастност,както и той.

Нервното тропане по вратата беше спряло и Сасуке отпусна челото си върху прозореца.Сега какво? Какво трябваше да направи?

-----------------------------------

"Прости ми" - каза дрезгав глас и после тя усети невероятната болка удрящо тялото и.Сакура се опита да извика,но не можа.Тя падна на земята,притискайки ръцете към корема си.Тя усети кръвта да изниква между пръстите и.Защо...защо това и се случваше?

Тя чу стъпки и когато вдигна главата си,една жена я гледаше със студени очи.Сакура осъзна,че жената е на път да я убие.Двама човека,помисли си тя,жена и мъж зад мен.Тя видя как жената запрати към нея кунай.Ако не направеше нещо,щеше да бъде убита.

Сасуке!

Не! Тя нямаше да умре тук! Тя скочи,преодолявайки болката,която усещаше все едно вътрешностите и се разкъсваха и грабна куная на жената.Противничката и беше твърде изненадана за да реагира.Сакура усети студения метал в пръстите си и без да мисли го забоде направо в гърдите на жената.Тя чу мъжа зад себе си да вика и после жената падна на земятa.

Сакура се обърна и побягна към спалнята.Беше тъмно и тя беше в такава болка,че се почувства сякаш ще припадне.Той я следеше,тя можеше да чуе стъпките му и в следващия момент той беше в стаята,опитвайки се да я хване и да я нарани.Тя се опита да извика,но не можа.Измъкна ръката си от хватката му,но падна назад срещу стената.Куная му все още изцеждаше кръвта и,а той идваше по-близо.Не мога да оставя Сасуке сам! Не мога да умра тук! И тогава тя извика и всичко беше размазано.Дори и не осъзна,че беше използвала джутсу,преди да види мъжа да лети назад към леглото.Не знаеше дали той е мъртъв или не и панирайки се тя се отдръпна назад,докато не стигна ъгъла зад масата.Той не помръдна.Сакура почувства сълзи да се стичат по лицето и.Тя беше толкова уплашена и болеше толкова много.....

Изведнъж Сасуке беше там.Той я измъкваше от под масата.Сълзи се стичаха по лицето му.Той плачеше....

Сакура се събуди със сепване.Проклети сънища.Тя имаше този кошмар всяка нощ и той винаги я плашеше дълбоко.Тя се протегна за възглавницата и я прегърна здраво.Сасуке...болеше да си мисли за него,но тя не можеше да продължава да плаче завинаги.Трябваше да приеме,че вече го е загубила.Защото беше твърде слаба,за да се защити.

Ино не си беше вкъщи.Тя беше споменала,че отива да вземе нещо от магазина за цветя,а Шикамару беше на мисия.Сакура разполагаше с малкия апартамент целия за себе си.Въпреки това в този момент тя не се чувстваше сама.Сасуке....наистина ли няма друг начин? Тсунаде беше казала , че все още има малък шанс според който може да зачене.Но това наистина нямаше значение.Тя си бе помислила,че чувствата на Сасуке към нея са се променили.Когато я беше намерил,кървяща и плачейки я беше взел на ръце и и беше казал,че я обича....Това лъжа ли беше или просто любовта на Сасуке не беше достатъчно силна да преодолее желанието му да възстанови клана? Сакура въздъхна дълбоко.Тя не искаше да се залъгва.Ако той я искаше обратно,щеше да се появи пред нея още преди много време.Той сигурно се радваше,че тя направи решение преди той да успее да го направи.

Ядосана,тя захвърли възглавницата и стана.Не искаше да плаче повече.Той не го заслужава-каза си тя.Сакура отвори прозореца и се загледа навън.Погледът и се вдигна нагоре,за да погледне към звездите.Този път тя можеше да се сети за хиляди причини,поради които е обичала Сасуке толкова много,но също така хиляди причини,поради които не се е получило.Защо те двамата никога нямаха късмет.

------------------------------------

"Свобода....Сасуке....Исках да бъда свободен...."

Сасуке отвори очи и се намери в леглото си.По дяволите,пак кошмар.Но нещо беше различно.Когато ръката му се протегна да почувства другата страна на леглото,той осъзна че я пропусна.

Той стана и погледна часовника си.Беше десет часа.Не беше спал от три дена.Част от него се надяваше,че тя ще промени решението си и ще се върне.Разбира се,това беше глупаво.Сакура трябва да е толкова глупава....

