Destroying Tomorrow (На Чики творението ^.^~)

Лол,тъй като сестра ми е голям мързел и не иска да го постне, аз ще го направя вместо нея.


Име:Аими
Години:16 почти 17
Коса:Руса,до кръста
Очи:Зелени
История:
Когато още е била малка родителите й са починали и тя е живяла със леля си във....Токио.
До
началното у-ще тя не е имала мн приятели.Повечето деца я
избягвали,защото мислели,че е странна.Но това не я притеснявало.Тя се е
била затворила в себе си заради инцидента на майка си и баща си,на
който тя самата станала свидетлка.
Buuuut....във по-горните класове
малко по малко започнала да общува все повече и повече със останалите
момичета,но дори и външо да не го показвала,тя все още скърбяла за
родителите си.
Също така обичала да рисува и да пее.Затова се
включила в училищният оркестър,/very lame -.-‘/а по късно и във рок
бандата,в която била вокалистка.
Yeah....всичко било идеално,дори толкова идеално,че дори дразнещо.
Скоро леля и починала и тя решила да се премести в Домино,за да може да забрави всичко,което се бе случило.

---1 Week Later---

“Ооо...просто
идеално!”простнах на новото легло на,което щях да спя до края на...или
да кажем докъто не си купя ново.Току що се бях нанесла в новият си
апартамен,които купих с завещаните ми от леля пари.Но това не беше
единствената новост в живота ми.Вече живеех в друг град-Домино.Когато
минавах през улиците с едно такси наето от гарата всичко изглеждаше
доста скучно...точно както и преди.Не очаквах нищо да се промени освен
местонахождението ми,Но дълбоко/наистина много на дълбоко/знаех,че нещо
ще се случи...но нямах и на на представа какво точно....И дали ще е
добро или зло.
Не знаех защо...или по-точно какво предизвикваше това чувство във мен.Но просто знаех,че трябваше да дойда в Домино.
Но както и да е....утре ще разопаковам багажа си,а за сега просто ще се опита да поспя.

***Сън****

“Ела при мен,мила моя...”
Пясъчните дюни на Египед се издигаха навсякъде до където ти стигаше поглед.
Гласът продължаваше да шепне тези думи отново...и отново.
“Кой...Къде
си?”Аими питаше оглеждайки се наоколо,но единственото нещо,което
виждаше беше как лекият вятър леко повдигаше най-горните песъчинки от
повърхноста на земята.
“Тук съм,миля моя Аими”изведнъж зад нея се
появи мъж.Лицето му бе покрито с наметало,но това не и попречи да види
красивите му лилави очи.Те бяха дълбоки,толкова дълбоки,че човек можеше
да се изгуби в тях.Но не и момичето зад което стоеше.Тя беше виждала
тези очи и преди.Всяка нощ.
Тези очи я преследваха от 12-сет
годишна.Всяка нощ.този мъжки глас я викаше....но никога преди той не бе
заставал толкова близо.Русокоската усещаше топлият му дъх плъзгащ се по
лицето и.
“Ела при мен...”той започваше да избледнява и бавно да се слива със заобикалещата ги среда.


Край на съня

Момичето протегна ръката си,но всичко което успя да хване беше въздуха над леглото си.
Тя се огледа и осъзна,че това е било само и единствено сън./well…we’ll see >)/
“По-добре да го забравя...”Аими потърка сънено очи и се запъти към новатя си баня.
Влезе под душа.
.....................................
След половин час киснене под водата тя най-накрая се реши да излезе.
Взе
една голяма хавлия и я уви около мокрото си тяло.Застана пред
изпотеното огледало и се огледа в него.Всичко всяка нощ сънуваше...те я
гледаха отразени във стъклото.Тя инстинктивно се обърна,но зад нея
нямаше никой.После пак погледна към огледалото,но тях вече ги нямаше.
Момичето леко разстръска глава.
“Maaan….тези сънища не ме оставят намира.”
Тя
измармори така тихо,че само тя можеше да се чуе.После излезе от банята
и се облече,а после си направи закуска.След като най-накрая се наяде тя
погледна към кашоните,които бяха оставени до вратата и си спомни колко
много работа има за вършене.
...............
“All done…”
след часове подреждане на старите и вещи-някои няобходими,някои не-тя седна на мекото легло и погледна часовника.Беше 4 часа.
“все още имам малко време да се поразходя наоколо и да си купя нова...-УНИФОРМА!!!”
Точно така.Тя беше забравила факта,че все още е ученичка.А на следващият ден беше на училище!
Набързо награби якето и ключовете си и се затича към вратата.
“Wait a minute…o.0?Къде са ми парите”
Точно
на прага се спря и осъзна,че е забравила парите си.Веднага изприпка
като малко зайче към мястото където ги държеше и без да се бави излезе
навън и заключи вратата на апартамента си.

.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-
След
около половин час в търсене на униформата от черно-бялата снимка
изпрате от новото ми училище...най-накрая попаднах на точната дрха.
След като я видях просто не издържах и долната челюс на устата ми падна.
“И те очакват да новя т-т-ТОВА?!?”направо се шашнах.
Горната част състояща се от риза и сако беше във розово.Цветът,който най-много ненавиждам.
А поличката беше толкова къса,че направо се почудих как не им се вижда бельото на момичетата.
Но какво да се прави...бях принудена да купя тъпата униформа....DAMN IT!!!
......................................
Вървях към къщи опитвайки се да си спомня от къде точно бях минала.Вече беше се стъмнило и всико изглеждаше доста...различно.
Реших да мина от една доста затънтена уличка,знаейки,че не е много безопастно,но все пак тръгнах.
Тогава зад мен се появи един полу пиян мъж.
“Точно на време скъпа!*хлъц*Доста добре ще си поиграем*хлъц*Обещавам ти”каза той.
“Аз
не мисля така”Обърнах се съвсем пренебрежително и продължих,забравейки
факта,че той беше поне сто пъти по-силен от мен....и най-важното беше
пиян!
След няколко крачки усетих как някой стисна ръката ми в областа на лакътя.
Опитах
се да се овсвободя,но той беше прекалено силен.Блъсна ме в стената и
вдигна с едната си ръка ръцете ми над главата,а с свободната започна
бавно да повдига тениската ми.
Изведнъж силна светлина дойде изотзат него.Тя беше прекалено силна и аз затворих очите си.
В
следващия момента бях свободна и паднах на колене,а пиянит мъж беше се
строполил пред мен и не обелваше дума.Изглеждаше в безсъзнание.
“Добре ли си....скъпа моя?”

