Изкусителят*Наруто*(~FanFic~)

Това е Яой фикче (не е мое) и е умело копнато от анимеса

Ето и линкче към оригиналната тема ^^

Изкусителят


Глава първа



„Бягай,
бягай, бягай, бягай.....БЯГАЙ” крещеше на ум, докато се спъваше по
тъмната и мрачна улица. Свивайки в различни преки, замаскирвайки от
къде е минал, той искаше да избяга от тези силни и грабливи ръце, които
като че ли изтръгваха всичко щастливо от него. Студени капчици пот се
стичаха от двете страни на лицето му, а учестеното му дишане беше в
такт с топуркането на краката му. Въпросът дали щеше да се спаси от
онзи зловещ и покварен мъж, непрекъснато забиваше карфици в сърцето му.
Въздухът който вдишваше прогаряше дробовете, а погледът му се
замрежваше... Дали беше минавал оттук? Обстановката му изглеждаше
позната, но той не се замисли за дълго, а продължи да бяга.
Развлечената му блуза оголваше рамото и гърба му, и му придаваше вид на
лесна плячка, за който и да е извратеняк, който ако използва повече
груба сила, би се възползвал от него. И би се възползвал по
най-бруталния и перверзен начин, би достигнал до оргазъм и после би го
захвърлил настрана, докато не му се прииска отново да притежава, да
стиска и да мачка това младо тяло, което е създадено само, за да
доставя удоволствие.

Сълзи се застичаха по бузите му и
покапаха по гърдите му. Черната му коса се вееше като гривата на коня
на Смъртта, а момчето искаше именно Великия Жътвар да отнеме най накрая
живота му и да го спаси от срама всеки миг да се въргаля в леглото с
онзи мъж, да чувства неговите жестоки ухапвания или ноктите които
продират плътта му. Всеки път затваряйки очи , той си спомняше неговите
стоновете на наслада, онези тихи и провлачени стонове, онези мръсни
думи тихо прошепнати в ухото му, онези силни пръсти стискащи неговите
китки....Кошмарът се явяваше отново и отново, и това го задушаваше....

Спря
бегът си и се подпря на стената. Дишаше тежко и хриптящо. Лунните лъчи
се приплъзваха по добре оформеното му тяло, бягаха по мускулите на
корема му и се прокрадваха нагоре към гърдите и врата . Блузата му се
беше разпорила и конците нежно галеха плътта. Поглеждайки още
по-нагоре, се забелязваше красивото му лице, излязло като че ли от
приказен роман, а горящите очи които биха накарали всеки да го пожелае,
се взираха в далечината от ужас гонителят му да не го хване. Листата на
близкото дърво тихо се полюшваха и докосваха рамото му. Студенината на
този допир едновременно го хвърляше в ужас, напомняйки му за неговия
мъчител и го успокояваше със своята мекота. Свлече се на земята, а
камъчетата се затъркаляха надолу по улицата. Беше толкова уморен,
толкова изтормозен, желаеше единствено да затвори очи и всичко до сега
да се бе оказало сън. Склопвайки клепачи, той усети хладното
гъделичкане на нощния вятър, който като с перо минаваше по цялото му
тяло. Като че ли морска сирена, със своите нежни и любящи пръсти,
галеше умореното му тяло, и целуваше това изстрадало същество по всяко
негово интимно кътче. Отметвайки кичурите мокра коса, той се остави на
течението и на тази русалка, която единствена се грижеше за него в този
окаян и жесток свят, където нямаше място едно слабо момче, което
родителите бяха надарили с греховен сексапил и пред чиито вид и
най-големия айсберг се разтопяваше.

....................................

Момчето
още от малко беше свикнало непрекъснато да му отправят "погледи",
непрекъснато да вижда развалнувания и изпълнен с горест поглед на
дебнещите го хора, независимо мъже или жени. Каквото и да правеше,
колкото и да се опитваше, той предизвикваше една непрекъсната вълна на
възбуденост, която не можеше да обори. А тази възбуденост, когато
навлезе в тинейджърската си възраст, започна да става заразителна.
Непрекъснато го полазваха топли вълни, дишаше тежко когато се озовеше с
много хора в тясно пространство. Това желание го изгаряше от вътре.
Мисълта, най-накрая да задоволи своята жажда за плътски удоволствия, го
следваше непрекъснато. Каквато и жена да видеше той затваряше очи и си
я представяше гола, със завързани ръце на леглото с прозрачни завивки,
която чака единствено него, за да потуши жарта която го обхващаше.
Съблазънтта ,която виждаше във всяко момиче, която го прикоткваше със
възбуден и тих глас, го караше нощ след нощ да се върти неспокойно в
леглото си, да си представя въпросното момиче, като робиня, която
изпълнява всяка негова извратена заповед, независимо дали тя да се
облече в стегнат и лъщящ латексов костюм с камшик и жартиери,
независимо дали ще е полу-гола икономка, която сластно поклаща дупето и
бедрата си пред него на стола, независимо дали тя ще бъде една
обезумяла и страстна каубойка, която ще позволи най-брутално да я
оседлае и да се пренесе в облаците....

Но не тези мисли му се
привиждаха сега, когато беше със затворени очи и страхливо се вслушваше
във всеки звук около него. Мъжът, който по-късно дойде в животът му
завинаги го промени и завинаги очерни съществуването му.

................................

Една
неделна вечер, беше излязъл с приятели: едно най невинно и
добросърдечно събиране на тийнове в парка . В разгара на нощта, когато
всички от компанията му бяха пийнали и весело се закачаха с момичетата,
които обикновенно също се навъртаха наоколо, той не можеше да предугади
това, което по-късно щеше да се случи. Един мъж дойде, привлекателен,
както чернокосото момче определи, и седна до него на пейката. Беше
замислен и сериозен, но тази негова привидна мрачност привлече
вниманието му и тинейджъра го заразглежда. Човекът беше на не повече от
24 години, висок и строен със матова кожа, до колкото можеше да се види
от оскъдната светлина на огъня. Косата му беше разпиляна и влизаше в
очите му, но това го правеше още по-чаровен. Беше личност, от която не
можеш да очакваш нищо ужасно да ти направи.

Момчето се загледа
в някаква девойка, Сакура както по-късно установи, която игриво го
приканваше да се поразходят на чист въздух, но и двамата знаеха, че
това нямаше да си остане една младежка разходка, ами чисто и просто
секс в гората далеч от любопитните погледи на другите младежи. Самият
той не беше голям почитател на това бунтарско и новаторско поведение,
но все пак бидейки джентлмен и поради липса на други удоволствия, той я
последва...

..............................


Когато
се завърна наново на мястото си, не беше отсъствал повече от 30 минути,
мъжът все още седеше и се взираше в огъня ,а групичките млади хора
раздираха тишината на нощта със своите викове и пиянски песни. Момчето
протегна ръката си, обкичена с гривни и всякакви дрънкулки и надигна
сакето. Отправи поглед към момичето, с което бе прекарал едни бурни 30
минути и в същия миг започна да вижда всичко размазано, а трясъците на
камбани отекваха в ушите му. Следващите няколко години от животът му
щяха да бъдат един непрекъснат кошмар, един непрекъснат вой на болка и
умраза, но в този момент това не го знаеше. Беше разбрал само че някой
го беше дрогирал и той бавно потъваше в света на сенките.
................................

................................

Събуди
се и веднага усети студенината на желязо около китките си. Хладнината
на метала сковаваше цялото му тяло и го караше да настръхне. Отваряйки
очи, пред него изплува лицето на непознатия мъж, който бе видял в
парка. Видя неговото подвуумяване какво да прави и усети как леглото,
на което бе положен, се огъва от новата тежест: Непознатият се беше
подпрял до него и отключваше белезниците му. Непроговори нито дума
въпреки въпросителния поглед на момчето, което вече стрелкаше очите си
наляво и надясно. Беше вече горе долу осъзнало какво се беше случило и
това го плашеше. Вече напълно отървал се от хватката на алкохола и
наркотика, Саске отблъсна мъжа от себе си, който след като свърши с
отключването на белзниците, беше заел по-удобна поза до момчето.

- Кой си ти? Какво искаш от мене? Махай се, стой далече от мен.....махни си ръцете от там!!!
Докато
едва ли не извикваше последното изречение, Саске усети топлината на две
длани, които опипваха тялото му и се прокрадваха все по-надолу и
по-надолу и стигнеха ли до члена му, отново нито много грубо, нито
много нежно заопипваха нагоре към гърдите му. Мъжът се наведе и прокара
езика си по врата на стъписаното момче, което изпищя и панически блъсна
този натрапник. Скачайки от леглото, той се заозърта за вратата.
-
Няма къде да избягш, мили, сега си само, само мой и ще те накарам да
изпиташ върховното удоволствие с всяка фибра на тялото си, ще ме молиш
отново и отново да попадаш в прегрътките ми и под тежкото ми тяло, ще
ме умоляваш отново и отново да те целувам да те пробивам да те хапя да
те карам да свършваш отново и отново; отново и отново.....
Казвайки
това, той пъргаво скочи до Саске и го блъсна грубо в стената. В едната
си ръка хвана двете му китки и ги вдигна над главата му, като го
оставяше съвсем безпомощен срещу другата си ръка, която вече разкъсваше
блузата му. Езикът и пръстите на похитителя ловко се стрелкаха и
улучваха точните места, знаеха как да накарат Саске да затрепери от
удоволствие.
- Не, не, НЕ!!! Махни се от мен бе, нещастно копеле! Какво си мислиш че прав....
Не
можа да доизрече последната дума, когато усети топлите ръце да смъкват
панталоните му и да се увиват като змии около слабините му.
-
О-о-о? Не ти ли харесва....-с насмешлив и спокоен тон заговори мъжът-
на тялото ти му харесва, виж как си се „вдигнал” момченце.
Зловещ
смях се чу из цялата стая и се примеси със звуците от разкопчаването на
панталоните. Започвайки грубо да стиска и да мачка крайниците му и
хищнически да захапва шията му, той още повече караше момчето да се
дърпа и да се опитва да го изрита. Удря го в гърдите мъчейки се да му
изкара въздуха, но това не спира нападателя му. Започна да го удря с
рамото си, но не видя искрицата на болка в погледа му. Напротив, мъжът
започна все по страстно да целува шията му, де си прокарва езика по
рамената и после към ухото му,а слунката леко да капе по гърдите му,
страстта му незнаеше граници, а Саске можеше само да скимти от уплаха
от това, което му предстовеше да стане с него.

- Колко те
желая Саске, искам да те притежавам, да се огъваш под мене и около
мене, да виждам замрежения ти поглед, да усещам как треперейки достигаш
твоя климакс.
- Разкарай се от мене изрод такъв! Мххх – се чу
тихия стон на момчето, когато мъжът се потърка в него. -Не съм гей,
никога не съм бил и никога няма да бъда ! Няма да се дам на някакъв
извратеняк... Ще те убия!-узкрещя чернокосия.
- Още по-добре, поне
ще е интересно-с подигравателен тон каза мъжът и отново пусна езика и
топлия си дъх си в действие, търкайки своето мъжество в Саске, но този
път срещна по-голяма съпротива. Момчето започна да дере лицето му и да
се мъчи да изпълзи изпод него. Похитителят само се подсмихна, пускайки
го да падне на пода.
- Браво, сега си ми по-удобен, там долу-последва жесток смях.
Приковавайки
го на земята, той обездвижи до крайност вече полу-голото момче. Очите
на мъжът прогаряха неговите, през тях прозираше дълго таена страст и
незадоволеност. Започвайки леко да захапва зърното на гърдите му, да
спуска ръката си надолу в боксерите му и грубо да захваща члена му,
злодея вече започваше да действа. Саске разбра, че времето на лекото
„забавление” беше свършило. Пръстите на непознатия започнаха да се
движат нагоре и надолу заедно с китката и се отдръпваха, точно в
момента, когато желанието бе толкова силно, предизвиквайки само
дразнене и желание за още у момчето, което не можеше да заглуши повика
на тялото си, колкото и да бе силно духом.

Езикът на мъжът се
провлачи по гърдите му и започна да се търка по пъпа му и по надолу
въпреки въртенето на Саске. Вдигайки глава Пейн с лека и мазна усмивка
оново хвана китките на момчето и продължи с работата си. Навеждайки се
отново към момчето , този път той се насочи към розовите устни,
полу-отворени и изкарващи горещия въздух от дробовете навънка. Саске се
опита да дръпне главата си от нападателя, но напразно. Прикован, той
имаше малко място, където да помръдне. Езикът на Пейн се стрелкаше и се
мъчеше да влезе в затворената и стисната уста, и въпреки усилията на
чернокосото момче, той бавно и методично крадеше от слунката му, от
топлината му, от чистия му дъх. Бузата на Саске бе грубо опряна в
студения под, а здравите ръце на Пейн стискаха ченето на момчето, така
че да утворят устата му. След няколко минути борба, най-накрая устните
на Саске са „готови” да поемат този слузест и нов език, този горестен
сексуален маниак, този почитател на екстравагантното и на не-моралното.
Кръв започна да се стича по скулите му от ожулването, което Пейн му
причиняваше с всеки свой натиск в пода.Кръв, която се смесваше със
сълзите на момчето, което не очакваше тази неделна вечер да има такъв
повратен момент в живота му. Кръв, която щеше ознаменува едно ново
начало в битието му. Кръв, която щеше да значи само болка, унижение,
примесено със страстта на един по-възрастен мъж, винаги изнасилвайки
го. Виждайки сълзите в очите на младежа, Пейн не се трогна ни най
малко, само се подсмихна и отново спусна ръката си към мъжеството му,
оставяйки плътта на Саске да гори, там откъдето пръстите бяха минали.


-Не
се дърпай, Саске, ръководителят на Акатски никога не е бил толкова мил
с някой човек до сега. Трябва да си благодарен.-изречението бе
последвано от зловещ кикот.-Виждам че ти доставя удоволствие тази моя
игра. Обещавам ти, че това, което следва по-нататъка, ще ти хареса още
повече и ще ме молиш за още, в погледът ти ще се вижда жартта, която
единствено моето семе; което ще горчи в устата ти, което ще лепне по
косата ти, което ще те възбужда много пъти; ще може да потуши
Хахаххахахах!

Warning: Rape and yaoi stuff!!!

Глава втора

Пейн
принизваше с погледа си крехкото тяло на Саске като не му оставяше и
миг спокойствие. Извади от задния си джоб белезниците, които беше
махнал в началото на забавлението си и въпреки борбата, която момчето
проведе, за да не бъде овързано и обездвижено още по-жестоко, той лесно
закопча китките му. Ужаса от докосването на студения метал, като рояк
от пчели зажужа в ушите му и разкрещявайки се започна безпомощно да се
огъва като гъсеница, която е попаднала в ноктите на орел. Лидерът
сластно облиза устните си и с груби движения започна да отворя бедрата
на чернокосия. Въпреки отпорът, който нинджата даде, за Пейн не беше
кой знае какво усилие да се настани удобно между белите, почти мраморни
крака на Саске, по които се стичаха капчици пот и които трепереха
консулвидно. Пръстите на едната му ръка леко и опитно започнаха да се
плъзгат от стъпалото навътре към по-чувствителната и нежна част на
бедрото. Топли но жестоки, те леко и лесно дращеха меката кожа и караха
Саске да заскимти едновременно от болка и удоволствие. Чу се хриптящ и
истеричен смях. Пейн беше щастлив, беше възбуден, а това малко и крехко
тяло му беше предоставено толкова безпомощтно. О, той щеше да се
погрижи Саске да не може да помръдне след акта,щеше да бъде, толкова
отпаднал, завладян от жаждата и удоволствието, примесено с лека болка.
Ръката му се стрелва към ченето и грубо го стиска, за да отвори тези
розови устни, неусещали мъжка ласка до сега.

- Стига Саске,
недей да викаш... Виждам че си боец, но това няма да ти помогне. Ще
видиш, ще засенча която и да е мацка, с която си се любил до сега. Ще
скимтиш и пъшкаш само като ме видиш.

Запушвайки с ръка устата
на вече голото момче, мъжът започна да довършва започнатото, а именно
най-бруталното и жестоко изнасилване, което Саске си е представял.
Ухилвайки се и целувайки за последно ухото му, Пейн започна бързо да
разкопчава панталона си. Звукът от дрънчащата катамарана хвърляше
чернокосия в ужас. Зъбите му затракаха и не можейки да извика или да
произнесе едн последна молба за пощада, сълзи се застекоха по двете му
разранени и изцапани бузи. Сцената, в която той беше пряк участник щеше
завинаги да остане в съзнанието му и да го кара нощ подир нощ да се
събужда потен и с крясъци и рев да моли тихомълком за помощ. Затворен в
помещението, където само каменните стени бяха свидетел на грубостта, на
гнусната доминация на Пейн, на безпомощните му гърчове и напъни за
ритник, Саске беше едно жалко подобие на женкаря, който беше само може
би преди три часа.

