Апартамента на Аяно

Аяно усети и откопча сутиена си вместо него. След това се зае с разкопчаванего на колана му.

Започна да я целува по врата и постепенно премина към дясната 'и гърда.

Аяно легна на леглото, като остави Рен да продължи. След това започна леко да издава звуци от удоволствие.

След 2 часа и 30 минути:
Рен се събуди и огледа стените на помещението, в което се намираше. Прозя се и зяпна тавана.

Аяно беше заспала и прегърнала част от завивката. Размърда се банво и се сви на кълбо, придърпвайки останалата част от одеалото.

Придърпа част от завивката към себе си, за да успее да се завие, и се замисли дали да си тръгне моментално като предпазна мярка от изнудване за брак и деца. Реши, че вероятността това да стане е еднопроцентова и продължи да гледа тавана.

Момичето се обърна със завивката.
-Мамака ти, да ми завивката.. - промрънка сънено.

Избута останалата част от завивката към Аяно без възражения и продължи да гледа тавана.

- Ако ще стоиш развит поне си обуй боксерките .. някои хора не са свикнали да чукат, когато идват тук...

След няколко минути търсене по земята, тавана, стените, мебелите и така нататък, Рен успя да премине от голо към полуголо положение. След това се върна към действието си да гледа тавана.

Момичето се огледа. Беше тъмно, но можеше да различи тялото на Рен до себе си. Обърна се на другата страна и внезапно и стана смешно, като се сети как беше станало всичко. Започна да се смее.

- Хн?
"Не възнамерява да ме кара да се женя за нея, нито да поемам издръжката на несъществуващото 'и дете? Щеше да е добре всички жени да са такива..."

Обърна се към него и продължи да се смее, придържайки завивката на лицето си, защото се беше разплакала от смях.
-Сетих се.. - каза, поемайки си въздух. - Как стана всичко това.

Рен също започна да се смее.
- А аз мислех само да те изпращам...

- Не знам за теб, но аз не съжалявам. - въздъхна и стана, помъквайки завивката след себе си. Отиде облече тениската си и някакви боксерки, все запалка и седна на леглото, като запали цигара.

Спря да се смее.
- Аз също не съжалявам.

- Обаче нали няма да го вземаме на сериозно..?

Въздъхна.
- Определено.

-Радвам се. - дръпна си от цигарат аи погледна към прозореца, който беше от нейната сртана. Макар, че пердетата бяха дръпнати се виждаше, че все още е тъмно. Погледна часовника си - 4 и 30. Скоро щеше да се съмне. Погледна към Рен.

- Не е особено мило от моя страна да питам, но... На колко си всъщност?

- Много умно от твоя страна - първо действаш, после мислиш.. На 18 съм - няма за какво да се безпокоиш. - въздъхна, дръпна си за последне път от цигарата и я загаси в пепеника, намиращ се на нощното 'и шкафче.

Въздъхна от облекчение и погледна към прозореца.

- Слънцето пречи ли ти?

- Не ми е сред любимите неща.
Стана от леглото и вдигна ризата си от земята. Облече я и седна на леглото.

- Ще го приема за 'да', ако не възразяваш... - погледна го докъто се обличаше. - Ще си ходиш ли?

» Апартамента на Лиз =D
» Апартамента на Рен
» Апартамента на Анита
» Апартамента на Шишимару