Барът

Има нужда от такава тема..

Франческа и Аяно влязоха в бара. Пияните екземпляри започнаха да хвърлят предизвикателни погледи и да подсвиркват.
- Нито един не става, м*мка му...

- За мен уиски.
Седна край бара и стисна юмруци.
- За Бога, живея с 33-ма мъже и пак не успявам да си задоволя нуждите...
"Успокой се, успокой се, не отнасяй главата на бармана, успокой се."

- Точно така. И аз съм единствената жена. Единствената жена сред неповторимо-уникалната група от шеф, който по-скоро би натрошил всичките ми ребра + един сервиз в главата ми; капитан, който би ми отрязал главата; идиот със комплекс към шефа; принц със комплекс към принцове, който със сигурност предпочита да изчука обваза си в огледалото, отколкото мен; смеска между хомусексуалист и домакиня; някакво новопристигнало хлапе, към което не изпитвам никакво привличане и 27 наивни момченца, които припадат като им се предложа. Все още ли искаш?

- Да. Така се нарича той де, всъщност преди време бил принц. Утрепал брат си, и аз не знам защо, и взел, че избягал от замъка. Тъпа постъпка, ако питаш мен. Има си и норка, която нарича "Домашния любимец на принца". И норката си има коронка като неговата.

Изгълта питието на екс и си поръча второ.
- Все още не си чула историите на другите. - започна да се хили истерично без причина.

- Значи, идиота с комплекс към шефа не знам защо, ама му се заклел във вечна вярност или някаква си друга подобна простотия. Постоянно вряска насам-натам "Леви-Волта! Леви-Волта! и пържи народа наред. И ми прилича на някоя готическа лолитка с тия чадърчета! Идиот! И е кръстил техниката с чадърчетата на себе си. И постоянно писка край шефа. "Шефе", та "Шефе". Има ли нужда да го описвам повече?!

- И сега няколко думи за капитана... Креслив идиот! Защо, Господи, стаята му е до моята? Паднал от леглото и "ВОООЙЙЙЙ!". Пуснал горещата вода и се изпържил под душа - "ВОООООЙ" отново. "ВОООЙ!", my ass! И само се опъва на шефа. Идиот. Не разбра ли, че никой няма правото да се опъва на шефа?! Особено той. Защо ли? Защото поне 1342142 сервиза са строшени в главата му и Лусурия-сан само пищи като момиченце. "Скуало!" "Скуало!" "Скуало!". Грр, омръзнало ми е.
И капитана има нужда от подстрижка. Ако си продаде косата ще станем мултимилионери. Ама той не, та не! Обещал на шефа, казал на шефа, еди-кво си шефа... После се чуди защо Лусурия-сан му плете плитки.

- Шефа... Шефа все едно е минал през мелачката за месо и след това се е съживил. Така става, като църкаш на татенцето! Разцъркал се той, че не му бил кръвен син и хооп - почти се споминал. Татенцето го замразило и един бог знае как се е отмразил, кучия му син. Забравих да кажа, че те със капитана са стари приятели. Да де, капитана е к*чката на шефа.
" Занзъс, няма да съжалиш ако се присъединя към теб. Ще си пусна дълга коса, за да не ти се налага да търсиш жени по баровете." или нещо подобно.
Както казах, те със капитана са в прекрасни отношения. Шефа чупи по 1 сервиз главата му всеки ден, дърпа му косата, залива го с врели течности и подобни работи. Е, кой не би искал подобни взаимоотношения с някого, а?

- Мда. Хлапето, към което не изпитвам никакво привличане. Зверски много ми бие на подмазвач! "Бел-сенпай." "Бел-сенпай" "Леви-сан" "Леви-сан" "Франческа-сан" (1 път успях да го накарам да ме нарече "Франческа-сама") "Капитане" "Капитане" "Шефе" - е, това не е ли подмазвач бе, м*мка му?! Ама "Бел-сенпай" определено не обича подмазвачите и постоянно го дупчи с кинжали. Браво, Белфегор, ние всички сме с теб!!

- Ама разбира се! И най-странния от всички - смеската между домакиня и хомосексуалист.
Не му знам историята, обаче има странен фетиш към капитан Скуало и неговата коса. По цял ден тича из къщата с разни розови роклички в ръцете си "Скуало! Облечи това!" "Скуало! Облечи онова". Един път, докато капитанът спеше, му направи прическа. И успях да го снимам. Ама на капитана му отива розовото, определено. Лусурия-сан има усет за тия работи. Та, нали казах за неговия странен фетиш?
Лусурия-сан има доста странен вкус за мъже. Преди 10 години бил харесал пича със пръстена на слънцето от Вонгола... Нещо с Р му беше името... А, да, Рьохей! Горкото момче! Въпреки, че не бях там, му съчувствам.

- Да! Той трябва да служи за пример на всички!
Изгълта наекс поредното питие и поръча ново.
- За жалост, само ние седмината сме с високи постове. Вече ти казах за 27-те наивни момченца, нали? Тях не ги познавам, а и не искам да ги познавам. Между другото, въпреки всичко, не е лесно да си част от Вария. Всяка сутрин, Лусурия-сан ни събужда в 5 и половина am и ние всички, с изключение на шефа, потегляме към кланниците, за да купуваме месо. Прибираме се и приготвяме закуската под стриктните нареждания на Лусурия-сан, след това обяда и вечерята, и ако остане време колим по някой друг нещастен човечец.

- По-скоро се задоволява с норката си и оправя огледалата. Но не съм сигурна, за това трябва да питаш Лусурия-сан. - истеричен кикот.