СасуСаку

Изморен от кошмарите,Сасуке се подигна от леглото.С широко отворени очи той се взря в ръцете си,но не можа да види нищо в тъмнината.Струваше му се , че усеща мириса на кръв.Той се протегна към нощната лампа и светлината засия остро.Той преодоля импулса да си затвори очите и се взря в ръцете си в изумение.Те бяха чисти.Сасуке беше сигурен, че би трябвало да има кръв на тях.Нетърпеливо отметна одеалото настрана.Бяха минали две седмици откакто се беше завърнал победоносно от битката и въпреки това тези кошмари продължаваха да го притесняват всяка нощ.

Споменът за страховитата битка с Итачи,в която Сасуке победи,го притесняваше.Той винаги бе мечтал за този момент.Сега , когато постигна целта си,чувстваше само празнота.Нямаше чувство на задоволство както очакваше да бъде.Нямаше дори приятно облекчение.

Освен това,той не можеше да изтръгне тази картина от главата си.В последните си минути брат му се опитваше да обясни кратко причината за убийствата си. "Направих го,за да може да сме свободни,Сасуке!Те ме мразеха и вече бяха уплашени и от теб.Защото бяхме твърде силни...Исках просто да ни освободя!"

Неговите думи бяха просто лъжи или поне това си повтаряше Сасуке отново и отново.Въпреки това имашe един глас зад главата му,който винаги се питаше дали Итачи е казвал истината или не.Той никога нямаше да разбере.

Сасуке напусна малкия си апартамент и излезе навън само по черните си панталони.Нощният въздух беше свеж,но той съвсем не обърна внимание.

Превръзките около главата му го притесняваха.От месеци той беше без протектора на Коноха и сега вече беше отвикнал да има нещо вързано около главата си.Всъщност той можеше да остане на легло.Тсунаде беше се погрижила за него след битката,иначе вероятно щеше да умре от раните си.Но тази мисъл не го тревожеше.Сега той беше постигнал целта си и животът му вече нямаше смисъл.

Някаква светлина го освети и той повдигна главата си.Облаците се бяха разделили за един момент и луната изглеждаше ярка и бляскава от небето.Сасуке въздъхна спокойно."Защо се чувствам толкова празен?" Той имаше чувството че никога повече няма да е способен да изпитва някакви чувства.Нито можеше да се радва на красотата на тази нощ,нито на мира в това селце,което той наричаше дом.

"Сасуке-кън?"

Toй се обърна. "Сакура?" Беше изненадан да я види в такъв късен час.Изглежда тя беше на път към неговия апартамент. "Идваше да ме видиш ли?" - попита той.

Тя се изчерви и кимна. "Исках да проверя дали си добре."

Той кимна повече на себе си , от колкото на нея.Сега си спомни.През първата седмица , докато беше на легло и се възстановяваше след битката, Сакура често беше при него.Когато и да се събудеше през нощта от ужасен кошмар,тя винаги бе там сменяща влажната кърпа от челото му или просто спяща на стола до леглото му.Той потърси дълбоко в сърцето си чувство за топлота и благодарност,но там нямаше нищо.

"Ти не трябва да си вън на студа,Сасуке-кън." - каза тя и се доближи до него. - "Ще те закарам до вас преди да си се простудил.Тсунаде каза че тялото ти все още е слабо."

Той и позволи да го хване за ръката и да го закара обратно в апартамаента му.Поради неопределена причина си спомни деня, в който срещнаха Какаши и той ги попита за техните мечти. "Не знам дали можеш да го наречеш мечта" - беше отговорил той.- "Но трябва да убия един човек и да продължа клана си.

Той въздъхна остро.Може би беше това.Да възобнови клана си...може би тогава чувствата му биха се завърнали.

Сакура отвори вратата на апартамента и светна лампите.Той съзнателно затвори вратата,докато тя вече беше изчезнала някъде из кухнята.
"Ще ти приготвя чай,Сасуке-кън" - каза тя весело.Тя винаги е била на негова страна.Когато Какаши и Наруто го изоставиха и се опитваха да го спрат от неговото отмъщение,само тя беше там за него.Сасуке си спомни какво беше му казала тя онзи ден,когато той напусна селото заедно с четиримата нинджи от Селото на Звука (the four sound-nin).

"Обичам те с цялото си сърце,Сасуке-кън!Моля те,остани с мен!А ако наистина трябва да отидеш,тогава вземи и мен със себе си.Ще се опитам да ти помогна по какъвто начин мога!Моля те,Сасуке.Аз...аз ще направя всичко за теб!!!

Той влезе в кухнята и идеата се оформи в главата му от самосебе си. "Сакура"-каза той.Тя се обърна и му се усмихна сладко.Тя винаги беше усмихната щом той е наоколо.За кого играеше ролята на насърчаващото момиче?За него?

"Сасуке-кън!Не ти ли е студено?-тя възкликна.-"Чакай,ще ти донеса да облечеш нещо." Тя напусна стаята , а той погледна към печката,където беше приготвила вода за чая.Сакура се завърна бързо с тениска в ръката.Той не възрази докато тя му нахлузваше тениската през раменете с грижлива усмивка.

"Сакура..." - захвана той,но тя беше обърнала гръб и приготвяше две чаши пред печката.-"Сакура,помниш ли какво ми каза веднъж?"

Изненадана,тя обърна главата си.

"Какво имаш предвид,Сасуке?Кога какво съм ти казала?"

"Когато напуснах селото,за да тръгна с нинджите от селото на Звука"-обясни той търпеливо.Беше започнало да го дразни това,че тя се беше концентрирала повече в чашите с чай,от колкото в това,което казваше той.-"Тогава ти ми каза ,че би направила всичко за мен."

Тя спря и каза без да се обръща. "Това беше истината."

"Още ли го мислиш?" - попита той сериозно.Тя избра чаша и той изгуби търпението си.Внимателно той я хвана за раменете и я обърна така , че да е лице в лице с него.Ризата му се изплъзна от раменете.Тя го погледна в очудване.

"Имам молба,Сакура."

"Каква е?" Очите и бяха станали широки.Тя видя в погледа му колко сериозен е в намерението си.

Той погледна право в очите и и заговори твърдо:

"Омъжи се за мен,Сакура."

Чашата падна на пода с трясък и се счупи на парчета.
Глава първа:Отговорът на Сакура

Сакура не можеше да каже нищо.Може би за пръв път през живота си,тя беше абсолютно няма."Шега!" - извика глас в главата и.-"Той сигурно се шегува!"
Но Сасуке никога не се е шегувал.Отгоре на това тя ясно видя настойчивият му поглед.Той беше напълно сериозен.

"Сасуке.." - промълви тя.Сакура беше разтлала сърцето си напълно пред него в онзи ден , но той никога не беше и дал знак,че вижда в нея нещо друго освен оттегчаваща го компания.Тя вече беше свикнала на факта че Сасуке не чувства нищо към нея.Или това беше грешно?Би трябвало...иначе той не би я помолил да се омъжи за него.

Но очите му бяха студени и празни.Той изчака отговора и без нервничене.Но тя не беше ли му дала вече отговора си?Не беше ли му обещала да направи всичко за него?Всичко?
Той запита:

"Е,какво ще кажеш?"

Тя отговори тихо: "Да..."

Той въздъхна меко,някак успокоен.Реакцията му я изненада. "Добре"-каза той просто.

Тя си представяше този момент от мига , в който се влюби в него.Представяше си как Сасуке и предлага да се омъжи за него и после я прегръща,целува и никога повече не я пуска.Реалността беше по-трезва.Това ли беше всичко?С треперещи крака тя се наведе и започна да събира парчетата от счупеното стъкло.Когато две ръце се протегнаха да и помогнат,тя повдигна главата си в очудване.Сасуке не я гледаше в очите.

Заедно събраха , това което беше останало от чашата и тогава Сасуке взе тениската си и си я наметна.

Сакура го гледаше притеснено.По дяволите..та той току-що и беше предложил и единственото нещо,което и беше казал от тогава беше само "Добре!!" Беше поразена.Толкова мисли имаше в главата и.Тя запелтечи:
"Ние ще говорим...за това...утре.Аз по-добре да се пребирам..."

Без да му даде възможността да отговори,тя побягна покрай него и напусна aпартамента.Объркана,вилнееше в нощта докато стигна вкъщи.Разтреперена,тя отключи вратата и срещна майка си по пътя към стаята и. "Сакура,какво става?Изглеждаш обезпокоена."

"Нищо няма!" - каза тя и затвори вратата след себе си.В тишината в стаята си,тя най-после се успокои достатъчно , за да помисли за всичко.Сасуке искаше да се ожени за нея.Беше това,за което тя винаги си бе мечтала.Ръцете и трепереха.Може би трябваше просто да изчака докато Сасуке се подобри.Може би това беше само идеа,за която той не беше помислил достатъчно.Трябваше да поговорят утре.До тогава беше по-добре да не мисли за това.

Нещо капна на бедрото и.След секунди сълзите потекоха.Тя дори не знаеше дали плаче от радост или заради неговата студенина.

Както беше планирала на следващия ден тя отиде да говори със Сасуке.Събра цялата си смелост и го попита дали е бил сериозен предишната вечер.Всичко,което каза той беше "Да" , така че всичко беше решено.Те щяха да се женят.

Сакура не беше на ясно как ще каже на другите за това.Тя реши да поговори първо с Какаши и Наруто и за това ги покани на Рамен.

Както обикновено Наруто се потопи в купата,докато Какаши не изглеждаше гладен.Той погледна към Сакура някак недоверчиво и попита: "Не си ни канила навън от дълго време...има ли нещо,което искаш да ни кажеш?"

Сакура се поколеба. "Имам новини и за това исках да ви помоля за съвет.Все пак вие сте най-добрите ми приятели." Tя си пое въздух "Сасуке...той..вчера..помоли ме да се омъжа за него."

"КАКВОООООО?" Наруто пусна яденето на масата.Какаши просто изкриви веждите си.Докато Наруто си вдишваше въздух,Какаши попита замислено: "Серизоно?Дори не знаех че сте били заедно"

"Не сме били" - прошепна тя.-"Той просто ме попита...просто ей така."

Какаши не изглеждаше много зарадван. "И какво отговори ти?"

"Казах Да"-каза тя с наведена глава.Искаше да каже повече,но изведнъж се загледа в две насълзени сини очи.

"Сакура-чааааааааааааааан?!" - захвана Наруто - "Искаш да се омъжиш за Сасуке?За този студеносърдечен глупак (нз как точно да преведа "bastard" xD ) Не можеш да ми сториш това!"

Тя очакваше неговата реакция.Все пак той беше съкрушен заради нея за дълго време,дори след като тръгна с Хината.
"Ти имаш Хината,забрави ли?"-каза тя спокойно.

Toй наклони долната си устна.Какаши запита "Сигурна ли си за това,Сакура?Знаеш,че Сасуке не е от привързаните типове..."

Някак тя се почувства така все едно трябва да го защити. "Той винаги ме е защитавал и не би ме помолил да се омъжа за него без причина! Винаги съм мечтала да имам семейство със Сасуке."

"Искаш да имаш деца???" - изуми се Наруто.

Сакура кимна и продължи да говори : "Може да не го показва,но аз знам , че той е топлосърдечен.Обичам го и искам да се омъжа за него.

Какаши въздъхна тихо,после се усмихна под маската си и каза "Добре тогава,желая ви късмет!Може ли да държа реч на сватбата ви?"

"О,я стига!Ти сигурно ще закъснееш.." - измърмори Сакура.Тя хвърли поглед върху часовника си и бързо стана. "О Боже! Исках да говоря с родителите си преди обяд.Те още си нямат и идея.Хора,пожелайте ми късмет! " Тя се завъртя наоколо и започна да бяга,оставяйки двамата си приятели безмълвни.

Какаши погледна Наруто,който не беше докоснал рамена си. "Няма ли да ядеш?"

Той махна чинията настрани и каза "Не съм гладен." Докато Сакура беше при тях , той изглеждаше бодър , но сега беше просто тъжен.

"Мислих,че си приел факта,че Сакура е влюбена в Сасуке..." - каза Какаши.

Момчето отговори с наведена глава: "Приех го." Той сложи клечките за ядене (chopsticks) настрана и настана неприятна тишина.В главата на Какаши имаше мрачни мисли.Тази идеа за сватба не му се нравеше.Сасуке никога не беше показвал интерес към Сакура,нито към друго момиче.От къде идваше тази внезапна молба за женитба?Дали беше заради това,че беше победил Итачи?

"Тя не изглеждаше щастлива,нали?" - каза Наруто внезапно.Какаши се загледа в него.Младият нинджа се усмихна тъжно. "Сакура-чан...тя съвсем не изглеждаше щастлива." Всъщност той беше казал това,което Какаши си мислеше.И беше прав.

Въздишайки тихо,Сасуке отвори прозореца и се облегна на парапета на балкона.Koлкото се може по-бързо той се покатери и се остави да падне на земята от последните няколко метра.Той чу гласове на момичета,идващи от страничният вход и завъртя оттегчено очи.От както Сакура каза на родителите си за сватбата,той нямаше и една спокойна минута.Новината беше плъзнала от самосебе си като огън в селото и от тогава тези обожателки не преставаха да чукат на вратата му и да го питат една след друга дали клюките са верни или не.

Той мразеше тези пищащи,лигави момичета.Не можеше ли да го оставят на спокойствие поне вечерта.

Сасуке харесваше апартамента си точно защото винаги имаше друг начин за измъкване освен входната врата.Гласовете ставаха високи и той побърза да се измъкне възможно по-бързо от къщата.От както беше помолил Сакура спонтанно да се омъжи за него,той твърдо беше намерил в себе си неспокойствие.Нуждаеше се от малко време ,за да подреди собствените си мисли и да помисли все пак защо беше и предложил брак.Вчера се бе срещнал с Хокаге Тсунаде и официално я помоли за разрешение за брак.Всъщност си беше чиста формалност , но понеже той сега беше главата на клана ( дори и да беше единственият в него ) , Тсунаде се съгласи.

Тя беше зардвана и поиска да се погрижи сама за церемонията.Сасуке не каза нищо.Той се надяваше на кратка и бърза сватба и нямаше интерес да се занимава с другите безсмислици.Сакура просто щеше да му стане съпруга.

Сасуке се поразходи из Нинджа Академията , но беше несклонен да си спомни старите времена.Сакура беше дете тогава.Но покрай минаването на годините,тя порасна.Особено през Изпита за Чуунини, тя беше го впечатлила с битката си срещу Ино.Може би още тогава той несъзнателно беше решил,че ще се ожени за нея.Тя беше красива,нямаше място за спор.Плюс това беше и силна и зряла.Беше идеална за плановете му.

Сасуке забеляза мърдането на люлката,която беше недалеч от входа.Едно време Наруто седеше там,след като отново се беше провалил на завършването.Сасуке отиди по-близо и видя някой с наведена глава да седи на люлката и да се люлее.Изненадан той попита в нощта: "Наруто?Това ти ли си?"

"Видях те."-каза Наруто без да поздрави-"Не си ли със Сакура?"

"Тя е вкъщи" - каза Сасуке хладно.

Наруто се обади нетърпеливо: "Вие двамата не изглеждате като влюбена двойка пред женитба."

"Ревност?" - попита Сасуке с триумфална усмивка.

Русият шиноби му хвърли тъмен поглед. "Престани с глупостите,Сасуке.Приех факта,че тя не ме харесва,но ти никога не си се интересувал от нея и винаги си я наранявал.Не ти вярвам." Той стана от люлката и грабна Сасуке за яката на тениската му. "Ако я нараниш,ще те довърша.Разбираш ли?"

Освобождавайки се от захвата на Наруто,той заговори: "Ти по-добре си седни на люлката!Нямаш шанс пред мен ,така че запази празните заплахи за себе си."

"От както се завърна,си толкова студен,Сасуке.-каза Наруто.-"Преди беше отдалечен от нас,но ти пукаше за приятелите ти и аз бях сигурен,че имаш добро сърце.Сега си различен.Ето защо съм разтревожен за Сакура-чан."

"Хм" - промърмори Сасуке.

"Искам да ми отговориш честно на един въпрос"-каза Наруто.-"Обичаш ли я?"

Сасуке му хвърли леден поглед. "Не."
Глава Втора:Сватбени камбани

Малко оттегчен,Сасуке пое към къщата на Сакура.Одевешният му разговор с Наруто го притесняваше.От кога Наруто беше станал толкова сериозен?И защо изобщо се интересуваше? "Да ме пита дали я обичам...беше някак нервен..." -промърмори си той.- "Това не му влиза в работата."

Той опита да се убеди,че не се интересува от странния разговор,който проведоха,но от друга страна не можеше да спре да мисли за това.Накрая Наруто можеше да се забърка и да развали плановете му.Трябваше да ускори цялото това нещо,за да бъде сигурен.

Когато пристигна в къщата на Сакура и почука,тя беше тази която му отвори. "Сасуке-кън!" -възкликна тя. - "О,влизай!" Къщата изглеждаше празна.За негово облекчение изглежаше , че вътре няма никой освен Сакура.

"Къде са родителите ти?" - запита Сасуке.Той не беше изпълнен с желание да се среща със семейството и.Такива неща му бяха особено неприятни,от както починаха неговите родители.

"Бизнес пътуване"-отговори тя бързо.- "Ще се завърнат след около две седмици.Когато тръгваха казаха че приемат да направим това което ние мислим за добре."

А,перфектно!Сакура посочи кушетката и те седнаха.Той забеляза ,че Сакура седна на дистанция от него.По принцип тя би седнала възможно най-близо до него. "Искаш ли нещо за пиене,Сасуке-кън?" -попита тя с приятелски тон.

"Не,благодаря."-измърмори той.Нещо тук го притесняваше.Къщата беше широка и светла,стаите-приятни и топли и всички лампи бяха светнати.Те дразнеха очите му,но той не каза нищо.Това беше къща,в която живееше семейство,семейство като неговото едно време когато родителите му бяха все още живи.Сега той мразеше грешния си идеал и мразеше начина по който тези семейства сякаш му се смееха подигравателно.Той беше единственият , който знаеше колко крехко може да бъде това щастие.За част от секундата почувства изгаряща омраза към Сакура,която продължаваше да има щастливо семейство.

"Сасуке?" - попита тя и го върна в реалността.Той кимна незначително и се насили да преодолее чувствата си на яд. - "Сасуке-кън,има ли причина поради която дойде тук?"

А!Той съвсем беше забравил. "Дойдох да те взема с мен.От тук нататък искам да живееш с мен."