Това беше той...бях сигурна в това,но нещо ме спираше да погледна лицето му.
Цялото ми тяло се беше вцепенило.Колкото и да се опитвах да помръдна неможех.
Когато
най-накрая успях да повдигна главата си,за да видя лицето на моят
спасител/или може би не/ той се беше обърнал и се отдалечаваше с всяка
изминала секунда.
“Кой си т-...”
“Когато му дойде времето ще разбереш абсолютно всичко...”
Прекъсна ме той и се обърна леко.Дори и да носеше черна роба успях да видя една част от лицето му.
Личеше
си че не беше местен.Имаше леко загорял тен.Но това не беше най-важната
част.Едното му око се виждаше пределно ясно.То беше едно от онези
лилави очи.които ме преследвахя всяка нощ,години наред.
До него падаха няколко пясъчно руси кичура коса,и това беше всичко,което успях да видя.
СЛед това изчезна без да каже и дума повече.
Аз стоях все още на земята гледаща след него.
След няколко минути се поосъзнах и се огледах наоколо.Погледът ми се спя на една чантичка.
Да!Това беше скривалището на УЖАСНАТА ми училищна униформа.
Та като споменах училище май няма да е лоша идея да се прибера.Все пак утре е първия ми ден във ``Domino High``.
Излязох от тъмната уличка и се запътих към къщи.Разбира се,избягвайки малки улички като тази.
...........................................

Тя затвори бавно входната врата на новото си жилище и заключи.
За пореден път се огледа наоколо и се обърна към закачалката ,за да остави якето си.
“You’re home…I see”
Внезапно чу глас идващ от фотьойла стоящ точно зад нея.
Рефлексите на Аими я накараха рязко да се обърне към мястото от където идваше звукът.
Там стоеше мъж на около нейната възраст със бяла коса почки до кръста.Очите му бяха кафяви и изпълнени с омраза.
“Кой?...Как?”
“Кой съм аз и как съм влязъл тук не ти влиза в работата.”
Той я погледна право в очите очакващ още въпроси.
Но вместо това тя го погледна странно и започна да си повтаря,че това е само един странен сън.
“Доообре...това е само сън!Той не съществува!Онзи също не съществува...!”
Държеше главата си с две ръце и я размятваше леко ту на ляво,ту на дясно.
След пет минутно повторение на това тя се спря и погледна мъжът,който все още беше там и я гледаше като извънземно.
Внезапно,както
стоеше на фотьойла,той се появи пред нея.Беше застанал толкова близо,че
тя усещаше,топлия въздух излизащ от него,да гали лицето и.Опита се да
се отдалечи,но беше до стената и не можеше да се дърпа повече./е освен
ако не може да минава през стени ама не съм и дала такива сили/
Белокосият
опря двете и рамена в стената и понижи височината на главата си.Сега
вече тя усещаше как той започваше бавно да прекарва езика си по кожата
на врата и.
Една част от съзнанието и искаш да се измъкне,а друга не.
“Харесва ти нали?”
Той се повдигна и допря устните си до нейните с натиск.
Момичеот се опита да се освободи от ръцете му,макар,че това наистина и харесваше,но той беше прекалено силен.
“А
сега...”каза тихо той и се отдръпна на съвсем малко разтояние от
Аими.”Ако искаш да продължа ще ми кажеш каква работа имаше Той с
теб”довърши и стисна рамената и още по-силно.
...........................................................
“Wath the…?!Някой да е казвал че изобщо ми хареса това,коетъо направи?!”
извиках аз и се опитах,за пореден път,да се отдръпна от него.
“Харесва ти...виждам го в очите ти.”
Отново
промърмори той и се втренчи право в очите ми.Като се замисли човек
неговите бяха толкова красиви.Някак си тъжни и пълни с омраза,но
красиви.
“Не ми...харесва.”
Сведох поглед.Харесваше ми,и то много,но не исках да го призная.
Той пак ме погледна набързо във очите и отнов сведе главата си към врата ми.
“Както кажеш... But I still know that you like it!”
Тогава всичко започна отначало.Беше открил слабото ми място и го обработваше доста умело.
“През колко ли момичета е минал,за да стане толкова добър?”
Помислих си аз.
“Вече не ги броя”
Каза той и ме погледна предизвикателно.
“А сега ми кажи какво правеше Той със теб?”
Перверзната
му физиономия се изпари и на нейно място застана сериозно
изражение,което бе способно на всичко,за да се сдобие с това,което иска.
“Да не говориш за...Чакай малко!Какво те интересува личният ми живот!?”
Креснах му аз но той явно не приемаше отговора ми.
“Както искаш...”каза той и пусна рамената ми.”Но да знаеш,че рано или късно ще разбера”