Погледът му попадна върху снимката с рамка на нощното му шкафче и той се протегна и я взе.Сакура я беше сложила там.Беше единствената им снимка.Направена бе преди много време.Тогава те все още бяха ученици на Какаши и тя го беше накарала да се снимат.Сега той се радваше , че снимката съществува.Апартаментът беше отново празен.Той отново беше сам,точно както тогава.В същото време той често бе желал това,когато тя се бе преместила при него.

С палеца си той погали снимката.Тогава тя беше способна да се усмихва толкова широко.Точно като онази сутрин,когато се бе събудил след температурата.Нейната усмивка...нещо в стомаха му го заболя и той за пръв път осъзна,че от любовта също може да боли.

Той сложи снимката обратно и потръпна.Беше студено тук.Защо не беше го забелязал преди? Той обмисли дали да опита да заспи пак,но после си спомни съня,който имаше.Не искаше да рискува той да се повтори.Какво беше това,което брат му казваше? Свобода....Исках да бъда свободен....

_________________


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://animeworld.bulgarianforum.net
Anita san
Jinchuuriki
Jinchuuriki
avatar

Female Aries Pig
Брой мнения : 671
Join date : 23.07.2009
Age : 22

Character
Rank: Missing nin
Nature: Fire
Fighting Stile: Idai stile: Kiss Jutsus

ПисанеЗаглавие: Re: СасуСаку   Съб Юли 25, 2009 4:49 pm

"Свобода" - повтори Сасуке замислено.Той се чудеше на тези думи от много време.Свободен от какво? Свободен от правата и задълженията на родителите си? Свободен от вина? Или свободен от това да бъдеш Учиха? Сасуке спря. "Да бъдеш свободен...да не си вече Учиха...." И изведнъж той осъзна какво е имал в предвид Итачи. Свободата да прави свои собствени решения.Итачи е искал тази свобода и за брат си.А все още Сасуке се свързваше с клана.Това беше единствената причина поради която не бе опитал да върне Сакура обратно.Имаше задължение към целта да възстанови клана.

Той въздъхна дълбоко.Свобода.Кланът беше затвор.А Тя беше свобода.Може би за пръв път през живота си Сасуке направи решение,което беше изцяло за него си.Той скочи и махна фанелката си със знака на Учиха... Разтърси се из дрехите си и измъкна обикновена черна тениска.Сложи си я.Изведнъж се почувства освободен.Сигурен в решението си,Сасуке напусна апартамента си и тръгна към къщата на нейните родители.
_________________
Глава 27: Сняг

Сасуке се вгледа в майката на Сакура в изумение. "Какво искате да кажете,че я няма тук?"

Жената просто сви рамене. "Мислих,че е при теб.Да не би вие двамате да сте се спречкали?"

"Искате да кажете,че тя НЕ е била тук през последните три дена?"

Майката на Сакура не изглеждаше особено загрижена за дъщеря си. "Сигурно много си се разтревожил щом я няма от толкова дълго време.Ние бяхме на бизнес екскурзия до вчера и не сме чули нищо за нея от както заминахме преди две седмици.Съжалявам." С това тя затвори вратата и Сасуке осъзна,че семейството на Сакура също не е идеално. Явно те не бяха даже забелязали,че дъщеря им беше нападната и ранена преди няколко дена.

Той я мразеше за това,че има идеално семейство,но сега разбра,че родителите и бяха далеч от идеала.Зачуди се дали те изобщо се интересуваха от дъщеря си.Като се замислеше,те сигурно го бяха видяли как се отнася с нея,но въпреки това не направиха никакви усилия да и помогнат.

Той сви рамене при мисълта и се зачуди къде другаде да я потърси.Това бяха единствените хора,които му дойдоха на ум.Изведнъж чертите на лицето му помръкнаха.Какаши.Ако този перверзник се е възползвал отново от нея,този път Сасуке щеше да го убие със сигурност.

Ставаше студено и той започна да съжалява,че не беше си взел яке.Сасуке бягаше в нощта към апартамента на бившия си учител.Там той почука на вратата и отне около минута докато сънения Какаши отключи. "Сасуке..." - прозя се той - "Късно е и имам мисия утре...какво става?"

"Тя тук ли е?" - изръмжа Сасуке

"Кой?"

"Жена ми!" - подметна той нетърпеливо.