Тя пребледня и запелтечи. "Какво?Искаш да се преместя при теб...Т-толкова скоро?"

Сасуке сви рамене. "Защо да чакаме?Ще отида при Хокаге Тсунаде утре и ще се погрижа за всичко.Мисля , че е най-добре да се преместиш при мен сега,така че си опаковай багажа." Веданага след като каза това,той разбра че може би беше малко остър.

Тя се поколеба за момент и беше сигурна , че той ще се откаже от предложението си.Но изведнъж изражението и светна и каза: "Добре! Така или иначе е скучно тук,когато нашите ги няма." Понякога тя беше мистерия за него,но той нямаше нерви да мисли за това. "Ще опаковам една чанта за сега , а по късно ще дойда да взема останалото."

"Добре."

_______________________________________________

Леко и колебливо,Сакура влезе в апартамента.Тя беше тук само няколко пъти и тогава тя нямаше нерви да разгледа около себе си.Мисълта,че това щеше да е неиният нов дом,беше малко плашеща.Тя остави багажа си на земята и си събу обувките.Сасуке заключи вратата.Тя забеляза,че той не светна лампите.Всъщност още не беше нужно,понеже все още се прокрадваше малко светлина от прозорците,но както и да е гледката на стаята му изглеждаше някак страховита в тoзи сумрак.

Сакура направи няколко несигурни стъпки към хола.Вътре беше празно,но спретнато и чисто.Мебелировката беше абсолютно скромна.Eдинствено разстение стоеше на парапета на огромния прозорец и дори това изглеждаше странно в тази стерилна стая.


"Последвай ме."-каза Сасуке стоящ до нея.Той взе багажа и и я изпрати до спалнята.Стаята беше толкова празна,колкото и другите.Тя винаги беше тук,когато Сасуке се въстановяваше след раните си,но тогава тя не забеляза колко лошо настроение може да причини тази къща на човек.Една единствена снимка стоеше на малка масичка и след като Сакура я взе,се усмихна.Бяха Сасуке , Наруто и тя самата.Какаши беше ги снимал преди време,въпреки несъгласието на Сасуке,но факта че той е запазил снимката,доказваше че тя означаваше нещо за него.

"Сакура." Неговият хладен глас я откъсна от мислите и и тя остави рамката обратно на масичката.Той отвори широкия кабинет и безцеремонно пусна чантата и на земята пред нея.Тя погледна сериозно в кабинета и забеляза , че имаше твърде много стаи само за един човек.Неговите дрехи заемаха само малка част от кабинета , а останалото изглеждаше голо и празно. "Има достатъчно стаи за дрехите ти." - измърмори той.-"Ще бъда в хола."


"Добре." - каза тя като го гледаше как излиза от стаята.Когато той изчезна,усмивката от лицето и се махна.Първото,което направи беше да светне лампите.Тя въздъхна.Най-после.Как можеше да се чувства като у дома в тази къща? С чувство на примирение,тя се наклони и отвори чантата си.

_______________________________________________

Сасуке погледна през прозореца и зачака търпеливо.Лъч светлина го удари през леко открехнатата врата и му напомни,че само той беше способен да види тази остра светлина в момента.Очите му все още бяха много чувствителни.Итачи почти беше отнел зрението му през битката,когато беше направил зашеметяваща бляскава светлина.Очите на Сасуке се нуждаеха от малко време за възстановяване.Това беше и причината,поради която предпочиташе да в вън през нощта.

Сакура се върна при Сасуке след около десет минути. "По-добре ли са очите ти вече?" - попита тя нервно като влизаше от ярко осветената спалня в депресиращо тъмния хол.

Той поклати главата си. "Ще се оправят."

Тя отиде при него и хвана ръката му.Той се зачуди какво ли ще прави.Нейната ръка беше студена на допир.Тя го пусна и го погледна сериозно в очите. "Сасуке..." - каза тя и се покелеба смело.Имаше чувството,че е задължена да му казва "Сасуке-кън" както по-рано. "Целуни ме."

Той я погледна очудено.След като беше тиха толкова време,тази внезапна молба го изненада.Тя събра кураж и повтори "Моля те,целуни ме." Сасуке се поколеба.Съвсем чесно той никога не беше целувал момиче преди.Винаги беше концентриран само върху отмъщението си. Щеше да се жени за нея,нали?Това също беше част от брака.Той я доближи и хвана раменете и.

Тя затвори очите си.За момент устните им се срещнаха и той се зачуди колко време трябва да трае една целувка.Неговите мисли бяха дргаде.Мисловно си правеше списък с нещата за церемонията.Одевешният му разговор с Наруто,все още беше в главата му.Изведнъж Сакура отвори очите си и го погледна.Виждайки, че той гледа в друга посока, престана да го целува.Тя наведе главата си и се обърна. "Трябва да спим вече,не мислиш ли?"

"Аа.." - промърмори той.Изненада го това,че тя не каза нищо за този осакатен опит за целувка.Дори той,който беше неопитен в това,знаеше че се получи зле.Той тръгна към спалнята докато тя изчезна в банята.Сасуке бързо загаси светлините и се преоблече за лягане.Когато спеше,той обикновено носеше стегнатите си,черни шорти.Легна и моментално се зарадва,че леглото беше по-широко от нормалното.Мисълта да спи до нея от сега нататък,беше странна.Понеже живееше сам от седемгодишна възраст , той не беше споделял едно легло с никой.

______________________________________________

Сакура си хвърли един последен поглед в огледалото.Тя носеше най-широката си пижама и най-после се почувства готова да отиди в спалнята.Беше сигурна , че Сасуке няма да опита нищо тази вечер,но въпреки това се чувстваше неудобно.Надяваше се да е заспал вече.

Внимателно тя влезе в стаята в тъмно,понеже знаеше,че ако светне лампите,ще го заболят очите.Какато и да е,когато тя влезе в кабинета,Сасуке въздъхна тежко и се протегна към нощната лампа. "Извинявай" - прошещна тя като се промъкна в леглото.Той я гледаше как прегъва одеалото и пропълзява под завивките.

"Готова ли си?" - попита той нетърпеливо.

"Да.." - отговори тя и стаята отново потъна в тъмнина.Очите и свикнаха бързо на тъмното.Тя го гледаше легнал до нея.Бавно,биещото и сърце се успокои от самосебеси.Тя забеляза ниската температура в стаята.Беше студено в спалнята и като се замислеше , останалите стаи бяха същите.Описваше точно нечий дух...апартаментът беше студен като него и празен като очите му.

Сакура замръзна под завивката,но Сасуке не изглеждаше повлиян от суда.Тя се премести по-близо до него и вежливо сложи ръката си на голата му гръд.Той издаде звук на негодувание и се завъртя на другата страна като и обърна гръб.

Сакура разбра и се върна на нейната част от леглото.Замислено тя се загледа в тъмния таван.Да,това беше точно както си го представяше,когато легнат в едно легло със Сасуке.Просто страхотно.

___________________________________________

Когато Сасуке се събуди към осем,Сакура вече беше в кухнята,приготвяйки закуска.Той прие този факт спокойно и седна на масата,дори без да и казва "Добро утро". Въпреки това,Сакура побърза да го поздрави с радост както винаги.

Цялата ситуация беше някак странна.Тя винаги бе мечтала за шанс да бъде със Сасуке и да прави закуска за него,може би след романтична вечер прекарали заедно...мечтите и бяха разбити вече,даже преди сватбата.Сега просто се чувстваше странно да го гледа стоящ там на масата и да му приготвя ядене.Тя знаеше,че той никоха не би поискал това от нея.Той не би я помолил за нищо,което се очаква от съпругата.Но кой друг да го направи?Той сигурно не яде закуска,когато е сам.Беше странно чувство;така ли щеше да е и занапред?Стояща вкъщи,чакаща го да се върне от мисия ,а по-късно и грижеща се за децата?Това вече не беше нейната красива мечта...По-скоро ставаше като кошмар.

Имаше глас в главата и,който я предупреждаваше за тази женитба.Тя спираше този глас,от както Сасуке я помоли да се омъжи за него.Нещо в нея не искаше да види истината.Вчера,когато го бе помолила да я целуне,тя се опитваше да се опревергае,но начинът по който той я целуна...нямаше никакви чувства.Тя видя очите му , докато я целуваше.Те гледаха към друга неопределена посока,мислите му бяха заети с друго.

Тя се разстърси от своите мислите и сложи чиниите.Когато ги поднесе към масата,тя съобщи весело "Закуската е готова,Сасуке-кън!"

Той дръпна чинията към себе си и каза спокойно: "Не си длъжна да правиш това,знаеш го."

"Знам,но исках да го направя."

Той започна да яде и след кратко мълчание каза: "Трябва де сме в офиса на Тсунаде към десет.Ще излезна за малко.Ще се видим,там.Окей?"

"Добре."

_____________________________________________

Точно пет миннути преди десет часа,Сасуке се появи в офиса на Тсунаде.Сакура вече чакаше от близо половин час.Тя носеше фините си дрехи,докато той си беше облечен с нормалното му нинджа облекло-късите черни панталони и равно-черната тениска с логото на Учиха на гърба.Тя и не очакваше нещо различно от него.

Когато я доближи,той я поздрави с обикновено кимване.

Тя повтори жеста безмълвно.Имаше половин час да помисли за всичко това и странният глас в главата и беше станал повече като ужасяващ писък.Дали правеше правилното нещо?Беше тука , защото беше му обещала нещо преди няколко години или беше тука защото все още го обичаше?

Сасуке мина покрай нея и се отправи към вратата , но преди да успее да я отвори,Сакура го хвана за китката и го върна назад. "Изчакай малко." - каза тя и спря да го гледа.Тя вече не можеше да крие истината от себе си.Колкото и болезнено да беше,тя трябваше да я посрещне.Преди да влезе в тази стая,трябваше да проясни всичко.Тя погледна право в очите му и каза: "Искам да ми отговориш на един въпрос и моля те бъди честен." Той кимна бързо и тя зададе въпроса,който я притесняваше още от онзи ден: "Защо ме помоли да се омъжа за теб?"

Сасуке отговори без колебание: "За да възстановя клана си."

Това беше точно този отговор,който тя очакваше.Въпреки това болеше.Много. "Обичаш ли ме,Сасуке-кън?"

"Не."

Тя кимна , шокирана от честния му отговор.Той току-що потвърди най-лошите и страхове.Това не беше за нея.Той можеше да помоли всяко друго момиче.Вероятно той избра нея просто защото тя беше достатъчно глупава винаги да бъде на негова страна.И достатъчно глупава да го чака. "Толкова се надявах да греша." - каза тя горчиво.

"Искаш ли да се откажеш?" - попита той.

Тя поклати главата си в отказ. "Казах,че ще го направя,нали?Просто исках да изчистя нещата преди да го направим."

Този път той я хвана за ръката и я отправи към вратата. "Тогава ела." Сасуке отвори вратата към офиса,където Тсунаде вече ги чакаше.

"Закъсняхте малко"-каза тя весело.-"Помислих,че може би Сасуке-кън се е уплашил." Сакура се усмихна бегло. Двамата стояха пред бюрото на Тсунаде и тя попита "Така...как искате да го направя?Искате цяла церемония или кратка женитба?"

"Направете го кратко."-каза Сасуке бързо,а Сакура остана в тишина.

Тсунаде взе един свитък и го разгърна.Той съдържаше доста редове с подписи."Това е родословното дърво на Учиха семейството."-обясни тя.-"Главата на семейството пише кратко за двамата,които ще се женят и после двойката и свидетелите се подписват.Но понеже няма други членове на семейството,ще бъдат само вашите подписи.

"Това ли е всичко?" - попита тихо Сакура.

"А!Чакайте малко!" - Тсунаде взе малка черна кутийка от масата си и я отвори.Вътре имаше два сребърни пръстена.-"Тези бяха на твоите родители,Сасуке-кън.Те бяха семейно наследство и бащата ти беше много горд с тях.Сарутоби-сенсей беше ги запазил за теб и аз мисля , че днес е най-подходящият ден да се върнат при теб."

Сасуке хвърли поглед на пръстените.Някакво чувства се прокрадна по лицето му,може би беше тъга или яд. "Съвсем бях забравил тези..." - каза той безчувствено.

Той взе пръстените от малката кутийка и ги погледна.После сложи по-големия пръстен безцеремонно в джоба си,а другия подаде на Сакура.Лицето на Тсунаде помръкна,но тя не каза нищо.Сакура се възхити на парчето накит и после деликатно си го постави на пръста.

Тсунаде даде на Сасуке химикал.Той бързо зачете другите текстове в свитъка и после написа долу датата и следния текст: "Учиха Сасуке,глава на семейсвото,се жени за Харуно Сакура." Той се подписа и подаде химикала на Сакура.Ръцете и трепереха докато пишеше името си до неговото.

Тсунаде кимна доволно и каза тържествено: "Обявявам ви за съпруг и съпруга.Поздравления."

Сасуке и хвърли празен поглед.Сакура и благодари учтиво и последва съпруга си,който вече напускаше стаята без да се занимава да я чака.
"Сакура!"-извика Тсунаде след нея и тя спря,гледайки назад.Хокагето се усмихна тъжно. "Грижи се за себе си,окей?"

Сакура вложи най-добрата си усмивка. "Разбира се."
Глава 3:Първата брачна нощ

Сакура побърза да стигне Сасуке.От своя страна той не си направи труда да я изчака,след като Тсунаде я беше извикала.Тя го стигна и каза с фалшива радост: "Какво ще правим сега след като вече сме женени?"

Той и хвърли подигравателен поглед и реши да не отговаря на въпроса и.Беше доста странно.Мисълта,че тя беше омъжена за мъжа на мечтите си някак не и доставяше достоверност.Разбира се тя имаше друга представа за този ден в дестските си мечти.

Тя се протегна да хване ръката му и той и позволи да го направи. "Сасуке"-каза тя сериозно - "Не очаквам от теб да се правиш на влюбен съпруг,но искам да говориш с мен.Ако нещо те притеснява или аз съм товар за теб,просто ми кажи.Ние сме женени.Бих искала да те познавам истински.Бих искала да знам всичко за теб.

Преди той да отговори,един женски глас каза: "Ами,не е ли хубаво това?Не очаквах да видя вас двамата хванати за ръце навънка."

Сакура се опита да не изгуби контрол.Защо главният и съперник за любовта на Сасуке трябваше да се появи точно сега пред тях?ЗАЩО?Ино я беше оставила след като клюките за годежа им бяха плъзнали по цялото село.Но вероятно сега беше време за разговор. "Здравей,Ино"-каза тя натъртено.

"Когато чух , че вие двамата сте се сгодили не можех да повярвам." -каза Ино- "Поздравления,Сакура.Какво правихте във офиса на Тсунаде?Правите вече планове за сватба?" Тонът подсказваше чувствата и.Тя показно ревнуваше.

"Всъщност ..." -имърмори Сакура и пусна ръката си,като показа сребърния пръстен на главната си съперничка. "Току-що се оженихме." Ино пребледня.Сакура с удоволствие щеше да се порадва на този малък триумф пред стария си враг,но все още нямаше дума от Сасуке и тя знаеше,че в момента в който Ино го попита,той ще разруши нейната победа и ще покаже на Ино за какво става дума в този брак.

Ино си възвърна самообладанието и запелтечи "Не мога да повярвам!Шегуваш се,нали?Сасуке,кажи ми , че това не е истина!"

Сакура наведе главата си,когато Сасуке понечи да проговори.Той се пусна от ръката и и тя очакваше най-лошото.Но вместо да даде на Ино нетърпелив отговор,той постави ръката си около кръстта на Сакура и каза "Оженихме се преди няколко минути." Той погледна към Сакура. "Сакура-чан може ли вече да се прибираме вкъщи?Бих искал да прекарам малко време с теб." Сакура не можеше да повярва.Тя го гледаше с отворена уста,но после се свести достатъчно бързо,за да види удивеното лице на Ино.Тя опита да изимитира някакъв твърд смях,докато подминаваше главната си съперничка.

Когато вече бяха надалеч от хорските очи,Сасуке бързо я пусна и отново сложи ръцете в джобовете си.Сакура не разбра какво се беше случило току-що.Защо Сасуке направи това?Защо започна да се прави изведнъж на влюбен съпруг?Всъщност беше страшно да види колко лесно можеше да се прави на влюбен,ако искаше.Беше странно,защото пред Тсунаде той ясно беше показал чувствата и намеренията си към Сакура.

Тя намери само едно обяснение.Усмихна му се срамежливо. "Благодаря Сасуке-кън...за това,че не направи да изглеждам зле в очите на Ино и също за...имам предвид...няма значение."

Той и се намръщи и каза "Отивам да тренирам."

Тя го гледаше как си тръгва.Той беше мистерия.Не беше опитал даже да се приближи малко до нея.

_____________________________________________

Докато бавно се стъмняваше навънка,Сакура стоеше пред огледалото,но този път не за да провери как изглежда,а просто се гледаше в огледалото.Нищо не беше се променило.Тя все още изглеждаше така,както преди.Единствената разлика беше,че тя вече не се усмихваше. "Учиха...Сакура..." каза тя тихо на себе си.Преди време тя тайно казваше тези две думички и те бяха удоволствие за нея,защото звучаха толкова красиво.Сега новото и име имаше странно чувство за произнасяне.

Докато Сасуке тренираше,Сакура беше прекарала деня в събиране на нещата и от къщата на родителите и към неговия апартамент,разопаковайки ги и опитвайки се да се почувства удобно в това ново място.Тя не можеше да си представи да се почувства като у дома си в тези стерилни стаи.

"Престани вече да мърмориш!" - ивика вътрешната Сакура.Тя вече се чудеше кога вътрешния и глас ще се обади пак. "Ти го направи!Ти си омъжена за САСУКЕ!Така че не прави физиономия,все едно току-що си подписала смъртната си присъда.Сасуке помоли теб,а не някоя друга!Това означава,че би трябвало да си важна за него!Всичко останало евентуално ще се оправи с времето!"

Тя се засмя.Най-после позитивна мисъл-първата от толкова дни насам.

Когато болката малко утихна и тя се успокои,той отново започна да се движи.Болеше.Не толкова,че да я накара да заплаче,но определено беше неприятно.Тя не каза нищо,с което да покаже , че иска това да свърши.Болката утихна с времето,но тя не чувстваше нито възбуда,нито друго приятно чувство,от това което очакваше базирайки се на разказа , който Ино и каза за неиния първи път.