-*-*-*-*-Next Day -*-*-*-*-

“Аааа...*голяяямо прозяв*”
Аими застана в седнало положение на леглото си и се протегна.
“Най-накрая!Няма мъже които да ти повтарят разни работи,пясъчни дюни и Египет!*още една голяма прозявка*”
Тогава най-накрая се обърна към часовниа сънено.
“WHAAAA-?!”
Беше 7:30,а трябваше да е във училище 8:30.
Моментално размята завивките,изтича в банята и си взе душ.После си изми събите и си направи малка закуска.
. . .
СЛед 15 минутен спринт най-накрая бях там/у-щето/.
Скрих се зад един стълб,поуправих си малко косата от лудото бягане и влязох съвсем навреме,за да чуя как званеца биеше.
Побързах да се кача до директорският кабинет,но ми отне малко време,защото все още не бях доста добре уриентирана.
Там той ми даде програмата с номера на кабинетите в които щяха да са часовете.
. . .
Вървях
по коридора търсейки стая 220,когато се блъснах във нещо и се строполих
на земята.Всички листи и учебници,които носих се разхвърчаха на всякъде.
“Хей!”
Измърморих аз и чак тогава погледнах другият участник във малката ни злополука.
Пред
мен коленичеше и събираше разпиляните ми неща момче с различни цветове
по косата повечето беше русо и розово а съвсем малки кичури бяха
боядисани в черно.
“Гоме.”
Той леко се усмихна и ми се извини.Събра ми работите и ми подаде ръка,да се изправя.
Приех
и той ме издърпа лекичко нагоре.Обаче се случи нещо доста
неочаквано.Бяхме прекалено близо от необходимото той ме погледна право
в очите.
Гледахме се около минута,докъто нещо не ме накара да се
избавя от транса,който ме бе обзел.Забелязах,че очите му бяха също
лилави.
Изведнъж в мислите ми изплува мъжът от сънищата ми.Последва го и сраникът,който ме бе спасил и тогава се сетих и за белокоското.
Като се сетих какво ми беше направил бузите ми леко поруменяха и аз се отдръпнах назад.
.................................................

Той също леко се зачерви,но побърза да започне друга тема.
“Ъм...Ти сигурно си новата ученичка,за която всички говорят?”
Очите
на момичето бавно се плъзгаха по цялото му тяло от долу на горе.Когато
стигна до устните му,тя забеляза,че се движат.Чак тогава осъзна,че и
говори.
“Аз..ъъъ..такова...yeah!Приятно ми е-Аими.”
Този път тя подаде ръката си за поздрав.
“Юги Муто.”
Той се усмихна и протегнма ръката си за поздрава.
“Чакай малко!Онзи Юги Муто,който победи Кайба?!”
Долната челюст на устата й замалко да стигне до пода.
“Наистина изглеждаш доста по-различно по телевизият”
Отбеляза тя.
Той я погледна малко иронично и широко се усмихна.Едната му ръка отиде зад врата и леко започна да се движи нагоре и надолу.
Тя също му се усмихна леко.
После го помоли да я упити и за найно щастие Юги имаше същият час,който и Аими имаше.
А за нещастие часът се беше паднал математика./лелееее горките те ^_^’/
....
КОгато влязоха във кабинета учителката вече беше започнала да пеподава урока.
Тя изгледа странно двамата закъсняли и със показалката посочи Юги,а после и столът,на който сядаше той.
“Госпожице....?”
“Аими.”
“Така ученици!Моля за внимание!Това е новата ученичка от Токио.Моля дръжте се прилично!”
Помоли тя,но това звучеше повече като заповед,а не молба.
........
Всички ми казаха “Здрасти!” и аз очаквах математичката да ми покаже мястото ми.
През това време огледах внимателно класа.
Най-отзад
имаше едно омче което изглеждаше,като че ли не му пукаше.Имаше малко
странна прическа приличащта на цвете,а косата му беше Пясъчно
руса.Чакай малко!Пясъщно руса ли казах?!
Аз го гледах и изведнъж той ме погледна с крайчеца на окото си без дори да си помръдва главата.
“Т-това е той!”
Помислих си аз.Беше със същите лилави очи като на странният мъж от снощи и като на мъжът от сънищата ми.
“Госпожице можете да седнето ето там!”
Тя посочи с показалката си едно от свободните задни места,което беше точно до..../следващият път ще разберете :р/

Учителката посочи едно от задните места и каза:
“Аими можеш да заемеш мястото си до г-дин Бакура.”
Момичето се загледа,за да види кой е този Бакура.
Внезапно една ръка се вдигна бавно,последвана от момче със бяла коса и кафяви очи.
....
Като видях до кого трябваше да сядам щях да падна!
Та т-т-т-той б-б-б-еше снощи вкъщи и .....ами не е важно!Как така ще сядам до него?!
Така нареченият Бакура просто ме погледна със един от перверзните си погледи и езикът му леко се спусна по долната му устна.
Опитах се да запазя спокойствие,затова просто отидох и седнах до него.
Той се обърна към мен и ме зяпна,така все едно,че нищо не се беше случило.
Аз
се обърнах на другата страна и се престорих,че не го виждах.Изведнъж
забелязах момчето със странната прическа.Всъщност на него изглеждаше мн
добре.
Той продължаваше да гледа през прозореца.Изглеждаше някак тъжен.
Изведнъж усетих как във умът ми нахлуха чужди мисли.
“Хареса ти,нали?!”
“Какво по-?!?”
Обърнах се рязко към Бакура който ме изгледа доста изпитателно.
Почувствах
как започвам да се изчервявам,и за да не забележи това белокосият ми
съученик,се обърнах веднага на другата страна смутена.
“Така ученици!”
Математичката
плесна с ръце няколко пъти,за да ни грабне вниманието,но може би не на
всички.Русото момче все още продължаваше да гледа през прозореца.
“Днес ще имаме тест!”
Дяволска
усмивчица изплува на лицето на госпожата и тя ни накара да извадим по
лист и химакалка и да започваме.Имахме точно 45 минути до края.