"Не..." - каза Какаши и изведнъж стана сериозен. - "Нещо и се е случило ли? Чух,че е била нападната във вашия апартамент преди няколко дена.Не е трябвало да я оставяш сама."

Страхотно.Сега Сасуке започна да се притеснява.Но разбира се, не можеше да го покаже. "Предполагам,че тя е добре.Аз просто... не знам къде е.И трябва да я намеря."

"А! Еми,тя не е тук.Опитай при Наруто.Или при родителите и."

"Мхм." Той се обърна.Всичко вървеше на криво днес.Когато усети,че нещо студено докосна ръката му,той осъзна,че вали сняг.Просто страхотно.Ядосан,той продължи да върви към апартамента на Наруто,който беше разбира се на другия край на селото.Сасуке опита да не се притеснява.Но беше странно,че я нямаше при родителите и или при Какаши.А ако нещо и се беше случило? А ако Орочимару беше изпратил някой друг да я убие?

-----------------------------------

Ядосан и треперещ от студа,Сасуке се изкачи по стълбите на апартамента на Наруто.Това тъпо време и този тъп Наруто и това тъпо село! Къде беше жена му? Сякаш беше изчезнала. Все пак Тсунаде не позволяваше на никой да напуска селото. Може би Какаши го излъга? При него ли беше тя?

Той се опита да помисли за някой друг , при който може да е тя.Сасуке никога не беше се опитал да разбере кои са приятелите и.След като веднъж бе изгонил родителите и от апартамента си,тя никога повече не доведе никой.На Сасуке никога не му беше пукало за приятелите и.

Разярен той се опита да отключи вратата,но после осъзна,че тя вече е отворена.Може би Наруто беше забравил да заключи. Сасуке влезе в апартамента треперещ и светна лампата. Това беше момента,в който разбра,че нещо не беше наред.Някой беше вътре.Той се огледа наоколо и някой седеше на парапета на прозореца. "Кой...?" Човека стана и той я разпозна. "Ино? Какво по дяволите правиш тук?"

Тя го погледна хладно. "Къде беше? Исках да поговоря с теб."

"Това не ти влиза в работата."

"Чух,че вие двамата сте скъсали." - каза Ино бавно - "И също така знам защо." Той понече да и отговори,но тя продължи: "Ти си глупав задник,Сасуке! (oo yaa xD) Ако знаех,че си се оженил за нея само за да възстановиш Учиха клана,щях да я измъкна от това още преди дълго време.Но предполагам,че сега вече е твърде късно.Тя те обича." Ино извади нещо от джоба си и тръгна към него,за да задържи нещото пред очите му.Беше ключ. "Тя е в моя апартамент. Мястото близо до магазина за цветя Йаманака.Ако искаш да поговориш с нея-тогава отивай.Но не смей да я нараняваш.Или ще съжаляваш за това!"

Той погледна в очите и.Никога не бе подозирал,че тя може да е при нея.С тихо кимване на признателност,той взе ключа и напусна апартамента.

------------------------------------


Сакура въздъхна.Навън беше започнало да вали сняг. Някак това и се отрази на настроението.Ставаше студено в стаята,така че тя стана и затвори наполовина прозореца.Тя нямаше нищо против студеното време,защото в момента така или иначе не беше в настроение за изгрев.Сасуке и липсваше.Но този път не можеше да се върне отново при него.Тя очакваше Тсунаде да се свърже с нея за развода всеки момент,но все пак още нищо не бе чула от Хокагето.Сакура се зачуди Сасуке коя ли ще избере сега; може би някоя от сегашните му обожателки. Ако той наистина искаше,можеше да има много момичета и тя беше наясно с това.От тази мисъл я заболя,но тя не можеше да я пренебрегне.

Сакура се заслуша,когато чу шум по стълбите.Най-после Ино се беше прибрала.Тя напусна стаята и светна лампата,но преди да може да извика към Ино,тя спря.Изненадана,Сакура погледна към неочаквания посетител,който стоеше на стълбите. "Сасуке..."

_________________


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://animeworld.bulgarianforum.net
Anita san
Jinchuuriki
Jinchuuriki
avatar

Female Aries Pig
Брой мнения : 671
Join date : 23.07.2009
Age : 22

Character
Rank: Missing nin
Nature: Fire
Fighting Stile: Idai stile: Kiss Jutsus

ПисанеЗаглавие: Re: СасуСаку   Съб Юли 25, 2009 4:49 pm

Когато го видя,една надежда се събуди в нея.Може би той бе дошъл да я вземе обратно? Веднага тя премахна от главата си тези мисли.Само щеше да я заболи повече ако оставаше място на надеждите си.