Сакура чу размазващата тишина на стаята ясно,придружавана от време на време с неговото тежко дишане.Тя го видя над себе си и начина,по който черната му коса се движеше в ритъм с него и докосваше нейното лице.Кожата му все още беше хладна на допир и се виждаше леко от лунната светлина,чиито сенки падаха върху бледото му лице.Той беше красив и освен това беше по-близо до нея от който и да е било мъж преди.Той беше някъде далече в мислите си. "За какво ли си мисли докато спи с мен?"

Сасуке отвори очите си за кратък момент.Очите им се срещнаха.Нямаше страст в погледа му и Сакура беше изненадана, че той е способен да спи с нея без да чувства нищо.Сякаш той прочете мислите и и ръката му се плъзна по гърдите и.Другата му ръка се премести на леглото до главата и,придържайки теглото му.Погледът и проследи ръката му , гледайки как мускулите му се огъваха под перфектната му кожа.Тя не можеше вече да понася да гледа лицето му,което не изразяваше нищо освен празнота.

Тя обърна главата си настрани,гледайки през прозореца.Няколко звезди се показваха на небето.Всяка от тях беше слабо розова на хоризонта и съвсем леко пресветваше в черно.Сигурно не беше много отдавна , от както слънцето беше залязло.

Сасуке наведе главата си и се задъха като стискаше зъби.Той се остави да потъне в нея и въздъхна тихо.Сакура все още гледаше през прозореца.Значи това беше.Какво странно чувство.Сасуке се търкулна от нея,слезе от леглото и изчезна в банята.Сакура зави чаршафа около себе си и отиде до прозореца.Някак си се почувства...мръсна.Защо изобщо му позволи да и стори това?Чувсташе се като евтино момиче.

Докато Сасуке се къпеше,тя гледаше звездите.Изведнъж тя се почувства странно и вече не беше тъжна.В главата и имаше само...тишина.Дори вътрешната Сакура беше тиха.Сакура знаеше,че няма да спи тази нощ.

Когато Сасуке се върна и тихо легна на леглото,Сакура вече се беше преоблякла в нощницата си.Тя се скри под завивките и стаята отново потъна в тишина. Загледа се в тавана,докато лежеше до мъжа на мечите си и се почувства по-самотна от всякога.За първи път имаше болна мисъл в главата и,която и казваше,че е направила огромна грешка да се омъжи за Сасуке.Тя щеше да е самотна като него,въпреки че официално сега те бяха семейство.
Глава 4:Не е нужно да си силен

С ужасен писък,Сасуке стана от леглото,разбутвайки Сакура.Този плач я събуди и нейният Шиноби инстинкт и каза веднага да се посегне към нейната страна,където обикновено стояха кунаите и.

Сасуке сега беше изправен на леглото и дясната му ръка беше на печата на рамото му. "Сасуке-кън" - прошепна Сакура разтревожено.Той не изглеждаше да я е забелязал.Тя можеше да го чуе да казва нещо много тихо."Какво каза?"-попита тя нервно и се наклони към него,за да го чуе.

"Кръв..." - прошепна той ужасен.

"Какво?!" -извика Сакура,мислейки си,че той се е наранил някак.Тя сложи ръката си на китката му и изведнъж разбра,че това беше грешка.Незабавно той се обърна и я погледна гневно.Ужасяващия му поглед я уплаши.

После той въздъхна твърдо и се успокои. "Защо си тук?" - попита той тихо.

Тя се опита да се засмее,но нещастно се провали. "Ние се оженихме вчера...забрави ли?"

"А..сега си спомних.." - прошепна той.

"Какво сънува?" - попита тя внимателно.

Той погледна в празното пространство в стаята. "Итачи"-отговори той-"и моите кървясали ръце."

Тя уви ръцете си около него в хлабава удобна прегръдка.Той се скова и изглежда твърдо забеляза прегръдката,но не усети никакво удобство от нея.В следващия момент той я дръпна от себе си и изчезна в банята.

Сакура остана в леглото,притеснена.Тя не знаеше,че той все още има тези сънища за Итачи,а той винаги беше отказвал да разкаже на който и да е за нещата,които са се случили през тази битка.Единственото нещо,което знаеше тя , беше че той коренно се беше променил след като уби Итачи.Беше станал студен и безчувствен.Тя се тревожеше за него...ръцето му трепереха толкова силно.

***

"Студено е тук" - беше първото нещо,което каза майката на Сакура,когато влезе в апартамента и не беше ясно дали беше заради ниската температура или оскъдния декор.Родителите на Сакура бяха се върнали една седмица по-рано от очакваното и се бяха самопоканили след като чуха за внезапната женитба на дъщеря си.

"Знам"-каза бързо Сакура и ги покани да седнат.Тя им донесе чай и седна до тях.

Майка и се огледа любопитно из апартамента. "Къде е Сасуке? Исках да поздравя съпруга ти!"

"Той е на мисия с Наруто,но скоро трябва да се върне." В интерест на истината Сакура се радваше,че Сасуке не беше тук , за да се запознае с родителите и.Тя беше видяла омразната му физиономия,когато той и беше на гости.Ако е възможно,тя предпочиташе да избегне срещата му с родителите и.

"Еми,както и да" - каза майка и.-"Хубава сватба ли беше?Много е лошо,че не изчакахте.Щеше да е хубаво да сме при вас."

"Сасуке бързаше,изглежда.."-каза честно Сакура.Тя беше безкрайно облекчена,че родителите и не виждаха тяхното глупаво извинение за женитба.-"Не знаехме,че ще се завърнете по-рано,от колкото беше планирано.Вие рядко сте в Коноха,така че ние просто се оженихме и решихме да ви изненадаме.И да,сватбата беше хубава.". Сакура беше добра лъжкиня.Дори и майка и не забеляза тъгата в очите и.

Те поговориха дълго и всъщност Сакура беше щастлива да има някаква компания.След като мина една седмица от женитбата,Сасуке все още беше студен както преди и по цял ден тя беше сама.По едно време имаше малко мисии за нея,но тя беше ги направила и сега не знаеше какво да прави.Ино все още и беше сърдита за това,че Сакура бе спечелила главната им битка и беше се омъжила за Сасуке.

Изведнъж вратата се отвори и Сасуке си беше вкъщи.Сакура беше изненадана,даже уплашена,понеже не беше го очаквала толкова рано.Той погледна родителите и тя можеше да се закълне,че погледът му в този момент беше запълнен с чиста омраза.Както и да е,той поздрави родителите и на бързо и преди някой от тях да може да отговори,той грабна Сакура и просто и каза: "Трябва да поговорим." Той я дръпна грубо към кухнята и затвори вратата.

"Сасуке,нараняваш ме!" - изпъшка Сакура,освобождавайки се от хватката му.

"Защо те са тук?" - попита той.Преди тя да може да отговори,той пак каза - "Слушай,не искам никакви непознати в апартамента си!"

"Те са ми родители!" - запротестира тя.

Той се намръщи. "Можеш да гледаш на тях както си искаш,но аз няма да съм обезпокояван тук в апартамента си!"

"Какво ти става?Просто исках да..."

"Твоето фалшиво щастливо семейство ме побърква!" - прекъсна я той- "Играйте на щастливо семейство някъде другаде,защото ако се наложи да ви погледам още малко,ще повърна!" Без да и даде възможност да отговори,той излезе от стаята,минавайки покрай родителите и без да каже и дума и изчезна в спалнята.

Без никакво желание,Сакура се върна при родителите си. "Може би трябва да си вървите за сега.Сасуке не е в добро настроение." Родителите и бяха очудени и специално майка и беше доста недоверчива.Както и да е,Сакура ги изведе от апартамента и щом те си тръгнаха,тя се облегна на стената изтощено.

Защо тя участваше в това?Не разбираше действията на Сасуке от самото начало.Защо му позволи да и стори това?Тя самата не знаеше отговора.Стоеше пред спалнята и тъкмо щеше да почука,когато куража и я напусна и тя се отказа.

***

След като бяха минали час и половина и Сасуке още не беше се показал,Сакура реши да рискува.Тя почука на вратата и влезе в спалнята без покана.Той лежеше на леглото със затворени очи.Не спеше.Тя го знаеше от изражението на лицето му.

Докато погледът и се разхождаше по тялото му,тя разбра защо.Той беше превързан съвсем невежо около дясната си ръка и тя видя оформена кръв на бялата тъкан.Ето защо той беше в такова лошо настроение.Той беше ранен,а тя съвсем не беше забелязала,когато той пристигна.Почувства се виновна.

Тя седна на леглото до него. "Сасуке,не знаех,че си ранен.Какво стана?"

Той отвори очи раздразнено. "Не е кой знае какво."

Държанието му подсказваше нещо друго.Тя го накара да седне и отвърза превръзката.Когато видя раната,тя изпъшка.Беше дълбок разрез и след като тя махна превъзката,раната отново започна да кърви.Тя побягна към банята да вземе кърпа и я сложи внимателно върху разреза. "Това трябва да се зашие.Трябва да те види лекар." - каза тя сериозна.

"Имал съм и по-лоши наранявания.-възропта той - "НЯМА да ходя на лекар заради такова глупаво нещо!"

"Ще остане грозен белег , ако не се зашие , а пък и..."

"На кой му пука?!" - прекъсна я той.

"Нека да довърша! Освен това може да ти коства проблеми за доста време.Може би трябва да откажеш следващата мисия.Това ли е ,което искаш?"
Думите и не пропуснаха чакания ефект.

Тялото му се втвърди,когато помисли за това,което беше казала тя. "Добре"-промърмори той-"Хайде да отиваме."

Тя се ухили триумфално. "Не,аз ще се обадя на лекаря.Ако мърдаш,раната ти ще се влоши тежко." Тя го инструктира да продължава да слага кърпата върху раната и изчезна да се обади на лекаря.

Когато тя се върна и седна на леглото до него,той я попита шокиран "Защо го правиш?Аз практически изгоних родителите ти от апартамента а ти все още..."

"Не искам да си ранен,Сасуке"-отговори тя-"Лекарят каза,че ще е тук до няколко минутки."

***

Сасуке изпъшка,когато докторът сложи на раната му нещо,което го изгори от болка.Защо все пак той позволи на Сакура да го убеди?Той седна на леглото гол да кръста и негодувайки зачака докато лекарят се подготвяше за зашиването.Сакура седна до него и не каза съвсем нищо.Докато чакаха тя набързо попита как се е наранил.

Той и разказа случката набързо.Той е тренирал като се е бил срещу Наруто,за да провери способностите си и Наруто без да иска го е промушил в ръката.Поне това беше версията,която каза на Сакура.В интерес на истината той не беше сигурен дали Наруто го е наранил нарочно или без да иска.От както се сгодиха със Сакура русия нинджа съвсем не се отнасяше приятелски с него.

Докторът се върна с игла в ръката и каза просто "Това може малко да боли."

Сасуке стисна зъби,когато иглата докосна кожата му и раната започна да боли отново.Първия шев не беше толкова зле,нито втория.С времето ставаше все по болезнено и той стисна ръцете си в юмруци,за да скрие болката си.Той не искаше никой да си мисли,че е слаб.Най-вече собствената му съпруга.

В болката си Сасуке не беше усетил кога Сакура е хванала лявата му ръка.Той почувства топлината на ръката и и я стисна , когато нов шеф беше нанесен на контузената му кожа.За да преодолее плача,той стискаше силно ръката на Сакура,но тя не каза нищо,а само му се усмихваше с желание да го окуражи.Той се закле на ум ,че ще срита задника на Наруто,когато го види.

Зашиването свърши и лекарят завърза професионална превръзка на ръката му,давайки няколко съвета , които Сасуке така или иначе нямаше да спази.Сакура драматично благодари на доктора и когато той събра нещата си в чантата каза,че може да си намери изхода и сам.

Сасуке и съпругата му все още седяха на леглото.Той забеляза,че все още я държеше за ръката и я пусна отдалечавайки се малко от нея.Сакура се помести по-близо до него,така че краката и застанаха около двете му страни .Прегърна го отзад,внимавайки да не докосне раната. "Сасуке...-прошепна тя в ухото му и сложи главата си на рамото му. "Знеш...няма нищо лошо в това да показваш чувствата или болката си от време на време.Не е нужно да си силен за мен."

Той се обърна към нея,искайки да каже нещо,но думите не излезнаха от устата му.Съгласявайки се той сложи челото си на рамото и,наслаждавайки се на милувката и.От своя страна Сакура приближи бузата си до черната му коса и погали врата му. "Бих искал,Сакура,но просто не мога."-помисли си той.

Тя се облегна назад и остави главата му да лежи на стомаха и.Ръката и остана на главата му и той се успокои,когато тя нежно го погали.Той можеше да чуе биенето на сърцето и и можеше да почувства вдишването и издишването и.Беше странно успокояващ ефект над него и за няколко мига той се остави да се отпусне и се почувства в безопастност в ръцете и.
Глава 5:Новата работа

Сакура лежеше на кушетката и четеше книга,когато вратата се отвори.Тя се изненада да види Сасуке толкова рано вкъщи.Тя скочи да го посрещне. "Здравей,Сасуке-кън!Има ли нещо?Прибираш се толкова рано..."

Той строго я поздрави докато си събуваше обувките и промърмори "Просто се върнах да опаковам някои неща.Напускаме селото тази вечер.Вероятно няма да ме има няколко дена."

"Какво?Къде отиваш?"

"Не ми е позволено да говоря за това."-отговори той- "A-ранг мисия е." Той мина покрай нея и влезе в спалнята,където отвори багажа си и се разтърси из шкафа.

Сакура все още беше изненадана. "И ти спря по пътя , за да ми кажеш,че трябва да напуснеш за няколко дена?"

"Аз самия разбрах преди няколко минути" - промърмори той.Лесно се усещаше,че тя му лази по нервите.

"Защо аз не съм информирана за тази важна мисия!Мога да дойда с теб! - запротестира тя.

Той спря да опакова,за да я погледне. "Това не е детска игра,Сакура.Тази мисия е опасна."

Значи ето как я виждаше той.Тя не знаеше,че той я смята за толкова нищожна.Тя тъкмо щеше да каже нещо,когато погледът и падна върху нещо в багажа му. "Какво по....?" Тя се протегна към маска с формата на лице на животно и я показа на съпруга си. "Какво означава това?!"

"Какво ще кажеш?" - каза той и съблече тениската си през главата.

"Ти си член на АНБУ???" - извика тя.

Той изтегли черна тениска от шкафа. "Да."

Тя беше ужасена.АНБУ..тя добре знаеше , че това не са добри новини. "Кога мислеше да ми кажеш за това?"

"Не знам!" - отговори той нетърпеливо. "Тсунаде ме попита тази сутрин дали искам да стана член на АНБУ.Очевидно те се нуждаят от моите специални способности.Честно казано нямах много време за мислене." Той си нахлузи дългите панталони,които джуунините обикновено носеха и седна на леглото да си завърже бели превръзки около глезените.

"И ти просто реши да се съгласиш на такова нещо без даже да ми кажеш?"

Той и хвърли остър поглед. "Какво общо има с теб? Не ти влиза в работата." Огорчена,тя наведе глава.Той беше такъв глупак.Когато свърши,той си сложи черна маска,която приличаше на тази на Какаши.

Още веднъж Сакура се опита да го разубеди. "Знам,че е превилегия да станеш АНБУ,но знаеш ли колко е опасно?Прав си.Тези мисии са различни от моето и дори от твоето ниво като джуунин.Може да те убият."

"Това е животът на нинджата." -каза той просто.

Изведнъж тя се загледа в маската,която все още държеше в ръцете си.На нея беше нарисувана глава на вълк.Тъжна усмивка се образува от самосебе си на устните и.Това му подхождаше.Tсунаде сигурно знаеше за това.

Когато свърши с опаковането,той я погледна и я доближи. "Слушай,имам много по-важни неща за праване от това да стоя тук и да обсъждам това с теб." Той взе маската от ръцете и и я сложи обратно в чантата.

"Сасуке,не искам да те наранят." - прошепна тя.

Тя очакваше той да пренебрегне думите и ,но след един момент на тишина,той свали маската от лицето си,хвана я за раменете и я целуна по устните бързо.Тя го погледна изненадана , а той сложи отново маската на лицето си. "Това е ,което правят двойките,нали? -каза той-"Ти ми казваш да се върна невредим, а аз те целувам за довиждане и ти казвам да не се притесняваш."

Тя обърна погледа си,обидена. "Не сме пред хора тук.Не си длъжен да се правиш на влюбен съпруг.В действителсност на теб не ти пука дали се тревожа за теб или не."

Вместо да се съгласи с нея,както очакваше Сакура,той развърза протектора си и и го даде. "Не се тревожи за мен." Без да я чака да отговори,той се обърна и отиде към вратата да си обуе обувките.

***

Яростно,Сакура удари и ритна упражнителната кукла.След като Сасуке беше взел всичките тези решения без да я пита и беше посмял да я нарече ненужна нинджа,тя се нуждаеше от нещо да се успокои,за това беше дошла в салона за трениране в Нинджа Академията , за да потренира и да излее гнева си някак.

Той беше прав-тя не можеше да се сравнява с него или с Наруто,но се беше подобрила.Тя беше взела изпита за Чуунини и сега щеше дори да участва в изпита за Джуунини.Той не беше прав да я нарича некомпетентна.И определено не беше прав да става член на АНБУ и да поставя живота си в опастност.Той можеше да я направи вдовица , а тя даже не можеше да понесе мисълта,че той я остави просто така и че някой ден негов съотборник може да почука на вратата и и да и съобщи,че Сасуке е мъртъв.Тази мисъл беше ужасяваща.

"ТИ ГЛУПАВ САСУКЕЕЕЕЕЕЕЕ!!!" - извика вътрешният и глас,докато Сакура налагаше куклата.

"Сакура?" Звукът я изненада и тя се огледа наоколо.За нейно очудване,Какаши стоеше зад нея.Те не бяха се виждали от доста време. "Сакура,на това трениране ли му викаш?Повече изглежда като че ли искаш да разкъсаш куклата на парчета..."

Леко смутена,тя заглади куклата и отговори "Просто исках да отпусна парата."

"Хаха,само изчакай докато започнеш да учиш първите си ученици." - каза Какаши - "Казвам ти , ТОВА са истински нерви!"

"Такива нерви като брака със Сасуке?" - промърмори тя. - "Съмнявам се."

"Моля?"

"Нищо!" -каза тя бързо.Тя не искаше никой да знае за този брак.