Лидерът на Акатски проникна в него бавно и
болезнено, като че ли се наслаждаваше на всеки миг на болка, който
причинява. Момчете виждаше удоволствието което се разливаше по лицето
му. Лекото смръщване, породено от най-накрая утолената плътска жажда го
хвърляше в ужас и погнуса. Разцепващата болка между краката му го
караше да вижда бели петна. Обръщайки очите си назад, едновременно от
агония и странно удоволствие, хлапето предизвика още една усмивка от
страна на по-възрастния. Прехапал устни той бавно се движеше напред и
назад. Мъркащ от сексуалната наслада, Пейн започна леко да захапва
ухото на жертвата си, да го смуче, да си играе с него, допълнително
възбуждайки го. Ръцете му отново обхванаха члена му и започнаха и те да
изиграват своята роля на стимулатор. Мръснишки поглеждайки Саске той
ускори скоростта, с която го „обяздваше”. Момчето изпъшка незнайно дали
от удоволствие или болка, но една сълза, нова, се застече по вече
образувалия се улей. Капвайки върху ръката на лидера, тя предизвика
нова вълна на жестокост у него. Без да внимава за крехкото тяло на
момчето, той го дръпна към себе си премятайки закопчаните му китки зад
главата си. Така двамата се озоваха близо лице в лице. С освободена
уста, чернокосия започна отново да крещи, но неговият похитител се беше
вече приготвил. Откъсвайки парче плат от разкъсаната му блуза, той я
запуши устата му за дълго време. Усмихвайки се зловещо, Пейн намести
Саске по-удобно в скута си и продължи своето изтезание...

-Упорит
си Саске.....няма ли да свършиш при една ласка дадена от толкова
привлекателен мъж като мен?-ехидно се заподхилква лидерът. Задъхвайки
се той обърна момчето с гръб към себе си и продължи.
- Ако пипна тук, също ли няма да усетиш нищо по така?......

Гласът
на Пейн вече започваше да трепери в ушите на Саске, докато отново и
отново слушаше същите мръснишки и груби думи, които го караха
едновременно да се изчервява и да сумти гневно, караха го да заплаче
като едно безсилно момче. Мъжът беше на път най накрая да приключи
извратените си игри. Момчето също. Членът му се беше надигнал в
предфинишен спазъм (ам.... да знам че звучи странно, нооо вече съм
уморена), което само предизвикваше хищния поглед на лидера.

Миг на блаженство, миг в рая, миг на най-накрая изпускане на дълго задържаното удоволствие и после....нищо.....

..................................................................................

Саске
седеше подпрян на пода до леглото все още необлечен, мръсен, потен и
умърсен психически. Болката между бедрата го изгаряше. Кръвта леко
капеше *кап* *кап* *кап*....

- Приготвяй се да заминеш за едно
далечно място момче- каза Пейн като му хвърляше някакви дрехи. Ще ти
хареса толкова, колкото ти хареса и сега....
Младежът мълчеше,
беше вече буквално умрял душевно. Не усещаше нищо друго освен мъката и
унижението. Движещата го сила, която го буташе час подир час да живее,
я нямаше. Беше изтискана от този бекруполен мъж, който като че ли се
подиграваше на неговото нещастие, като че ли изпиваше всички щастливи
емоции от бялото му и свежо тяло.

Глава трета

тука
няма яои и главата беше породена в изблик на ярост към женитбата между
наруто героите. Пък и вметнах причината защо Пейн погва Саске....^^


enjoy~~~~

oh and comment plz~~~ ^^

Камбанения
звън се чуваше на километри и отекваше в главата на Наруто. Белите
цветчета от рози, които Хината беше избрала за свадбата, правеха
обстановката като изрязана картина от приказките. Воят на Акамару и
другите улични псета прозвучаваха като разнебитени камбани, които със
сетни сили се опитваха да развеселят обстановката. Русокосото момче
гледаше втренчено пред себе си и не виждаше нищо друго освен тъгата и
мъката, която му предстоеше. За всички този ден беше едно весело
прекарване на времето, изпълнено с глъчка, закачки и тридневно пиене и
забавление. За него това беше края на неговия живот. Той се женеше за
Хината, сле като даже не я обичаше. През цялото време сърцето му беше
отивало в гърлото всеки миг, когато зърнеше Тен Тен и нейното силно
тяло, което не се огъваше под напора на нищо, но умееше да умъртви по
най-болезнения нчин всеки, който застане срещу нея. А сега, тази негова
любов никога не можеше да прерастне в нещо друго. Беше задължен, няма
какво да се заглъгва, беше заплашен със смърт, ако се откажеше да се
ожени за девойката.

Една нощ на пиянска оргия му
предначертаваше целия му живот. Една нощ на разгулен живот, какъвто
никога не си беше и помислял да поведе, ако не беше оня наркоман Саске.
Да. Той беше виновен за опропастения му живот. Той беше виновен, че
сега Наруто ще свежда глава в знак на съгласие за един брак, който не
желаеше. А птичките пееха ли, пееха ли. Волния им поглед можеше
единствено да бъде сравнен с приливна вълна, която донася свежест и
спокойствие. Момчето си нямаше и идея защо ги сравни с имиджа на вълна,
но не го и интересуваше този малък факт. Съзнанието му като орел беше
отлетял назад във времето всъщност месец по рано, когато всичко беше
все така красиво, мило и неоткрито.

Нощта беше в разгара си и
всички се бяха наредили в полукръг, а пред тях изнасяха пиеса, но никой
не обръщаше внимание на нея. В очите им беше само групичката кикотещи
се момичета, които от време на време закачливо им смигаха и пращаха
по-малките деца с бележчици със сърчица и тем подобни. Всичкия този
фарс беше само заради няколкото възрастни които съблудаваха за
целомъдрието на компанията. Но алкохолът правеше чудеса и само два часа
след това, тези защитници спяха и пиянски дърдореха нещо под носа си.
Това беше мигът на новите забежки, за които седемнайсетгодишните
младежи копнееха с цялото си тяло...Наруто от доста време вече беше
забелязал настойчивия поглед на едно чернокосо момиче със сиви и празни
очи. „Като от стъкло” помисли си той. Тен Тен не беше на това събиране
и той общо взето не беше много ентусиазиран да дойде, но Саске го беше
подканил. „Това извратено копеле, само по подобни места се забутва” с
отвращение си помисли той. Започна да търси с очи другото момче и успя
да го намери в момента, в който се закачаше с някакво русокосо момиче с
вързана назад опашка. Симпатично, не съвсем лишено от чар, но във всеки
случай обикновено. Насочвайки се към двамата, той незнаеше какво да
каже или направи, просто се остави на краката си да го водят. Виждайки
момчето да приближава Саске видя в него опитно зайче да използва един
нов прах, който беше забъркал вчера.

- Ой! Наруто! Ела тука....-и го повика с ръка. Имаше нещо хищничски и болно в погледа му.
- Какво искаш, тройка ли?- жлъчно избоботи русокосия. Момичето само свенливо се изкикоти и придърпа Саске до себе си.
-
Не бе....ох че си зле. Виж какво....Изкаш ли да пробваш нещо ново?
Обещавам ти, че ще ти хареса. Ти си ми най-добрия приятел и за това
предлагам първо на теб. Е? Какво ще кажеш..?
- Хубаво...-алкохолът
беше замътил главата на момчето и той не можеше да види през гротескно
извитата в усмивка гримаса на Саске.
Чернокосото момче му подаде
една торбичка пълна с някакво сивкаво вещество и повика с пръст
момичето, което не беше отлепило очи от Наруто през цялото забавление.
-
Ой Хината....ела тука. Наруто, това е Хината. Бъди така добър да я
изпратиш до тях, че е тъмно и стават инциденти, но първо изпии това,
което ти дадох.
- Здравей...-нервно махна момичето и изчервявайки се извърна поглед.
- А....здрасти. Е да изпия само това нещо и да тръгваме. Би ли ми подала шишето?

Надигна
сакето и изпи на един дъх смесения прах с алкохола. В първия момент не
усети нищо особено, но след време едно топло и гъделичкащо чувство
започна да го гали и да го изпълва с мека и нежна топлина. Харесваше му
този малък рай само за него. Но защо само за него? Трябваше да го
сподели с някой друг още. Но кой? В този миг пред очите му се появи
Хината, обагрена в синкаво сияние. Толкова крехка и „чуплива” беше тя.
Подхвана я за ръката, като галантен принц и излязоха от парка. Поведе я
към....”На къде?” запита тихо. „А към вас”...С бодра крачка завървя с
красивото момиче до себе си.


Няколко минути по-рано усети
нещо да напира в себе си. Една жар да завладее и да обладее което и да
е момиче. Като ездач, който яхва покорна кобила, която се подчинява на
всяка негова заповед. В този миг нещо му прищракна. Бяха насред малката
горичка, близо до дома на Хината. Реши, че гласът, който му шепнеше да
прави каквото повели тялото, е по-силен и не може да му се
противопостави. Хвана момичето по-силно за китката и я опря в близкия
дъб. Видя стъписаните й очи приртози него намек, но нямаше никаква
реакция от нейна страна, като че ли го искаше със цялото си сърце.
„Странно” помисли си момчето и продължи....

Леко и бавно
приплъзваше ръцете си по бедрата й като в същото време внимателно я
целуваше по шията, като все повече се насочваше към устните й като на
морска сирена. Момичето беше красиво, не можеше да се отрече. Въпреки
първоначалното сравнение, че беше обикновена, сега Хината му се труваше
като крехък порцелан, толкова фин и чуплив, че само с едно невнимателно
движение, можеше да го унищожи. Спя на един сантиметър от устните и с
поглед я запита дали да продължи. Девойката само леко кимна в знак на
съгласие. Неговите и нейни устни се сплеха в една красива и слънчева
целувка, с какавато могат да се похвалят само боговете. Като че ли
нектар се разливаше по тях и правеше усещането още по сладко и желано.
Русокосото момче започна да разкопчава якето й като в същото време с
леки и малки целувки покриваше челото и бузите й. След като свърши и
Хината се появи пред него в цялата си приказна голота, той забеляза, че
съвсем не беше малко момиченце. Беше жена, която тръпнеше в очакване.
Наведе се към нея, а пръстите му заопипваха първо раменете й, преминаха
през гърдите й и се заспускаха по корема й. Искаше да я направи
щастлива, да й покаже същото щастие,което и той изпитваше. Очите му
изкряха с пламъка на едновременно мъж, който иска да задоволи
сексуалния си повик и на романтичен младеж, който иска да дарява
всекиго с любов и милувки. Листата на дървото леко шумоляха, а тревата
нежно галеше стъпалата им, толкова нежен беше и той докато галеше и
милваше това цвете, което беше под него. Хината леко изпъшка, когато
Наруто захапа зърното й и прокара пръсти през косата й. Нейната грива
се беше разтлала като безната на ада върху полянката. Сега му заприлича
още повече на самодива, която е тук не само да доставя удоволствие и да
иска същото в замяна. Беше тук, за да попие цялата любов на света.
Нежно и внимателно пъхна ръката си между бедрата й, а момичето отново
изкимтя от удоволствие. Оставяйки косата й гърдите й, той отново се
насочи към шията и устните й. Настанявайки се между краката й и
засенчвайки луната, която беше единствения свидетел на тази тяхна
„приказка”, той проникна в нея и направи онова, за което беше чакал
толкова време. Сля се със едно божествено създание в сладострастна
хватка, която можеше да бъде сравнена със полета на птиците, със бегът
на конете или с повея на вятъра, който разнася благоуханието на нощта.
Сплитайки пръсти двамата се насладиха на тези моменти на наслада, които
като че ли продължиха цяла вечност.

......................................................................

Две седмици по-късно:

- Наруто! Сещаш ли се за Хината, с която те запознах преди две седмици? На телефона е...иска да говори с теб за нещо важно.
- ЕЕЕЕх? За какво....?- Хвърли любопитен поглед към Саске момчето.
- Не иска да ми каже...
- Ох боже.....Дай ми слушалката. Ало?.......
Наруто
седя няколко минути, а кръвта като че ли се беше отдръпнала от лицето
му, оставяйки го бяло като на мъртвец...Ужасът беше се настанил трайно
в очите му и като змии се огъваха около врата му и го задушаваха.
- Саске.....тя е.....бременна.........
- Каквоооо?!-невярващо изкрещя другото момче и грабна слушалката.-Ало?! Ало?!- завика, но без резултат...
- Иска да се оженим....иначе Хюга кланът ще ме убие....
-
Боже Наруто!!!- и заруга на ум- разбира се, че ше се ожените. Само това
ми трябва....бременно 17 годишно момиче с копеле в корема си.....

..........................................................................

Още
една седмица мина и се сгодиха, а за два дена след това определиха
свадбата. И сега той седеше тук, самотен, лишен от всичко което беше
желал. Само заради проклетата дрога на оня нещасник. Щеше да очерни
неговия живот, ще види. Надяваше се и друг да го накаже, ако той не
успееше. Тен Тен изникна отново пред него, но беше засенчена от сянката
на Хината, която носеше в себе си не един нов живот, а един погубен
живот. Неговият. Пое последната си глътка въздух и се отправи към
мястото за новата стъпка в живота си. Идеше му да заплаче, но сълзите
му вече бяха пресъхнали. Цялата му тъга започваше да се пренасочва към
Саске, който го беше убил. Щеше да се погрижи, и неговият живот да се
стъжни, също като неговия. Не само той познаваше опасни хора. В същия
миг му дойде идеята да се обади на Пейн и да му разкаже за момчето.
Знаеше за неговата страст към мъжкото тяло и прецени, че такъв край за
чернокосия Учиха най ще му отива.
Свършвайки и това, Наруто най
накрая се запъти към мястото на свадбата си. Звънците весело отекваха и
му се присмиваха на жалката съдба. И тогава я видя отново. За пръв път
след онази нощ, през която се беше подлъгал. Стоеше и тихо хлипаше в
своята рокля и бели рози в ръцете. Сълзите й като брилянти се
търкулваха по бузите, които беше така обсипвал с целувки. Очите й,
безизрасни океани от стъкло гледаха през него и му натякваха за
болката.


..............................................................................

Свистене.
После силна болка. След това нищо. Наруто отвори очи. Помнеше
разплаканото лице на Хината, което в мига, в който го видя бе обхванато
от изгаряща ярост. Помнеше ножът който се появи от никъде и се забоде
близо до сърцето му. Помнеше белите петна кръв, които като карамфили
опъстриха дрехите му. Той си заминаваше от този свят. Заминаваше си
баща на едно нежелано дете. Излъган от приятеля си. Убит от годеницата
си. За всичко това беше виновен единствено Саске. Но той щеше да си го
получи....”Ще бъде омърсен, ще тъне в кръв и ще скимти от унижение и от
болка” това беше последната мисъл, която изникна пред лицето му докато
поемаше последните глътки от този свят, който погаждаше такава жестока
шега с него. Едно последно сбогом с птичките, с тревата, с аромата на
белите рози, които покриваха земята. Едно последно сбогом си взимаше
сега. Протегна ръката си и даде на този свят една прощална въздушна
целувка....

Глава Четвърта

Двамата
започнаха да слизат от поредния хълм, който щеше да ги заведе към
скривалището на Акатски. Само козите пътечки обозначаваха от къде би
трябвало да минат, за да не пропаднат завинаги в бездната. Пропастта
пред тях приличаше на огромен змей, отворил устата си, а шиповете от
вековни скали и зъбери, напомняха на зъби, готови всеки момент да
натошат финните кости. Единственото, което разцепваше тази бездна, беше
един хилав въжен мост. Той беше нищо. Едвам задържайки се над бездната,
той заплашително се клатушкаше, а видът му можеше да събуди страха у
всеки, колкото и горд и смел да бе той. Няколко орела засвистяха и
избягаха в далечината, а крясъците на гарваните смразяваха сърцето му.
Нощта беше безлунна и единствените им пътеводители към края, бяха
милионите звезди по небето. Те проблясваха със пламъка на безвремието и
караха всичко друго да изглежда смешно и младо. Вятърът, който ги беше
гонил заедно с вонята на умрели животни, беше затихнал, но миризмата на
разложена плът все още зловещо обикаляше околността. Повдигаше му се.
Затворавяйки очи за миг да се отърве от лика на извратения мъж пред
него, образът на изцъклените зеници, които отразяваха факлата като
лампи, го караше да се облее в студена пот. Провисналото чене на
огромния и мистериозен звяр, подутите и кървясали венци, откъснатия на
половина врат, всичко това го караше да затрепери. Животното беше
нападнато от нещо жестоко. Не можа да се сети за никакъв звяр, който е
способен да убие по подобен начин, а сам нинджа съвсем не беше в
състояние да се опълчи срещу такова съество. Лапите му можеха само с
един замах да счупят черепа на кон, а ноктите- да разпорят корема му
само с най-лек натиск. Козината му, лъскава, но сплъстена със литри
засъхнала кръв, би могла да покрие покрива на малка къща. При спомена
отново потрепера. Сети се, че Пейн даже не беше мигнал в миг на
ужас...беше се изсмял и беше придърпал момчето в обядията и прокарал
езика си по врата и после ухото. „Що за извратеняк !?!” беше си
помислил. Отблъсквайки и сритвайки го, той само предизвика нова вълна
на смях и ново подръпване на веригата. Да, беше с каишка, като куче.
Лидерът се беше погрижил да не бяга и след всеки от предишните му два
опита, халката се беше затягала все повече, и повече. Сега едвам
поемаше от този вонящ и прогнил със зверства въздух.