Той я погледна и каза: "Най-после те намерих."

"Какво искаш?" - попита тя грубо.Този път той не трябваше да я вижда да плаче. - "Казах ти , че няма да ти преча.Няма проблем ако искаш развод.Ще събера останалото от нещата си веднага щом намеря място където да живея.Не мисля,че има за какво още да говорим."

Преди той да може да каже нещо,тя се обърна и се върна в стаята,тръшкайки вратата след себе си.Тя не искаше да го вижда,болеше толкова много.Сакура загаси лампата и седна на леглото. Тя не искаше да плаче,но очите и бяха пълни със сълзи. Този глупав Сасуке! Защо той беше тук? Защо трябваше да и причинява това? Това беше даже по-лошо от това,което чувстваше през последните дни.Нищожната надежда,че той е дошъл да я вземе обратно , беше още по-болезнена.Тя знаеше,че той пак ще я разочарова.Той винаги го правеше.

Вратата се отвори.Сакура седна с гръб към вратата,така че да не се налага да го вижда.Тя не смееше да се обърне. "Махай се вече!"

"Това ли е твоя начин да ми го върнеш за това,че се държах лошо с теб?" - чу го тя да пита. - "Трябва да поговорим,Сакура."

"Тогава говори." - каза тя кратко.Всъщност тя дори и не искаше да го чуе.Единственото нещо,което искаше да чуе беше,че той я иска обратно.Но той нямаше да каже това. - "Но бъди кратък.Изморена съм."

За момент имаше тишина в стаята.Тя гледаше упорито в стената,а той стоеше пред вратата.Най-после той каза: "Искам да бъда свободен,Сакура."

Тя наклони главата си.Не,тя нямаше да заплаче.Не и пред него. "Знам.Няма да те спирам."

"Не,ти не разбираш..." Тя чу стъпките му да приближават зад нея. - "Не искам повече да живея така.Не искам кланът да решава за живота ми.Мислех,че ще бъда щастлив ако възстановя клана.Но намерих нещо,което ме направи наистина щастлив."

Сакура задържа дъха си. Възможно ли е? Той седна до нея на леглото и я прегърна отзад. Сърцето и биеше толкова силно. Това наистина ли беше Сасуке? В началото не посмя да помръдне,уплашена,че това е просто жестока шега или е просто сън и тя ще се събуди всеки момент.Той я издърпа по-близо към гърдите си и тя се отпусна в ръцете му.

Тихо той каза: "Не ме интересува дали ще имаме деца или не.Не искам никоя друга.Искам само теб."

"Наистина ли?"

"Да.Съжалавам,че се държах лошо с теб.Отне ми дълго време да осъзная,че ти означаваш повече за мен, от колкото клана."

"Сасуке....Обичам те..." Тя се облегна в него и затвори очи.Това,беше нещото,което и липсваше през цялото това време.Да знае,че той наистина се интересува от нея,да бъде прегърната,да получи знак за привличане.Отново тя беше напът да заплаче.

"Сакура?" - чу го тя да казва - "Искам да се прибереш вкъщи."

"Аз също." - промълви тя и се сгуши по-близо към него.Той взе завивка и я уви около тях двамата.Това не беше сън.Сасуке никога нямаше да бъде идеалния съпруг.Винаги щеше да има определена дистанция,защото той беше от този тип хора,които не се доверяваха.Но той се бе променил.За нея.Сасуке бе отворил сърцето си за нея и това беше повече,от колкото тя някога бе очаквала.Заради това,тя го заобича още повече.Навън падаше първия сняг,а тя стоеше тук,увита със завивка заедно със Сасуке. Какво по-хубаво от това? Щастие.

"Сасуке...?" - промълви тя - "Имаш ли нещо против ако... ако просто заспя в ръцете ти?"

Той се засмя вместо да отговори.Сакура се прозя и почувства,че той също се отпусна.Придружавана от биенето на сърцето му,тя най-после заспа.

