Класната Стая

-Chidori! - каза Саске правейки няколко движения и в ръката му започнаха да се образуват светкавици.
После се засили към стената и започна да я разбива. Премести се на другата стена и продължи...

анита се хилеше с побъркания си зловещ смях и също брутално опустошаваше стаята... Но всеки кеф има край... Дойде ред и на този...
Учителката влезе с гръм и трясък, гледайки разгнвено, направи няколко сийла с ръце и за секунди стаятабеше отново чиста и спретната, а всички ученици бяха седнали по чиновете си. Анита се опита да отлепи гърба си от облегалката, но не успя, затова концентрира чакра и каза:
- Кай!
Освободи се, но не мръдна от мястото си...
"Какво, по дяволите?!" - помисли си тя - "И даскалите ли са шиноби?!"
Огледа се, за да действа в синхрон с отаналите.

анита се хилеше с побъркания си зловещ смях и също брутално опустошаваше стаята... Но всеки кеф има край... Дойде ред и на този...
Учителката влезе с гръм и трясък, гледайки разгнвено, направи няколко сийла с ръце и за секунди стаятабеше отново чиста и спретната, а всички ученици бяха седнали по чиновете си. Анита се опита да отлепи гърба си от облегалката, но не успя, затова концентрира чакра и каза:
- Кай!
Освободи се, но не мръдна от мястото си...
"Какво, по дяволите?!" - помисли си тя - "И даскалите ли са шиноби?!"
Огледа се, за да действа в синхрон с отаналите.

-Какво по дя...-каза Саске и погледна Роси.
И двамата не можеха да се помръднат от стола, като Анита. "Саске мисли, мисли... може да не можем да се мръднем от столовете, но можем да се мръднем с тях..." си мислеше момчето. Леко се изправи, заедно със стола, хвана меча си и замахна. След секунда столът беше на парчета, само на гърба на Саске имаше части от него.

Извади нова цигара, без да обръща внимание на това, че не може да стане от стола. Понечи да я запали, но се оказа, че газта от цигарата 'и е свършила. Хвърли запалката и оцели с нея учителката. След което извади един кинжал и започна да дълбае друга картина с него по чина си.

Роси се усмихна ехидно, помръдна китката си и...за миг въжетата бяха долу.Стана освободи Саске и Анита, а после отново отиде на мястото си.Госпожата я видя и й каза съвсем спокойно:
-Роси, излез да решиш това. - след което взе тебешира и написа един израз.Момичето леко се притесни, но си каза "Еее, не мож да съм чак толкова зле =Д.Ще се справя".След което отиде до дъската и започна да решава.Почти реши израза, обаче в последния момент се затрудни малко.Мисли, мисли и накрая се сети какво трябва да направи.Мислеше, че е решила правилно израза и си седна.Госпожата я провери и също каза спокойно:
-Добре. - След това продължи със задачите.

Стана от стола без особени усилия и излезе от класната стая.

Звънеца би и междучасието дойде.Роси стана, оправи се, извади мп3-ката си и парите си и зачака Саске и Анита, за да излязат заедно.

Анита се беше загледала по едно момче, което вече излизаше от стаята, но усети, че приятелиите й я чакаха, стръска глава и отиде при Саске:
- Пич, айде навън, Роси чака.
Двамата отидоха до розовокоската.
- Роси, кой е оня, който беше в крайната редица на предпоследния чин?
Червенокоската питаше невинно и гледаше миличко, все още замечтано.

Червенокоската се засмя нервно, все едно нищо не е питала и замъкна Роси за ръката след Аяно.
- Йоооо, Аяно, накъде си? - усмихна се Анита.

- Нещо против да досаждаме? - попита момичето с големи размечтани очи...

- До лавката за шоколааааааад!!! - Анита още малко и щеше да пусне лиги. хД - Идваш ли?

Роси се усмихна и им каза:
-Момичета, ако искате, не ме чакайте,а тръгвайте.Аз ще изчакам Саске.

Саске стана и отиде до Роси, като каза:
-Вече можем да тръгваме...

Роси го целуна по бузата и го хвана за ръка.След това каза:
-Хей, хайде до лафката..приял ми се е шоколад! хД