"Сакура,не е нужно да имаш тайни от мен!Скоро ще сме колеги,нали?" Той сложи ръка на рамото и. "Така че какво те притеснява? Да не би да имаш някакви проблеми със Сасуке?Има някакви неприятни клюки...." Той се изви към нея,бузите му леко почервеняха и зачака отговор.Вероятно той очакваше да чуе детайли от техния интимен живот.Перверзник.Той си нямаше и идеа колко беден беше този интимен живот.

"Какаши-сенсей!" - дръпна тя ръката си настрана. "Няма нищо за казване" ЩРАК! "Чакай малко! Колеги?Ще станем колеги?КАКВО? - попита тя с широко отворени очи.

Той кимна. "Вече научих новините,a никой друг не знае още.Няма нужда да се правиш на изненадана.Знам,че започваш да преподаваш в Нинджа Академията в близките седмици."

Главата и се замая. "Аз...ще...какво?!"

Скоро Какаши разбра,че нейната изненада не беше преструвка. "Хм?Тсунаде ми каза...Сасуке говорил с нея скоро и и казал,че ти вече не искаш да работиш като нинджа,защото имало вероятност да забременееш скоро.... . "

Той я хвана бързо,защото иначе щеше да припадне.Тя лежеше в ръцете му и промълви "Той...направил....КАКВО??! О,боже мой,ще умра..."

"Сакура?!Ехо?" - извика Какаши.

Тя се опита да се успокои и се върна на краката си с негова помощ. "Съжалявам,добре съм" - промърмори тя.Какаши имаше необикновено сериозно изражение на лицето си и тя бързо добави. "Предполагам,че той е искал да ме изненада.Ние говорихме за това,но аз не бях толкова сигурна...ехехе..."

Какаши сигурно беше забелязал фалшивия и смях и също че вътрешната Сакура беше на път да експлодира. "Еми,каквато и да е причината...Ще те оставя да тренираш.Ще се срещнем някой друг път...чао чао!" С това той изчезна в облак от пушек.

Сакура трябваше да се сдържи,за това не можеше да крещи.Как можеше Сасуке да се ОСМЕЛЯВА да взима решения вместо нея? Съпруг или не,той абсолютно не беше прав да прави това!За пръв от както се бяха оженили, тя беше бясна.Толкова беше ядосана,че и се искаше да му откъсне главата.

"Значи,така,а?Ако той се присъедини към АНБУ-това си е негова работа!Но той тайно говори с Тсунаде и те кара да работиш в Академията!Той отиде твърде далеч! КАК СМЕЕ? В момента,в който се завърне ще се погрижим за това! - говореше вътрешния и глас.

С див плач,Сакура се обърна и ритна куклата толкова силно,че главата и се откъсна и изхвърча до най-високата точка на салона.Тя се почувства малко по-добре като излезе навън и почувства свеж въздух.
Глава 6:Приятели

Забавлявайки се,Сакура гледаше как Наруто повали третата си купа рамен.Когато той забеляза хиленето и и я погледна въпросително,тя каза "Днес ядеш даже повече от обикновеното.Тежък ден?"

Наруто кимна ентусиазирано. "Животът не е лесен като джуунин.-обясни той-"Трябваше да изпратим група момчета...всеки път като загубим следа от тях,те правят нещо глупаво.И този път наистина бяха в опасност...чудо е,че ги върнахме благополучно...." Той пусна чинията на масата и въздъхна доволно. "Ахх..сега се чувствам по-добре.Нямах време да ям нищо свястно докато бях на мисия."

"Знаеш ли,че Сасуке сега е член на АНБУ? - попита Сакура изведнъж.

"Наистина?" Наруто не беше толкова изненадан,колкото нея. "Уоу... той наистина стигна твърде далече..."

Тя каза горчиво "Може да е чест,но аз съм разтревожена за него.Мисиите на АНБУ са опасни.Той тръгна днес и няма да го има в близките няколко дена."

"Виждам.." - промърмори Наруто.Тогава широка усмивка се появи на лицето му-"Хей,хей! (Аnosa,anosa xD) Имам страхотна идеа!Защо да не поканим малко хора в моя апартамент?Имам предвид...така и не отпразнувахме сватбата ти.Какво...мм..какво ще кажеш за утре?Тъкмо няма да си сама вечерта!"

В началото Сакура не беше очарована от идеата,но Наруто вече правеше планове да покани хората,които бяха в момента в Коноха.Тогава тя се съгласи да отиде.Махна му за чао и обеща да присъства на следващия ден.На път към вкъщи тя си мислеше,че може би Наруто е прав и не е хубаво да стои сама.

***

Когато Сакура пристигна в апартамента на Наруто към осем,вече се чуваха шумни звуци от вътре.Тя отвори вратата и каза едно страмежливо "Здравейте!".Наруто беше поканил доста хора.Тя не знаеше,че всичките те в момента си бяха в Коноха.Тя седна на масата където бяха Ино,Шикамару,Хината,Чоуджи и някои други хора , с които беше заедно на изпита за Чуунини,но не им помнеше имената.След малко се появи дори Лий.

Ино беше донесла бутилка изкрящо вино и щедро наля чашата на Сакура. "Трябва да празнуваме вашата женитба,нали?" -каза Ино с бликаща ревност в гласа-"За щастливата двойка!Нищо,че съпругът липсва днес."

Сакура се усмихна слабо.

В течение на вечерта тя изпи доста чаши вино,без да си дава сметка,че до сега не беше употребявала алкохол.Около полунощ,докато другите стояха на масата и си говореха радостно,Сакура вече беше пияна от това изкрящо питие.Тя не беше яла нищо до сега,защото все още беше много ядосана на Сасуке.

Главата и се замайваше,но по приятен начин.Беше чудесно да не мисли за Сасуке и дори и да си помислеше за него,тя просто се смееше.Беше като свобода.Не и пукаше за нищо.Съществуваше единствено това прекрасно замайване в главата и.

Наруто забеляза състоянието и и се опита да я накара да легне на леглото за малко.Сакура се подчини и той я остави сама.Тя се загледа в тавана с толкова много мисли в главата си.Мисли,за които обикновено се притенсяваше,но в сегашното и състояние просто я караха да се смее глупаво.

Когато Наруто се върна да провери как е , тя го попита "Наруто?Обичаш ли Хината?"

Той се зачуди на въпроса,но после отговори "Еми,харесвам я много."

Тя се засмя на този отговор и се изправи.Сложи ръцете си около врата му,така че да не падне. "Знаеш,аз обичам Сасуке." - захвана тя - "Или поне така си мислех.Знаеш ли защо той се ожени за мен?За да възстанови клана си!Не е ли забавно?Иска да му направя деца,защото само за това ставам!Не съм добра нинджа и изобщо за какво да се захващам да взимам изпита за Джуунини?Хехехеххехех..." Тя се смееше,макар че не и беше до смях.

Наруто се опита да я накара да легне,но не изглеждаше на нея да и се спи. "Сакура-чан,ти си пияна.Просто опитай да поспиш."

"Не съм пияна!" - запротестира тя,въпреки че знаеше че той е прав - "Аз никога не пия!"

"Мхм.Еми със сигурност си избрала най-добрия момент да започнеш." - промърмори Наруто.

Сакура най-после се предаде и легна.Той я зави с одеалото и се върна при другите,като преди това се увери,че тя се чувстваше достатъчно добре,за да бъде оставена сама.Малко след като той излезе,Сакура махна завивките,стана и отиде на балкона.Свеж,нощен въздух я повея в лицето.Тя се наклони надолу и погледна земята.Беше три етажа над земята.Тя седна на парапета на балкона,така че краката и се люшкаха над земята. "Жалко,че ние нямаме балкон." - помисли си тя.

"Сакура?" - тя чу някой да казва отвътре в стаята.Беше Ино.Когато видя приятелката си да седи там,тя извика "Полудя ли?Искаш да паднеш ли?" Тя задърпа Сакура за ръката и се опита да я свали отново на балкона.

"Пусни ме!"-запротестира Сакура-"Не съм толкова глупава,че да изгубя контрол от тук."

"Ако беше трезва,можеше да ти повярвам" - промърмори Ино мрачно.Тя не беше пуснала Сакура,но вече не правеше усилия да я свали долу.

След няколко мига на мълчание,Сакура попита несигурно "Ино?Ти...ти щастлива ли си с твоя живот?"

"Що за въпрос е това?" - запита очудено Ино.Когато Сакура не отговори,тя си пое дълбоко въздух и каза "Еми...не винаги разбира се,но повечето време да,щатлива съм.Имам предвид...никога няма да ти простя,че открадна Сасуке,но мисля , че се справям с нещата такива,каквито са.А ти?Щатлива ли си с него?" Този път имаше само лека нотка на ревност в гласа и.Може би вътрешно в себе си тя беше простила на Сакура.

"Разбира се"-излъга тя.След малък момент на тишина,тя каза "Понякога се събужда посред нощ,викайки.Тогава е като съвсем друг човек.Когато ме поглежда с тези очи...ме плаши много." Тя погледна черния паваж няколко метра под нея. "Понякога се чудя..." Ино я погледна очакващо,но тя реши да не довършва мисълта си. "Мислиш ли,че той би плакал за мен,ако падна от тук и си счупя врата?"

"Какво говориш,Сакура???"

"Нищо,Ино."-отговори тя уморено-"Беше само шега." Тя се обърна и скочи непохватно обратно на балкона. "Мисля,че трябва да си ходя вкъщи.Благодаря ви на всички за партито." Тя напусна спалнята и мина през другите да им каже довиждане.Наруто и Лий предложиха да я изпратят,но тя отказа.И без това апартамента на Наруто не беше далеч от тях.Тя промърмори друго "Довиждане" и си тръгна.

Когато се прибра вкъщи,тя заключи вратата и направи стъпка навътре.Без да се притеснява от нищо,тя се сви на кълбо на пода на хола и заспа
Глава 7:Разговор

"Сакура."

Тя отвори очите си и първото нещо,което видя бе превързан глезен. "Хммм?" Сакура разтри очите си уморено.Сънено тя вдигна глава,за да види кой я е събудил. "О...Сасуке..." - промълви тя.

Той погледна надолу към нея. "Удобно ли е да спиш на пода?" - попита той с глас,който не показваше нито насмешка,нито сериозност.

Сакура стана и разтри замаяната си глава. "Снощи бях толкова изморена и предполагам за това съм заспала тук..." - каза тя бързо,но той не изглеждаше заинтересован от обясненията и.Тя стана,като се опитваше да игнорира главоболието си. "Хубаво е ,че се върна толкова рано,Сасуке.Как беше първата ти мисия като АНБУ?"

Всъщност един поглед към него спестяваше обяснението.Той нямаше и драскотина по себе си,а дрехите му изглеждаха чисти.Той отговори кратко "Успешно."

Сакура въздъхна.Колко мразеше тя,когато той беше такъв.Тя хвърли поглед към прозореца и по позицията на слънцето позна,че е около пладне. "Оу,знаеш ли вече кога трябва да напуснеш за следващата си мисия?"

Вместо да отговори,той просто поклати главата си в отрицание.Изведнъж нещо му привлече вниманието и той заостри нос. "Пила ли си?" - попита той отвратен.

"О!"-Сакура наведе внезапно главата си.-"Ние попразнувахме малко и аз подцених ефекта от алкохола...предполагам."

"Хм." Сасуке мина покрай нея и влезе в спалнята.

Тя си спомни защо беше депресирана предишния ден и го последва. "Сасуке,чакай малко.Трябва да поговорим."

"Не сега.Опитвам се да си почина малко,окей?" Той премести купчината от дрехи и униформи и легна на леглото с изтощена въздишка.

"Това е важно!" - запротестира Сакура ядосано.-"Разбрах,че си говорил с Тсунаде за мен!" Дори и това не донесе никаква промяна на вечно безизразното му лице. "Ти ли и каза да ме премести да преподавам в Нинджа Академията?"

"Да."

Сакура се опитваше да не изгубва контрол. "Какво за Бога си въобразяваш?Как смееш да решаваш толкова важни неща без да разговаряш с мен?!"

Сасуке отвърза превръзките около глезените си и отговори спокойно "Не можеш ли да познаеш защо?Ако всичко върви по план,ти скоро ще си бременна." Той я погледна в очите. "Мислиш ли,че ще ти позволя да работиш като нинджа докато си бременна с Учиха наследник?"

Неговото спокойствие още повече я ядоса. "А моите чувства? Нямам ли правото да правя собствени решения?"

"Мислиш да ходиш на мисии с широк корем?"-попита той-"Може би ще се правиш на бодигард....в бременност?Обзалагам се,че нашите клиенти ще са възхитени." Неговия удрящ сарказъм беше още по-непоносим. "Сега си моя съпруга и аз трябва да осигуря твоята безопастност."

"Аз..аз разбирам това!"-каза тя - "Но въпроса е там,че ти не можеш да решаваш неща без да си ме питал първо!Аз не съм твоя собственост,Сасуке!Аз имам собсвено мислене и ако пак посмееш да вземеш решение вместо мен,тогава..."

"Тогава какво?" Очите му се впиваха в нея заплашително.

Ядни сълзи обляха очите и.Тя не издържаше вече.Понече да го зашлеви,но той лесно хвана китката и.Най-лошото беше подхилкването на устните му. "ГЛУПАК!!" - извика тя истерично,издърпвайки ръката си от хватката му.Преди той да може да направи някоя друга подигравателна забележка,тя прелетя през вратата и напусна апартамента.


***

Сакура слезе по стълбите и излезе от сградата.Ядни сълзи се спускаха по бузите и,защото тя нямаше какво друго да направи освен да плаче.Беше толкова разстроена,че не забелязваше никой и нищо около себе си и поради тази причина се блъсна в един човек,който беше на път да влезе в сградата.

Сблъсъкът я извади от баланс и тя тъкмо щеше да се изтърколи по стълбите и да падне,когато някой я хвана за ръцете. "A,Сакура,за какво бързаме така днес?" - чу тя познат глас да казва,докато отваряше очите си.

"Какаши-сенсей...." - промълви тя и бързо изтри сълзите от очите си,така че той да не я види,че плаче. "Не гледах пътя си,съжалявам."

"Изглеждаш разтревожена,какво става?"

Сакура го погледна колебливо.Съдейки по святкащите му очи,тя беше сигурна,че той се усмихва зад маската си.Какаши беше отличен учител и изпъкнал боец,но тя никога не беше го виждала като човек,на който можеш да разкажеш проблемите си.Той не изглеждаше много надежден с неговото влечение към изданията Icha Icha Paradise.

Какаши изглежда прочете мислите и я увери "Можеш да ми се довериш,няма да кажа на никой.Да не си се скарала със Сасуке?" Тя просто кимна за отговор. "Искаш ли да ми разкажеш?" Тя поклати главата си в отказ. "Искаш ли да те върна обратно по стълбите,за да поговориш с него?" Още един път тя поклати главата си в отказ.

Какаши въздъхна. "Вие жените сте наистина трудни.Еми,тогава ела с мен.Не можеш да се разкарваш наоколо в сегашното си състояние." Едва сега Сакура се сети,че не беше си сменяла дрехите от вчера,нито се беше изкъпала.Беше сигурна,че изглежда отблъскващо в момента.Разбира се,тя не разбра,че Какаши имаше в предвид само подпухналите и очи.

При всички случаи тя просто кимна и последва Какаши в неговия апартамент.

***

Жилището на Какаши изглеждаше абсолютно различно от това,което очакваше тя.Някак Сакура си представяше,че той ще е заобиколен вкъщи от нинджа екипи или плакати на Icha Icha Paradise.Всъщност хола му беше съвсем нормален.От това,което видя Сакура си помисли,че никой не би се сетил,че тук живее могъщ нинджа.Тя дори не видя и един кунай.

Той изчезна в кухнята и след малко и донесе чаша вода.После седна до нея на кушетката. "Какво стана?"

В началото тя не пожела да му разкаже,но после осъзна,че отчаяно се нуждаеше от някой,с който да поговори.Така тя бавно започна "Заради това нещо с преместването ми в Академията.....не знаех нищо за това.Сасуке го решил без дори да ме попита."

Тя зачака Какаши да защити Сасуке,но вместо това той въздъхна "Така си и помислих." Изглеждаше необикновено сериозен.Това строго изражение не му подхождаше. "Сакура,може ли да ти дам един добър съвет?"

"Ъм..да...разбира се.." - каза тя.Не беше сигурна защо Какаши беше станал сериозен толкова внезапно.

"Трябва да скъсаш със Сасуке възможно най-скоро."
Глава 8:Раните на Сасуке

"Трябва да скъсаш със Сасуке възможно най-скоро!"

Сакура не можеше да повярва на ушите си. "Какво?" - извика тя - "Сенсей,как може да казваш такова нещо?"

"Не е шега,Сакура.Аз наистина харесвам Сасуке,но в момента повече съм разтревожен за теб.Той не е подходящ за теб."

Тя не можеше да каже нищо.Странният съвет на Какаши беше твърде изненадващ. "Не разбирам...."

"Не съм глупав,Сакура.С него си от толкова малко време, а вече си се променила.Говорих с Ино,Наруто и още някои."

Това също беше толкова неочаквано.Какаши не беше от хората,които се тревожеха за другите.При всички случаи,Сакура можеше да си представи какво му е казала Ино "Сенсей,това,което казах на Ино онази вечер беше просто шега..."

Той пренебрегна думите и. "Не се опитвай да ме измамиш.Гледам ви от доста време и знам,че Сасуке не е за теб.Не мислих да го съдя толкова скоро,но сега мисля , че е най-добре да се измъкнеш от тази история колкото се може по-скоро.Обещание или не,ти трябва да го напуснеш."

"Ти знаеш за това?" - промълви тя.

"Той ми каза.Сасуке не се интересува как се чувстваш ти.Той мисли само за себе си.Ако искаш да си нещастна-това си е твоя работа,но ще завърши с трагедия ако вие двамата продължавате така.Точно както стана със семейството на Сасуке." Сакура искаше да чуе повече за това,но Какаши продължи да говори. "Трябваше да те предупредя още от началото,но честно казано помислих,че можеш да му помогнеш."

"Да му помогна?За какво говориш?"

Погледът на Какаши потъмня. "Сасуке се промени.Трябва да е бил дълбоко наранен.Той не иска да ни каже какво е станало по време на битката му срещи Итачи,но няма съмнение,че нещо ВАЖНО се е случило.Итачи трябва да е казал или направил нещо,но ние можем само да предполагаме.Когато те помоли да се ожените,помислих,че е започнал да се оправя.Помислих,че може би ти ще му помогнеш да остави всичко назад и да забрави миналото си един път завинаги."