-----------------------------------

Когато Ино се прибра вкъщи много по-късно и хвърли разтревожен поглед към гостната стая,тя не можа да преодолее усмивката си.Сасуке и Сакура лежаха на леглото в здрава прегръдка,увити със завивка.И двамата бяха дълбоко заспали.Тя бяха просто толкова... сладки ! Тя устоя на изкушението да тръгне по стълбите,да вземе камера и да снима двойката.

Беше хладно в стаята и Ино се промъкна към прозореца,за да го затвори.Когато понече да напусне стаята,Сасуке вдигна главата си и я погледна първо сънливо,а после очудено. Тя просто се захили и сложи пръст на устните си,за да му каже,че може да заспи отново.Преди Сасуке да може да каже нещо и да събуди Сакура,Ино изпълзя от стаята и затвори вратата след себе си.

Тя не можеше да изчака да каже на Шикамару,че Сасуке и Сакура са отново заедно.И всичко беше благодарение на нея,реши Ино.
Глава 28: Змия в храста

Безстрашно,Сасуке отвори тежката врата и влезе в огромната стая.Изражението му пребледня,когато видя огромния стол в центъра на стаята.Изглеждаше все едно това е трофейна зала.Близо до трона имаше ръка,издялана от камък,на чиито пръст стоеше същия пръстен,който Итачи носеше приживе.Беше пръстен на Акатсуки.

Вратата се затвори и Сасуке направи няколко стъпки към трона.

"Не очаквах да дойдеш тук толкова рано,Сасуке-кън" - каза съскащ глас,който проехтя в стаята.Орочимару определено харесваше големите помещения.Той се появи в тънкия въздух и пристъпи към Сасуке.

"Не се страхувам от теб,Оричимару."

Зелените очи на Саннина се вгледаха в него ядосано за момент,но после той възвърна самообладанието си и каза спокойно: "Идваш за да приемеш предложението ми ли?"

"За едно определено време предложението ти наистина ме интересуваше.Но сега,ще трябва да го откажа.Дойдох тук,за да ти кажа,че никога няма да дойда при теб по своя собствена воля."

"Няма да те пусна да си отидеш."

Сасуке се усмихна. "Да,ще ме пуснеш.Знам,че ти беше този,който изпрати нинджите от Звука за да убият Сакура.И също така знам,че планираш да го направиш отново,дори и след като вече знам,че ти стоиш зад това."

"Е,бих предпочел да дойдеш,за да ме убиеш,от колкото да не дойдеш въобще." - отговори Орочимару.

"Не съм дошъл,за да отмъстя за нея." - каза Сасуке - "Тя оцеля.Просто дойдох да ти кажа,че никога няма да ме имаш (wtf ?! o.O) , независимо какво правиш.Ако убиеш Сакура,аз ще убия ТЕБ."

_________________


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://animeworld.bulgarianforum.net
Anita san
Jinchuuriki
Jinchuuriki
avatar

Female Aries Pig
Брой мнения : 671
Join date : 23.07.2009
Age : 22

Character
Rank: Missing nin
Nature: Fire
Fighting Stile: Idai stile: Kiss Jutsus

ПисанеЗаглавие: Re: СасуСаку   Съб Юли 25, 2009 4:49 pm

Орочимару се засмя. "Това исках да чуя."

Със спокойствие,което изглежда обърка Саннина,Сасуке вдигна десния си ръкав,за да открие татуировка на китката си.Орочимару го погледна в невяра,а Сасуке се усмихна. "Разпознаваш това,нали? Все пак ти си човекът,който е изобретил това забранено джутсу." Орочимару разпозна татуировката на джутсуто,което беше научил на Анко преди години.Сигурно тя му бе показала тази забранена техника.

Легендарния Саннин беше в шок. "Ти-ти не би направил това!"

Сасуке кимна триумфално. "О,да бих го направил.Знаеш какво означава този знак.Никой не може да го изтрие.Прости знаци с ръце и малко чакра са достатъчни,за да го активират."

"Ако направиш това,ти също ще умреш!"

"Знам.И Шаринганът ще изчезне завинаги.Само с един знак с ръце мога да разруша всичко в радиус от няколко километра,но ти знаеш това по-добре и от мен,нали? Все пак,има причина поради която тази техника е забранена."

Лицето на Оричимару помръкна за секунда,но после се насили да възвърне изкривената усмивка на устните си. "Значи си дошъл да жертваш живота си,за да ме убиеш?"