Чу се
плясъка на крилете на прилепите кръвопици, които бяха излезли за своя
пореден лов. Очите им святкаха в тъмното и пръскаха отрова. Минавайки
точно над главите им, Саске видя гладкия и беззащитен корем. Но знаеше,
че това беше измама. Отдолу бяха по-твърди от стомана, закалена във
гърлото на вулкан, а хормоните, които изпускаха караха жертвата да се
вкамени и доброволно да се остави да бъде жива изядена. Като малък беше
ставал свидетел на зверските пирове на тези малки гадинки, тези изчадия
на дявола. Беше навън и яздеше някакво хилаво пони, когато го
нападнаха. Беше принуден да изостави горкото животно, което в началото
се бореше с разширени от ужас очи, а по-късно покорна като девица в
ръцете на крал. Бяха го накацали така, че по принцип сиво, сега беше
придобил черния като катран цвят на козината на прилепите. Звукът на
засмуквана кръв се разнасяше из поляната, а Саске не бе в състояние да
направи нищо, освен да седи и да гледа безпомощно как животното бива
изядено. Накрая, след пира на вампирите, от него не бе останало нищо
освен изсъхналата кожа и разцепващите я кости. Белотата им го хвърли в
ужас , сухата и почти натрошена плът на животното можеше да го накара
да си подмокри гащите.

Сцената с прилепите от детството му,
отстъпи пред пропастта, която все още си седеше там и не се
интересуваше от ужаса на момчето. Зъберите се подхилкваха игриво като
обикновени курви от някоя кръчма и го приканваха със „ръцете си”
завинаги да слезне долу при тях и да му покажат, кой кого. Ледените
пръсти на ужаса заопипваха тялото му, а гордостта му изчезна като
духнатия от нощния бриз пясък. Ново подръпване на каишката го накара да
направи крачка напред и да се хване за въжето. Правейки това, мостът
още по-силно се разклати, а гредите, проядени от термити и други
гадини, захрущяха като дращенето на някой демон, готов на всичко, за да
дойде в света на живите. Прехапвайки устни, той направи още няколко
крачки, а мостът като че ли се въртеше и искаше нарочно да се
преобърне. Подигравателното свирукане на събуден присмехулник, и
зловещо ококорените очи на една сова, кацнала на едно от въжетата,
накараха мравките на страха отново да затопуркат по кожата му и да го
хапят по-настойчиво....

В мига, в който вдигна поглед от
разнебитения мост и треперещите си крака, пред него се появиха три
величествени каменни статуи, обвити с бръшлян и осеяни със странни
символи и писания....”Какво е това....” запита се на ум Саске и
хриптящо преглътна. Ледените игли на нощния вятър отново заудряха
необлеченото му тяло и той отново потрепера, този път от много неща.
Любопитство, студ и ужас....

Глава Пета


Ново
дръпване на веригата, ново спъване в откъртените парчета на моста. Една
падаща звезда озари небосклона и лумна в пламъци, докато целуваше за
последен път света, преди кротко да изгасне. Грабливите нокти на
страха, които напираха да изкормят сърцето му, все по-силно и по-силно
го стягаха в желязната си хватка. Ако можеше да сравни това си усещане
с приказките, които майка му беше разказвала, можеше със сигурност да
се закълне, че някоя змия-червей се гърчи в тялото му и миг подир миг,
пие от кръвта му. Но това бяха само приказки, с които се плашеха
малките деца. Но нима сега не беше дете в хватката на онзи, който
наричаше себе си Пейн и като че ли беше приел образа на гнусна
гъсеница, която снася яйцата си в него? Повдигаше му се от игричките
под завивката или бруталното обладаване насред леса, без покрив над
главата или ручей в който да се изкъпе и пречисти. Болката в задника
лека по лека го убиваше и на няколко пъти бе усещал, че още малко и ще
припадне от агонията. А това най-малко искаше. Не беше сигурен какво
мъжът щеше да направи с тялото му, изпаднало в несвяст... Не беше
сигурен, че ще има поне капчица чест или морал, да не го позори и
изнасилва, докато е безпомощен като птиченце.

Вече не смееше и
да го гледа в очите, защото за всяка такава своя дръзка постъпка,
Лидерът го цапардосваше с камшика си по гърдите, и късчета плът
полепваха по оръжието. Стенанията и охканията на Саске ни най малко не
го омилостивяваха, напротив, беше забелязал, че както и в сексуалната
им игра, мъжът обичаше да наранява този до себе си. Когато паднеше в
калта и кръвта се смесеше с мъхът и падналите листа, Пейн продължаваше
да го рита и плюе, но никога по лицето или близо до атрибута между
краката му. О, не. Никога не нараняваше красивото му лице или
мъжеството му, защото искаше да може да си краде удоволствие всеки път,
когато от екстаз леко хапеше бузите му и опипва втвърдилия се за негов
срам член.

Пронизващият вятър го изтръгна от мрачните му
спомени и мисли, и той отново впери поглед в далечината, към трите
странни статуи. Бяха двама мъже и една жена, застанали като в
триъгълник, така че жената да е в средата. Статуята отдясно блестеше на
светлината на звездите в сребърен оттенък, а самурайският меч, на който
статуята се подпираше, лъщеше в синкаво. Мъжът бе с буйна коса, която
стигаше до кръста му, а тук таме се забелязваха малки плитки със
завързани висулки. Очите му бяха насочени на изток и гледаха с гордия
пламък на непоколебил се пред нищо войн, който би съсякал врага си, а
после би го дал на животните за храна. Ризницата му беше грижливо
издялана от сребристия камък и богато украсена с орнаменти и, като че
ли сцени от битки: беше твърде далеч, за да може чернокосото момче да
определи със сигурност. Наметалото му се спускаше свободно и тежко по
раменете и гърба му, а на места беше съдрано от ноктите на тигъра,
който се беше смирил в краката му. Очите на животното, също като тези
на господаря му, горяха със страст за проливане на кръв, за смърт, за
наказание. Хладнината в тези две изкуствени дупки, таяха в себе си
злобата на хилядите тигри бродели из непознатите гори; на
предшествениците на сегашните котенца, които бяха на ръст една пета от
техния и нямаха и капчица останала от предишното могъщество.
Първоначалната студенина, която прозираше по лицето на мъжа, бе
измамна. Сянката, която падаше по скулите и очите му, беше по-скоро
мъдростта на древните хора, обрекли живота си да пазят земите от
нашествията на Белоликите. Именно с този самурайски меч, войнът беше
прогонил враговете си, чудовищно изклал мъжете, децата принудил да
живеят в робство; а под заплаха от жалка и болезнена смърт, обезчестил
и обладал жените без дори да трепне окото му...Защото белите хора, щяха
да направят същото с неговото семейство, неговата земя щяха да
опожарят, неговата съпруга щяха да превърнат в евтина курва.

Втория
мъж, който гледаше на запад, имаше по-благо лице. Мекият му поглед с
разбиране и съжаление "виждаше" умразата на хората. Беше по-млад и като
че ли не толкова засегнат от покварата на света. Косата му беше вързана
отзад на малка опашчица, а двете му катани,инструктирани с кварц и с
дръжки с глави на демони, висяха до бедрата му. Лицето, макар и
спокойно, внушаваше, че и той, също като другия мъж, целеше да спаси
живота и честта на любимите си хора. Беше заел позата на нинджа, готов
да довърши своята техника и да изпепели врага си. Ловките му ръце,
можеха само с няколко движения да изтръгнат като с пинсета живота на
убиеца, да бележат Белоликия с някой ръжен през лицето, а кожата му да
се свлече като разтопена пластмаса; да обагрят реките с кръв и печал, с
позор, който няма да се измие от дъждовете. И в неговите крака лежеше
зловещ звяр, който само с поглед рушеше, само с един дъх изпепеляваше,
само с един удар можеше да натроши костите на врага. Драконът беше увил
опашката си около краката му, а в ръцете си държеше главата на поредния
глупец, който бе искал да навреди на този велик войн. Шиповете по
гръбнака му бяха като малки ножове, които можеха да разпорят корема, да
осакатят и отново да убият...

Да, знаеше, че тези герои се
бяха борили срещу Белоликите. В главното седалище на Учиха, техните
изображения и благородни битки, красяха една от стените на
дванадесет-ъгловата стая. Тези стражари, които бранеха от
нашествениците бяха Безименни. Никой незнаеше как се казват, от къде
са, какви са били. Всичко, което се знаеше, е дошло единствено от
тяхната уста: завоалирани и скрити истини, които малко хора разбираха.

Картината
на благородие и чест се допълваше от образа на жената в средата. Тя
беше сляпа, със завързани с кърпа очи. Късата й разчорлена коса, падаше
там, където би трябвало да се намират кладенците на знанието и
прозрението. Тя беше жертвала взора си, за да може да стане най-великия
лечител и да помага на раненито в битка. В слабите й ръце се виждаха
множество билки и бурканчета с отвари, а бръшляните като че ли
допълнително оживяваха лика й. Късата й туника беше извезана и обкичена
с цветя и птици, като я правеше превъплъщение на образа на
най-дълбокото смирение и любов. За разлика от страховитите и кръвожадни
зверовете, които бяха под властта на нейните другари, то на нейното
рамо беше кацнал бухал, от едната й страна страхливо поглеждаше малка
сърна, а от другата оголваше зъби хрътка.

Малко време имаше
Саске да се полюбува на тримата герои. Пейн отново го издърпа, а
мостът, който се клатушкаше като клечка насред бурно море, скърцаше
като в предсмъртна агония. Спъвайки се в откъснато парче дърво и
падайки близо до края на "пътеката във въздуха", една частица от него
се надяваше наистина да умре. Незнаеше какво го очаква след като
пристигнеха в скривалището на Акатски, но се съмняваше там да се крои
нещо по-мило, от това, което мъжът му беше причинявал в продължение на
една седмица. За негово съжаление не падна, а Пейн се затича след него,
вдигна го, за пръв път го перна през лицето, и му обеща, че като
преминат това препятствие и веднъж стигнайки твърдата и сигурна земя,
ще запознае Саске с истинската болка, преливаща в удоволствие. Зловеща
усмивка озари лицето му, а прокарания език през устните, накара момчето
отново да изтръпне от ужас и отвращение. Чудеше се с какво беше
заслужил тази жалка съдба- да бъде неколкократно изнасилван от мъж, да
бъде бит, подритван, а достойнството му да бъде плюто и
осмивано...Боговете наистина го мразеха.

Свеждайки глава, той
внимателно продължи по моста, а всяка капчица възхищение от статуите
пред него, се беше изпарила и беше погълната от тъмата на нощта.
Нейната перелина бе скрила и последните частици положителна енергия, а
грабливите ръце на гарваните, бяха изтръгнали всяка друга човешка
емоция, освен страха и огорчението. Саске се беше превърнал в една
жалка крачеща фигура, която час подир час оплакваше бъдещето си; която
гледаше с празните си и пресъхнали очи всяка радост; която с мъка
опипваше натъртеното си и ранено тяло... Сянка на едно момче прескочило
най-щастливите си години. Животът далеч от приятели и близки, беше го
изцедил, а съществуването в компанията на извратен психопат, беше
осолил вече гноясалата рана.

За негово щастие когато стигнаха отсрещната страна на пропастта, Пейн не изпълни заканата си, а му каза:

-
Момче, ще ти подаря един подарък, който няма никога да забравиш. Само
да влезем в скривалището и ще заскимтиш като послушно кученце, каквото
всъщност си. От сега нататък, живота, който си водил за винаги е
отминал, за това преглътни си тея сълзички и кротувай-
"Нещастник,...той отмина още когато ме изнасили за пръв път в онази
подземна стая, където камъните отразяваха моите писъци, а ти продължи
да се гавриш с мене..."помисли си Саске.

След като се приближи
и за пореден път заопипва в панталоните му, здравите му ръце запълзяха
по тялото му, и за последен път вдиша миризмата на страха у момчето,
Лидерът завърза каишката за едно дърво и остави чернокосият да стои
сам, насред нищото. Само присъствието на мъртвите и студени статуи
станаха свидетел на тази безсрамна постъпка, но те не направиха нищо.
"Те вече са мъртви, не се грижат за спасението на онеправданите и
изтезаваните..." с мъка си помисли Саске и прехапа устни от злоба и
тъга.

Виковете на нощните птици и ревът на зверовете, озвуча
долината и го накараха да изтръпне. Нещо ставаше навътре в гората, а
шумът от силни и страховити -"Стъпки..?!"-, лека полека започнаха да
достигат мястото на овързаното момче. "Каквото и да е, то съществото
няма да може да премине през дървения мост....нали.....Проклет да си
Пейн..." си каза "кученцето". Капчици пот образуваха вадички от двете
му страни, а слепоочията му започнаха да пулсират. Блузата, макар и
дълбоко отворена, за да не допуска задуха, полепна по гърба му заради
"влагата на страха". Погледът му заигра по отсрещният край, от ужас да
не заприлича на животното с откъснатия врат и засъхнала кръв, а
гарваните да изкълват очите му, по късно пръстите и накрая мъжеството
му. Стисна зъбите си и зачака да види какво ще се случи. Знаеше няколко
нинджа техники, все пак беше Учиха, и може би щеше да си спечели
няколко минути повече от този миризлив и мизерен живот на мъжка
проститутка, не, на обикновен наложник, защото на него не му се плащаше
да доставя удоволствие. Той беше задължен и под натиск да се огъва и
скимти и задоволително да изпълнява ролята си на мъжка курва...Колкото
и да се дърпаше, той не можеше да се освободи от синджира, защото
веригата, кована в недрата на вулкан, омагъосана от демони и вещици,
използвана от убийци и диктатори, напоена с кръв и страх, беше
прогорена с последните сълзи на жертвите, които проклинаха господаря.
Саске не можеше да обори това...беше прекалено слаб. Можеше само да
чака и да се надява, че въжения мост няма да издържи....

Глава Шеста

Ново
чудовищно съдиране на дървета и храсти, нов пронизителен вой, нови
тръпки, преминаващи през тялото му, нови мисли за края на жалкия му
живот, наподобяващ помия, която се излива в нужника. Зачуди се още
колко време ще остане на чудовището, докато изникне над хилавите
храсталаци в началото на моста. Мисълта му щъкаше като хлебарка около
огризки и трупове на животни, но не толкова бързо беше „нещото”.
„Къде
си по дяволите.” –започна най-накрая вече да нервничи момчето. Вече
минаха около пет минути, прокрадващи се като песъчинки, избягали от
стъклото на пясъчния часовник,а съществото все още не се появяваше.
Напротив, шумът беше утихнал и само раздразнения крясък на враните
раздираше мрака. Започнал да се успокоява, Саске се строполи до
дървото, където беше завързан и опря гръб в грубия му ствол. Кората
започна да дразни раните от камшика на Пейн, но това не му направи
впечатление. Притъмня му, но в същото време му олекна, като че ли
корабът на тормоза беше отплавал, оставяйки го сам всред спокойната
нощ, далеч от гаврите на живота. Склопвайки клепачи, той най накрая се
предаде на умората, която го преследваше вече три дена. Страхът, че ще
бъде изнасилен, докато е в несвяст, отстъпи на сладките мигове на
блаженство далеч от нормалния свят. Уханието на черешовите дървета,
плисъка на рекичките в градините, музиката от различните инструменти;
всичко това той отново успя да чуе и усети. Тежко издишайки,дъхът му
докосна кожата на лежащото до него момиче в късо кимоно и я накара да
настръхне. О, от кога не бе имал,хм, удоволствието да държи в
прегръдките си такава девойка...Но коя беше тя? Незнаеше, но и нямаше
значение. Искаше да я отрупа с внимание, подаръци, милувки, да рържи
крехката й ръка в своята...”Но всичко това е сън, сън..”-се чу лек и
съжалителен стон.-„Ти не си у дома, и нямаш в ръцете си красиво момиче,
имаш само кал, гной, болка и гняв. А вишневият цвят са потоците от
пясък и камъни, които вятърът дотъртва от върха на хълма. Ти нямаш
нищо, но теб те притежават. Завинаги. Завинаги. Завинаги. Изправи се,
изправи се нещастнико, изправи се!”-гласът започна шепнешком да нарежда
и да донася отново лютостта на реалността.