......................
След няолко мин. Аими се изправи.
“Готова съм!”
Каза тя и отиде да предаде листа си.
“Уоу!!!Тя надмина Кайба?!”
Докъто
минаваше покрай останалите ученици,тя чуваше как те си шушукат.Погледна
ги с въпросително изражение за миг,но после продължи по пътя към бюрото.
Госпожата взе листа и започна да проверява задачите.
След
няколко секунди стана друго момче.Той изглеждаше малко по-висок от нея
и докъто минаваше покрай нея я погледна студено право в очите.
Тя веднага позна ледено студеният му син поглед-това беше Сето Кайба!
“Леле!Ако знаех,че в това училище са всичките ми идоли да се бях приместила още преди години!”
Помисли си момичето развълнувано,но не позволи на другите да разберат за това.
.....
СЛед като беше свършила учителката я беше пуснала да излезе от класната стая.
Аими използва повода,за да отиде да разгледа тестето с карти.Те може би не бяха толкова силни,но тя с ги харесваше.
Отиде
до шкавчето си,свлече се надолу,опирайки гърбът си на студеното желязо
и най-накрая тупна леко на земята.Започна да разглежда всяка една карта
внимателно.
.....
Беше се самислила толкова дълбоко,че не усети дори когато Юги се приближи.
“Хей Аими!Какво правиш?”
Попита
момчето навеждайки се.Той забеляза двете карти в които новата му
приятлка се беше втренчила и реши да погледне.Приближи лицето си
толкова близо до нейното,че когато тя усети добира на бузата му до
своята,замалко да изкрещои от уплаха.
Не можа да изписка,но се беше стреснала достатъчно,за да метне картите си настрани.
“Не знаех,че се дуелираш Аими?”
Юги я погледна учудено и отиде да посъбере картите й.
“Незнаеш много неща за мен....И за в бъдеще не прави това отново!”
Каза тя и започна да му помага със събирането.
Когато всички карти отново бяха заедно Юги предложи да отиде да запознае момичето с приятелите си,а тя естествено се съгласи.
“На никого не е навредило да има повече приятели!”
Размисли тя и потръска глава,а после последва Юги към мястото.
................
“Аими това е Джоуй,Джоуй-Аими.”
Юги
я представи на момче с руса коса и кафяви очи.Той смени очуденото си
изображение с широка усмивка и каза “здрасти”,а момичето направи същото.
‘Аими може ли да разгледам картите ти?”
Попита лилавоочкото и се усмихна нежно.Тя се съгласи и му подаде тестето.
“УОУ!!!”
Юги се спря на една карта и я погледна доста учудено.
“От къде имаш тази карта?”
Изведнъ той стана доста сериозен.
“Коя карта?”
“Синеок бял дракон.”
При наименованието на картата Джоуй започна да се дави.Наложи се да го момичето да го потупа няколко пъти,за да му спаси живота.
“Ами...незнам.От както се помня си я имам!А и не е един дракон,ами са два.”
“Но
как е възможно?”Юги обърна погледа си обратно към тестето.”Във целият
всят има само 4 такива карти.Едната беше във дядо ми...А останалите три
са във Кайба.”

“Ааа...незнам от къде ги имам.”
Каза Аими и взе картите си от ръцете на Юги.Погледна драконите очудено и после побърза да смени темата.
“Ъ..Трябва да тръгвам за следващия час!”
Грабна и останалата част от тестето и се забърза на някъде без да знае на къде отива.
“Аими...?”
“Да!”
“Къде отиваш?^_^’”
Джоуй я погледна странно и се усмихна.
Тя разбра,че трябва да остане със тях.Леко се засмя и се върна при момчетата.
За нейно щастие Джоуй имаше същия предмет,който и тя и той й показа пътят към стаята.
......
КОгато влязоха вътре само учителят липсваше.
Момичето се поогледа наоколо и вися едно доста познато лице.
“Бакура!!!”
Тя го погледна и,разбира се,той също я забеляза и й намигна.
“Ученици!”
Иззад
нея се чу строг мъжки глас.Това беше учителят по биология.Изглеждаше на
не повече от 25-30 години,висок със гарвановочерна коса.
Той погледна към Аими,мило се усмихна и каза:
“Ти сигурно си новата ученичка!Аз съм г-дин Колинс.”/знам че е вери лейм име ама само тва ми идва на ум вмомента./
“Ерм..да!Аими.”
Обърна се към Джоуй,но явно той вече си беше на мястото.
“Момчетата са можели да бъдат доста бързи.”
Помисли си с подигравателен тон момичето и отново се обърна към класа.
Всичко започна както в чървия час.Първо учителят я представи,а после започна да си преподава урока.
.......
“Фиу!Добре,че нямаше никакви контролни и такива работи.”
С облекчение си измърмори на ум тя.
“Добре това беше урокът:)!Сега ще си разбределя по двойки за експериментите,които ще правите за утре!”
“-.-‘...Беше прекалено хубаво,за да е истина!”
Каза си тихичко,колкото тя да се чуе,Аими.
“Така...Джордън!Ти и Алисън,Джун със....
..........
“И
най-накрая Аими със Бакура!Вие можете да дойдете след часовете тук,така
или иначе Аими е нова и ще има възможност да разгледа кабинета
по-добре.”
Супер!Първо ме слагат да сядам до него,а сега и да правя експерименти със него
И на всичкото отгоре след училиче и то НАСАМЕ!
Както и да е престорих се,че няма значение и излязох от стаята със Джоуй