"Не." Сасуке погледна Орочимару,за да го увери,че е сериозен. - "Просто дойдох да ти покажа,че съм сериозен.Ако убиеш Сакура,ще те намеря и ще се самоубия,за да те разруша веднъж и завинаги." Омразата в гласа му уплаши дори и Орочимару,който до тогава вярваше че Учиха блъфира. - "Без значение какво ще направиш,това е гаранцията,че няма да получиш тялото ми или Шарингана.И съм готов да умра тук,за да защитя Сакура от теб.Разбираш ли?"

Саннина не каза и дума.Той просто го гледаше в шок.Сасуке се обърна и понечи да напусне стаята.Бързо Орочимару се появи пред него и Сасуке спря.Той бе очаквал това.Орочимару се нуждаеше от още малко доказателства,че той е абсолютно сериозен.

"Ти не можеш да напуснеш,Сасуке-кън! Чаках твърде много време,за да се откажа точно сега!" - изсъска Орочимару.

"Опитваш се да тестваш решителността ми ли? Ако не се махнеш от пътя ми,ще използвам кинджитсуто и ще убия и двама ни."

Орочимари не помръдна.

Все още напълно спокоен,Сасуке направи няколко знаци с ръце.И двамата стояха тихи.Орочимару можеше да вярва,че Сасуке блъфира,но той беше решен да мине през това,щом се отнасяше за безопастността на Сакура. Саннина осъзна,че беше загубен.Ако не пуснеше Сасуке да си отиде,младия мъж щеше да убие и двама им.А ако го пуснеше,щеше да го загуби за винаги. (wtf? o.O xD) Ако убиеше Сакура,Сасуке щеше да се върне и при всички случаи щеше да се самоубие и да отнесе тайната на Шарингана в гроба и най-лошото бе,че той-Орочимару също щеше да загуби живота си.

След като обмисли сценария,Орочимару отстъпи и се предаде. Той направи крачка настрана. "Ти печелиш,Сасуке-кън.Това беше ясна стъпка."

Без да поглежда назад,Сасуке напусна трофейната зала на Орочимару,сигурен,че той и Сакура ще бъдат в безопастност от сега нататък.Той бе победил Легендарния Саннин.

-----------------------------------

Изтощен,Сасуке затвори вратата след себе си и захвърли чантата си в ъгъла,докато събуваше обувките си.Любящ глас каза: "Добре дошъл у дома!" Той погледна към жена си,която стоеше пред спалнята,гледайки сънливо.Тя тръгна към него и го прегърна. "Къде беше?"

"Уплаши ли се,че няма да се върна?" - попита той вместо да отговори.

"Не." - Сакура го пусна и го придружи до спалнята.Той се съблече и тя забеляза татуировката на китката му. "Какво е това?" - попита тя очудено.

Той седна на леглото до нея и тя хвана ръката му.Сакура докосна татуировката с пръстите си. "Това е гаранцията за твоята безопастност." - отговори той.

"Ходил си при Орочимару,нали?"

Той кимна. "Уверих се,че ще те остави на спокойствие от сега нататък."

"Тсунаде ще те убие." - каза тя - "Беше много ядосана,че си напуснал селото без разрешение отново." Сасуке сви рамене и легна на леглото.Сакура направи същото и сложи главата си на гърдите му.Той затвори очите си и я чу да казва: "Ще останеш с мен завинаги,нали?"

Бавно той отвори очи.Тя го гледаше изпитателно. "Да." Той сложи ръка на бузата и. - "Ако ти все още го искаш."

С почти тъжна усмивка , Сакура отговори: "Как мислиш? Не ме оставяй никога повече.Това искам."

Сасуке веднага си спомни как се бе отнасял с нея , от както се ожениха.Той е бе наранил толкова много пъти,а тя бе приела всичко и все още го обичаше.Защо той бе толкова глупав да не забележи колко прекрасна жена е тя?

"Сакура?" - каза той.Любопитно тя се изправи и го погледна.Той измъкна верижката през главата си.В момента на нея имаше два пръстена.Той не бе намерил до сега възможност да и върне брачната халка обратно.Сасуке откопча верижката и измъкна по-малкия пръстен.Взе ръката и и понечи просто да и го сложи на пръста,когато се сети,че би трябвало да каже нещо. "Знаеш...не съм добър с обясненията.Нямам много да кажа.Но искам да знаеш,че съжалявам за всичко,което ти пречиних.Дадох ти този пръстен поради грешни причини." Той сложи халката на пръста и и въпреки,че това беше тривиален жест,за да реваншира загубения им брак и безчувственото му предложение,тя все пак имаше сълзи в очите си. - "Нека да започнем отначало,Сакура."

