Анита знаеше, че все някога ще дойде някой друг мисинг нин и влезе в скривалището с решителна стъпка. Искаше й се да се срещне с някого, който да не се опитва да я убеди да се върне в града... скучния, привидно весел град... Седна на един голям камък и отметна косата си. Беше й горещо. Нищо ново. Странно, като беше сама не й беше скучно, от което може би се страхуваше в началото на своя outlaw живот. На лецето й се появи ехидна усмивка. Обределено се наслаждаваше на момента да се чувства силна и в същото време сама.