---Обяд---
Юги
запозна Аими със останалите си приятели-Теа,Тристан и Дюк.Новото момиче
просто каза “Hi” и се усмихна мило.Те направиха същото,а после седнаха
на една маса заедно и започнаха да обядват.
Обсъждаха различна неща,но най-вече говореха за дуели с чудовища.
“А някой да има представа как Аими се е сдобила с тези два дракона?”
Внезапно Джоуй върна темата,от която по-рано,момичето се опита да се измъкне.
Всички се обърнаха към русият с въпросителен поглед.
“Какво?Вие не знаете ли,че тя има два синеоки дракона?”
ТОй ги погледна малко учудено,а после направ това,което Юги беше направил по-рано същият ден-едната му ръка заста зад врата му.
“Да!Тя има два синеоки бели дракона!”
“Кой има два синеоки дракона?!”
Изведнъж
зад него се поеви Сето Кайба.Той изглеждаше доста изненада и в същото
време ядостан.Внезапно хвана Джоуй за яката и го повдигна до лицето си.
“Уилър!ЗНаеш,че в света има само 4 такива дракона,а трите са във мен!”
“Кайба!Кой
ти е дал правото да подслушваш чуждите разговори >.>?Пък и не си
мисли,че ти си единствения,който притежава от този вид дракони!Аими има
даже два!”
Синеокият пусна грубо Джоуй и той се строполи болезнено
на мястото си.После погледна към момичето,което се опита да се
усмихне,а след това се обърна и замина някъде.
-----След Часовете-----
Наложи се да отида в кабинета по биология,освен,ако не исках още отначало да получавам забележки или ниски оценки.
За мое щастие онзи Бакура все още го нямаше.Седнах на един от чиновете и започнах да вадя нужните работи.
“Е?Ще ми кажеш ли какво общо имаш със Него?”
Изведнъж усетих топплият му дъх по шията си.ТОй беше застанал зад мен.
Не можех да се обърна.Беше ме страх,че ще направи онова нещо отново.
“Ъ...хей Бакура!”
Станах от столи започнах да се отдалечавам от него със фалшива усмивка.
При всяка моя стъпка и той пеистъпваше бавно напред.
“Знаеш ли малката ни игричка ми харесва...но трябва да ми кажеш какво правеше със Него!”
“Знаеш ли става късно и...м-може би ще е по-добре да се заемем с този проект,а?”
Опитах се да се измъкна и продължих да пристъпвам назад,докъто не застанах до стената...отново-.-‘
Най-накрая той застана пред мен.
Пробвах да го избутам назад,но той хвана двете ми ръце и ги приклещи с неговата над главта ми.
След това притисна устните си до моите.Не можех да отрека,че не го пиваше в целувките.
По
едно време усетих как свободната му ръка започваше да си прокарва път
изпоод тениската ми,първо леко отиде нагоре,но после започна да се
смъква.Почувсвах как се плъзга под долнището на униформата.После мина
изпод белото ми и най-накрая спиря на ........./предпочитам да не
споменавам xD/
Той започна леко да разтрива.
В същото време прекрати целувката и езикът му започна да се плъзга надолу към врата ми.
“Помня,че тове е слабото ти място”
Прошушна тихо той,за да мога само аз да го чуя/не че имаше някой друг във стаята де/.
Аз не издържах и звукът се отдели сам от устата ми.
Изведнъж врата се отвори и влезе.....

Вратата леко заскърца.Не можех да видя кой влиза,но който и да е,е уцелил момента....или не.
Това накара Бакура да отлепи езък си от мен.
“И това,ако не е Сето Кайба?!”
Въздъхна белокосият и се отдръпна от мен.
За момен синеокият гледа някак страно/като извънземно пред ТВ :D/,а после отново стана стана Старият и студен Сето.
“Слушайте...не ме интересува какво сте правили досега,но искам да поговоря насаме със нея!”
Бакура го погледна.После погледна и мен и ми намигна,а след това излезе от стаята.
Аз набързо се отдръпнах от стената и отидох до чина,на който си бях оставила работите.
“Какво искаш?”
Попитах го грубо без дори да го поглеждам.
Той се отдръпна от вратата,леко я затвори и започна бавно да се приближава до мен.
Чак тогава се обърнах и забелязах движението му.
“От къде имаш двата синеоки дракона?”
Зададе ми въпрос той.Тонът му беше студен и груб.Личеше си,че беше ядосан.
“Незнам!....Пък и да знаех,нямам намерение точно на теб да ти казвам!”
Сопнах му се,баз да помислям за последствията.
Той продължаваше да се приближава до мен с всяка изминала секунда.
След миг той стоеше до мен.Усещах как пулсът ми се ускорява.
Почувствах
как нежните му пръсти повдигат брадичката ми./WOW!!!Кога пък пръстите
му станаха нежни о.0/В следващият момент той постави леко устните си
върху моите.
За разлика от Бакура,Кайба не натискаше толкова много.
Дори не разбрах когато ръцете ми се увиха около вратът му,а неговите бяха около кръста ми.
За
миг отворих очите си.Сето също беше отворил неговите и ме гледаше.Този
път погледът му не беше студен,напротив-беше изпълнен с
чувства.Клепачите ми отново паднаха надолу,за да се насладя на
нежността му напълно.
Изглеждаше,че и той го направи.Почувствах как и той се наслаждава на мигът,както и аз,може би и повече.
...........
Когато най-накрая се отделихме,за да си поемем въздух той се обърна и тръгна към вратата на кабинета.
Точно на прага се обърна и ми каза:
“Thanx….за всичко.”
После продължи по пътя си.
Аз стоях до чина и гледах объркано.Вече се чудех дали беше правилно да идвам в това училище или не.
---Home---
“Това е най-станният ден в целият ми живот!Първо Бакура и преди малко и Кайба!
Но защо Сето Кайба би искал да целува МЕН!Освен ако...!!!”
При
последната мисъл хвърлих всичко останало и побързах да проверя картите
си.Всички бяха там...освен СИНЕОКИЯТ БЯЛ ДРАКОН!!!И то и двата дракона.
“DAMN IT!ЩЕ ТИ ГО ВЪРНА СЕТО КАЙБА!”
Изкрещях аз и след малко на вратата започна да се чука./не чука чука ими чука/
Престорих се,че ме няма и скочих на леглото.А след това неусетно заспах.