-Изправи се, бе
нещастнико. К’во си се свлякал като ненужна буца всред нищото. Един
ритник бързичко ще те постави на мястото. Айде бе, говно мръсно.
Посерко, ставай като ти казвам бе!
Остра болка в пищяла му, го
накара да отвори очи и да се озърне. Тихият глас беше отстъпил мястото
на дълбокия и безмилостен вой на мъжа над него.
- А, добро
утро,принцесо! Да Ви разтрия ли гърба с гъба и мляко?-злобен хилеж и
нов ритник, този път в корема, накараха Саске най-накрая да се вдигне.
- Ох....-можа само да изстене момчето.
-
Не ми пъшкай и охкай, ами си събери парцалките и се обърни да те
погледна по-добре. Ах, каква хубава нова жертва си е избрал Лидер-сама.
Хаха-отново се изхили младият мъж- хубав, ама само тая хубост май ти
остана. Подмокрил си си гащите бе, посерко!

Хващайки го за
крайчетата на блузата му до врата, русокосият го изгледа ядно в очите.
Синъото му око пронизваше всякаква бариера, която Саске искаше да
постави, за да покрие голата си душа. Но не можеше. Страданието и
гневът като дракони се бореха в сърцето му, а огнъовете им не можеха да
бъдат покрити.

-О, то лапето имало и хубави очи, но само красотата явно е останала, буренясали и овъргаляни в сълзи, очи не на мъж...
Ръката
му заопипва врата на момчето и леко го стисна. Адамовата му ябълка тихо
изпука. Русокосият мъж отметна кичурите си коса, които закриваха лявата
му половина.
-А...-невярващо и тихо промълви черноскоият. Под
кичурите се беше спотаило странно устройство, което заменяше окото му.
„Какво ли беше станало, че да даде лявото си око за някаква машинка”-се
запита хлапето и продължи да го разглежда.
-К’во си ме
заразглеждал, мършо.- Мъжът го удари в главата с другата си ръка,
оставяйки косата отново да падне на предишното си място.- Явно Пейн е
бил прекалено мек с тебе и не те е научил на покорство, момче. Само да
съм видял и една искрица на хубавото ти око, вперена в мене и ще ти
гръмна оная работа, от която Лидер-сама изпитва такова наслаждение.

Зловещият
кикот накара Саске да пребледнее и да сведе поглед. Спомни си за
отвратителните нощи на срамните сношения между себе си и Пейн, и
лекотата, с която той го караше да свършва. Нова вълна на яд и злоба
запълзя по лицето му и то се изчерви.

- Ох? То пиленцето май си спомни нещо, а?-Мъжът
приближи лицето си до това на Саске и момчето можеше да усети дъхът му.
Дъх на барут и огън...- Искаш ли в негово отсъствие да се
позабавляваме, а? Вече си достатъчно обучен, та да не се притеснявам да
те огъвам и казвам на къде да се извиеш. Сам ще се обърнеш в някоя
по-удобна поза, нали? Я, ела тука.-с другата си ръка русокосият го
прихвана през кръста и започна леко да го разтрива и да впива нокти по
гърба му.
- Ау!!-почтни извика момчето, след като другият рязко изви ръката си и съдра коричката на последната му рана.
-
Хаха!~то Посеркото бил ранен.-казвайки това, дланта му мина през
грубата и ранена плът, като леко закачаше вече откъснатие късчета
зарастваща кожа. След, като че ли секунди, ръката се отдръпна и мина
през корема му.-Ох, ама какво си ми поддържано момче...Лидер-сама
наистина има добър вкус.-Русокосият отвори уста и изкара езика си,но не
целуна Саске.-Жалко, че аз си имам друг, и теб те имат...Щяхме добре да
се позабавляваме.-нов истеричен смях прониза като с кинжал главата и
сърцето на момчето. Краката започваха да не го държат и усещаше как още
малко и ще се строполи върху твърдата и враждебна земя. Занеше, че
тогава, колкото и да го рита непознатия, няма да може да отвори очи и
да се съвземе.
- Аз,....не ми е добре...-опита се да промълви Саске и в същия миг се отпусна като безжизнен труп в хватката на мъжа.
- Хех, какво пък. Ще го повозя безплатно. В леговището ще се позабавляваме всички, още...

Затваряйки
очи, момчето отново се пренесе някъде далеч в миналото си, където беше
щастлив, невинен и обичан...Където той притежаваше, той огъваше младото
тяло на някое момиче под него, той изкарваше сладострастните стонове на
наслада. Но дълбоко в него тихият глас нашепваше: „Сън. Сън. Сън.
Лидерът те насилва, и той те кара да стенеш от удоволствие и болка,
докато ритмично те пронизва. Той те кара да вкусваш от семето му, той
те кара да трепериш в ръцете му. Но той не ти прошепва нежна дума след
бурните мигове, той те захвърля като куче настрани и после пак се
спуска да те обладава отново и отново, отново и отново, докато болката
между бедрата ти, започне да те подлудява и ти не започнеш с писъци да
се мъчиш да го разкараш от себе си. Но той остава вътре в теб, той
продължава да те хапе и облизва, и да ти шепне, какво си. Едно нищо.
Нищо. Нищо.”

Глава Седма


Разбудиха
го крясъците на група мъже, чийто викове като с камшици плющяха и се
отразяваха в стените. Бавно се издигаше и потъваше надолу, като че ли
понесен от огромна птица. Вятърът нежно гъделичкаше измореното му тяло
и тихо шумолеше в ушите му, като се стремеше да заглуши другите хора.

-
Каква плячка носиш Дейдара?-чу един от тях да извисява гласа си над
другите.- Нещо общо или лично?- мъжът зловещо се захили.- Закарай го
при Лидер-сама, после ще видим какво малко, хм, празненство ще устроим
на птиченцето. Ще ни погука ли сладко, Дейдара? Ой! Ще запее или ще
заграчи,а ?- този път като че ли непознатият се задави с храна или
някакво пиво, защото се чу съдираща и вледеняваща кашлица, придружена
от бурния смях на заобикалящите го хора.
- Кретен.- стоманенен
глас пропълзя като усойница в гнездо на пътпъдъци.- Джашин те наказва,
за това че говориш с еднакво пренебрежение за Лидер-сама и онова агне
там.- Чу се тъп удар, като изтрополяване на глава по маса.- запознай се
с госпожа маса и госпожица чиния ,говедо!-След това тихо и ледено
изказване, смеховете на мъжете отново продъниха скалите и разбудиха
прилепите кръвопийци, които плахо се бяха стаили в различните процепи,
облазени с мъхове и лишеи.
- Хаха, глупаци сте всички! ‘Айде
доставка по домовете по поръчка на Пейн-сама. Ще се видим след
малко...-последа пауза и русокосият мъж забеляза раздвижването на
момчето.- Я, то посеркото се събудило, бе! Ой, пиленце, ще ни изпееш ли
нещо преди да те отведем при Лидер-сама? Нещо за нас петимата? Хахаха~
ще успееш ли да издържиш да попееш, за всеки от нас по някой куплет?

Най-безцеремонно,
Дейдара го изрита от птицата, а Саске тежко се изтърколи като безжизнен
и безпомощен труп на студения и грапав под, предизвиквайки нова вълна
от хилежи. Тихо изпъшквайки, той се подпря на ръцете си и надигна
поглед, за да се запознае с новата обстановка. Буйната му коса, макар и
мръсна и „изпъстрена” със кал и листа, му падаше в очите, като му
придаваше вид на изплашено дете на джунглата, което се страхува и от
най-малкия досег на непознатото.

Факлите като милиони звезди
обграждаха огромна маса в центъра на помещението и озаряваха лицата на
непознатите. Пламъците им злокобно играеха на криеница със сенките и
със своето пръщене флиртруваха със скимтенето на прилепите, вкопчили се
по-далече от светлината. Стаята не беше богато обзаведена, всъщност
само огромната и груба маса, придружена от няколкото тежки дъбови
стола, представляваха оскъдната мебелировка на обширното помешение.
Мъжете бяха насядали в кръг, а пред всеки от тях имаше няколко блюда в
прости но огромни медни чинии, лъщящи като поляти обилно с мас или
кръв. Бокалите, докарани сигурно от някое съкровище, транспортирано от
потънал кораб, бяха изографисани и богато украсени с руни и златни
жилки, изрисувани като бръшляни и цветя. Всички столове бяха различни,
но прости, но именно тази простота вледеняваше и вдъхваше усещането, че
от стаята няма измъкване.Те спотаяваха непозната фигура, опитни пръсти,
жарки очи, всички освен най-големия в центъра. Той не бе по-друг от
тях, може би само факта, че от едната си страна, бе раздран като с
нокти, го правеше приказно и страховито интересен, и различен.

Таванът
бе толкова висок, че пламъците на факлите озаряваха едва половината от
него, а в далечината очите на малките гадинки искряха със хищнечиския
си блясък и като че ли също се надяваха на зверщина и плячка. Жестоката
и мрачна обстановка ни най малко успокоиха младежа и той тихо и
уплашено запристъпва до близката стена зад него, за да има поне малка
опора, която да издържи на жестоките и кръвопийни погледи на мъжете
пред него. Очите им таяха или грубостта на първобитния човек, или
злобата на поредния използвач, или хладнината и спокойствието на плача,
който само с един удар отрязва главата на грешника, разкъсвайки
сухожилията и месото плавно, и сигурно. Кръвта му бушуваше, като
непокорна уличница, а дишането му беше като на малко животинче,
изправило се пред царете на гората. Отново, за кой ли пореден път,
затрепера като след студена баня и плахо се заозърта и заразглежда
лицата на непознатите. А те имаха с какво да го очудят. Бяха кой от кой
по-невероятни и таяха чара на невижданото. Отметвайки кичурите коса,
които непокорно се навираха отново в очите му и каращи непрекъснато на
мига, а сълзи невикани от нищо, тихичко да ги пълнят, Саске се вгледа
по-продължително в лицата насреща. Бяха само мъже, горди, силни, хитри,
буйни, вулгарни плячкаджии както можа да определи. Седяха на равно
растояние един от друг и заинтересовано го изучаваха. Но в очите им
проблясваше и искрата на тихо и силно желание да се докоснат до него,
да изпитат една наслада. Много добре знаеше този поглед, виждаше го
като поредния клонинг на онзи, Пейн, който непрекъснато го измъчваше и
изцеждаше. Огънят, който пръщеше от факлите в дует се съчетаваше със
страстта, скимтяща зад коравата обвивка на лицата им. Бяха пили, това
можеше да установи със сигурност.

Бяха пили всички и всички се
бяха самозабравили. Всички освен един. Различните му очи не бяха
толкова впечатляващи, колкото зеленото „нещо” което обгръщаше торса му.
Приличаше на „Растение със зъби”-помисли си Саске и колкото и да беше
пребит и уморен, си позволи една лека усмивка. „Е, един, който е в по
жалко положение от мен. Добре че и аз не съм някво растение, което
сигурно изпитва бая трудности докато е под душа...” Но тази усмивка,
макар и лека и невинна, беше пагумна. Щом мъжът с различните очи и
различно боядисаните страни на тялото забеляза, че бива изучаван,
прониза момчето с думи, които за винаги жегнаха момчето, а образът на
непознатя за винаги се прогори в ума му.

- Какво гледаш ти, който нямаш нищо, ти който не
успя да спасиш свободата си, ти който не можеш да се наложиш над
никого, ти който бе последният от клана Учиха, но за жалост най-слабия
индивид, ти който всяка вечер умираш от страх, който трепериш от ужас и
удоволствие. Ти ли ще ни гледаш с нахалния си и съжаляващ поглед?-
занарежда спокоен и смирен глас. В следващия миг, като гръм, друг вой
разби тишината и мрака
- Я го гледай ти, копелето! Ще ни отправя
погледи! Абе, хей момче, гадина мръсна, обитаваща клозета на просяка!
Ти на нас ли хвърляш погледи, бе?! Да не би да искаш ние да те
подхванем изотзад?! Малко ще ти е неприятно ако се доберем до телцето
ти, толкова крехко и младо...
- Зетсу, въздържай се... Седни си на
мястото...- каза тихо някой, за да успокои вече надигналия се и крачещ
с хищническа походка към Саске мъж.- знаеш, че не е за теб. Помниш ли
миналия път като направи нещо подобно на Акито...не искам да виждам
сищата сцена отново, моля те, заради Джашин...
- Хубаво!-каза
силния и вибриращ глас-ще си седнем на задника, но ако тоя дрислъо още
веднъж ни погледне с гнусния си и предизвикателен поглед, ще го
убием...болезнено, хапка по хапка....
- Хлапе, запозна се с
канибала Зетсу, радвай се че не беше насаме, защото щеше да си останеш
само със запознаването- се изкиска мъжът, който едва сега надигна глава
от чинията си.

Храната потече през лицето му като слуз,
стичаща се по страната на чаша и направи лицето му още по гротескно
зловещо. Беше синъо, както можа да определи от леката и немирна
светлина, а очите му бяха два бели и слепи кръга, които вледеняваха и
втрисваха. Не посмя да се усмихне, нито да си помисли нещо, осмиващо
вида на фигурата пред него, но не можа да спре щипалките на страха,
полазващи тихо и опасно по страните му. Лицето на непознатия беше като
на „Акула...” не можа да сдържи първоначалната си асоциация Саске.
Хрилете отстрани на лицето му, бяха като резки, издълбани от ноктите на
тигър или одрани от зъбите на куче. Лигавото на очната му ябълка
злокобно отразяваше факлите и уплашената, и присвита фигура на
чернокосия, а зъбите силно и рязко разкъсваха поредното парче месо, до
което мъжът се беше добрал. Зъбите му бяха като на обикновен хищник,
остри, бели и смъртоносни. Предизвикаваха само ужас при мисълта как
могат да се впият в кожата ти и с едно мощтно щтракване на челюстите,
жертвата да загине.

- Та, какво малко сладко идиотче. От
Коноха си, а? Вече една седмица стана откак те няма у дома на топло,
нали? Хах, нищо, на бързо ше компенсираме студенината, която си изпитал
до сега, миличко. Кисаме-сама ще те стопли така, че дълго няма да можеш
да мислиш за друго. – гръмкият му смях, пресичан от време на време от
премлясването и сдъвкването, отново озвучи залата.
- Изглежда почти малко или много, копелетата се представиха. Мамка ви! Кретени!
- Мойта майка ли ще оправиш бе, Хидан? Ако ми платиш, нямам против, дори и да е въшлива и луда като тебе.
-
Дръж си пипалата и алчните ръце и гниди при тебе, копеле! И защо ми
каза името пред „посеркото”, както Дейдара се изразява? Не искам да ме
знае, докато не бъде посветен...
- Ти си идиот.-Кратко обяви мъжът
с маска на лицето. Облягайки се леко на стола си, той бръкна под
дрехата си и извади една кесия, която със звъна си показа, че е пълна
със пари. – Парите могат да купят всичко Хидан. Жалко, че не могат да
ти запушат проклетата ти уста и тази на твоя Джашин.
- Копеле
мръсно! Не говори със педалската си уста за Джашин-сама с такъв
неблагодарен и тъп тон! Колко мислиш пъти ни е спасявал от тайфата на
неверниците?! Хиляди, огромна е мощта на Джашин-сама. -Каза белокосия и
леко стисна медалъона на шията си. Лилавите му очи бушуваха със
омразата и неприязънта на непокорно животно, хванато в клетка.
Избутвайки чинията си в средата на тежката маса и почиствайки навсякъде
около себе си, оставяйки само бронзовата си чаша, наполовина пълна с
алкохол, мъжът постави нежно и внимателно, почти любящо книга :нито
много дебела, нито много тънка, но богато украсена, а кориците като че
ли извезани със сапфири, бисери и всякакви скъпоценни камъни. – Покай
се, или Джашин няма да ти прости!
- Джашин е едно лайно. Така е бил, така е сега и винаги ще вони в тъпата ти глава.
-
Какузо! Да гниеш в дълбините на горите, да ти разкъсват корема и
червата бръмбари, да те покриват мухи кръвопиици, а гарвани и зверове
да те кормят непрекъснато и част по част да раздирват тъпата ти плът!
Копеле, да се отнасяш така недостойно с Джашин-сама.- след тази тирада
от псувни и закани, Хидан отвори книгата си и зачете, като не обърна
никакво внимание на подигравателния поглед на мъжът, с който имаше
свадата или на съжалителния поглед на всички други около него.
-
Какузо, дръж си езиците зад зъбите....за сега. Има време да ги пуснеш в
действие, знаеш, че Хидан е докачлив на тази тема, а ми омръзна да се
задавям в смях след всяка ваша сръдня. Кретени сте и двамата...но не
мога да ви изритам оттука, само Лидер-сама може да ви разкара от
леговището...Та момче, защо не седнеш до нас? Скоро ще дойдат всички от
групата и ще ни, хах, попееш като пиленце и може би ще направиш и други
неща?-Побутвайки стола до себе си, мъжът отпрати един почти мил поглед,
приканващ момчето да дойде при мъжете и да се нахрани. Коремът му
звучно изкъркори, като предизвика бурен смях у всички. Гласовете им се
смееха, но очите на всички се бяха впили в тялото му и сладострастно
облизваха устни с езици.