Тя искаше да възрази,но знаеше че той е прав.Сакура също беше забелязала промяната му след битката с Итачи.И все пак тя не можеше да промени нищо по този въпрос.

"Може би е твърде късно за Сасуке.Но за теб все още не е късно.Ако останеш с него,той ще те унищожи и ти ще станеш студена колкото него.Ако чакаш твърде дълго,може да имаш дете и тогава ще е твърде късно да го напускаш.Моля те,прекрати го сега докато още можеш."

Беше трудно да слуша всичко това.Това,което говореше Какаши имаше смисъл, но имаше неща,които я връщаха назад.Нейното обещание към една макар и вече бивша любов,която все още я прикрепваше към Сасуке и желанието и да му помогне.

Какаши изглежда разбираше това. "Просто помисли по въпроса,окей?"

Изведнъж тя се почувства потресена.Да чуе такъв съвет от Какаши беше обезпокояващо. "Защо правиш това?" - попита тя.

Той се наклони напред и целуна челото и през маската си. "Защото съм разтревожен за теб,Сакура-чан."

Сакура се изчерви силно и запелтечи "Аз ще....ще се поразходя и може би ще се върна обратно вкъщи,когато Сасуке не е там...Б-благодаря ти за помощта..." Тя му даде слаба усмивка и практически избяга от него.

Когато тя си тръгна,Какаши се изхили леко. "Сладко." Изражението му се промени. "Твърде сладко за някой като Сасуке."

***

Въпреки,че разбираше добре,Сакура се върна вкъщи.Надяваше се,че Сасуке ще е излезнал вече,но всъщност той лежеше на леглото и се опитваше да заспи.Е,той не можеше да спи точно сега....първо трябваше тя да поговори с него.Какаши беше прав-те не можеха да продължават така.Тя застана пред леглото и каза с висок глас "Сасуке,още не сме свършили!"

Той отвори очите си , за да я погледне. "Какво искаш?" - измърмори той и се изправи.

"Искам да ме слушаш." - отговори тя ядосано.Той не каза нищо ,но направи очакваната от нея физиономия. "Сасуке,не може да продължаваме така.Обещание или не,аз няма да ти позволя да се бъркаш в собствения ми живот отново!"

Той повдигна вежда и отговори цинично "Ние сме женени,нали?Това си е нашия живот вече.Аз просто исках да те защитя."

"Да бе,вярно!"- подхвана тя-"Няма НИЕ и ти го знаеш.Ти не даваш пет пари за мен.Ти не ме попита , когато стана АНБУ.Ще го кажа още веднъж:Няма да ти позволя подобно своеволие още веднъж!Другия път аз ще..."

Той обърна главата си настрана и попита нагло "Ти ще какво?" Арогантността му я ядоса още повече.Вътрешната Сакура вече се повдигаше.

"Следващия път ще скъсам с теб,разбираш ли?" - разкрещя му се тя.

Тя очакваше обикновената му реакция,но той стана от леглото и застана пред нея,гледайки опасно в очите и.Изведнъж тя се почувства много малка пред него. "Запази си заплахите." - изсъска той - "Ако искаше да се разведеш,щеше да го направиш преди много време."

Нейния вътрешен глас извика "Това е !НЕ СЕ ПРИМИРЯВАЙ С ТОВА!"

Сакура преглътна гневното чувство и пак го погледна. "Сега ме слушай!" - говореше тя и притискаше показалеца си към гърдите му. - "Не съм твоя собственост и очаквам да бъда уважавана." Сигурно беше само изненада това,което накара Сасуке да пристъпе няколко крачки назад.Тя затвори дистанцията между тях отново и притискаше пръстта си в гърдите му, подчертавайки всяка дума. "И докато не се научиш да се държиш с мен като твоя съпруга във ВСЯКО отношение,няма никога пак да направиш нещо такова или аз ще се разведа с теб на същия ден и ТОГАВА ТИ МОЖЕШ ДА СЕ ОЖЕНИШ ЗА ИНО И ДА ИМАШ МНОГО МАЛКИ,АРОГАНТНИ УЧИХА ХЛАПЕТА С НЕЯ!!!" Тя изкрещя последните думи с цялото си гърло.

Изненадата от лицето на Сасуке бързо изчезна и той бутна ръката и от себе си. "Няма да ти позволя да ме петниш,разбра ли?" - каза той с опасно нисък тон,което накара Сакура да отстъпи крачка назад. "Ти знаеше с какво се захващаш!Ако сега имаш проблем с развитието на нещата,тогава върни се при родителите си,но не ме занимавай с смешните си истории!Ти си даже по-глупава от това,което мислих,ако наистина си мислиш,че съм зависим от теб в каквото е и да е било отношение."

Това беше последната капка.Сакура извика не-толкова като за жена псувня по него,която дойде право от вътрешния и глас и понече да го удари.Сасуке я хвана преди да го е ударила,точно като миналия път,но сега тя не направи грешката да се изненада от това.Вместо това,тя вдигна коляното си,целейки се в слабините му...но той беше твърде бърз и този път и хвана крака и със свободната си ръка.После той я пусна рязко и изчезна от погледа и само за да коленичи пред нея и тогава я спъна.

Сакура падна на земята,но все още не се предаваше. "Задник!" - извика тя като се опитваше да стане.Той я притисна към земята и в рамките на един момент той вече беше разкрачил бедрата и и притискаше китките и към земята. "Пусни ме!" - извика тя,лежаща под него,но той само поклати главата си в неодобрение.Тя трябваше да приеме,че е безсмислено и за това се отказа да вика.

Тишина покри стаята и единственото,което можеше да се чуе беше тяхното бързо и тежко дишане.Сакура беше изтощена,защото беше положила много сила в виковете си,но очудващото беше , че Сасуке също беше извън лимита си.Може би причината беше,че той току-що се бе върнал от изморителна мисия,но все пак беше малък триумф за Сакура да види,че и неговата сила имаше граници.

"Успокои ли се?" - попита Сасуке хладно и тя направи гримаса - "Добре,сега ме слушай.Няма да решавам неща,които не ми влизат в работата от сега нататък,но в замяна ти също няма да се бъркаш в моите неща." Тя не отговори. "Няма да ти позволя да ме петниш.Ако искаш да ме напуснеш-окей,няма да те спра.Аз никога не съм те насилвал в нищо,помниш ли?Но аз оценявам,че си изпълни обещанието."

"Лъжец!" - промърмори тя тъжно.Гнева и вече го нямаше и сега беше останала само депресираща тъга.Тя не означаваше нищо за него.Той беше готов да я замени с някоя друга,ако тя някога го напусне. "Моля те,пусни ме" - прошепна Сакура.

Но той не го направи.Вместо това той попита "Какво очакваш от мен,Сакура?Още от началото знаеше с какво се захващаш.Аз не мога и няма никога да изпитвам нищо към теб."

"Защо избра точно мен от всички?" - попита тя - "Защо не Ино или някоя друга обожателка?За това,че аз бях единствената глупачка да се запазя за теб,за това ли?"

Сасуке повдигна вежди.Сакура се замисли.Дали той знаеше това?Ино се беше отдала на Шикамару на 16 и те все още бяха в странна връзка,която свършваше на всеки няколко месеца,така че те можеха да го правят и после пак да са заедно.Другите фенки на Сасуке сигурно бяха намерили по някое хубаво момче,което да им възвърне чувствата.Разбира се,Сасуке все още беше най-известното момче в цялото село,но обожателките му порастнаха и се отказаха от него.Само Сакура не беше се отказала от наивната си мечта за него след всичкото това време.Тя винаги се бе пазила за него,надявайки се,че той може да се промени и да върне чувствата и.В този момент Сакура разбра,че вероятно не е била толкова чиста,колкото винаги си е мислила че е.

"Аз съм такава глупачка!"-каза тя повече на себе си отколкото на него. - "Трябваше в крайна сметка да излезна с Лий-сан или поне с Наруто.Тогава може би щях да разбера какво е да съм с човек,който наистина ме харесва."

Сасуке не обърна внимание на думите и и каза "Помолих теб,защото ти вярваше в мен.Защото ти беше там за мен,когато всички останали ме бяха изоставили.Ето защо."

"С други думи защото съм глупава,нали?Защото ти знаеше,че не мога да откажа никаква молба отправена от теб.Сега,моля те пусни ме." Този път той я пусна и тихо стана. Сакура седна и потърка ранените си китки.Тя се чувстваше уморена.Тя беше изгубила контрола над ситуацията доста отдавна и сега не знаеше как да се справи с положението.

За нейно облекчение,Сасуке съобщи,че излиза да потренира за малко.Той напусна къщата и тя се почувства странно успокоена.Значи те вече бяха стигнали до там,че тя да се чувства добре,когато той напусне.Сакура стана и се отправи към кухнята.Не беше яла нищо цели 24 часа.Отвори хладилника,но не почувства глад.Когато беше в лошо настроение,тя никога не можеше да яде нищо.Тя тъкмо щеше да затвори хладилника,когато погледът и попадна върху бутилка вино.Сасуке я беше донесъл преди време и тя предполагаше,че е подарък или нещо подобно.Той никога не пиеше никакъв алкохол,така че бутилката беше недокосната.

Сакура си спомни как беше се почувствала след като изпи доста алкохол на партито на Наруто.Поне за малко проблемите и и тъгата и бяха толкова далеч и като изключеше евентуалното главоболие,това чувство беше страхотно.Тя взе бутилтака и си сипа.Не беше толкова вкусно,но щом щеше да я накара да забрави проблемите си за малко....

Тя изпи още малко.Отвратително....още една глътка.

Когато Сасуке се върна вкъщи вечерта,бутилката беше празна.А Сакура беше пияна.

Още докато влизаше в стаята Сасуке усети нещо.Той заостри нос.След като Сакура клатейки се застана пред него и го поздрави с "Чудесна вечер!",той знаеше какво става. "Ти си пияна." - каза той без никакво чувство в гласа.

С огромно ухилване на лицето,Сакура уви ръцете си около врата му. "Да,пияна съм,Сасуке-кън.Как мина твоя деееееен?"

Той я отблъсна. "Пак ли ще те намеря да спиш на пода утре?" - попита той,докато си събуваше обувките. "Сакура,пусни ме."

Поради неопределена причина,тя започна да се смее,просто защото така го чувстваше,а Сасуке изчезна в кухнята да си приготви нещо обикновено за ядене. През това време Сакура лежеше на леглото,опитвайки се да си намери удобна поза и мърморейки си нещо съвсем неясно.Всъщност беше забавно.Тя беше мъртво пияна и дори и това не можа да го накара да смени редовното изражение на лицето си.Може би нищо не можеше да го накара да се изненада или ядоса.

Когато се умори да чака,Сакура отиде в банята и се опита да си оправи косата с небрежни пръсти.Когато се съблече съвсем гола,тя се погледна в огледалото,захили се на себе си и се върна в спалнята.

Сасуке вече стоеше на леглото и се събличаше.Когато тя влезе в стаята съвсем гола,той за момент изглеждаше изненадан.После лицето му потъмня и той попита "Какво по дяволите си мислиш,че правиш?"

Нещо в нея извика.Може би беше нейния вътрешен глас,но тя се чувстваше замаяна и всичко изглеждаше толкова лесно и постижимо....Тя тръгна към леглото и седна в скута му. "Какво става,Сасуке-кън?Така ме искаш,не е ли така?Искаш да направиш някое и друго дете и...еми...не можеш ако не спиш с мен,нали?Не съм бременна още.Можеш да направиш усилие." Той обърна главата си на другата страна почти отвратен,когато тя се опита да го целуне. "Какво става с плановете ти,Сасуке-кън? - подхвана тя - "Ти искаше да възстановиш Учиха клана,нали?" Тя дори не знаеше защо го провокираше така.Нещо я предупреждаваше,че отива твърде далеч,но тя го пренебрегна.

Сасуке я погледна и каза "Права си."

Изведнъж тя се намери да лежи по гръб на леглото,а ръцете и бяха притиснати над главата и.Очите му я гледаха хладно.Ръката му сграбчи лявата и гърда,докато я придържаше с другата си ръка.

Сакура постигна това,което искаше,но сега не се чувстваше никак добре.За една секунда настроението и се промени и тежко се настани в сърцето и. "Сасуке,пусни ме." - прошепна тя - "Не го искам."

"Трябва да решиш." - промърмори той в ухото и.Беше ясно от тона на гласа му,че той се опитваше да я провокира,както тя него преди малко.Ръката му се протегна между краката и и тя издаде потресаващ вик.

"Сасуке,спри!Не го искам!" - извика тя.Гласът и звучеше слаб и трескав.Той не спря и Сакура престана да се бори.Тя не се съпротивляваше,когато той пусна китките и.Вместо това тя погледна през прозореца безчувствено.Звездите бяха красиви тази вечер.

Докато той разделяше краката и,тя се опита да намери причина поради,която е обичала Сасуке,която да сравни с всяка звезда на небето. Неговите очи,черната му коса,силата му,лоялността му,хладността му,добротата му скрита под цялата омраза,приятелството му,уплашеното дете,което е...

Когато Сакура премести погледа си от звездите,за да го погледне как лежи върху нея и се люби с нея без да я гледа в очите,тя забеляза,че очите му все още бяха красиви.И той самия все още беше красив.Но всичко останало,което тя обичаше в него,вече го нямаше.Тя не можеше да понесе да продължава да гледа красивото му лице и да мисли колко мъка и струваше то.Погледът и отново се върна към звездите,които все още сияеха.Бавно тя разбра,че започва да намразва Сасуке.
Глава 9:Безкрайност

Седмици минаха без промяна.Сакура прие участта си и започна да преподава в Нинджа Академията без да протестира.Обикновено през сутрините тя беше навън с учениците си или преподаваше на най-малките в класа.Сасуке рядко беше вкъщи,защото често го викаха на мисии.Понякога си беше вкъщи за няколко дена и после беше изпращан отново на мисия и веднага след като се върнеше,заминаваше пак.

Сакура се беше отказала да се опитва да се доближи до съпруга си или да говори с него.Той беше отдалечен както винаги и я държеше на разстояние от себе си.Когато си беше вкъщи през нощите,той преспиваше с нея и тя винаги му позволяваше да го прави с безчувственост,но така и така не можеше да забременее.Сасуке нетърпеливо изчакваше това да стане , но Сакура не беше сигурна дали иска да донесе дете в този безчувствен брак.

Всеки път,когато срещнеше Наруто или Ино,тя отказваше да говори с тях за случващото се и за това приятелите и се чувстваха безпомощни.Понякога някой се намираше да и каже колко зле изглежда.Сакура беше отслабнала,защото нямаше много време да яде а и дори Сасуке не одобряваше това да се напива всяка вечер , за да може да избяга от проблемите си за малко.

Дори и да не можеше да каже на никой,сърцето и беше разбито.

***

Сасуке стана от леглото и взе панталоните си,за да се облече.Той се обърна и погледна Сакура,която издърпа завивката към себе си и уви слабото си тяло.Тя се беше променила и дори и той можеше да го види.Днес,както винаги,Сакура го беше оставила да прави каквото иска и се беше подчинила на напредването му като безжизнена кукла.Както и да е,поне не беше пияна днес.

Сасуке отиде в банята и изми лицето си със студена вода.Когато погледът му попадна върху огледалото,той замръзна.Омразно той гледаше към себе си.Знаеше,че това,което правеше беше грешно.Сърцето на това момиче беше разбито,а той просто беше приел този факт.Само защото тя му бе дала обещание преди години.Не беше честно.Тя копнееше за любовта му,а всичко,което и беше дал той беше отхвърляне.

Той я използваше.Сасуке забеляза погледа в очите и днес,когато спа с нея.Но той се нуждаеше от наследник или никога нямаше да намери мир.Смъртта на Итачи не беше му донесла този мир,но възстановяването на клана би трябвало...не...трябва да му го донесе.Дори и това да означаваше да използва Сакура за това,той можеше да реализира мечтата си.

За негова изненада,тя вече беше заспала,когато той се завърна в спалнята.По принцип тя лежеше будна и заспиваше много след него.Той се поколеба за момент и после седна до нея.Трябва да е била много изморена.Тя лежеше на нейната страна и косата и диво покриваше лицето и.Устата и беше леко отворена,а ръката - настанена до главата и.За първи път той забеляза колко красива е тя,въпреки промените,които беше претърпяла.Сакура беше станала много по-слаба и винаги изглеждаше изтощена.Колко време беше минало от както той за последно я видя да се усмихва?

Сасуке вдигна завивката,за да легне до нея,но тя се обърна на сън и легна по гръб.Той пусна завивката и просто я погледна.Гледаше как гръдта и се движеше правилно от дишането и и той си помисли,че може да остане така и да я гледа завинаги.Сасуке осъзна , че той беше единствения отговорен за нейното състояние.Той трябваше да я защити.Може би...може би щеше да е много по-добре ако тя го напуснеше.

***

Несигурно Сакура стана и отиде до прозореца.Тя се чувстваше зле през целия ден и не беше способна да хапне и един залък.Беше изпила само една чаша саке,но главата и все още беше замаяна.Заповръща и се.Сасуке беше вкъщи и се приготвяше за друга мисия,опаковайки багажа си.Тя смяташе да се държи нормално докато той напусне,но се почувства твърде зле,за да се прави на трезва точно сега.

За да предотврати повръщането,Сакура отвори прозореца и се протегна навън,за да подиша чист въздух.Не помогна много и тя седна на парапета на прозореца и се хвана за рамката с едната си ръка.

"При сегашното ти състояние ще паднеш от прозореца." - каза Сасуке спокойно и тя обърна главата си,за да го погледне.Нямаше никаква загриженост в гласа му.Той беше хванал багажа си в едната ръка и я гледаше,очаквайки отговор.Днес той носеше редовната АНБУ униформа.

Дрезгаво тя каза: "За какво говориш?На теб дори няма да ти пука ако лежа мъртва там долу на улицата."

"Досадна си,Сакура."-отговори той мрачно.Тези думи удариха слабо място.Беше ги казвал два пъти и днес болеше точно толкова,колкото и тогава и може би повече.

"Защо се ожени за мен?" - извика тя - "Ако толкова ти досаждам,защо ме помоли да стана твоя жена?Не можеш да донесеш деца в този брак!Нямаш ли съвест?"