----На другия ден----
---На училище---
Отново първи час и отново до господин Бакура!
Аими
не обръщаше много внимание на предизвикателните му погледи,които и
напомняха за случилото се снощи.Сега повече се вълнуваше от Сето
Кайба,който стоеше точно пред нея.
Погледът и попадна на единият
джоп на якето му.От там се виждаше около половината на две карти и то
не кои да е карти,ами двата синеоки дракона взети от нея.
. . .
Обяд
Всички се бяха събрали,за да обядват заедно.
“Ах този проклет Кайба!”
Започна Джоуй.
“Нали!”
Подкрепи го Аими.
“Видяхте ли новият Сето фен клуб?!Какво толкова намират тези момичета във него!?”
“Да и аз това се чудя!”
Момичето отново го подкрепи ровейки в чинията и със вилица.Другата и ръка беше застанала на бузата.Изглеждаше доста оттегчена.
“Хей!Какво ви става и на двамата?”
Изведнъж
Теа прекрати петицията срещо господин Сето Кайба.Тя погледна и двамата
доста учудено,но повече се зачуди на Аими.Какво толкова й беше направил
той,за да се съгласява със Джоуй?
“Аими какво е станало?”
Полубопитства Юги.
“Нищо не станало!Само дето господин секси ми взе драконите!”
Ядоса се русокоската,взе си обяда и изчезна на някъде.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
“Този проклет Кайбааа!”
Помисли си Аими.
“Само да ми падне в ръчичките!*ядосан поглед*Само да го пипна и...-!”
Изведнъж усети как се блъска във не кой да е а самият Сето.
“О... здравей Аими!”
“Ах ти малък-!”
Момичето се опита да го удари,но той премести леко главата си и юмрука и мина покрай него.
Той хвана ръката и и се спусна надолу към лицето й./еми нали е малко по висок от нея/
“За какво си толкова ядосана?”
Попита Кайба,правейки се,че не знае нищо и в същото време и подигравателно.
“Не се прави на тиква Кайба!Върни ми драконите!”
Заповяда му тя,но явно той нямаше намерение да приеме “поканата”.
“Ю-Ги-О-о-о!....*музика*...*флаш*флаш*
Върни й драконите Кайба!”

“Няма нищо,което може да прекъсне този момент!”
Помисли си Аими и затвори очите си,за да се наслади на устните на духът на хилядолетният пъзел.
Да,но
така си мислеше момичето.Тя незнаеше за този,който видя всичко и
продължаваше да следи всеки малък детайл.Това беше Мерик Ищар....или
поне беше със неговото тяло.
Всички мислеха,че злото обладало Мерик на онзи турнир беше изчезнало в Царството на Сенките,но всъщност не беше така.


***FlashBack***
Когато
Ишизу,Одион и Мерик/за добрия говорим вмомента/стигнаха до старият си
дом/оная подземната пещера...ya know xD/ той се върна към болезнените
спомени и бавно се появи отново и злата му страна.
Отначало той
успяваше да взема контрол над нея,но по-късно Ями-то му превзе тялото и
унищожи и най-малката частица доброта от съзнанието си.
***End FlashBack***


Той
наблюдаваше как Фараонът целуваше момичето,което трябваше да е
негово.Гневът се надигаше отвътре.Не знаеше какво е това чувство,нито
защо го изпитва,но усещаше,че то го прави по-слаб.
Мерик,или както
вече се наричаше той-Мелик,погледна към ръката си.После я постави на
челото си и усети надигащият се гняв вътре дълбоко в него.Не искаше да
вижда случващото се пред него.Незнайно защо и как,но
той....ревнуваше/о.0/Аими!
“Ще си платиш за това Фараоне.I promise you!”

Във
главата му се въртяха най-различни мисли,но тази беше
единствената,която успяваше да се отдели от останалите и да стане
главната цел на Мелик в животът му.
Неусетно как той излезе пред тях бавно и ртцете му леко се удариха няколко пъти една в друга/човека ги аплодира
:D
липсват само свирките и големите ръчички+победител ама аз тука май не
виждам такъв :D ени уей.../.Това накара Ями и русокоската да се обърнат
към него.
Той погледна към фараона/ъм...да кажем/надменно.По очите
му си личеше омразата,която испитваше към него.Но вниманието му беше
отнето от момичето стоящо до него.
Тя стоеше вцепенена.Също като в ноща,в която го срещна за първи път.

Стоп за малко***
Тука
историята е малко променена.Да кажем,че Мерик не е дал на Ями жезалът
си а той е в него,защото няма как да изпраит оня пияния от
налото,където беше във царството на сенките.
+това ще променим не
само тая част ами и древната част.Във миналото Мерик е бил роден за да
стане фараон,но Ями някак си е успял да се качи на трона,а Мерк бил
станал нещо като принц.
* * *

Очите и стояха широко
отвпрени.Те трепереха.Както и цялото и тяло-като започнем от
най-горната част на главата,че стигнем до петите.
Тези лилави очи!Те я убиваха!Но не беше само това.Момичето си спомни за онзи сън.
“Ела при мен,скъпа моя....”
Гласът отново започваше да звучи във главата й.
Големият Юги забеляза реакцията на еленоочката.
“Познаваш ли го?”
Прошепна тихо той,опитвайки се да я успокои,поемайки момичето в прегръдките си.
“Не мисля,че нашето е точно `познаване`,както го нарече ти!”
Когато
чу гласът му,същият като този от сънищата и,тя погледна към лицето
му.Най-накрая успя да види какво се криеше зад робата,която го криеше
от нея.