Глава осма: Част Първа

Момчето
предпазливо се приближи, приковавайки погледите на мъжете. Нямаше от
какво да се бои, бе преживял всичко...изнасилването нямаше да е нещо
ново. Въпреки вътрешните си страхове отностно тази сбирщината от
възможно най-низки хора, все пак гладът бе по-силен и именно той го
накара да превъзмогне страховете си. Капките от влажния таван,
извисяващ се високо над чорлавата му глава, тихо и деликатно се
спускаха по страните на помещението като внимателно се плъзгаха до
пода, напомняйки на сълзи, породени от мъката по загубеното.
Студенината, която се предполагаше, че ще присъства в това място,
където тежък и здрав гранит обгръща душите на изкривените душевно хора,
липсваше. На мястото й се усещаше топлотата на страстта, прогорила се в
скалата и в сърцата на хората, които я обитаваха. Прорязани мръсни
мисли, като възбудено птиченце шепнеха за секс, болка и унижение и се
набиваха лека по лека в главата му, докато не достигнаха до тътена на
огромна камбана, чийто звук отекваше и до най-мрачните кътчета на
съзнанието. Извратения блясък в очите играеше с плахата светлинка на
ужас и отвращение, а сблъсъците им биха предизвикали кикота на
студената и болна публика, която се забавлява да гледа западането на
света: една жалка трагикомедия, разиграваща се в помещение, където
повика на плътта е прекалено силен, за да му се устои. Саске седна на
предложения му стол и се озова между Кисаме и Хидан, който все така
съсредоточено продължаваше да си мърмори под носа различни молитви и от
време на време да докосва амулета на врата си. „Акулата” го изгледа и
поклати глава в знак, че се предава от фанатизма на съотборника си.
Избърсвайки мазната си уста и изпоцапано лице, с опакото на ръкава на
дрехата си, мъжът се обърна към чернокосия и лекичко се подсмихна.
Отново го измери с поглед или поне това което, трябваше да
представляват очите му се плъзнаха по извивките на тялото на Саске, и
преценяващо го сложиха на мисления кантар в главата му, измерващ
възможното удоволствие, което жертвата би донесла. Отново се подсмихна
и бутна в ръцете на момчето някакъв бут месо и чаша саке, която би
уморила и вол.

-'Айде момче, покажи дали си мъж като изядеш и
изпиеш всичкото. После ще видим, дали ще си достатъчно трезвен за
други, хм, неща. – войът на глутницата възбудени мъже отекна в залата и
накара стените да завибрират и да изстенат като дълго незадоволявана
уличница от предстоящите мигове.

Момчето се стресна и изчерви при това избухване
на смехове, и плахо отхапа от месото. В мига, в който зъбите му се
впиха в бута и мазнината покапа като мед по брадичката, ръката на
Кисаме се стрелна и грубо се вкопчи в члена му. От изненада Учиха се
задави, а искрата на току що отмалелия страх отново се появи. „Ще ме
изнасилят...не...НЕ!!” мислено завика и се помъчи да изкара ужаса си
извън свитото си гърло. Но срещна само едрата хапка на месото, толкова
сладко докосващо езика и предизвикващо слюнката бавно да се образува и
да смесва всичко. Кашлицата, която го завладя от недостига на въздух,
го разтърси по-силно и от „Акулата”, който вече се беше приближил до
него и бе прехапал устни при мислите за по-нататъшното удоволствие.
Дръпвайки се за малко от момчето, колкото да му даде време да се
съвземе и успокои от задавянето си, след малкото време свобода, той
отново се приближи към жертвата си. Избутвайки близките чинии и чаши на
пода с широк размах, Кисаме предизвика одобрителните възгласи на
компанията, които завикаха окуражително. Дори Хидан бе оставил книгата
си и бе изкривил устата си в извратена усмивка. Прилепите, полепнали по
тъмните ъгли на помещението с пронизителни крясъци се разхвърчаха, а
устата им откриваше малките им остри зъбчета, които като бръснач
съдираха и се впиваха във въображаемата кожа на въздуха. Очите им
изразяваха едновременно ужаса на Саске и удоволствието, което
по-възрастния мъж изпитваше, докато се забавляваше с момчето. А то бе
голямо. След като почисти масата от храната и ненужните съдове, Кисаме
сграбчи буйната и мръсна коса на младежа и извъртя главата му. Вратът
на чернокосия силно изпука, а лицето му се изопачи в гримасата на
човек, поел цялата мъка на света върху плещите си.

- Агх!-Извика Саске- пусни ме....БОЛИ!- изкрещя момчето и понечи да одере лицето на нападателя си.
-
Хаха- се захили само мъжът и сграбчи китката, посегнала да го
нарани.-Хайде пиленце, погукай ми сладко, сладко. Ох, как ще ми попееш,
нотите ти ще се извисят из цялата скала....

„Акулата” пусна
ръцете му само, за да може грубо да го обърне към масата, така, че
гърбът на Саске да е срещу него. После отново посегна за ожулените
крайници на момчето и го опря в гърба му. Държейки така косата и ръцете
му, Кисаме имаше пълната свобода да прави каквото си искаше с хлапака.

-
Свалете му гащите и развържете моите- се разпореди, а заобикалящите го
мъже с очудваща бързина се втурнаха да изпълнят заповедтта му. След
като грубо смъкнаха ленените панталони на момчето и един по един
прокараха топлите се длани от вътрешната страна на бедрата му, групата
се отдалечи на известно разстояние и загледа какво щеше да се случи.

Кисаме
отново се подсмихна и приближи отвратителното си лице до това на Саске.
Прокара език по бузата му и го вмъкна в ухото му, като накара жертвата
си да простене отново. Дътхът му на свинско, опари кожата на момчето и
тя настръхна като наложница, възбудена само от мисълта как господарят й
ще проникне в нея. Очите на Учиха отново се зачервиха и се присвиха
пред агонията отново да пуснат сълзите на унижението да потекат на
воля. Виждайки ужаса и мъката, която момчето изпитва, Кисаме само ядно
изсумтя и захвана косата му в още по-здрава хватка. Вдигайки главата му
, той я задържа за малко във въздуха и след това я засили в тежката
маса. Удряйки го няколко пъти, докато кръвта не се запроцежда по зъбите
на Саске, обаграйки ги в розово и червено, мъжът най накрая се усмири и
отново се приближи до него. Носът му бе пукнат, а сълзите, секретът и
кръвта се смесиха в покварена отвара, която плъзна навсякъде. Нямаше
никаква реакция от страна на другите членове на Акатски. Тишината
властваше като богиня всред кралство от извратени поклонници, които
благославят мрака, в който крият своите втрещяващи порядки. Прокарвайки
езика си по зъбите, момчето усети горчивия вкус на червеникавата
субстанция, оцапала цялата му устна кухина и леко стичаща се в гърлото
му, свито отново от страх и...възбуда? Затискайки отново главата на
Саске и опирайки я странично в масата, мъжът без да се церемони изви
ръцете му още по-силно и вкара мъжеството си в задника му. Момчето
изкрещя от болка, която по късно се смесваше с удоволствието, което
изпитваше, докато членът на Кисаме ритмично удряше онези нерви, с които
покровителката на страстта, го бе наказала. Слюнката му оцветена с
червено, се застича отново от устата му, а младежът започна да обелва
очи от страстните движения на този в него. Изстенването се
синхронизирваше с джвакащия звук на излизащия и влизащия член на
„Акулата”, който го пронизваше и го караше да се надигне. Въпреки
неудобната поза и болката, която изпитваше при нараняването на
вътрешната му плът, Саске изпитваше и едно задоволяване на желанието,
което бе започнало да го завзема откак Лидерът го бе оставил. Тази
мисъл бегло мина през съзнанието му и едвам засегна мисълта: със самото
си появяване, тя вече бе изчезнала. Усети своето мъжество как се бе
надигнало в стадии, в който бе почти невъзможно да се задържи
избухването, а лекото потъркване на бедрата му от страна на Кисаме, не
правеше това задържане по лесно.

Задъхвайки се, мъжът започна
да се забива по-навътре, изкарвайки дъха на момчето под себе си.
Колкото по-силно мъжеството му се стрлекаше, а хватката на Кисаме
по-силно затягаше китките на момчето, като извиваха ръцете му, толкова
по осезаем беше идващия климакс. И в момента, в който, момчето също не
можа да се сдържи, „Акулата” избухна. Бялата течност и на двамата
покапа навсякъде, но тази на човека от Акатски, се заспуска по бедрата
на Саске. Бе топла и лепкава и се смеси с калта и мръсотията от дните,
в които хлапакът не се бе мил. Семето му се бе задържало и го бе
изпълнило, заедно с удоволствието и страстта...

Глава осма: Част Втора


Хриптящият
тон и на двамата озвучаваше залата и още повече възбуждаше другите
мъже. Саске се бе свлякъл и подпрял немощно на масата, целия овъргалян
в бяла и червена течност, а мъжеството му потрперваше в конвулсия, като
току-що задоволена уличница. „Акулата” бе по силен и по-масивен от
момчето,и не даваше толкова жалки признаци на едновременно изтощение и
наслада. Бе седнал на стола си и оглеждаше момчето с подигравателните
си очи. Усмивката бе лека и някак съжалително-надменна, предизвикана от
треперащата фигура на момчето със съдрани дрехи. Бе се протегнал и взел
своя бокал със саке и бе започнал отново да захапва парчета месо и да
ги разкъсва с настървение. В мига, в който отлепи очите си от
изнасиленото момче и ги насочи към поредната храна, която би заглушила
разбунтувалия се корем, мъжът като че ли съвсем забрави за жертвата си.
В продължение на една, две минути, само премлясването на хапките храна,
омекнали от слюнката и препълващи устата му; всичко това придружено от
сърбането големите глътки алкохол, вливащи се като вживителна сила в
измореното му тяло; прокънтяваха в затихналото помещение.

Прилепите,
в началото разкрещяли се и разпарящи въздуха с крехките си криле, а
острите им зъбчета блещукащи като семето на мъжете, започнаха да се
окротяват и постепенно да затварят малките си очи, възмутени от това
срамно съвокупление между мъжете долу. За малките гадинки, те бяха като
жалки зверчета, не можещи да устоят на либидото си и предизвикващи
ненужен шум покрай подобна тъмна постъпка. Успокоени, че вече всичко се
е свършило, те отново се прибраха в мрака на пещерата, доволно скрили
мъхестите си главички под крилата. Но по-късно тяхното врещене и
негодувание, отново щеше да бумти и разтреперва залата, в синхрон с
тласъците и виковете на обезумелите за секс мъже. А изглежда, тяхното
желание напираше все повече и повече.

Съотборниците на Кисаме
простенваха тихо и опипваха членовете си с изгарящите си от страст
пръсти. Присвили очи, те едвам издържаха на напрежението, което застина
в помешението, като че ли поредната проститутка чакаше поредния си
клиент. Те тихо запристъпваха към „Акулата” и момчето, тихо, едвам
доловимо, като призраци... Лицата им като бял мрамор , нашарени с
горещо червено показваха, тяхното нетърпение да дойде техния ред. Но
момчето незнаеше за техните планове. Бе уморен, а треперенето му
започна да отдръпва вълните си от сексапилното му тяло. Топлия пламък
на страстта захапваше всяко нежно местенце по тялото му, оцапано със
субстанциите на телесното: семе, кръв, пот, примесени със гнусотията от
отвънка, а именно калта, листата и малките клонки. Момчето бе като
уличница, завирала се по кочините на прасетата, за да търси близостта
на мъжеството им в себе си. Неговата жалка и превита стойка бе като
прекършена фиданка, огъната от брадвите на дърваря.

След като
се задави със собствената си слюнка, момчето най-накрая надигна глава,
а това, което видя никак не му хареса. Дейдара ехидно се усмихваше и
пукаше пръсти, за ад вдъхне малко от изчезналия за момента страх у
Саске. Смигна му със здравото си око и свали черната си робата на
червени облаци. Отдолу бе само с леки ленени панталони, с множество
ципове и връзки, които внимателно и бавно започна да развръзва и
разкопчава. Стъпките му отекваха по каменния под, докато се
приближаваше до тежко дишащото момче, а малките камъчета, които
стъпалата му срещаха, леко се търкулнаха настрани. След като горе долу
освободи панталоните си, за да може да му е по лесно да ги свали,
Дейдара се промъкна изотзад на момчето и тихо му зашептя своите
намерения. Младежът се изчерви, а зениците му се разшириха така, като
че ли го бяха заплашили да го убият. Русокосият лекичко и кокетно се
изсмя, и прокара ръката си по по издрания гръб на момчето, като
достигайки раната от камшика на Пейн, пъхаше нокътя си под коричката и
я залюспваше. Жертвата му се обърна къ него, почти падайки на земята,
но здравата ръка на Дейдара го подхвана под кръста и му попречи да
падне. Но само за сега. Миг след това, грубо го пусна на земята, а
Саске удари задника си в каменния под така, че сълзите на болка отново
се заспускаха като роса по мръсното му лице.

- Дайте ми гъба и
вода.- изкънтя ледения глас на мъжа, а заповедтта му, както беше и с
Кисаме бе бързо изпълнена. След като му дадоха гъбата и едно ведро,
изрисувано с жълти и червени цветя, той внимателно накисна гъбата и
изми лицето на момчето. – Не искаме Лидер-сама да врещи че сме зацапали
хубавото личице на посеркото, нали?...-паузата, през която само синъото
око лъщеше като планинско езеро, продължи сякаш с години.

След
като свърши, Дейдара пусна гъбата от високо в легена, а цамбурването
накара водата да се разплиска като в нужник. С котешки движения, той се
наведе над втрештеното и уплашено момче и започна тихо да мърка. Бе
почти нежен, в сравнение с Кисаме, който му бе разбил носа и устата. Но
това внимание бе измамно и долно, защото в мига, в който русокосият
застана удобно над момчето, беше моментът на болка и унижение, което
Саске не бе изпитвал от дълго време. Дейдара стрелна ръката си към
протритата китка на момчето и силно я стисна като в менгеме. Костта
запращя и запука, а момчето започна да рита с крака и да се дърпа.
Виковете му на болка, прокънтяха из цялата зала, а прилепите на
спокойствието отново забягаха панически, стрелкайки се между стените на
стаята, мъчейки да разберат, що за природа имат хората под тях, че така
да си причиняват взаимна безумно страдание и удоволствие. Мъжът отново
се изсмя и в следващата секунда, воят на Саске разпори като с касапски
нож неразборията, предизвикана от прилепите. Костта на китката с едно
мощно и хрупкащо счупване, отново предизвика сълзите му, а слюнката му
поради болката отново покапа. Сбърчил чело, той изрита Дейдара от себе
си и хвана натрошената си ръка, в опит да заглуши болката. Но не
можеше. Като огън тя лазеше по цялото му тяло, като караше нервите му
да изключват.

Русокосият само отново хищнически се подсмихна,
изтупа прахта от пода, която бе полепнала по панталоните му и отново се
наведе към жертвата си. Пъхайки ръката си в някой от безбройните
джобове на дрехата си, той извади едно малко шишенце, пълно със лилав
прах, който блещукаше на светлината на факлите и на искриците страст в
синия океан, представляващ окото му. Внимателно отвори шишенцето и
частичките с лек звън се изсипаха в дланта му. Устата на ръката му се
отвори и леко близна прашеца. Въпреки болката от счупването на китката
му, Саске не можа да повярва на очите си като забеляза, втората уста,
която се намираше не където трябваше. „Сигурно сънувам, моля ви, искам
у дома, при приятелите ми, при буйните вечери до нежното момичешко
тяло...отървете ме от болката, ох , Богове!” И в същия миг, Дейдара пое
възду в дробовете си и лекичко духна песъчинките в лицето му. Те се
забодоха като малки иглички по кожата му и я надупчиха с малките си
остриета, а от раничките кожата му сякаш пареше и се разграждаше. Но
това усещане се промъкна по часовника на безвремието само колкото да
покаже, че е там. Болката в китката му започна да намалява, ножчетата
по главата му, се отдръпнаха и се отмиха с благодатната вода на
спокойствието, всичко сякаш изчезна и той отново стана стария саске, в
тъмното, далеч от динамиката и блудството на мъжете около него. Лека
усмивка проигра по лицето му, а тежка розова сълза, като бисер се стече
по бузата му. Но и тази нежна „никаквост” беше краткотрайна. След като
видя, че момчето се е съвзело от болката, Дейдара го бутна по гръб и
разкрачи краката му. Видя искрицата на неразбиране у момчето, започнала
леко леко да прелива отново в ужаса породен от изнасилването. Момчето
може да не чувстваше китката си, но не можеше и да я движи и така да се
отбранява. Това даваше на русокосия много по-голяма власт над това
крехко, сладко, греховно тяло под него. „Ох, как щеше да го накарам да
попее” Помисли си извратеняка и заспуска пръста си от челото на
съвземащото се момче, надолу към ключицата, през гърдите, мина
хълмовете на мусколестия му и потен корем, и се заоплита в косъмчетата
около члена му. Саске, вече опомнил се от минутния делириум, отново се
задърпа и заогъва като червей под по-силния мъж над себе си. Кашляйки
като се мъчеше да разкара кървавата слюнка от наранената си уста и
зъби, момчето се разстресе със сила, каквато би могла да се сравни със
ритмичното подхващане на мъжеството му от страна на русокосия. С едната
си ръка, докато задоволяваше жертвата си и я предразполагаше, като си
въртеше китката ту по-бързо, ту по провлачено и по-силно, с другата си
свали ленените си панталони, заставайки гол в цялата си страст пред
хлапакът под себе си. Потърквайки бедрата на Саске с члена си, той
накара момчето да настръхне и отново сластно да изскимти от
удоволствие. Простенването му сякаш бе повика, от който мъжът от
Акатски се бе нуждал, защото с едно бързо и ловко пронизване се озова в
момчето.