Той и хвърли неопределен поглед и седна на стълбите да си обуе обувките. "Сасуке!ЧАКАЙ!" Сакура нямаше да го остави да си тръгне така без да и даде отговор.Тя скочи от парапета на прозореца и когато краката и докоснаха пода,глезенът и се засука и тя падна по лице на земята.Сълзи покриха лицето и.Защо всичко вървеше на криво в живота и?Глезенът и я болеше много.Прииска и се да стане,когато Сасуке внезапно застана пред нея.Беше толкова тежко за нея.Не искаше той да я вижда така.Тя беше пияна и нещастна и дори не можеше да се изправи сама.

"Сасуке..." - промълви тя и грабна материята на черните му панталони.Сълзи се стичаха по лицето и,когато понече да погледне към него. "Помогни ми.." Тя не искаше просто той да и помогне да стане.Тя го молеше за помощ,за да излезе от тази мизерия.Просто искаше да почувства топлината на ръката му и може би да бъде прегърната от него поне веднъж.

Той погледна надолу към нея с нищо друго освен студенина в очите си и каза "Жалко." Очите и се разшириха.В този момент нещо в нея се счупи.Сасуке издърпа панталоните си от хватката и и я остави там просто така.Тя чу вратата да се хлопва и него вече го нямаше.Сакура уви ръцете си около себе си и извика тихо.

Това беше най-ужасния ден в живота и.Тя се беше унижила пред Сасуке и той я беше отхвърлил безмилостно.Най-накрая дойде момента,който беше твърде много за нея и тя не можеше да го понесе. "Не мога повече..." - промълви тя.Тя лежеше там на пода и и се струваше цяла вечност.Почувства се точно така,както той я беше нарекъл...жалка.

Изведнъж тя чу вратата да се отваря и някой нежно я взе в ръцете си. "Сасуке?" - прошепна тя,въпреки че знаеше,че не може да е той.

"Не,аз съм" - дойде отговора на Какаши. - "Сакура,не можеш да продълаваш така.Ще те закарам далеч от тук така,че да можещш да се оправиш." Тя искаше да откаже,но не намери сили да го направи.За пръв път от седмици тя почувства топлината на друг човек-някой,който се интересуваше от нея.Тя сложи главата си на гръдта му и затвори очи.

Почувства се замаяна,когато той я пусна и започна да ходи,но тя не каза и дума.Като дете,Какаши я взе на ръце и след малко тя беше настанена на удобно легло. "Опитай да поспиш.Ще поговорим утре." - каза той и тя направи каквото и беше наредено.Изтощена тя падна в дълбок,безкраен сън.
Глава 10:Истина

Слънцето отново или все още грееше високо над небето,когато Сакура се събуди в непозната стая.Тя все още носеше пижамата си,с която беше вчера.Левият и глезен я заболя,когато се опита да стане от леглото,но главоболието и беше още по-лошо.Тя отвори вратата и беше посрещната с радост: "Добро утро,Сакура-чан!Спа като завинаги!"

"Какаши-сенсей..."

"Не ме наричай така.Вече не съм ти учител.Казвай ми просто Какаши." - смъмри я той с усмивка зад маската си.Но тя нямаше нерви да обсъжда това.Погледът и падна въху кушетката,където видя завивка и възглавница.Значи той беше оставил леглото за нея и беше спал на кушетката.Тя се усмихна леко.Колко мило от негова страна...

Тя седна на един стол и той и донесе вода.Помогна и някак срещу главоболието и отвратителното гадене.Той седна срещу нея и не каза нищо.Изведнъж Сакура се почувства неудобно.Какаши я беше видял в толкова затруднено и жалко състояние. "Съжалявам..." - промърмори тя.

"За какво?"

"Сигурно съм изглеждала доста жалко вчера." - обясни тя депресирано - "Бях наистина зарадвана,че беше там.О...всъщност защо беше там?"

"Исках да говоря със Сасуке за една мисия.Той излезе от къщата и ми каза да видя как си." Още веднъж той погледна необикновено сериозно. - "Сакура,осъзна ли най-после,че бях прав?Трябва да го напуснеш.Той ще те унищожи."

Тя поклати главата си,но не можа да каже нищо.Искаше да опровергае думите му,но не можеше,защото той беше шрав.Тя вече беше в краен предел и почти мразеше Сасуке.

Какаши въздъхна и стана. "Ела с мен."

Сакура го погледна. "Какво?"

"Просто ме последвай.Искам да ти покажа нещо." Смирено тя го последва и той я закара в банята.Там той хвана раменете и и я премести пред огледалото.Сакура не можеше да се гледа.Изглеждаше ужасно.Какаши каза сериозно: "Погледни се,Сакура.Би трябвало да си толкова красива.Усмивката ти беше толкова хубава.Какво стана с тази усмивка?Толкова си слаба,очите ти винаги са зачервени от плач и кожата ти е бледа.Това ли е,което искаш?" Той беше прав-всяка дума беше истина.Тя се мразеше.Най-вече този горчив поглед на лицето и,който толкова много и напомняше на Сасуке. - "Помниш ли когато ми каза,че се харесваш,когато си с него?Още ли е така,Сакура?Още ли се харесваш-такава,каквато стана?"

Бързо тя поклати главата си. "Не!Мразя този човек в огледалото.И мразя и...него.Такъв,какъвто е станал."

"Тогава защо още си причиняваш това?"

"Аз го обичах.И част от тази любов е останала в моето сърце.Не мога да го напусна. -каза тя честно. - "Обещах да му помогна.Той винаги се е борил за мен.И сега аз се боря за него.За неговата мечта."

"Той никога няма да е щастлив.Докато не се оттърве от миналото си,дори и семейство-нов Учиха клан,няма да може да му помогне.Не разбираш ли това?" - настоя Какаши - "Ако Наруто беше тук,би казал същото.Преди да напусне той ми каза да се погрижа за теб."

Това обясняваше защо Какаши се държеше толкова странно преди.Сакура кимна. "Не знам какво да правя.Не искам да ходя при родителите ми.Проблем ли ще е ако остана тук за малко?Само докато се почувствам по-добре и бъда готова да взема решение."

"Разбира се,че не е проблем.Остани колкото си искаш."

***

Сакура не съжали за решението си да остане при Какаши.Това да не вижда Сасуке и да не страда от студения му поглед я пооправи малко.През повечето време Какаши не си беше вкъщи,но когато се завърнеше той и говореше и изглежда се интересуваше от това,което мисли тя.

В къщата нямаше алкохол.В началото Сакура беше на път да излезе и да купи,но после си спомни защо точно беше на това място.Тя не искаше да свърши отново като миналия път.Не искаше никога повече да позволи на Сасуке да я унижава.Тя си обеща никога повече да не докосва алкохол.Независимо колко болезнено и трудно беше,трябваше да продължи напред.

След няколко дена Сакура започна даже да се храни.Да се живее с Какаши беше толкова отпускащо,че стомаха и се успокои и тя си възвърна малко килограми.В същото време Наруто се беше завърнал в селото и и предложи да остане с него,което тя отхвърли благодарно.Той също и каза колко по-добре изглежда и че се е тревожил за нея.Беше хубаво.Беше толкова хубаво да си гледан от някого...да имаш някого,който се интересува от теб.

Разбира се тя не можеше да остане с Какаши завинаги.И с Наруто също,защото неговия апартамент беше още по-малък.Под тежестта на обстоятелствата,тя реши да отиде при родителите си.Или да се върне вкъщи...вкъщи при Сасуке....това беше друга тема.Сасуке не се появи през първите няколко дена.Не,че го нямаше....беше се завърнал от мисията си след два дена.Просто не изглеждаше да му пука.Сакура беше доволна,че не се налагаше да го вижда.Но също беше болезнено това,че тя не му липсваше и той не се опита да я върне обратно вкъщи.

И тогава,осем дена след като Какаши беше извадил Сакура от нещастието и,вечерта Сасуке стоеше пред вратата му .Какаши отвори вратата и когато Сакура чу гласа на съпруга си замръзна на място,скривайки се в кухнята преди той да може да я види.Тя се опита да стои спокойно и да послуша разговора на двамата мъже.

"Знам,че е тук." - каза Сасуке нетърпеливо - "Искам да поговоря с нея!"

"Да,но Сакура не иска да говори с теб." - отговори Какаши и Сакура можеше да си представи арогантната му усмивка зад маската му.Това наистина ядоса Сасуке.Той можеше да опита от собствената си отрова.

"Спести си го,Какаши" - каза той - "Искам да говоря с жена си,така че махни се от пътя ми или я докарай тук."

Сакура все още стоеше безпристрастно в кухнята,несигурна какво да направи.От една страна искаше да го чуе,но от друга се страхуваше да застане пред него отново.Искаше или не искаше да го признае,но Сасуке все още имаше голямо влияние над нея.Докато все още мислеше какво да направи,тя чу Какаши да казва "Трябва да оставиш Сакура сама за малко."

"Запази си съветите за себе си,старче!" - изсъска Сасуке.После той явно се отказа да се занимава с Какаши и добави: "Тогава,кажи на жена ми да ми се обади,когато ми е "позволено да я притесня отново." Сакура си го представи как се обръща и тръгва безмълвно назад.За потвърждение Какаши затвори вратата.Сасуке го нямаше.

Сега Сакура пробяга от кухнята към хола.Тя трябваше да излезе и да говори с него. "Сасуке!" - извика тя от половин сърце и се провеси през прозореца.Всичко,което видя беше как той изчезва зад ъгъла.Навън валеше.Най-вероятно той беше чисто мокър.Какаши я доближи и тя попита колебливо "Дали направих правилното нещо?Трябваше да говоря с него."

"Ако наистина иска да говори с теб,той може да те види и в Академията."-отговори Какаши-"Но все пак мисля,че гордостта му няма да му позволи да направи това."

"Истина." - промърмори тя и сложи пръстите си на студеното стъкло. "Сигурно му е струвало много да дойде до тук." Тя положи глава на прозореца. "Не се разбирам вече.Презирам го,но в същото време мисля,че все още го обичам......какво трябва да направя?"

Глава 11:Недоверие

След като Сасуке напусна,Сакура реши да излезе на разходка и може би да се опита да престане да мисли за съпруга си.Тя нямаше нищо против дъжда,защото беше взела палто на заем от Какаши.Нуждаеше се от няколко минути сама,за да си подреди мислите.

Щеше да е най-добре да стигне до решение преди Сасуке да я хване сама.Сакура знаеше,че не може да остане при Какаши завинаги.Тази цялата ситуация трябваше да се реши скоро.И така,както Сакура си вървеше безцелно по селото,тя мина през главния вход и напусна Коноха.Тя не мислеше да се отдалечава,но искаше да бъде сигурна,че няма да е притеснена от някой.Може би ако не беше потънала толкова в мисли можеше да забележи,че някой я следи,но все пак беше твърде зареана и не забеляза.Не беше друг , а самия Сасуке.

Сакура приближи реката,която течеше близо до селото.Пътят до реката беше стръмен и покрит с широки дървета или храсти,които блокираха всякакъв достъп до водата.Но все пак Сакура си намери пролъка,от където можеше да гледа към течението.

Загубена в мисли,тя взе един камък и го захвърли към водата.Дъждът се усилваше,но тя не се интересуваше от това.Беше притеснена и объркана за нещата,които се случаваха в момента.Толкова противоречиви емоции се спускаха през главата и.Беше ядосана на Сасуке,но още повече на себе си.Тя знаеше какво да очаква когато се съгласи да се омъжи за него.Той никога не беше я излъгал или не беше претендирал да бъде любящ съпруг или поне да бъде като нея в какъвто и да е аспект.Тя беше ядосана на себе си,че все още имаше чувства към него и че все още имаше желание да му помогне.

С вик тя захвърли друг камък в плитката вода. "Ти глупав Сасуке!" - извика тя в нощта и гласа и се върна от ехото пак към нея.- "Ти безчувствен,глупав идиот!" Все още тя не забелязваше,че той я гледа само от няколко метра.Обзета от гнева,Сакура свали брачната си халка и я стисна в ръката си. "Защо се омъжих за теб?Защо ми предложи щом не ме обичаш?ЗАЩО?!" Тя протегна ръката си,за да хвърли малкия предмет във водата.Тя се бе омъжила за него само заради обещанието си.Той я беше измамил още от началото.Тя не издържаше така вече.Не можеше.Какаши беше прав.

Но Сакура не довърши движението.Куража и я напусна и тя прибра ръката си обратно.Гледайки надолу към пръстена,кунойчито въздъхна. "Но...ти все още означаваш много за мен,Сасуке." - прошепна тя.

Тя понечи да си сложи пак пръстена,но той някак си се плъзна от мокрите и пръсти и падна в тинята.Сакура извика и скочи след металния накит , без да се замисля и секунда.Този пръстен беше скъп.Беше символ на това,което ги свързваше-нея и Сасуке.Тя не можеше,не искаше да го изгуби.Не още.Крака и се подхлъзна по калната земя и тя падна в реката със студена вода.

С яростен вик,тя стана и тръгна обратно към мястото си.Опита се да стъпи,но земята беше много хлъзгава и тя просто падна обратно.Човекът,който се криеше в сенките понечи да отиде и да и помогне,когато някой друг се появи от тъмнината. "Ехо?Има ли някой там?Чух някой да вика и..."

"Какаши?" - извика тя - "Помогни ми....Не мога да се върна там!"

"Ето къде си Сакура!" -чу тя той да казва.Той се покатери бързо по стръмнината,сложи ръката си около талията и и я извади от водата.Сасуке все още наблюдаваше двамата.Той искаше да помогне на жена си,но сега Какаши беше там.Сасуке остана тих,докато гледаше двамата от мястото където беше скрит.

"Какаши" - обясни Сакура - "Толкова...толкова се раздвам,че си тук.Моите....моите пръсти са смразени от тази проклета студена вода."

"Търсих те." - призна си той - "Помислих,че си срещнала Сасуке и вие двамата сте се спречкали отново.Но...какво по дяволите правиш тук?"

"Боже мой,пръстена!" - извика тя и понечи да скочи обратно във тинята,за да го потърси. - "Загубих брачната си халка...трябва да я..."

"Сакура!"-каза Какаши строго - "Не сега!Не можеш да я намериш в тази тъмница.Ще дойдем да я потърсим утре,окей?"

"Но какво ще стане ако е отнесена от водата?" - запротестира тя - "Трябва да я намеря!"

Очите му се промениха.Изведнъж той я погледна със симпатия. "Бъди разумна,Сакура.Обещавам ти,че ще си върнеш пръстена обратно.Утре.Хайде,ще те закарам вкъщи." Той тръгна,но Сакура не помръдна. "Сакура?Какво става?"

"Н-не....знам....какво трябва да направя?" - избърса тя в огорчение лицето си от сълзите.Тя не трябваше вече да плаче.Но това,което я изненада беше Какаши,който я издърпа в здрава прегръдка.Той не беше от мъжете,които успокояваха разплакани момичета.

За няколко минутки те стояха така,докато Сакура плачеше,а Какаши я изчакваше да се успокои някак.После тя се пусна от него и направи крачка назад.Той целия беше покрит с кал,където тя бе го докоснала.Сакура промърмори "Извинявай...целия те изцапах."

Той прегледа мръсните си дрехи и с усмивка зад маската си я погледна.После леко се засмя и каза "Не ме убивай,моля те,но това наистина ми напомня на една глава от Icha Icha Paradise." Той се засмя и някак си това беше заразно.Първоначално тя се усмихна,а после се присъедини и така и двамата се смееха в тъмнината.Беше толкова хубаво да се смееш така,че чак сълзи се спуснаха по лицето и.

Когато най-после замлъкнаха,Какаши хвана ръката и и каза "Става студена.Хайде да се прибираме."

Недалеч,скрит зад дърветата,беше Сасуке,който беше видял цялата сцена.Той искаша да поговори с нея,но след като се появи Какаши,неговия кураж го напусна.Когато двамата Какаши и Сакура изчезнаха от поглед,Сасуке стана и по-добър от тях,той се покатери и започна да търси пръстена.

Обратно в апартамента Какаши и Сакура стояха на кушетката.След гореща баня,Сакура най-после се беше стоплила и отново се почувства чиста.Какаши също беше взел един душ и тъкмо се беше върнал в стаята.Косата му все още беше мокра и тя осъзна защо сивата му коса винаги изглеждаше малко разрошена.Очевидно той никога не използваше гребен.Тя преодоля смеха си,когато той се появи пред нея без протектора си,но все още носещ маската.

Веднага той забеляза веселото и изражение. "Радвам се да те видя усмихната."

"Благодарение на теб.Ти ме накара да се засмея одеве и се почувствах толкова хубаво....Не съм се смяла сякаш от цяла вечност."

Това ги доведе обратно на темата,която Сакура се опитваше да избегне-Сасуке.Още веднъж Какаши сериозно подхвана "Помисли ли какво ще правиш със Сасуке?"

Тя поклати главата си.Беше хубаво да има с кой да говори,но в крайна сметка тя трябваше да направи това решение.

"Той не те заслужава." - каза Какаши,разваляйки тишината и тя го погледна в очудване.

"Какаши... . "

Тя ли беше или той,който се приближи по-близо до другия изведнъж? "Не се тормози повече.Той няма да се промени.Има мъже,които биха се държали с теб много по-добре само ако им дадеш шанс." Тя никога не беше го чувала да казва толкова хубави и грижливи неща.Нещо в очите му я накара да потръпне.За пръв път от месеци насам тя се почувства....искана.Желана.

Той я погледна в очите и тя без да мисли протегна ръката си и сложи два пръста на маската му. "Може ли..." - попита тя тихо и той просто кимна.Бавно тя свали маската му и за пръв път видя лицето на бившия си учител.Тя преглътна.Той беше красив и то много.Лицето му беше хубаво,колкото това на Сасуке.Единствената разлика беше,че той нямаше същия горчив поглед,а вместо това усмивка играеше на устните му.Беше странно,но с тази усмивка той излгеждаше даже по-млад и от Сасуке.Изглеждаше все едно той е тийнейджър , а Сасуке е възрастен,който е изживял толкова много в живота си.

Сърцето и биеше толкова силно,когато го доближи,а той се протегна напред,така че лицата им бяха на сантиметри и тя можеше да усети топлия му дъх върху устните си.Toй сложи ръката си на бузата и и я целуна страстно.И тя му позволи.Тази целувка беше толкова различна от целувките на Сасуке.Беше грижлива и страстна и най-вече пълна с желание.Беше невероятно.Значи ето как се чувстваше истинската целувка.Пръстите му си играеха с дългата и коса и всичко беше само привързаност и милувка.

"Сакура!!" Вратата беше отворена и Сасуке стоеше в стаята.А пред очите му стоеше бившия му учител,който целуваше жена му.Рязко те се разделиха , но той изглежда ги беше видял.

