Музикалната стая.

Момичето реши да се скрие
тук.Никой не караше часове по музика в тази стая, затова и беше идеалното тихо
местенце за депресиране.Метна чантата си на пода и се огледа.Стаята беше
огромна и пълна с различни инструменти.Али тръгна към едно раздрънкано пиано,но
се спъна и падна.Псувайки,стана и хвърли ядосан поглед към нещото,в което се
беше спънала-беше барабан.На сребристокоската й хрумна идея.

----------След половин час-----------
Момичето се усмихна при вида на набързо скалъпения комплект барабани. Имаше си всичко, макар и леко износено.Бръкна в чантата си и изкара две палки. След това седна на един пробит стол и започна да свири 21 Guns (Greenday).

------15 минути по-късно------
Али се отказа.Не можеше да изсвири и една песен сама,трябваше й поне една
китара,но нямаше откъде да се сдобие с такава.

Даниела влезе в стаята и се спъна в някакъв стол, след което се пльосна на земята. Изсумтя и се изправи, изтупвайки праха от дрехите си.

Али стана сконфузено и погледна момичето.
-Коя си ти?

Извади запалката от джоба си и започна да си я подхвърля.
- Даниела ДеФиоре се казвам.

-A-ха...-Сребристокоската следеше с очи запалката.

Седна на земята и продължи да си подхвърля запалката.
- Твоето име?

-Али...Та,какво правиш в тази забравена от хората стая?

- Чудя се защо си взех много дългосрочна почивка.
Продължавайки да си подхвърля запалката, започна да си тананика нещо.

-Почивка от какво?-Али се тупна до Даниела.

- Работя в нещо като... организация. В тази организация имаше много важно събитие и веднага след като се оправихме с него си взех почивка. Почивам си най-вечв от колегите ми де....
Teлефона 'и издаде странния звук, който издаваше когато има нов СМС. Тя го извади от джоба си и прочете СМС-а, после пак го прибра на мястото му.

-Ясно...Значи не съм единствената дошла на почивка тук...-Рече
по-скоро на себе си,отколкото на Даниела.-Скучно ми е,хайде да правим нещо.

- Съгласна съм.
Телефонът 'и звънна. Тя го извади от джоба си, видя кой свъни и моментално отказа разговора.
- Досадници.

-Защо не им отрежеш я крак,я ръка,та да спрат да те търсят?

- Aко го направя, шефа ще счупи 5-6 сервиза в главата ми, както и няколко стола. Предния път така стана.

-Е,то,ся...Убий и шефа?

- Ако пробвам да го убия, другите ще ми скочат наведнъж и ще ме убият.

-Еми не знам...Какво ще правим?

- Ще убиваме хора?
Телефона 'и отново звънна. Този път реши да го вдигне и натисна бутона за приемане на разговора. Из целия град се чу крясък, който спука тъпънчетата на някои хора и изпочупи всички прозорци.
Даниела затвори телефона и отново го прибра.

-Not a bad idea...Коя беше кокошката,която писна?

- Всъщност, коЙ, но ако го видиш в гръб ще го помислиш за жена. Както и да е, един от колегите ми е.

-Мога ли да го убия?-Али погледна с надежда Даниела.Откога не беше убивала хора,а я сърбяха ръцете...

Очите на Даниела светнаха.
- Може. Ако умре, светът ще стане малко по-нормално място за живеене и няма да страдам от недоспиване.

-Как се казва и къде живее?И имаш ли предпочитания в стил на убиването: бавно и мъчително или бързо и хм,по малко мъчително?

» Класната Стая