- Не...-немощтно промълви младежът и се помъчи да отстрани болката и натрапника от себе си.

Дейдара
само лекичко подухна в ухото му и се изкиска. Отпускайки тежестта си
върху момчето, той го почуства по-близо от всякога. Хвана сдравата му
китка и пъхна няколко от пръстите в устата си, като започна да овива
езика си около тях и да ги смуче. Пронизвайки го с меча между краката
си, изнасилвачът започна да целува и облизва кръвта по устата на
момчето. Вкарвайки езика си и мъжеството си в тялото на Саске, той
имаше пълна власт над него, а изтръпването на удоволствието започна все
повече и повече да тупти и изблъсква. Влагата от потта и на двамата се
смеси, а краката им се сплетоха. Учиха бе почти в несвяст от
удоволствието десетократно като че ли увеличено, а очите се обръщаха
към тавана. Топлия дъх и на двамата мъже бе като безумна и грешна пара,
същата, която имат и две кучета, чукащи се на завет от снежната буря.
Момчето не можеше да повярва, че му е толкова божествено приятно, а
тънката нишка на мисълта, която се пребори и не остана затисната от
страстта и либидото вибрираше и сякаш предполагаше, че лилавия прах е
виновен за всичко. Но Саске бе благодарен на този прах. Никога не бе
простенвал и прехапвал устни от страст така.
...............................................

Задникът
леко започваше да го наболява, а болката в китката започна притъпено да
се обажда с гласа на пренебрегната курва. И в този миг, той най сетне
избухна, а семето му и това на Дейдара се смеси като бял фонтан и
потече по телата и на двамата. Саске можа само да изкрещи от
удоволствие заради освобождаването, което бе най-сладкото, което бе
изпитвал през живота си...

Допълнение: Част Първа

Снежинките
леко падаха по лицето му и се топяха, превръщайки се в ледени кокичета.
Стичаха се по зачервените му бузи и се плъзгаха по врата, а ледената
тръпка бе като зимно перо, гъделичкащо и каращо кожата да изтръпне.
Спокойствието, тишината, хармонията на природата бе толкова привличаща
и именно за това той, тихо, под прикритието на тъмнината, се бе измънал
от вкъщи. Обичаше да става всяка сутрин, преди всички, преди глъчката
на хората пред сергиите, преди врещенето на бебетата, усвиснали на
гърдите на майките си, преди пробуждането на хилядите малки сенки,
излизащи от мрака като разцъфнали цветя и да гледа как изгрева разкъсва
нощта или пухкавите облаци, обагряйки нападалия сняг, в червено, жълто
и оранжево. Фееричното движение на снежните парцали от далече
изглеждаше като групичка малки фигурки, играещи своя танц на утрото.
Обичаше романтиката на зимата, нейната ледена красота, толкова крехка,
че се топeше от минималния допир с човешката плът. Но с никой не бе
споделял това. Страхуваше се не от хорския присмех, а от възможността,
чрез самото разкриване на тази страна от характера си, може да унищожи
част от магията на самотата, на приятните разходки из гората, на
уединението до реката.

Но бе млад, а младостта не прощава на
никого. Той се влюби. Но животът, този саркастичен и жесток господар на
марионетки, бе решил да го съсипе и попари: като есенно листо да изгори
на пламъка на изпусната цигара, да се стопи като заскрежена ледена
висулка, огряна от слънчев лъч, да изгние забравен и наранен като
мъртво и заразено куче насред порутено село.

.........................................................

„Има
време за всичко, синко”, казваше баща му, но този старец така и не
остави младежът да изжиее това, което иска. Следеше да не се обвързва с
никого за прекалено дълго време, гонеше другарите му, заплашваше ги и
те в крайна сметка постепенно се отдръпнаха. Казваше, че го прави за
негово добро, че всички хора са измамници и целят само да го използват,
но момчето знаеше, че не е така. Баща му агонизираше в своята болест,
която караше костиците му да закрещят и запращят, карайки го да завижда
на младостта на младежа и живота, който той имаше.

Скътан под
този стъклен похлупак, срещайки „нея”, той не можа да се защити от този
безплътен враг, наречен любов - чувство, което не може да насече и убие
използвайки тактики и физически умения. Не бе кален достатъчно, не бе
изпитвал емоциите, които неговите приятели вече познаваха. Бе гений в
нинджа техниките, можеше да унищожи всеки само с един поглед, но
зениците на момичето бяха стопили и срутили неговата защита. Колко пъти
се бе чудил, дали не е някаква вещица, някакъв демон, пратен да се
гаври с него, да му се присмива като клоун..., но всеки път лицето й
изплаваше насред кръв и болка, и той съжаляваше за греховните си мисли.
Но всичко това бе минало в миналото...

...........................................................

Още
помнеше деня, в който седеше по същия начин, както бе сега, а снегът го
обгръщаше с нежните си ръце. Той затваряше очите му, унасяше го в
ледената си прегрътка, шепнеше му със звъна на снежинките, падащи върху
камъка, усмихваше се със заскрежените прозорци и клонки на черешовите
дръвчета, гледаше го с погледа на вечната богиня, наблюдваща човешкия
свят – свят на мравки.
Бе се измъкнал внимателно, както всеки път,
плътно прилепнал до стената, с босите си крака, леко плъзгащ се по
полирания под. Прислужниците още не бяха се събудили и никой не видя
тази препускаща сянка, никой освен уличните кучета, които в своя жалък
и отчаян опит да го хванат и ухапят, представляваха една смешна пречка.
Лаят им разцепи тишината на снежната кралица, но тя не подшушна на
братовчедка си утрото да се надигне по-бързо и да премахне укритието на
Итачи. Влагата на нощта, на снега, на сланата, попарила тревите, се
попи в наметалото му и го втвърди като мъртво парче кора. „Трябва да се
сгрея и изсуша... Но има време, трябва да стигна първо до там.” Закрачи
по бързо, като ходът му се превърна в бяг на тигър. Прескачаше
дълбоките преспи, с финес се промъкваше през препятствията, докато не
стигна задъхан до реката. Вдишваше и издишваше. Вдишваше и издишваше.
Толкова обичаше да бъде жив, да бъде до мястото, което не би го
отхвърлило никога. Наведе се над огледалната повърхност на ручея и
огледа лицето си. Зачервено, възбудено, жизнено, лице - гордо втренчено
в него самия. Черните му очи, като очи на врана, кротко и мълчаливо
гледаха, стремейки се да разучат тази нова фигура, нарушила гледката
към небето, поглъщащо все по малко звезди...

Утрото идваше, значи бе дошъл тъкмо на време.
Усмихна се. Обичаше да се усмихва, когато нямаше никой наоколо,
защитата на самотата бе нещо, което рядко би заменил. Затваряйки
клепачи, Итачи се опря на дланите си и се загледа в далечината на
небосклона. Пръстите му разровиха рохкавия сняг, усетиха студа му, но
не се отдръпнаха. Студенината защипа лека полека кожата, като щипалка
ровичкаща пръстта,а заскрежения дъжд намокри ръкавите на вълнената му
дреха под наметалото и го накараха да изтръпне. Не обърна внимание, а
впери очите си на изток, към слънцето, което след миг щеше да изгрее. А
то се появи с блясъка на божество. Изригна всред мрака, разби хилядите
миниатюрни светлици и фенери в небесата, разтвори тъмнината, подари й
ослепителна бяла роба, с която да се загърне и да се превърне в Деня.
Жълтата му корона, сложена зад русите къдрици на кръглото му и топло
лице, запрогаря крайчетата на останалата нощ, изпращайки я прибързано
към покоите й.

Гледката, отразяваща се в зеницете му, би могла
да се сравни единствено с избухване на супернова. Усмихвайки се, Итачи
чаровно изви ъгълчетата на устните си, затвори очи и се наслади на
топлата вълна, излъчена от слънцето. Шумовете толкова присъщи на деня,
като крякането на пилците, бягането на зайците, воя на дивите зверове,
подразниха слуха му. Въпреки това, той продължи да се усмихва и да се
наслаждава на това време на самота и спокойствие, неизмеримо ценно,
като се има в предвид властния характер на баща му.

Малко след
пробуждането, дочу и звук, който не бе докосвал слуха му никога до
сега. Тиха и нежна мелодия се разля по цялата река. Сякаш магическата
пръчка на пролетта бе събудила зимните цветя, а музиката ги бе накарала
да подадат плашливите си глави навън от студенината на снега. От
шамисена бяха изтръгнати звуци, които бяха съезмерими с красотата на
изгрева. Тъжните стонове, изтръгнати от инструмента, се лееха като
поток по леда на реката. Те препускаха, плъзгаха се по хлъзгавата
повърхност, донасяха радостта и хармонията, която бе толкова важна за
момчето. Итачи отвори очи, потърка клепачите си с мократа си длан и се
изправи. Бе решил да намери този, който така красиво показваше
единството на музиката, природата и мястото на човека в голямото езеро
на живота. Изтупвайки снега от себе си, той се насочи към източника на
мелодията. Не беше много трудно да определи от къде идват тези грижливо
подредени ноти. И тогава я видя. Беше момиче в бяло кимоно на червени
цветя, седнало на брега на до скоро само неговата река, усмихнала се, с
паднали кичури пред затворените й очи, леко навела се и държаща
шамисен. Лицето й, бяло като снега, който я обграждаше, контрастираше с
червените багри по дрехата й, контрастираше на черешовите й устни, на
порозовелите й бузи, на червените малки ноктенца, придърпващи всяка
струна и успяващи да й отнемат свянта, и да я накарат да запее. Това бе
момичето - същество, способно да премахне всякаква студенина и
статичност само с леко докосване, да привлече всяка нощтна пеперуда и
да я превърне в нещо по разноцветно, и красиво, да накара Итачи да
заобича.

Глава девета

No yaoi for you now... just normal shonen-ai stuff T_T ( lol xD)
И
ето, той лежеше безпомощтно върху грубия и мръсен под, а очите на
възбудените мъже припкаха по голото му тяло. Чувстваше се най-малкото
омърсен след многобройните изнасилвания, които по-късно прерастваха в
нормален секс, може би...Вече и той изпитваше наслада от допира на
чуждата ръка, от соления вкус на чуждото семе, от ритмичното
пронизване. Задникът му бе изтръпнал, а кръвта се смесваше с
белезникавата течност, но това не го интересуваше. Искаше още и още от
този божествен оргазъм. Обърна лицето си към мястото, където Дейдара
лежеше и ленливо бе притворил окото си. Бе се подпрял на ръката си и си
тананикаше някоя забравена песен от някой минал живот. Капчиците пот,
които се бяха появили по време на акта, се бяха изпарили, а уханието на
парфюм бавно се разтилаше по тялото му. Русата му коса като непокорна
трева, се бе измъкнала от кока и прелъстително падаше по лицето му.
Джаджата, ако така можеше да нарече устройството, заменило лявото му
око, като че ли лекичко проблясваше, а тихичкото прищракване приличаше
на топуркането на непослушно мишле. Подсмихвайки се, мъжът го погледна,
а езикът му бе като розово змийче, плахо подаващо се от дупката си.
Синия океан, който бошуваше в погледа му премина през цялото тяло на
Саске, като не остави ни едно кътче неизследвано. Момчето се съмняваше,
че има голота, която е останала скрита, особено след като го бяха
насилили вече доста от членовете на Акатски. Дишайки тежко, чернокосият
избягваше да кръстоса „зрителни шпаги” с този брутален, но също така и
сладко-сексапилен мъж, който го бе докарал до Острова на Блаженствата.

Саске
тихичко простена при мисълта за силата и умението, с което другият го
бе обладал. Това удоволствие обаче, бе започнато грубо да бе прекъсвано
от острата болка в китката. Счупения му крайник беше най-накрая решил
отново да надуе своя рог, да оповести своите гърчове, да закрещи като
застрелян роб. А момчето бе именно слуга, бе лишен от свободата си, бе
се превърнал в сексуална играчка за другите около себе си. Тъкмо
унасяйки се в разсъждения за бъдещето си, затваряйки се в своя свят,
където липсваха изратените порядки на онези мъже, младежът долови едва
чуто хриптене и...плач?

- Защо не мога и аз, Лидер-сама?! Беше
мой ред~ Знаете ли от кога не съм имал щастието да подхвана такова
хубаво тяло, толкова младо, сочно, е вече не е зелено, след като го
минахте всички...но все пак.- лигавия звук на прокаран по пода мокър
парцал прекъсна хленченето на мъжкия глас.- Не е честно, дори и Дейдара
му се наслади! Аз съм от най-отдавна в това проклето място и след като
ми забрани да се докосвам до Итачи, да ми изтръгнеш от ръцете и брат
му! Пейн-сама, умолявам Ви...!
- Казах не, Орочимару! Знаеш, че
дълбоко те уважавам, но въпреки това, не мога да позволя на момчето да
бъде твой роб в леглото в сегашното му състояние! Та той едва се
държи...Виж го!
- Хах, след като всички го опънахте добре изотзад,
преди даже да дойда, докато се справях с важни „поръчки”...За това ли
ме отпрати?- уважителния тон, който гласът имаше към Пейн се изпари
като тънка струйка цигарен дим и отстъпи място на безсрамието. – Да не
те засрамя, Саске щеше така да стене, да вие, че всички щяха да му
завидят и щеха да позволят на мене да им стана...господаря...
-
Млъкни! Извратеняк, нямаш никакво право така да ми говориш! Разбира се,
че те отпратих! Ти щеше да го убиеш, особено ако впуснеш в действие
отровните си змии, които използваш за отвратителните си игрички.
-
Хах, моите „отвратителни игрички”? Само да му налетят Хидан и Какузо, и
момчето вече е свършено!- троснато се развика съскащия глас.
- Не и ако аз съм тук, да наблюдавам...
- И да ги изгониш, за да заемеш мястото им...-Другият мъж грубо прекъсна поученията на сър Лидер.

Няколко
изречения от този долен и мръсен разговор, накараха младежа отново да
осъзнае къде е и какво му предстои. Удоволствието, което бе получил от
приемането на члена на Дейдара в себе си, който като боа се бе впил и
уцелваше онези греховни местенца, набързо отстъпи мястото на страха и
отвращението. Мисълта, че бе сравнил тези изнасилвания, с онези красиви
нощи, когато бе заривал главата си в нежните гърди на различни
момичета, го изпълваше с недоумение. Възможно ли бе да беше станал
обратен? „Не...”-опита се да убеди себе си. Затваряйки очи, той реши да
си спомни най-жарките мигове в прегрътките на различни жени. Техните
гърлени стонове, хлъзгавите им бедра, прехапаните им устни; заскачаха
като трупа циркови маймунки в съзнанието му; всички се свързаха в един
поток на действия, случили се в една гора, много време преди да усети
студената ласка на каменния под. „Сакура...” помисли си Саске и се
удиви от себе си. Бе срещал хиляди до-съблазнителни момичета от нея, но
тъкмо този розов образ изплува в изтормозената му глава, а зелените й
очи „или пък бяха лилави” накараха мъжеството му леко да се надигне.
„Хах, не съм гей...точка за Учиха и един милион за Акатски”-помисли си
с огорчение младежът, когато забеляза впитите змииски очи на
новодошлия.

Гледаше го така, както един император наблюдаваше
своите наложници, като стока, като предмет, без каквато и да е
стойност. Този мъж можеше да го убие в своя климакс, не бе като
другите. Те се сдържаха, бяха дори мили с него, но Орочимару, както
по-късно разбра, в един свой „залп” щеше да изтръгне живота му, като с
нажежено желязо. Странните му очи го оглеждаха и полепваха като ледена
слуз по плътта му. Усещаше пронизващия го студ, виждаше бъдещето си,
лишено от някакво друго удоволствие освен сексуалното, придружено с
разкъсаната кожа, раните или гноясали съсиреци.