Сакура го погледна с удивени очи. "Сасуке....кън...." - каза тя.Какво правеше той тук?Как...?

"Сасуке"-каза Какаши спокойно-"Аз просто исках..."

"Повярвай ми,отлично знам какво си искал!" - каза Сасуке ядно.Той грабна Сакура за китката. - "Извини ни.Искам да поговоря с ЖЕНА СИ!" И той я издърпа грубо.

Сакура беше твърде изумена за да се съпротивлява и просто го последва,докато Сасуке я извеждаше от апартамента на Какаши. "Сасуке-кън,тази целувка не значеше нищо.Аз просто..."

Той се обърна и и хвърли яден поглед. "Не ме интересува."

Изведнъж тя се почувства неизказана.Разбира се.Той не се интересуваше какво прави тя,дори и да целуваше някой друг.Никога не му е пукало,нали?Но тогава защо беше толкова ядосан?

Без да я пуска,той я завлече в апартамента им и не я освободи докато не затвори вратата след себе си.Момичето потърка китката си и събра кураж да го погледне.Тя беше любопитна какво ще направи той сега.
Глава 12:Не си тръгвай

Сасуке беше загубил ума и дума.Той не беше помислял какво да каже когато влезе в апартамента на Какаши,но когато видя бившия си учител да целува жена му,единственото което му се прииска беше да я измъкне от там.Все пак тя все още беше негова съпруга.

Той погледна към нея.Сакура стоеше срещу стената с неопределено изражение на лицето,което го караше да каже нещо.Сасуке изчисти гърлото си и спокойно проговори "Видях те да плачеш в гората.Толкова ли си нещастна с мен?"

"Н-не!" - каза Сакура,явно изненадана от въпроса му. - "Не знам....трудно е да отговоря на това,Сасуке."

"Ти му се усмихваше"-каза той изведнъж.

"Какво?"

"От както сме женени,ти не си се усмихвала така,Сакура." Тя го погледна в изумление,но не каза нищо.Сасуке не беше осъзнал това,докато не го изрече на глас.Със своето студено държание,той беше унищожил усмивката и.Някак това го натъжаваше.Toй се протегна и изглади няколко разрошени кичура от косата и. "Харесвах усмивката ти." - каза той откровено и нейните очи се разшириха.Сасуке пусна ръката си обратно. "Разбрах го,когато те видях с него.Той те накара да се усмихнеш и да се засмееш.А аз само те карах да плачеш.Разбрах,че не съм добър за теб."

Най-после тя успя да проговори. "Какво...какво говориш,Сасуке?"

Той си го мислеше от много време и всъщност вече го беше решил.Но сега думите просто изтичаха през устните му и той не можеше да ги спре. "Свободна си,Сакура.Ще напусна селото,така че можеш отново да си щастлива."

"С-сасуке,не..."

Той сви рамене все едно нямаше значение. "Аз те измамих в този брак.Исках от теб невъзможни неща,а ти запази обещанието си.Оценявам това,но това,което направих не беше правилно.Използвах те от самото начало.Остани в апартамента колкото си искаш.Няма да се прибера дълго време." Той се обърна към вратата.

Когато се опита да хване дръжката на вратата,тя грабна ръцете му през кръстта и се притисна към него отзад. "Чакай,Сасуке-кън"-каза тя и допря главата си до бузата му.Той можеше да усети топлината на дъха и по врата си. "Съгласих се с факта,че не ме обичаш.Но аз все още те обичам,дори и да не знам защо.Ти просто ми доказа,че съм била права за тебе.Ти имаш добро сърце.Искам да остана с теб.Искам да осъществя мечтите ти."

За пръв път от цяла вечност нещо докосна сърцето му.Той почувства неискани сълзи да парят очите му и ръцете му трепереха.Той бленуваше да я вземе в ръцете си.Най-после разбра как се чувства тя.Може би с времето,тя би била способна да върне чувствата му.Той наклони главата си и прошепна "Благодаря ти,Сакура."

Тя нежно го целуна по врата и после го пусна. "Искам отново да съм с теб,Сасуке." Когато той се обърна,тя се усмихваше.Беше красив знак и беше само за него.

Нещо му дойде на ума и той се протегна към джобовете си. "Ъм,Сакура...." Той извади нещото и и го подаде.Сакура погледна предмета и се зарадва.

"Брачната ми халка.Къде я намери?-възкликна тя.

Сасуке отбегна погледа и.Той не мислеше да обяснява това,че се е катерил по реката за да търси пръстена.Базирайки се на мръсните му дрехи и сандали,беше твърде лесно да се отгатне,че той се е търкалял по калта за да намери златния накит. "Ъм...ето ти го обратно,това искаше нали?" - промърмори той.

Тя си сложи пръстена. "Благодаря ти много,Сасуке-кън." Преди да настане неудобна тишина , Сакура добави "Предполагам,че трябва да се обадя на Какаши и да му кажа да не се притеснява." Той тихо я погледна как тръгва към телефона.

Сасуке забеляза,че тя вече не го наричаше Какаши "сенсей" . Сасуке мразеше факта,че тя му позволи да я целуне.Имаше някаква стягаща болка в гърдите му,емоция,която той не можеше да разбере.При всички случаи,той реши да държи Сакура далеч от Какаши от сега нататък.Все пак възрастните не бяха част от плана.Планът...Сасуке поклати главата си.Той почти беше разрушил плана си.Какво си мислеше,че прави?От кога безполезно нещо като "нейната усмивка" беше по-важно от собственото му бъдеще?

Раздразнен той тръгна към спалнята и се съблече,докато Сакура се обаждаше на онзи мъж.Сасуке не знаеше защо изведнъж намрази Какаши толкова много,но не го прие като хубав знак.Той също не трябваше да се приближава до Сакура твърде много.Беше опасно.Когато тя най-после се върна в стаята,той преодоля подтикването да я попита защо се е забавила толкова много.

Сакура се премени в нощницата си и влезе под завивките,уютявайки се до топлината на мъжа си.Когато си намери удобна поза,тя се протегна за ръката му и вплете пръсти в неговите.Той устоя на това да се пусне. "Съжалявам,че го целунах. - прошепна тя - "Не беше заради него.Аз просто....търсих... - спря тя като търсеше внимателно подходящите думи. - "Топлина.Страст.Нещо,което ти рядко ми показваш.

"Хм." Той стисна ръката и леко,докато другата му ръка се протегна към пръстена,който винаги носеше на гердан.Сакура беше по-силна ,от колкото той предполагаше.Но въпреки това беше грешка да остане.Тя не можеше да издържи на това завинаги.Желанието му да възстанови клана беше по-силно от слабото притеснение,че може да я направи нещастна.

***

Беше тъмно и в началото той не знаеше къде е.Неговия собствен вик все още крещеше в ушите му и продължаваше да се повтаря.Той почувства завивката под пръстите си и вдъхна познат мириз на свеж плат.Той си беше вкъщи,в леглото си.Безопастност.Сигурно е било само сън,отвратителния кошмар,който го измъчваше всяка вечер.

Лампите светнаха и той затвори очите си стегнато. "Сасуке-кън?Добре ли си?" - чу я той да казва.Сакура.Той изцяло беше забравил за нея.Тя беше тук.Тя ВСЕ ОЩЕ беше тук.Тя се приближи и сложи ръка на рамото му.

Като ранено животно той извика "Не ме докосвай!"

Потресена тя махна ръката си и го погледна в очудване.Той си пое дълбоко въздух няколко пъти,докато не се успокои някак.Но все още не беше способен да се измъкне от тези картини от съня му.Тъмнината и тези гласове,които му казваха,че е убиец и че всичко това е изцяло негова грешка.

Сасуке се обърна , за да я погледне.Тя беше там.Тя беше жива.Тя беше покрита с мъката,в която беше и той.Тя не знаеше какво си мисли той.Как можеше да знае?За момент той я намрази за всичко,което тя имаше и за всичко,което нямаше в живота си.Заради нейната невежест,заради нейната невинност,заради нейната чистота.Тя никога не е била свидетел на убийството на обичан човек.Как можеше тя да се опита да разбере неговите мисли?Не можеше.
"Какво ти става,Сасуке?" - попита тя тъжно - "Събуждаш се викайки всяка нощ и после винаги ме поглеждаш така...какво става?"

"Нищо" - каза той спокойно.Нищо,което ти можеш да разбереш-помисли си на ум той.Той махна завивката и стана от леглото.Ядно тръшна вратата и отиде в хола.

Защо тя все още беше тук?Защо тя бе го спряла,когато той се опита да я напусне?Той я мразеше и в същото време не можеше да бъде вече без нея.Защо тя беше все още тук и го гледаше с тези нейни големи зелени очи,все едно можеше да намери отговорите на въпросите си в неговите очи?Защо тя правеше всичко,при положение,че той нямаше нищо?Защо кошмарите продължаваха да го измъчват,когато вече беше на път да възстанови клана?ЗАЩО?!

В своето огорчение,Сасуке взе първото нещо,което му се вясна в ръката-стъклена ваза и я захвърли в стената с цяла сила.Вазата се строши,разхвърляйки стъкло и вода на пода.Толкова голямо усилие беше положил в замаха си,че се препъна и падна на пода на колене.

Сасуке затвори очите си в отчаяние и за миг видя образа на брат си.Пръстите му се завиха около куная,който държеше до себе си дори когато спеше.Беше ли той все още жив?Той,единственият,който оцеля при клането на Учиха клана?Изглеждаше все едно не може да почувства нищо.

Когато острието на куная се заби дълбоко в кожата на лявата му ръка,той спря вика си.Кръв,Учиха кръв се стичаше от раната му по ръката и по пода.Тази кръв течеше във вените му и болката беше доказателство за неговото съществуване.

Ядосано той извади куная от раната и го захвърли из стаята.Още съм жив!Още съм жив!Юмрука му удари земята силно.Тогава защо не се чувствам жив?Защо даже ТЯ не може да ми помогне?

***

В спалнята,Сакура се беше притиснала в стената и слушаше тихо какво става в другата стая.Времето и се струваше цяла вечност и тя не смееше да напусне спалнята.

Когато не чу повече нищо,тя събра целия си кураж и внимателно отвори вратата.Сасуке седеше в средата на стаята,гледайки празно в земята с течаща кръв по ръката му.Тя погледна стаята.Имаше мокро петно там на стената,където Сасуке беше захвърлил вазата.

Сакура се почувства изцяло безпомощна.Тя не разбираше какво става със Сасуке.Тя напусна стаята да вземе кърпа и превръзки.Без да каже и дума,защото се страхуваше,че ще го предизвика отново,тя коленичи до него.Той обърна главата си към нея и я погледна празно. "Прости ми." - промърмори той без наистина да го мисли.Тя завърза превръзка около раната му.

"Върни се в леглото" - каза тя - "Няма да задавам никакви въпроси."

Той кимна и стана.Тя погледна към парчетата от счупената ваза и реши,че ще почисти това утре.Сакура последва Сасуке до спалнята и седна до него.Той изглеждаше объркан,даже неадекватен.Но тя също беше потресена.Това ли беше мъжа,който преди няколко часа и каза,че харесва усмивката и?Мъжа,който беше готов да напусне града заради нея?Той и позволи да види колко агонизиращо беше съществуването му.Тя видя болката му,вината му и яда му и това я уплаши.Заболя я , че не беше способна да му помогне.Тя не можеше да понася да го гледа така.И не разбираше.

Беше ли начинът,по който се държеше той нормален?Беше ли ТОЙ все още нормален?

Сякаш той прочете мислите и, погледна я и каза "Не исках да ме виждаш така." Тя не знаеше дали той наистина го мисли или беше просто другo празнo извинение.

Срамежливо тя сложи ръката си върху неговата дясна.Когато той не се отдръпна от докосването и,тя уви ръцете си около раменете му и го прегърна. "Бих искала да ти помогна някак,Сасуке-кън" - прошепна тя.До сега тя си мислеше,че с думите си преди малко той е запазил връзката им.Сакура разбра,че те се разделяха,беше и ясно сега.С цялото си сърце тя искаше да му помогне,но не можеше.Сакура се страхуваше,че с времето тя ще го намрази или той ще я издърпа в собствения си ад,където нямаше щастие,а само празнота.Може би днес не беше ново начало,а началото на края.

Какаши беше прав.Сасуке никога нямаше да е щастлив и дори и семейство нямаше да му донесе щастие.Сакура се пусна,но ръцете и останаха на раменете му.Тя погледна към мъжа,който е обичала и реши да го напусне ако нещата не се подобрят.Тя страстно го целуна по устните и той и позволи да го направи без никаква реакция.За нея,в този момент,целувката не беше начин,по който да изкаже любовта си,а просто извинение,че не е способна да му помогне.

Сакура понечи да легне обратно,но когато ръцете и пуснаха раменете му,той сложи ръката си около талията и.Тя му даде несигурен поглед,но после се наведе и легна на гърдите му.Защо не можеше винаги да е така?Тя затвори очите си и се порадва на този ценен момент на спокойствие.Въпреки че стаята беше все още ярко осветена и мислите за раздяла я измъчваха,тя заспа в ръцете му.

***

"Опитайте се да ме атакувате!" - каза Сакура на учениците си и се усмихна.Пет малки нинджи се бяха събрали около нея.Те бяха за последна година в Академията и тя се беше съгласила да практикува с тях. - "Искам да ми покажете какво сте научили. " Тя беше ги довела на мястото където Какаши беше направил странния си изпит със звънчетата.Разбира се,учениците на Сакура не бяха още готови за това,но тя искаше да види кой от тях ще може да използва това,което е научил в Академията в истинска битка.Тя ги погледна сериозно и каза "Окей,нека да започваме.Скрийте се някъде и се опитайте да ме атакувате."

Всички те изчезнаха в гората,а Сакура остана на мястото си.Нямаше нужда да чака много.Серия от шурикени бяха захвърлени по нея и тя затвори очите си,за да чуе от къде идват.В последния момент тя ги отблъсна.Тя вече можеше да чуе стъпките на едно от децата,което бягаше към нея.Когато детето беше достатъчно близо,то опита да я удари с кунай.Сакура блокира атаката без усилие и облъсна детето с лек ритник.Това беше точно както Сасуке,Наруто и тя действаха като малки.Те също атакуваха по отделно вместо да работят в екип.

"Ако ме атакувате директно,нямате шансове!" - каза тя на учениците си - "Мисля,че добрия боец се нуждае от добри тактики.Знаем,че аз съм по-силна от вас.Ето защо вие трябва да намерите начин по който да действате срещу мен!" Тя се надяваше,че те разбират какво иска да им каже.

Тя почувства,че някой идва,но този път беше различно.Не можеше да каже от къде идват.Странно.Дали някой от нейните ученици беше толкова добър,че да успее да скрие вече добре присъствието си?Тя потърси мястото и изведнъж забеляза движение с крайчеца на окото си.Някой стоеше точно зад нея.Невероятно!Това не можеше да бъде някой от нейните ученици.Тя се обърна готова да блокира атаката.....и запъхтя в шок.

Пред нея тържествено стоеше съпругът и с багажа си в ръка. "Сасуке!" - извика тя - "Господи,уплаши ме!"

"Трябва да изпълняваш собствения си съвет и да се грижиж за защитата си.Можех да те убия лесно."

Тя му се намръщи. "Те са просто деца,все още няма нужда да съм сериозна към тях.Та,какво искаш ти?По-добре се махни от пътя преди да атакуват и теб."

"Бях избран за важна мисия" - обясни той - "Лидера ще бъде Хюуга Нежи." Тя кимна въпреки,че не знаеше защо той и казваше това. - "Тръгваме сега.Тази мисия е...." Той спря и поклати главата си така сякаш беше усетил нещо.Тогава и Сакура също го чу.Звука от шурикен.Сакура понечи да ги блокира,но когато тя погледна в очите на Сасуке,тя осъзна,че докато е с него няма от какво да се страхува.Шурикените летяха към тях и вместо да ги отблъсне,той протегна ръката си и хвана и трите.Той погледна натам откъдето дойдоха и каза "Трябва да научиш тези деца да не се забъркват с АНБУ." Той захвърли шурикените обратно и уплашен писък дойде откъм скритите места.Преди Сакура да започне да се притеснява,Сасуке проговори "Ако имаш късмет,можеш да откачиш учениците си от дървото."

"Трябва да поговорим другаде.Децата...."

"Нямам време за това,Сакура.Просто ме слушай за секунда." - каза той и тя разбра,че това е важно за него -"Тази мисия е опасна.Няма да ме има за известно време.Ако нещо ни се случи,селото може също да е в опастност.Ако това се случи искам да си много внимателна.Никога не напускай селото и стой близо до Наруто.Той ще се грижи за теб,докато всичко свърши." Тя искаше да каже нещо,но той я хвана за раменете и я целуна. "Исках просто да ти кажа довиждане."

Сакура не можеше да каже нищо.През това време две от децата се бяха измъкнали от дървото и тичаха към нея и Сасуке.Преди дори да се доближат до двойката,Сасуке образува видима чакра около себе си.Малките нинджи бяха отхвърлени назад преди да имат шанса да докоснат Сасуке.Сакура видя пролъката между нея и Сасуке.Той нямаше нужда даже да блокира атаката.Определено беше станал много силен и това я накара да се почувства малко по-добре.Може би това беше причината поради която той дойде тук.Може би той искаше да и покаже,че няма причина да се тревожи.Сасуке я пусна и тя каза "Върни се невредим."

"Не се притеснявай."-отговори той и изчезна толкова бързо,колкото беше пристигнал.

Все още малко разстърсена,Сакура тръгна към учениците си,за да им помогне. "По дяволите,какво беше това?" - извика един от тях.

Сакура се усмихна гордо. "Това беше истинската мощ на нинджата.Той е джуунин и Учиха.Може би е добре,че видяхте на какво е способен някой като него.Никога не трябва да подценявате врага."

"Проклятие!" - промърмори другия - "Трябва да отидем да помогнем на Мина-чан...тя беше закачена на дървото със собствения си шурикен...."

***

Екипът му вече го чакаше,когато Сасуке се завърна на уговореното място. "Окей,готови сме" - каза Нежи.Всички държаха маските в ръцете си. - "Знаете какво ни очаква този път." Другите кимнаха.Нежи погледна към Сасуке "А ти готов ли си?"

Той просто кимна.Един от съотборниците му попита "Каза ли довиждане на жена си?"

"А защо трябва?" - попита той безразлично.Неговата собствена жена не им влизаше в работите.

"Знаеш много добре,че това е самоубийствена мисия.Шансовете са,че някои от нас ще умрат."