Аими стоеше вцепенена./тва май го казах
вече....ама карай/Не беше очаквала да види точно него,от всичките хора
на света,пред себе си.
Мислеше,че Той е просто сън...че никога няма да бъде истина,но уви-Мелик стоеше пред нея.
А
Ями,духът от Хилядолетният пъзел гледаше ядосано към русият
натрапник./и на вас да ви прекъснат целуването и вие ще гледате така/.
“Какво искаш от нея?!”
Извика
пънкарчето,за да защити момичето и леко се премести напред.Той се
взираше в очите на Мелик.Беше разбрал,че това всъщност не е Мерик,а
ями-то му.
. . .
Всичко беше тихо.Никой не издаваше и звук.Чуваше се само шумоленето на листата,полюшвани леко от нежният полъх на вятъра.
“Какво си направил с истинския Мерик?!”
Най-накрая Ями наруши тишината.
Мелик поглена на него като на глупак и се изсмя.
“Ха-ха-ха!Кога
ще разберете,че няма друг Мерик!Аз съм единственият и истински
Мерик...но за да се различавам от слабата си половина,вече може да ме
наричате Мелик.”
Фараонът беше ужесен.Преди Мерик-не Мелик-беше
зъл,но сега нещо се беше променило.Силата му беше нарастнала.Ями имаше
чувството,че той не може да направи нищо срещу него.
Русият тръгна
бавно към момичето.Той усещаше как нещо се надига в него.Нещо,което го
отслабваше.ЗНаеше,че аими му трябваше само,за да заеме падащото му се
място на трона,но нещо дълбоко вътре в него го караше да я иска,да я
желае....да я притежава.Беше решил,че след като стане фараон,както му
беше писано,да я убие или запрати завинаги в царството на сенките.Но
планът щеше да се промени и то много.
Той мина бавно покрай Ями,който беше сякаш в друго измерение.
“Ями!”
Извика Аими отдръпвайки се назад с всяка крачка,която Мелик правеше към нея.
Но
на викът и не беше отговорено.Той се беше загубил някъде в мислите
си.Изглеждаше така всякъш душата му е в друго измерение,а тялото му е
все още тук,сковало се от изненада и уплаха./досега не бях чувала за
токова нещо ама wathever/.
Лилавоокият продължаваше да я притиска
назад към стената,но преди да заклещи напълно момичето,той се обърна
към безпомощният фараон.Свободната му ръка се издигна и после се спусна
право към Ями,който не реагираше на нищо.
При ударът той загуби съзнание и даде възможност на Мелик да прави каквото искаше с Аими....Вече нямаше кой да му пречи.
Русият мъж отново се запъти към момичето.Тя почти бе стигнала стената и той знаеше,че няма къде да избяга.
“Ще дойдеш ли със мен?”
Попита той студено и я погледна с усмивка на лицето.
Тя успя да се поосъзнае и отговори:
“А имам ли някакъв избор?!”
Тя превъртя очи и го последва незнайно къде.
. . .
Изведнъж
той се спря рязко и погледна с крайчеца на окото си момичето,което
намусено беше скръстило ръце зад него и го гледаше ядосано.Мелик се
подсмихна и продължи напред към някаква огромна сграда.
Стоманените врати започнаха да се отварят,исдавайки доста неприятен звук.
Аими се заоглежда любопитно наоколо стараейки се да не я забележи той.
Вътре изглеждаше доста тъмно.Но въпреки това си личаха нещата покрити с черен плат.
Когато
очите и стигнаха до средата на помещението тя забеляза нещо голямо и
лъскаво.Приличаше на лодка,но беше по голямо.Сиво на цвят и огромно.
. . .
“Крайно време беше!”
Помисли си оттегчено тя следвайки Мелик.
Внезапно
той спря и тя нямаше време да реагира,затова залитна и замалко да
падне,но усети нечии ръце увивайки се около кръста и.Беше Мелик и той
току що беше спасил живота и.
Повдигне веждите си към нещо,стоящо зад нея.Тя погледна назад и видя ръбът на нещо.
“Бла-благодаря...”
Заекна Аими и побърза да се освободи,но нещо и попречи.
Той я повдигна,за да стъпи здраво на краката си и чак тогава отпусна хватката.