Саске бавно се
надигна и заднешком залази към стената, към сигурността на твърдия
камък, обрасъл с мъх и оцапан със странните изпражнения на всякакви
гадини. Виждайки страхът в черните блата на лицето на младежа,
новодошлият ядно изсумтя и вдигна ръката си. Мигом оттам изкочиха
няколко същества, тънки като въженца и се стрелнаха към глезените му.
Впивайки острите си зъби в прасците му, те изкараха дълго заглушавания
вик на ужас и опасение. Затягайки хватката си, те започнаха силно и
плавно да го влачат към двете изправени фигури- на Пейн и Орочимару,
оставяйки след себе си хлъзгавата и слузеста диря на секрет ,и
мръсотия.

- Все пак, Пейн, няма да ми попречиш да го поразуча. Това новичко змийче ще остане при мен до края на деня...

Глава дeсета

Warning yuri stuff!!!~~

Сакура
кротко спеше в леглото си, когато тихото тупуркане на натрапника я
събуди. Отваряйки очи, тя се срещна единствено с всеобхващащия мрак, с
тишината и задуха на лятото, с благоуханието на люляк и мента.
-
Кой е там? – се чу тихия й и треперещ глас, a ледените й пръсти
запридърпваха леката завивка, вкопчвайки се отчаяно в тази толкова
крехка преграда.
- Приятелка...-казвайки това, притежателят на
едва чутия глас се приближи до леглото й, а едно тяло се надвеси над
нея, прокарвайки дланта си по меката възглавница близо до косата на
лежащата. Понечвайки да изкрещи за помош, момичето усети топла и нежна
ръка да запушва устата й, а две очи като огънчета от запалка се
втренчиха в нея, изпиващи страха й. Миризмата на сол от кожата на
човека над нея, погъделичка носа й, но мекотата на плътта накара
розовокосата да изтръпне.
- Аз съм, Ино.- тихо прошепна
новодошлата и надвесвайки се над ухото на Сакура, като топлия й дъх
полази като нежно листо по гънките на врата и надолу по ключицата.
-
Ино! Какво правиш тук? Вече е два през нощта! Ще ти се карат ако видят,
че те няма у вас. Хайде тръгвай си, че и на мен ми се спи. Боже, какво
си мислиш, че прави, да се размотаваш посред нощ...Гола ли си?! По
дяволите, Ино, какво е ста-...

Неуспявайки да довърши думите
си, Сакура усети ръката на другото момиче да нежно да стиска гърдата и
под пижамата и с леки кръгообразни движения започна да я разтрива, като
след няколко мига закачиха зърното й и го накараха да се втвърди. Тихо
изпъшкване от страна на Ино, накара вече напълно разбудилата се да
започне да разбира защо има гол посетител в постелите си. Поемайки
въздух да каже на русокоската да се разкара от нея, тя усети другата
ръка на приятелката си да се пъха в долнището на копринената й пижама и
да си прокарва пътя към слабините й.
- Ех, Сакура, отдолу си
толкова мокра и лепкава, само при едно толкова леко
стискане...Перверзно момиче, ще направя много повече за теб.-тихото
изкикотване на Ино се разнесе и рикушира от стените.- Така ще те
подредя, че ще трепериш и крещиш, когато ти помагам да достигнеш своя
климакс. Тези няколко пръстчета- казвайки това, русокосата извади
ръката си от момичето и разтвори пръстите пред лицето й, като едва
забележима нишка от течност се разтегна между тях- Тези няколко
пръстчета, ще те направят една безпомощна кучка в ръцете на кучкарката.


Ино отново тихо се засмя и отдръпна одеалото от лежащото
момиче. Заради тъмнината не можеше да види лицето й, но бе сигурна, че
то криеше противоречиви емоции. Беше пред дилемата дали да се отдаде на
тази греховна страст, на едно задоволяване от момиче или да я избута и
за още дълго време да си остане с „празни ръце”. Не губейки никакво
време, другото момиче грубо свали пижамата на жертвата си и запалвайки
една свещ, се зае да изследва мраморната й голота. А Сакура имаше какво
да предложи. Гърдите й, леко заоблени, бяха настръхнали и се надигаха,
и спускаха при всяко нейно вдишване или издишване, потреперваха при
всеки хриптеж на възбуда, причинен от едно толкова близо голо, и топло
тяло. Коремът й, стегнат заради непрестанните тренировки, на които
Тсунаде я подлагаше, леко вибрираше от нетърпение и изглеждаше като че
ли е поредната морска курва, която викаше своя верен моряк да я
обладае. Пламъкът на свеща леко играеше по плътта на момичето и като
нежен воал ту се приплъзваше, ту се отдръпваше от слабините й, които
като малко котенце зовяха господаря си да го нахрани.
- Харесва ли ти? Да си напълно гола и изложена на хорските погледи?
- Ино....- промърмори Сакура, като се опитваше да се прикрие с ръка.
-
Няма как да се скриеш, пък и защо? Нали искаш да ти доставя
удоволствие? Знам, че не си оставяла никого да те докосне след онази
нощ със Саске-кун, но вече е крайно време отново да заскимтиш и да
притвориш очи от наслада. Не мислиш ли?

Изричайки една дълбоко
пазена тайна, казвайки една истина, русокосото момиче обезоражи крехата
си и зовяща за секс жертва и най-накрая не срещна абсолютно никакво
съпротивление. Застана над тялото на Сакура и леко разтвори бедрата й.
Подсмихна се като видя колко потна и мокра беше от очакване и от
незадоволена страст, и внимателно потърка слабините и с върха на пръста
си. Действието й имаше желания ефект и момичето под нея се усмихна от
удоволствие. После започна лека полека да вкарва пръста си и да го
извива така, че да докосне онези горещи точки, които караха момичетата
да изтръпват от екстаз. Сакура отново изкимтя като се присегна към
ръката на приятелката си и й направи знак да не спира, а напротив, да
вкара още едно от своите топли е нежни пръсти. Усмихвайки се на тази
покана, Ино се наведе и захапа дясното зърно на другото момиче и
започна играта си с него. Обгръщвайки го с език, навлажнявайки го, тя
започна да го смуче, като същевременно въртеше и нагласяваше ръката си
по начин, който ще е още по-приятен за тази под нея. Леко впивайки
зъбите си в гръдта на Сакура, момичето предизвика ново леко сумтене от
страна на приятелката си, която също протегна ръката си и хвана цицката
(гоме....изчерпах се от синоними xD)на Ино, като я заразтрива и
замачка. Русокосото момиче, неочаквало подобен жест се усмихна игриво и
промуши трети от пръстите между бедрата на съотборничката си. Сакура
широко отвори очи, а слюнката и потече от ъгълчето на остата й.
Червените й бузи от страстта и удоволствието загоряха с пламъка на
лава, а свободната й ръка, се стрелна и потърка слабините на другото
момиче. Кикотейки се, те си смениха ролите и сега розовокосата се
настани отгоре и разтвори краката на този „натрапник”. Прокарвайки
ръката си по вътрешната страна на бедрото й, тя накара цялото тяло на
Ино да затрепери. Приближавайки се до онова „свещенно място” момичето
разтвори уста и изкара езика си, като леко го прокара по срамните устни
на приятелката си. Русокосото момиче изхриптя и хвана косата на Сакура,
която ни най малко не спираше „работата си”. „Новата господарка на
положението” вдигна цялата долна част от тялото на Ино и грубо заби два
от пръстите си в слабините й, като не спираше да ги върти и бързо да ги
прибира и изважда от дупката. Момичето извика първо от изумление после
и от удоволствие и сграбчвайки завивките около себе си, захапа
възглавницата, за да приглуши виковете си.

Виждайки екстаза на приятелката си, Сакура изведнъж спря и я остави легнала на леглото си.
- Защо спря?! Моля те......-прошепна другото момиче и посочи бедрата и гърдите си.
-
Чакай за малко....- каза розовокосата и се просегна да вземе нещо от
бюрото си. Оказа се, че бе особено дебел маркер, който идеално щеше да
свърши работа за нейните планове.
- Искаш ли Ино? Искаш ли дълбоко да те прободе, да те изпълни хм?
- Да, искам, искам...Моля, те ако си ми приятелка, продължи...не мога повече!

Казвайки
това, Ино без всякакво замисляне, погали корема си и спусна ръката си
към слабините си, към русото храстче, и започна да продължава онова,
което Сакура така грубо и бързо бе прекъснала. Правейки това, момичето
взе едната си гърда и започна леко да я стиска, а очите й викаха
нейната съотборничка да прибави още към насладата й. И приятелката й не
я изостави. Разтривайки бедрата й с длани, тя още повече я разгорещи и
след като облиза маркера, навлажнявайки го достатъчно, тя го промуши
между краката й, като това предизвика един вик удоволствие. Напъхвайки
го колкото се може по-надълбоко, Сакура го остави в Ино и легна върху
нея, така, че гърдите им се притискаха, а зърната сражаваха за мястото
си. Като две малки зверчета те се затъркаляха и заотъркваха взаимно, а
езиците им заприпкаха по запотените им тела.

Shonen-ai e ^^" но ниид фор WARNING ^^"

...............................................................................................

Едва
доловимо стенание се изплъзна от устните на Саске, докато Орочимару
леко прокарваше лигавия си език по тялото му. Докосвайки раните на
момчето отворили се отново след издевателствата и грубите изнасилвания,
на които бе подложен, мъжът предизвикваше ново притръпване на погнуса и
болка, a спомените за кръвта и извратеното удоволствие, което момчето
бе започнало да харесва, изплуваха в съзнанието му. Само няколко дена
го бяха превърнали в едно разгонено същество, желаещо да чувства меката
им кожа, която се плъзга по неговата, да усеща как плътта му настръхва,
да чува тежкото им дишане в ухото си, да вкусва от семето им. «Не..»
изкрещя на ум Саске и тръсна глава, с което предизвика очудения поглед
на мъжа над себе си. Треперещото му тяло се сгърчваше и миг подир миг,
ледената пот избиваше по кожата му. Подсмихвайки се при вида на това
момче, което се свиваше от страх, деградирало от морална гледна точка,
Орочимару спря плъзгащите и леки движения на езика си и въздъхна.

-
И какво, няма да викаш, да пищиш? Малко си скучен. Щях да предпочета да
имам пищяща жертва между краката си или около мене, овита от моите
приятели, но предполагам, че другите членове от Акатски са ти изпили
силата. Жалко, толкова ми се искаше да се позабавлявам, но явно няма да
е сега. Следващия път ще те направя мой, бъди сигурен. – Орочимару
започна да се смее, а змиите от ръцете му отново се появиха, овивайки
се окло тялото на момчето. Виждайки искрицата на страх, едва
помръдващите напукани устни да мълвят молитви, едва сгъваните пръсти на
ръцете, стремящи се да махнат змиите от мокрото му и мръсно тяло, мъжът
насмешливо се усмихна и се оплези.- Спокойно, Саске, нищо няма да ти
направя. Реших, че една баня ще ти се отрази добре. Още повече, че не
обичам да се докосвам до толкова мръсни младежи като тебе, предпочитам
аз да те изцапам и нараня. Хах, ще си те запазя за моя употреба,
малката ми кучка.

Усмихвайки се гальовно, Орочимару протегна
ръка и стисна челюстта на момчето. Отваряйки я въпреки вътренето на
момчето, мъжът с вълнообразни движения пусна езика си в действие,
достигайки до гърлото на момчето, като така предизвика нов залп на
кашлица и сълзи.

- Е, айде, айде. До никъде няма да стигнем
ако от такова леко и миловидно нещо се задавяш, бъди малко по мъж. – с
подигравателен тон занарежда новия господар на Саске и се обърна към
леглото в стаята си. – Дръж.- каза мъжа и му метна хавлия и някаква
черна туника. – Предполагам ще изкаш да се изкъпеш и да се изчистиш от
онези, които те изнасилваха до сега. Не искам да имам чувството, че
като те подхвана, чукам тях.

Орочимару отново се втренчи в голото тяло на момчето и въздъхна.

-Хм,
няма да те деля с никого, ти ще си моята курва...Нали така? Кой друг те
е пускал да се изкъшеш, хм? Хайде бъди добро момче и отивай в банята.
После си легни да поспиш, а утре ще видим какво ще те правя. – отново
леко звънливия му и извратен смях се разнесе из стаята като рикушираше
по каменните стени. Момчето седеше ококорено, стискайки с цялата си
останала сила дрехите и кърпата. – Я, какъв си лигльо, нямам търпение
да се насладя на виковете ти и на гърчещото ти тяло. Само мисълта за
това ме кара да изтръпна и да те обладая още на пода. Кех, но, ще
почакам...има време, очисти се от земната похот, а утре ще те превърна
в небесната курва, която само от едно щракване на пръсти подлудява.-
изричайки последната си закана, Орочимару смигна на момчето и излезе от
стаята, оставяйки го сам със страховете си, но и успокоението за
мимолетното спокойствие в банята, а тя наистина беше нещо.

За
разлика от трапезарията, където цареше студенината и грубостта на
масивните мебели, тук всичко макар и мрачно, бе внимателно изпипано и
изографисано. Факлите, подпомагащи за създаването на готическия образ
на скрива;ището бяха заменени с малки свещи, разпиляни навсякъде из
помещението. Светейки в различни цветове, изумявайки с яркостта и
миловидната си топлота, те сякаш стопляха и възтановяваха вътрешната
хармония на Саске. Вдигайки ръка и поставяйки дланта си върху една от
близките свещи, чернокосия почувства лекия пламък, който нежно започна
да гали пръстите и да затопля разранената кожа. Усмихвайки се на това
спокойствие, момчето отправи поглед и към ваната. Лека пара се издигаше
от водата, а змиите обковани по повърхността й, лъщяха и отразяваха
пламъците на цвещите. Въздъхвайки и наслаждавайки се на новата
обстановка, Саске внимателно запристъпва към новото си и уютно убежище.
Сребърниите свещници като малки фонтанчета обграждаха банята, а
светлината, излъвана от тях, бе нито дразнеща, нито натрапваща се.
Напротив, бе доловима до степента, до която изключваше възможността
някой да се пребие в мрака.

Саске се наведе към ваната и се
остави парата да обгърне леко подпухналото му лице. Уханието на рози и
виолетки погали сетивата му и като с мъхесто листо се докосна до всяко
едно кътче от измъченото му съществуване. Наслаждавайки се на аромата,
момчето потопи ръката си във водата. Пяната и парата се разкъсаха, за
да отстъпят място на този нов гост. Формите заиграха по повърхността на
водата, като образуваха причудливи и фантастични фигури, които
предизвикваха въображението и го караха да гради прекрасни картини на
спокойствие, и красота. Усмихвайки се, когато усети приятния допир на
топлата вода, Саске най-накрая успя да отпусне мускулите си, да се
освободи от непрекъснатия ужас и страх. Влизайки във ваната, той се
отпусна и си затананика отдавна забравена песен, която брат му Итачи
пееше. Момчето се отпусна във ваната, а косата му се разтла като медуза
във водата. Затваряйки очи, той се остави на малките вълнички, които
леко заливаха лицето му и отмиваха калта и боклуците. След като се
насапуниса и изплакна, момчето източи водата и отново напълни ваната.
Бе решил да се отпусне за още малко време в този оазис на блаженството.
В мига, в който отново задряма в топлата вода, като че ли нещо се
забоде в сърцето му, а метални клещи се затегнаха около врата му.
Момчето завика и заразплисква водата с отровно зелен цвят, а вонята на
прогнило се разнесе от парата, напомняйки за изгнили трупове останали
на бойното поле. Малко време след неговата безуспешна борба, някой или
нещо го удари силно по главата, като така го накара да изгуби съзнание.
«Е, свърши се...» помисли си Саске и изпадна в безсъзнание. Дъхът му
секна, туптенето на сърцето му замря, а очите му се оърнаха.

-
Твърде ти е рано да умреш, още не си ме задоволил, змиичето ми. Нали ти
обещах да те превърна в куртизанка, от скъпите при това. Хахаха~ –
зловещия смях отекна като писък на банши, а тялото на момчето
подхванато от дългите и слузести змии, се издигна над упойващите
изпарения идващи от свещите...

Глава дванайста

Warning yaoi stuff!!!