Незаинтересован,Сасуке си сложи маската. "Не мисля,че имаме време за това.Нежи?"

Нежи кимна.Другите също си сложиха маските и главатарят Нежи тръгна напред.Сасуке ТРЯБВАШЕ да каже довиждане на Сакура просто за всеки случай.Той трябваше да я предупреди,защото знаеше,че ще стане опасно за селото ако не успеят в мисията си.Както и да е,той не мислеше да се остави да го убият.

Учиха Сасуке нямаше да види Коноха дълго време.

Глава 13:Без следа

Лидера на АНБУ,Хюуга Нежи беше единственият от екипа от петима души,който се завърна в селото три дена по-късно,след като групата замина.Той беше в забележително лошо състояние.Беше успял някак да се домъкне до селото въпреки тежките си наранявания.Там той сграбчи първия човек,който видя и му каза да доведе Тсунаде колкото се може по-бързо.

Въпреки лошото си състояние,в което беше,Нежи се задържа на крака и отказа да приеме всякаква помощ преди да се появи Тсунаде.Той и депортира всички детайли от мисията.Eкипът му беше атакуват от около двайсетина нинджи.Съотборниците бяха разделени един от други и въпреки че Нежи направи всичко за да намери приятелите си,той беше задължен да се върне и да информира Хокагето за драматичните събития.Имеше вероятност да има още повече врагове,които да застрашат цялото село.

Нежи се обвиняваше,че е оставил съотборниците си.След като каза на Тсунаде всичко,което знаеше,той припадна насред улицата.

Два дена след завръщането му,мъртво тяло на негов съотборник беше намерено до мястото където се бе провела битката им.Другите трима членове на АНБУ ,включително Учиха Сасуке,бяха изчезнали без следа.Подпомагащи екипи бяха изпратени за липсвашите нинджи,но те се върнаха без никаква информация за находището на изгубените.Две седмици след дълго търсене,всички надежди за намирането на тримата шинобита угаснаха.Учиха Сасуке и двамата му съотборника бяха обявени за мъртви.

***

През по-голямата част от деня,Сакура стоеше на прозореца,наблюдавайки хората минаващи пред апартамента и.Бяха минали седем дълги дена,от както съпругът и беше обявен за мъртъв.На Сакура и се сртуваше нереално.Тя не можеше и не искаше да приеме това.Нямаше нито тела , нито други веществени доказателства,които да потвърждават,че него наистина вече го няма.Сасуке беше просто...изчезнал.Той беше жилав,все пак беше и последния Учиха.Той не би позволил да го убият толкова лесно.

Тя беше права от самото начало.Беше голяма грешка от страна на мъжа и да се присъедини към АНБУ.Сасуке се беше поставил в опастност и ако наистина я напуснеше,тя нямаше да му прости до последния си час.Всяка нощ Сакура чакаше на прозореца за завръщането му.Тя все се надяваше,че някой ден той ще влезе през вратата и ще я погледне неопределено,както по принцип си правеше.Но той никога не се върна.

Другите двама липсващи нинджи също не бяха се върнали.Сакура не можеше да разбере как може това да се случва.Тя проклинаше Нежи,че е спасил само себе си.Изобщо какъв лидер можеше да стане от такъв егоист?Беше негова грешка , че Сасуке и другите бяха изчезнали.Да можеше само Сасуке да се върне вкъщи вместо него ! Нежи все още беше в кома,но все пак си беше у дома и жив.Евентуално щеше да се събуди и да се подобри.А Сасуке?Къде беше той?Беше ли все още жив?Може би измъчван от врага,може би бавно кървящ до смърт някъде,може би беше ранен или може би......Толкова мисли пропускаха през главата и.Всичко беше по вина на Нежи!

Сакура също се почувства виновна.Преди време тя обмисляше съвета на Какаши да напусне Сасуке докато не получи новините,че мъжа и беше изчезнал.Тя даже намрази бившия си учител,за това,че и даде този съвет,от който тя толкова се срамуваше.Сега единственото,което Сакура искаше беше Сасуке да се върне вкъщи при нея.

Тя се почувства изморена.От както Сасуке беше изчезнал,тя не беше спала нито яла добре.Тя се държеше на крака,но отказваше да разговаря с приятелите си.Ино,Наруто и даже Какаши се бяха опитали да поговорят с нея,но всички те бяха отпратени.Тя не искаше да вижда никой.Не искаше да ги чува да казват,че Сасуке е мъртъв или че няма шанс да се върне у дома.Дълбоко в сърцето си тя знаеше,че те грешаха.Трябва да грешаха.

Изтощена,Сакура отиде към спалнята и очите и попаднаха на ризата,която той беше оставил на един стол.Тя я взе,легна на леглото, и отчаяно я запрегръща,защото тя така ухаеше на него. "Сасуке.... " - промълви тя - "Моля те....върни се."

Стискайки здраво ризата му и плачейки тя заспа.

------------

Някъде на тайно място двама мъже бяха задържани затворници в малка тъмна стая.Беше студено и и двамата трепереха,но не само заради ниската температура.Те бяха измъчвани.Телата им бяха покрити с кръв от доста рани,които бяха получили през разпита.Единия нинджа беше със счупена ръка,a на другия гърба беше покрит с кървави петна.

"Защо не направиш нещо?" - заговори този със счупената ръка - "Знам,че можеш!" Другия не отговори. "Искаш ли да умреш тук?Аз не мога да ни изкарам от тук,но мога да те уверя,че няма да ни намерят веднага! "

Мъжът с гарванено черната коса все още не казваше нищо.

"ПО ДЯВОЛИТЕ!" -извика младия мъж и сините му очи потърсиха емоция в лицето на другия. "Мислиш ли,че някой от Коноха ще дойде да ни помогне?Единственото сигурно нещо,което знаят те е ,че ние двамата сме мъртви!Може би са хванали и Нежи-сан.Никой не знае къде сме.Трябва сами да си помогнем или ще умрем тук!"

"Няма да го направя" - каза спокойно чернокосия мъж.

"По дяволите!За кой се мислиш?Та ти си АНБУ за Бога!Имаш шибаното задължение да изпълняваш успешни мисии и да защитаваш себе си и приятелите си!Сега активирай този шибан прокълнат печат и НИ ИЗКАРАЙ ОТ ТУК ! "

"НЕ !!!" - извика той и хвана главата си с ръце - "Никога пак няма да позволя на прокълнатия печат да ме обземе!"

"Тогава искаш да умреш ли?Искаш да те измъчват за информация от мисията ни докато не те убият ли?Не искаш ли да се върнеш при жена си?" Тъмнокосият мъж отпусна ръцете си бавно.Усмивка заигра по устните на другия.Най-после той бе намерил слаба точка. "Направи го,Сасуке!Изкарай ни от тук и аз ти обещавам,че ще те закарам обратно вкъщи при жена ти!"

Вратата се отвори и някой се обади "Докато не се решите да ни кажете нещо по нашите въпроси,ви съветвам да си държите устите затворени!Или искате друг тип .... разпит?"

"Направи го,Сасуке!" - извика съотборника му - "Направи го сега!"

Сасуке притисна главата си с ръце.Изглеждаше,че си бори,но черните петна вече бяха обладали бледата му кожа,като див огън.Другия го гледаше с успокоение.И когато цялото тяло на Сасуке се покри с прокълнатия печат,той пусна ръцете си и стана,гледайки мъжа на вратата. "Мъртъв си."

Глава 14:Студ

Сакура провери багажа си за последен път,преди да го вземе и си хвърли последен поглед в огледалото.Беше се преоблякла и вместо с нормалното си облекло,сега беше с по-практичен нинджа екип.Тя беше облечена от глава до пети в черно.Новите и дрехи предлагаха възможността да скриват кунаи и шурикени навсякъде.След безкрайните дни на надежда и отчаяние,Сакура беше решила да направи нещо.Тя трябваше да намери Сасуке,дори и да не знаеше от къде да започне търсенето си.Едно нещо беше сигурно-тя не можеше да продължава да стои вкъщи и да го чака.

Когато се увери , че всичко с външния и вид е наред,Сакура си върза протектора на Коноха около главата.Тя докосна с пръсти символа на селото,гравиран в метала.Беше избрала да носи протектора,който Сасуке беше оставил.След последен поглед към мястото,което споделяха заедно,тя напусна апартамента.Тя се закле на ум,че няма да се върне обратно докато не намери съпруга си.

Докато напускаше къщата някой се затича към нея,викайки името и.За нейна изненада беше Наруто.Какво правеше той тук по това време?Все пак беше посреднощ! "САКУРА!" - извика той вероятно събуждайки всички съседи.

"Какво става?" - попита тя - "Нямам време за твоите шеги сега,Наруто.Ще напускам селото."

Той поклати главата си силно,взе си дълбоко въздух и каза "Сасуке се върна!"

------------

Сакура колебливо влезе в малката стая и погледът и веднага се отправи към тясното болнично легло.Тя притисна ръка към устата си и сълзи потекоха от бледите и зелени очи.Беше той,там на леглото...наистина беше той.Сасуке.Той изглеждаше ужасно,но беше жив.Тя приближи леглото и се протегна да го докосне,но не посмя,защото я беше страх,че това беше само сън и когато го докосне-той щеше да изчезне.Но когато тя сложи ръка на челото му,нищо не се случи.Това беше истина.Тя можеше да усети горещата му кожа и влажната му коса под пръстите си.

"Сасуке...." Сълзи се стичаха по лицето и и тя хвана ръката му в своята.Той все още беше в несъзнание,но тя отново прошепна името му.

"Той и още един член от екипа бяха намерени недалеч от входа на селото" - каза Тсунаде,която стоеше от другата страна на леглото,гледайки към Сасуке." - "Още не знам какво се е случило.И двамата бяха в такова лошо състояние.Нямах възможността да говоря с никой от тях.Иначе не се притеснявай...освен наколко белега,Сасуке ще бъде напълно излекуван.Мисля,че скоро ще се съвземе.Той вече беше буден веднъж и питаше за теб."

"Толкова съм...толкова съм щастлива..." - прошепна Сакура - "Мога ли да остана с него?"

"Разбира се,той се нуждае от теб сега.Ще проверя как е отново щом се събуди и тогава вече можеш да го заведеш вкъщи и да се погрижиш за него там."

Сакура кимна ентусиазирано и седна на периферията на леглото му.Сасуке изглеждаше все едно е ходил до ада и обратно.Сакура забеляза,когато Тсунаде напусна стаята.

-----------

През половината нощ Сакура остана до съпруга си,наглеждайки го.Малко преди изгрева той започна да се раздвижва.Тя му се усмихна,когато той отвори очите си и изглеждаше дезориентиран "Сакура?"

Тя кимна. "Аз съм.Ти си си вкъщи."

"Сън ли е това?"

"Не.Ти си в безопастност,Сасуке-кън.Намериха те теб и приятеля ти близо до селото." Тя все още държеше ръката му - "Не можеш да си представиш колко уплашена бях....колко се тревожех за теб..."

Въпреки,че тя се опита да го спре,Сасуке се изправи на леглото си.Огледа се около себе си,но не зададе никакви въпроси относно местоположението си.Той леко трепереше. "Наистина ли съм в Коноха?" Той погледна надолу към ръцете си.

"Да,Сасуке.Знам,че е било по-мъчително,от колкото мога да си представя.....но сега си си вкъщи,повярвай ми." Когато го прегърна,тя забеляза колко силно трепереше той. "Сасуке,какво ти има?"

"Студено ми е..." - отговори той - "Толкова студено..."

"Ще отида да доведа Тсунаде.И без това тя искаше да провери как си" - каза тя , но когато понечи да стане,той грабна ръката и и я върна обратно.

"Искам да си ходя вкъщи." - каза той.Сакура искаше да възрази,но видя в очите му колко сериозен бе той. - "Сакура.Моля те."

С въздишка тя попита: "Можеш ли да станеш?"

С нейна помощ,той успя да стане от леглото.Тя сложи ръката му около рамото си и за миг се стресна от това,че той отпусна цялата си тежест върху нея.Обикновено той по-скоро би пълзял до тях,от колкото да и покаже каквата и да е било негова слабост.Това страшно много я разтревожи.

Тя го изведе от болничната стая и каза на някой,че ще закара Сасуке вкъщи.

----------------

Щом пристигнаха вкъщи,Сакура веднага го заведе до леглото и той даже не възрази.Тя му донесе чисти дрехи и нещо за ядене,но той не докосна нищо.Сасуке седна прав на леглото и зави стегнато одеалото около себе си.Тсунаде беше казала,че той ще се подобри скоро,но Сакура се притесняваше.Той беше смъртно блед и все още силно трепереше.Може би беше грешка да го доведе вкъщи.Трябваше първо да изчака Тсунаде да го прегледа и да каже,че е добре,но сега вече беше твърде късно.

Сакура седна до него и погледна към храната,която беше донесла. "Трябва да похапнеш нещо,Сасуке-кън.Трябва да си възвърнеш силата."

Той силно поклати глава. "Не мога." Нещо не беше наред с него.Сакура можеше да го усети.Ужасните рани на гърба му бяха доказателство за това,което беше преживял,но Сасуке не беше от тези,които могат да бъдат разстърсени от нещо такова.Ако не го познаваше добре,тя би казала,че той е просто....уплашен.Сасуке я погледна безпомощно. "Сакура....студено ми е..." Той трепереше и всички завивки,които Сакура успя да намери не помогнаха.

Те беше отчаяна.Искаше да информира Тсунаде,че може би е направила грешка да го доведе вкъщи,защото нещо с него не беше наред,но той отказваше да я пусне. "Не се нуждая от лекар." - настоя той и тя трябваше да обещае,че няма да звъни на Тсунаде.Сакура сложи ръка на челото му.Бледата му кожа беше гореща.Той гореше от температура.

"Сасуке,поне легни" - прошепна тя - "Трябва да си починеш."

Отново той поклати силно главата си. "Не мога." Тя беше толкова притеснена.Никога до сега не беше виждала Сасуке в такова лошо състояние.Дори и след битката си срещу Итачи не беше толкова зле.Неговата неспираща треска и безчувствения му поглед я уплашиха много.

Изглеждаше като вечност докато тя стоеше седнала до него,безмълвна,опитвайки се не друго,а просто да бъде там за него.Той седеше там,увит с одеала и гледаше празно в земята.

Изведнъж ръката му хвана нейната.Сигурно беше първия път,когато той потърси някакъв физически контакт с нея. "Сакура" - промърмори той - "Не си тръгвай...."

Тя го прегърна внимателно,за да избегне раните му и отговори "Няма да си тръгна.Обещавам."
Глава 15:Ти нямаш вина

Сакура се почувства различно,когато се събуди.В началото не можа да повярва,че наистина беше будна.Беше на топло и безопасно и се чувстваше като на сън.Безпогрешната миризма на първата и любов се рееше във въздуха.Ръката му нежно беше поместена на главата и и милваше бузата и.Имаше някакъв непознат звук,който тя все още не знаеше от къде идва,но беше някак приятна.Сакура разбра,че това беше звука от сърцебиенето му.

Объркана,тя се изправи.Ръката,която я галеше я пусна.Намерението на Сакура беше да остане будна и да се грижи за Сасуке,но тя не беше спала от доста време.Тя го погледна.Той все още стоеше на леглото така както преди малко и тя можеше лесно да догатне,че той изобщо не е спал.

"Прости ми" - каза тя срамежливо.Той я погледна въпросително с черните си очи. "Сигурно съм заспала.... Исках да съм тук за теб..." Тя хвърли бърз поглед към прозореца и позна,че най-вероятно е спала два или три часа.

Сакура не беше сигурна дали наистина е будна.Тя все още пазеше в паметта си любовната му милувка от преди малко.Дали това наистина се случва?Тя просто беше заспала,което не беше очудващо след това,което преживя,но беше изненадващо,че той не беше я събудил.Сега като си помислеше неговото равномерно сърцебиене беше навлезнало и в съня и.

Освен това той вече не трепереше.Тя искаше да провери челото му за температура и когато го направи,завивка,която не беше забелязала до сега се хлъзна от раменере и.Тя не помнеше да е взела завивка за себе си.Неговата кожа не беше гореща както преди,но все пак беше все още бледа.

"Какво щеше да правиш?" - попита Сасуке.Тя се опита да помисли да излъже нещо,но той не беше глупав.Нямаше да повярва на никакви извинения. "Щеше да напускаш селото ли?"

"Исках да те потърся" - отговори тя честно.Проблясък от болка се смести в чертите на лицето му и тя не разбра защо. "Сасуке....какво ти се случи докато те нямаше?"

Той притисна устните си все едно искаше да се спре от това да каже нещо,което тя не трябваше да чува.

"Сасуке,моля те.Говори ми." - настоя тя - "Ти беше...уплашен,когато се върна нали?Уплашен от какво?" Главата му се обърна на другата страна и той се загледа упорито в стената.Тя сложи пръст на особено дългия белег на ръката му и попита: "Те ви измъчваха,нали?Теб и твоя съотборник."

Той кимна колебливо.Тя не знаеше какво да направи.Може би не беше добре да връща спомените му.Но Сакура вярваше,че Сасуке се нуждае от това да поговори с някой за преживяването си.Той не можеше просто да заключи чувствата вътре в себе си.Това нямаше да го излекува.Тя наклони главата си и се зачуди дали трябва да продължава да му задава тези въпроси,когато той спокойно каза: "Убих ги."

"Какво?!Кой?"

"Хората....които ни бяха заловили." - Пръстите му награбива завивките. - "Използвах печата,за да ги убия всичките.Когато отново дойдах на себе си,всички бяха мъртви."

Колебливо тя взе ръката му в своята и издърпа хватката му от завивките. "Всичко е наред,Сасуке.Трябвало е да ги убиеш,за да спасиш живота си и този на твоя приятел!"

"Не!" - извика той - "Заклех се,че никога повече няма да използвам мощта на Орочимаро!Ти сама видя какъв ставам когато това нещо вземе контрол над мен!"

"Ако се върна при мен,благодарение на този печат,тогава се радвам,че той съществува." - каза тя и имаше в предвид всяка дума.

Изведнъж главата му се подигна и той я погледна омразно. "Нямаш си и представа за какво говориш!" Той дръпна ръката си от нея.Сакура почувства,че те достигнаха критичен момент.Ако тя продължеше да му задава въпроси на този етап,връзката,която все още ги свързваше можеше да се скъса.Тя не можеше да издържи тези очи пълни с омраза.Но тя също така осъзна,че той не мразеше НЕЯ.