Пред нея стоеше Мерик...гол до кръстта./ох мамооо xD/
“А-аз ще д-д-дойда по-к-к-късно!”
Заекна Аими и се опита да излезе от стаята,но ръката му застана малко по-високо от главата й и подпря вратата.
Тя усети силното му тяло близо до себе си.Мелик извърна поглед към нея и изпитателно попита:
“Харесва ли ти гледката?”
“З-за какво г-говориш?”
Запилтачи момичетоЛицето и започна да почервенява,докъто най-накрая не се оцвети във ярко червено.
“Знаеш за какво говоря.”
Отговори
той и овъртя другата си ръка около кръста й.В следващият момент тя вече
беше в прегрътките му.Русокосият блъсна вратата зад гърбът й и я блъсна
в нея.
“Ъъъ...Мерик,Мелик или който и да -...!”
Изречението й бе
прекъснато.Усещаше как устните им се допират една до друга.Чустваше как
езикът му се опитваше да влезе в устата й.
Тя не успя да му откаже.След няколко секунди вече чувстваше как той обикаляше всяко едно кътче от устата й.
Изведнъж
пред погледът й се появи тя,облечена в красива египетска рокля.По
китките й и по врата й бяха укачени различни бижута изработени от злато.
В следващият момент картината изчезна.Отпред се виждаха само сълбоките лилави очи на Мелик.
“Какво ми става!?”
Помисли си той и се обърна към стената,стяща сад тях,а после отиде до леглото си и отново я погледна,но този път беше сериозен.
“Имам работа за теб!”
Измрънка
росокосият и подхвърли някакво тесте с карти на Аими.Очевидно то беше
за дуелиране с чудовища и още по-очевидно беше по-малко,от обикновено.
“За какво са ми?Аз си имам мое!”
“Да,но
без двата синеоки дракона,които Сето Кайба...да кажем ти
открадна,тестето ти няма шанс срещу трите божествени карти на
Фараона....Но както виждаш тук не са две или три най-обикновени карти.”
Тя погледна малкото карти в ръката си и после обратно към мъжът пред нея.
“И защо ще искам АЗ да се дуелирам с него?!И междо другото....от къде по дяволите знаеш,за това с Кайба?!?”
“Тръгвай!”
Каза той оттегчен.Погледан я в очите и виждите мъ се приближиха.
“Ама каков да правя след като си върна драконите?”
“Одион ще ти обесни...А сега се махай оттук!”
Изкрещя ядосано Мелик.Отиде дръпна зад гъбът ‘и и я изчака да изелзе.
Момичето,естествено,не
почака втора покана и се изнесе по възможно най=бързият начин от
стаята.След това чу как врата се тръшва пред лицето ‘и и се намръщи.
“И от кога започнах да изпълнявам прищявките на някакъв откачен тип?!”
Каз си тихо тя.
“Значи
първо ме отвлича...така де,то не беше точно отвличане,а после ми
заповядва да се дуелирам с новите си приятели!Какво му става на този
човек....?....Ако е такъв....
Чакай малко!Таой наистина може да не е...”
Мисълта секна в умът ‘и.Тя се взираше ужасено във вратата.Все още не беше премислила последните няколко изречения.
Внезапно
усети чужда ръка на рамото си.Умствената ‘и деност бе прекъсната от
нещо...или някого.В момент на паника и страх писъкът ‘и узвочи целият
коридор.
“Господарке успокойте се!Това съм аз-Одион...няма от какво да се боите.
Аими погледна назад и въздъхна облекчено.Макар,че очакваще нещо подобно,не беше подготвена.
“Одион...За в бъдеще не прави повече така,ако обичаш!”Каза момичето и се запъти към мястото,от което беше дошла.
“А сега...може ли да ми обясниш какво точно иска Мелик да правя с това?”
Както вървеше тя вдигна картите,които ‘и бяха дадени минути по-рано,баз дори да поглежда назад.
Чернокосият погледна след нея и въздъхна.
. . . . .
“Ама вие сериозно ли ме карате да направя това?!”
Извика ядосано момичето гледайки Одион в очите.
“Не аз...Господарят Мерик.”
“Не ме интересува кой ме кара!НЯМА ДА ГО НАПРАВЯ И ТОЧКА!!!”

Пред нея стоеше красиво чернооко момче с къса черна коса,която старчеше на всички възможни страни.Не изглеждаше на повече от 18.
Той огледа внимателно момичето от главата до петите,а после се наведе рязко към нея,карайки я да се изчервява още повече.
-Значи
това е момичето?-отдръпна се той и погледна зад себе си,където стоеше
Одеон и чакаше раздразнено,за да може да се сканира Аими.
-Да.
-Хмм...не е ли малка за тази работа?
Русокоската слушаше разговора,но когато непознатият каза,че е млка не можа да издържи и избухна.
-Ти кого ще наричаш малка?!
Двамата мъже се обърнаха изненадано към нея и я гледаха като извънземни.
Тя ги гледаше.
Те я гледаха.
Момичето стисна юмруци,опитвайки се да не се поддава на нервите си и да се нахвърли върху...Всъщност,как се казваше той?
Аими
се отдръпна леко назад и изражението и се смени от ядосано на
любопитно.Но и трябваше да признае,че той грабна вниманието ‘и още от
първата секунда,в която очите им се срещнаха.
-Това е Наи.Наи –
Аими.От сега нататък вие ще работите заедно.-възрази мъжът и
тръгна,надявайки се,че по някакъв странен начин тези двамата ще успеят
да се оправят.
Когато се обърна,човек лесно можеше да разбере,че
мислеше как ще се оправят младежите,след като още от пръв поглед не
можеха да се понасят.
След като Одеон се скри зад ъгъла на коридора Аими и така нареченият Наи се спогледаха.
И
двамата не изглеждаха като хора,които лесно се отказват от целите
си,затова продължаваха да се гледат право в очите.Нито еидн от тях не
се отказваше до момента,в който момчето не издържа повече на това.Беше
станало доста досадно – и за двамата.
-Добре!Стига толкова!Ако ще
сме партньори не трябва да се държим така.-размаха ръце той пред лицето
на русокоската и зачака за отговор.
Мина минута – никакъв отговор.Тя продължаваше да го гледа все така ядосано и сърдито.
Чернокоското
въздъхна.Очевидно,нямаше да стане по лесния начин.Обърна се към
стената,но преди това изчака още някоко секунди за отговор-може би
инатът ‘и не беше толкова голям.Да,ама не.Тя си стоеше там и
продължаваше да го гледа по същият начин.
-Щом искаш да бъдем по
този начин...-каза момчето.Това накара Аими да спре да го зяпа така
злобно и да обърне малко повече внимание на това,което казваше.В
следващият момент се намери на рамото му,а той –ухлен до
уши-замарширува весело напред,без да обръща никакво внимание на
виковите ‘и да я пусне.
Той вървеше все така усмихнат по коридорите,обръщайки никакво внимание на всички,които ги зяпаха.
Момичето
забеляза,че те,както и Наи,бяха облечени във някакви станни черни
роби,прикриващи лицето им.Тя си спомни,че и във пакетът,който Мерик ‘и
даде,също имаше нещо черно,ня тя не му обърна особено голямо внимание.
-Добре.Можеш да ме пуснеш вече.Ще говоря.-промърмори намусено Аими и зяпна тавана.Не искаше да вижда самодоволната му усмика.
Вече
свободна,тя крачеше редом с него.Може би два-три сантиметра по-назад,но
бяха близо един до друг,без да казват нищо.Това беше малко
странно.Момичето очакваше куп въпроси,но получи само една мила усмивка.
-Та...-започна той,нарушавайки неловкото мълчание.-Какво мислиш?
-За какво?-погледна го учудено тя.
-За задачата ни.За какво друго?
-Хъх?Каква задача? о_О
___________________________________