Зъбите
на влечугите леко се впиваха в лъщящата му кожа, а слизестата им
повърхност потъркваше мъжеството му. Бавно те се приплъзваха по тялото
му, докосвайки всичките кътчета на тялото, охлаждайки горещата му плът,
която бе напът да се разтопи, прогоренна от сладострастието и
опиянението на наркотика във въздуха. Леките облачета розов дим пърхаха
като хиляди пеперудки, а малките кристалчета отразяваха игривия пламк
на факлите. Меките завивки нежно го галеха, предизвикваха го със своята
лекота на допир, караха го да настръхне от удоволствие. Питонът леко
стисна членът му и Саске тихо простена. Змията започна ту да се
отпуска, ту да се свива, движейки се нагоре и надолу. Примигвайки от
удоволствие Учиха стискаше кадифената завивка и отъркваше краката си у
телата на другите змии. Езиците им едва доловимо го гъделичкаха,
спускайки се надолу по корема, и после отново по гърдите. Ленените
въжета дращеха китките му, но това не го интересуваше, малка саможертва
за постиането на климакса. Малките смокове загъделичкаха мястото около
пъпа му и отново го накараха да изхрипти. Прехапал устни, Саске се
дърпаше и промълвяваше едва доловимо „Не...” – остатък от предишния му
живот и морал. Ласките на влечугите открадваха всеки негов дъх и той се
сливаше с розовата есенция, като малко облаче, той се издигаше и
разтилаше над възбуденото му тяло. Ситните капчици пот бяха направили
кожата му мека и хлъзгава, подпомагайки движеието на змиите. Една
усойница заслиза от врата му, минавайки през втвърдените му зърна,
коремните мускули, заувива се около питона, който бе започнал да се
движи по бързо и се шмугна под него. Момчето отвори очи и се зачуди
къде бе изчезнало животното. Миг след това, питонът плъзна езика си
около задника му, карайки го още повече да затрепери от удоволствие.

-
Виждам, че доста си доволен от моите животинки, а Саске? – Орочимару
влезе в стаята, заключвайки вратата. - Няма я твоята агония и
ограниченост? В момента те чукат змии...предишното ти лице щеше да се
гътне ко те видеше сега. Но за това пък човек расте, за да се запознае
с нови начини да си достави удоволствие.

Мъжът се подпря на
леглото и то леко изкъца. Момчето в първия момент го изгледа с
искрицата на ужас и ярост, но въртеивите движения на питона, пулсиращия
му член и гъделичкащия език на усойницата в ануса му, го потопиха
отново в насладата. Орочимару се подсмихна на неговото подчинение на
удоволствието и започна да сваля халата си. Той се плъзна по голото му
тяло и се свлече на пода с едва доловимо „туп”. Бавно започна да се
навежда към простнатнатия на легглото Саске. Учиха надигна ръката си в
опит да се защити, но миг след това я остави да падне отново на
леглото. Мъжът се подсмихна и задвижи пръста си от глезените на
момчето, нагоре към вътрешността на бедрата му, по кръста, отстрани на
ребрата докато стигна бузите му. Леко закачи устните му с нокът,
внимателно отвори устата му и пъхна пръста си вътре. Саске изкимтя и
започна да го смуче с изражението на ефтина и възбудена курва.
Орочимару щракна с пръсти и змиите се отдръпнаха, оставяйки тялото на
господаря си. Момчето със съжаление погледна одалечаващите си мокри и
меки тела на животните и загледа мъжа пред ебе си.

- Явно
упокйката съвсем те е накарала да забравиш какво става, а? Ах,
заблуденото ми момче...- Саске го погледна спразен и неразбиращ
поглед.- Не ме гледай така, лишаваш ме от удоволствието да си представя
как разбираш, че те чукат змии. Сигурно щеше да се самоубиеш, което
щеше да е голяма загуба...никога не е хубаво да се загуби такъв мек и
хубав младежки задник.

Орочимару извади пръста си от устата на
младежа и го заби в задника му. Саске изхриптя и понечи да избута
ръката на мъжа от себе си. – Не, не, бъди послушен. - Дългокосия с
въртеливи движения започна да го промушва и отпуска. Отвори устат си и
отттам се подаде грапавия му и мокър език. – промених си решението,
няма да ми е толкова приятно да те виждам как страдаш. Бих предпочел
опънатото ти тяло по време на климакса, ха-ха-ха.- косите на Орочимару
загъделичкаха торса на Учиха. „Мх...” изхленчи той и зарови пръсти в
завивката. Мъжът се настани над тялото на младежа, разтваряйки краката
му. – Колко е нежна кожата ти тук...и тук...- каза той и започна да
покрива плътта му с целвки, леко засмуквайки мястото. Свършвайки с тази
своя ласка, мъжът се надигна и застана лице в лице със Саске. Започна
внимателно да разтрива гърдите му и да играе с езика си със зърната му,
докато те не се втвърдиха. Бледоликия захвана дясното и започна да го
върти между пръстите си, а другото продължи да гуделичка с върха на
дългия си и слузест език. Миг след това, змиите отново се появиха и се
затегнаха около глезените и китките на момчето. Надигайки го над
лилавите завивки, поставяйки го в по удобна за Орочимару поза,
започнаха да минават през всяко едно кътче от тялото му, оставяйки след
себе си пареща следа, която желаеше да изпита плътката наслада. Момчето
се заозърта почудено, но тези моменти на изненада бяха прекъснати от
удоволствието на увиващия се език на мъжа около мъжеството му.
Едновремено стискайки члена му и забивайки пръсти в задника му,
Орочимару успя да изкара не един сладострастен вик.

- Влез в мен, ... – промълви момчето – бързо...Не мога повече! Змиите и езика ти ме подлудяват! – извика Саске.
- О?

Невярващо спря движенията си мъжът и заповяда
наживотните да го отпуснат на земята. Цялото му тяло пулсираше в
очакване да поеме мъжеството на дългокосия в себе си. Момчето отново
отвори уста и заоблизва пръста си. Потта по тялото му започна да избива
на още по-бързо, изпускайки специфична миризма и привличайки влечугите
с феромоните. Питонът, който до преди време бе стимулирал членът му,
отвори уста и го погълна. Саске простена и затърси с ръце Орочимару.
Затворил очи заради изведнъж ярко блесналата светлина, едва след минута
спя да намери ръката му. Дръпна го към себе си и прошепна:

- Обладай ме, сега, моля те... Ще свърша скоро, не мога да издържа искам те в себе си.
- Хехехе...опиата е моя първи Бог...а скоро аз ще се превърна в твоя.

Орочимару
се настани между белите бедра на момчето и се приготви да го пробие.
Членът му се заби и се заплъзга напред и назад, разтръсвайки Учиха.
Отворил уста и изкарал езика си напред, Саске въртеше глава, а един от
смоковете стискаше зърната на гърдите му. Мъжът пъхтеше и се усмихваше
от удоволствие докато проникваше в жертвата си. Вдигна единия му крак,
извъртявайки го настрани и продължи със серията от пробивания и
стисквания. Свършвайки с това, той обърна момчето с лице към себе си и
преметна ръцете му зад врата си. Виждаше празния му поглед, подчинен
под действирто на опиата и се подсмихна. Впи зъби във врата му и
започна отново да се движи – нагоре и надолу, нагоре и надолу,
изтръгвайки стоновете от белите дробове на Саске. Спуна ръката си към
мъжеството му и започна да го мачка и разтрива, карайки го силно да
пулсира и набъбва.

Минути след това, двамата лежаха на
леглото, а Саске трепереше в краката на Орочимару. Семето на мъжа
лъщеше от задника на Учиха и леко се стичаше по бедрата му. Малко след
това дългокосия се надигна и хвърли поглед към момчето „От него ще
излезе доста добра и скъпа креватна любовница.” Отново се изсмя и
излезе от стаята, оставяйки Саске да се пробуди от въздействието на
наркотика и да разбере какво се беше случило. „Хах, представям си как
се събужда и вижда себе си гол, мъжеството му пулсиращо, с бяла течност
в задника...безценна картинка, хахаха!” Смехът на Орочимару прокънтя из
коридора.

Глава тринайста

Шонен-айче ^^ следващата глава ще е яои ~(^_^~)

Sasori
and Deidara - като тази "arc-а" (лол - наруто стайл ), ще е посветена
на една моя приятелка, която е най-върлия почитател на тази двойка,
когото познавам ^^


Сасори замислено гледаше пергамента
пред себе си и пресмяташе възможните загуби от евентуална атака на
банката в Коноха. За плановете на Акатски бяха нужни доста средства, а
умение за евалюиране на плюсовете и минусите в плана, притежаваха само
той и Какузо, последния заради прословутата си алчност за злато и
скъпоценности. Червенокосият мъж изсумтя с досада и продължи да
барабани с пръстите си по масата в кабинета си. Замислен върху
процентите свързани с успеха на нападението, мъжът се загледа в лампата
пред себе си и пеперудата, която не разбираше в каква смъртна опасност
беше, ако само докоснеше нажеженото стъкло. „Глупави насекоми” изсумтя
той и сграбчи животинката, като миг след това, тя лежеше смазана и с
изтичащи сокове близо до листата и моливите му. Поклати глава над тази
толкова жалка сцена и продължи с работата си. Бе почти преполовил
доклада и възможните си решения, когато чу слабо и несигурно потропване
на вратата.

- Кой е? – провикна се червенокосия като присви
очи от досада – все пак искаше да приключи до вечерта, за да има повече
време за почивка и прочитане на някоя книга.
- Аз съм, Дейдара, данна – отвърна тихо гласа – мога ли да вляза, хм? – продължи едва доловимо той.
-
Не. – краткия отговор като че ли стресна новопристигналата личност, но
новото потропване, този път доста по-силно доказа решимостта му да
влезе при работещия. – Имам работа, остави ме, или пак ще се появиш
най-безцеремонно пред мен и ще изчукаш оня Саске на земята? –
жлъчността в гласа му, примесена с тъга и частичка злоба изгежда
натъжиха Дейдара, защото зад вратата се чу тихичко подсмърчане, а
треперещия му глас замоли:
- Моля те, данна, хм! Искам поне да поговорим, хм! – отчаяно промълви през преградата гласът.
-
Забрави...още повече, че започваме да звучим като двойка пред развод от
бразилски сериал. Просто..- замълча Сасори и остави молива до листата,
като подпря главата си с длани. – просто...- отново пауза и мъжът
погледна към снимката пред себе си. – просто ме остави. Лошо ми е. –
бяха двамата с Дейдара : той бе се изцапал със сладолед, а Сасори
грижливо избърсваше брадичката му, смигвайки на човека с камерата, май
беше Тоби, не можа да се сети. Как можа онзи рус идиот така да провали
нещата? Не му ли беше достатъчен само той? Не бе ли се заклел да
закриля своя малък „скорпион”? – Лъжи- промълви червенокосия и докосна
леко снимката.
- Данна....- чу до ухото си гласа на своя любовник.
- Какво по...Дейдара!- извика Сасори и понечи да избута русокосата глава надвесила се над него.

Усилията
му бяха спрени от две нежни и меки ръце, които прегърнаха изкуствения
му торс и го притиснаха към туптящото сърце на притежателя им. Дъхът на
теменужки погали врата му и се покатери към ухото му, като игриво
гъделичкаше кожата. Устните на новодошлия мъж леко докоснаха първо
бузата му и после запълзяха по рамото му.
– Дейдара...- отново се
изрепчи Сасори започвайки да се мъчи да се освободи от хватаката му и
да му зашлеви плесникът, който заслужаваше.
- Съжалявам, данна,
хм...незнам защо го направих. Обичам само теб...би трябвало да го
знаеш...- езикът на русокосия зашари по голата плът и я караше да
запламти.
- Махни се...- едва доловимо изхлипа Сасори и стисна
очи. Няколко сълзи е появиха върху клепачите му и се спуснаха по
бузите, образувайки два тъжни потока, показвайки цялата му мъка и
самота. – Нямаш си предсава какво ми беше, ти ми шепнеше онези думи на
вярност и любов, казваше какво съм аз, как искаш да ме закриляш, как
искаш да си винаги слят с мен...а после, какво? След като дойде Саске,
минути след като се обясняваше, го наеба едно здраво, зарязвайки ме мен
сам, да гледам как МОЯ любовник мърсува с друг. Толкова...толкова...ли
ме мразиш? – Хлипането стана неудържимо и младоликия мъж на привидно
седемнайсет години започна тежко да въздиша, като оставяше сълзите да
си дадат соления вкус на мъката и тревогата.
- Данна...хм, спомняш
ли си, когато Итачи ме доведе тук, бях само някакво глупаво малко дете,
което си мислеше, че може всичко...но ти ми показа още толкова много
неща...Сасори, научи ме да уважавам и да 6обичам, да разбирам и да
целувам, да успокоявам и да доставям удоволствие на този, на когото съм
отдал душата си. И когато имах проблеми с Лидер-сама, ти се застъпи за
мене и отнесе толкова бой, че не можеше да мърдаш седмица след
това...Данна...дори и да не можеш да ме търпиш вече – Дейдара целуна
отново нежно врата на Сасори и продължи – дори да не искаш да ме виждаш
никога, знай че всеки ден ще съм до теб. Под прозореца ти, докато
дъждът вали, докато вятърът чупи клоните и огъва вековните дървета,
докато снегът покрива всичката жестока истина с измамна чистота,
докато...цветята разцъфтяват и украсяват твоя път...винаги ще съм там,
с някоя червена роза и ще чакам отново да ме заобичаш..Ще те чакам под
дървото, облегнат на дънера, с кървящо сърце и зачервени очи, но с ръце
желаещи само да прегърнат тялото ти. И,...ще имаш ли смелостта да ме
погледнеш и отминеш? Душата ми ще пулсира в тъжната и жестока схватка
на отчаянието, но никога няма да се предам. И...кой знае, може би,
някога, ще се смилиш над този рус глупак, който се оставя на милостта
на твоята протегната ръка. Може би, някога, след всичката кръв, която
душата ми ще загуби, ще бъдеш моя лек, ще ме дариш с целувка, ще ме
направиш най-щастливия човек на земята. - няколко топли капки докоснаха
блузата на Сасори и се разтвориха в мрежестата материя.
- Дейдара,
плачеш ли? – червенокосия мъж се извърна и пред погледа му се появи
натъженото лице на русокосия, с разрошена коса, падаща в здравото му
око, зачервени бузи и една мъничка солена пътечка, молеща да бъде
изпита и обсипана с целувки. Сасори леко освободи ръцете си и хвана
главата на любовника си. Дейдара отново захлипа, а синьото му око
запъли по лицето на другия мъж. Червенокосия прахапа устни и притегли
главата на патньора си докато двамата не се сляха в красива и изпълнена
с любов и страст целувка.
- И все пак, Данна...- отвърна блондина след като се успокои от тази ласка – никога не си могъл да се целуваш като хората.
- Млъкни, идиот такъв – в първия момент Сасори се смръщи и замери мъжа пред себе си с първата папка, която му попадна.

След това се засмя и се обърна отново към
работата си и огледалото, взирайки се в отражението на падналия
Дейдара, който пуфтеше и съжаляваше за истината, която бе изрекъл в
очите на партньора си. След минута, две хленчене и разтриване на
цицината на главата си, блондинът се изправи и отново застана зад
Сасори. Мъжът се направи на разсеян и като че ли съсредоточен върху
работата си, като продължи да драска нещо върху листата. Дейдара се
наведе към червенокосия и го обгърна с ръце, като го повдигна от
мястото му. Подхвърли го нагоре, предизвиквайки изненадан вик от страна
на Сасори, който не очакваше, че любовникът му е способен така да го
метне и го хвана отново, този път в по-удобна поза. Повдигайки вежда,
рускосоия се усмихна, а езиците по дланите му загъделичкаха оголената
плът по тялото на партньора му. Възбудената му усмивка се разтла по
цялото му лице, а дългите му пръсти на дясната ръка докоснаха бузата
му.

- Дейдара, имам работа...- каза високомерно Сасори и извърна глава от гърдите на блондина.

Той
от своя страна не обърна никакво внимание на дърпането и сумтенето на
червенокосия и внимателно пусна тялото му върху меките завивки на
леглото. Седна на края му и започна да движи ръцете си от бедрата към
гърдите на седналия „скорпион”. Просегна се да разкопчее ципа, който
задържаше единствената пречка към торса, като леко се блъсна в ръката
на Сасори, който от своя страна също се бе заел да разсъблече любовника
си. Дейдара се усмихна и се приближи още повече към червенокосия, до
степента, до която можеше да усети дъха му по своята кожа.
Разкопчавайки ципа му, пред него се появи първо странния печат, криещ
туптящото му сърце и твърдата дървена повърхност на торса му. Знаеше,
че за вбъдеще, всичката плът по тялото му ще бъде от дърво или нещо
подобно, но за сега бе само изпълнил 40% от плановете си. Винаги бе
любопитен от допира на твърдата повърхност до своята потна и гореща
плът... Но винаги усещаше туптенето на сърцето на Сасори, което караше
тази непробиваема обвивка да пулсира и вибрира. Леко започна да опипва
плочките и да си припомня всяка тяхна извивка, всяка вдлъпнатина, всяка
подутина. Другия мъж вдигна брадчката му с ръка и му направи знак да си
вдигне ръцете нагоре, за да свали дрехата му. Дейдара послушно кимна с
глава и изпълни своите „задължения”. След това разтвори краката на
"скорпиона" и седна по-близо до него, поставяйки своите от външната
страна на бедрата му. Пръстът му се спусна от печата по коремната част
до връзките на панталоните му. Червенокосия побутна ръката му и започна
сам да го развързва, като се наведе и поиска своята дълбока и мокра
целувка. И я получи...