Тя просто кимна,неспособна да каже нищо.Това беше неспецифично за нея.Сасуке с времето беше разбрал,че жена му обикновено имаше отговор.Главата и се наклони и неочаквано сълзи се стекоха по завивките.

Сасуке не знаеше,че хората плачат също и когато са щастливи.Разтревожен,той грабна раменете и и попита: "Сакура? Добре ли си?"

Тя избърса лицето си и се опита да се усмихне. "Просто съм щастлива."

Успокоен,той я прегърна и каза: "Отново те накарах да плачеш." Все още беше странно да я има толкова близо до себе си,но беше хубаво да я държи в ръцете си.Тя беше истинската му слабост,но той беше готов да приеме тази слабост щом щеше да се чувства толкова.... топло и комфортно.

"Сасуке?" - чу я той да казва.

"Хм?"

"Ще го кажеш ли пак?"

"Да кажа какво?"

"Ти само веднъж ми каза,че ме обичаш." - отговори тя - "Когато ме намери тук в апартамента ни."

"Помислих,че ще умреш в ръцете ми" - каза той. Той дори не знаеше защо,но да каже 'Обичам те' беше все още трудно за него.

Тя въздъхна. "Добре.Няма проблем.Радвам се,че го каза веднъж."

_________________


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://animeworld.bulgarianforum.net
Anita san
Jinchuuriki
Jinchuuriki
avatar

Female Aries Pig
Брой мнения : 671
Join date : 23.07.2009
Age : 22

Character
Rank: Missing nin
Nature: Fire
Fighting Stile: Idai stile: Kiss Jutsus

ПисанеЗаглавие: Re: СасуСаку   Съб Юли 25, 2009 4:49 pm

Той не отговори.Много неща се бяха случили и тя го бе променила,независимо дали той искаше да го признае или не.Но Сасуке все още не можеше да го направи.Не беше използвал думата 'любов' от години.Тази дума оставяше лош вкус в устата му.Той щеше да го каже пак,но не точно сега.

-------------------------------------

Внимателно,Сасуке провери униформата и оръжията,които смяташе да вземе със себе си.Днес той носеше типичната АНБУ униформа.Сакура го харесваше с тази стегната до кожата униформа,макар той да се чувстваше глупаво в нея,но все пак не искаше да противоречи на Тсунаде точно в този момент.Той не беше много понравен от Хокагето заради 'екскурзията си' до Орочимару и за това не беше допуснат до мисия през последните три седмици.Но сега,АНБУ не можеше вече без него,предположи той. (хехехе xD) Усмихвайки се,той се протегна към маската.

Вратата на спалнята се отвори и жена му влезе в стаята.Тя носеше само тениска (оуууу йееаа xD).По-точно НЕГОВАТА тениска (оууу йеааааааааааааааа xD) и след като Сасуке я видя му се приискаха онези три седмици,които бяха като ваканция и за двамата. ('vacation' or 'restoration' xDDDD) Сакура се усмихна "Напускаш толкова рано? Предполагам,че е важна мисия."

"Точно така."

"И ти вероятно ще рискуваш живота си още веднъж,а?"

Той кимна "Предполагам,така че да."

Тя тръгна към него и го прегърна. "Без значение колко мисии изпълниш,аз няма да спра да се тревожа за теб.Грижи се за себе си и се върни невредим."

Той я целуна и отговори: "Не се притеснявай." Колебливо,тя го пусна и той тръгна към вратата.Както винаги,тя отиде да застане на прозореца,за да може да го види на улицата преди да напусне.Сасуке почувства неочаквана топлина при мисълта за жена си.Беше хубаво да имаш някой,който да се тревожи за теб и да желае невредимото ти завръщане.Той се усмихна.Това беше свободата,която Итачи искаше за него.Беше толкова хубаво.Той напусна апартамента и преди да затвори вратата,Сасуке каза тихо: "Обичам те..."


:) КРАЙ :)

_________________


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://animeworld.bulgarianforum.net
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: СасуСаку   

Върнете се в началото Go down
 
СасуСаку
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 2 от 2Иди на страница : Previous  1, 2

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Anime World :: Лично Изкуство :: Фен Фикшън-
Идете на: