~Naruto~

Заглавие: ~Naruto~ Пет Авг 14, 2009 7:14 pm

Лол, реших да копирам нашето чадо от Алланимес.

Миналото на Анита

Малкият
Наруто стоеше седнал до едно дърво и плачеше. Едно момиченце с къса
кестенява коса и искрящи кафеви бадемови очи го чу и се доближи до него.

~Naruto~ Narutocriinig

- Защо плачеш? – попита то с тънкия си глас.
- Хъм...ъм...хъ... Ами... Съвсем сам съм. Всички ме отбягват и... и нямам родители... – отговори хлипайки момчето.
- Оу...
Разбирам те. И аз не знам къде са моите родители. Живея със сестра си в
една малка къщичка до езерото. Всъщност тя е единствената ми
приятелка... Другите деца ме отбягват... Май доста си приличаме! –
промълви с тиха усмивка момиченцето.
- Т-така ли?
- Мхм. Не се притеснявай, аз ще ти бъда приятелка. Казвам се Анита.
- Аз съм Наруто. – каза поуспокоено момчето.
Анита се взря в искрящите му сини очи и си помисли: „Горкото момче... Защо ли го отбягват. Изглежда толкова добро... И е сладък... (обади се вътрешният и глас)...
- Хей, Анита сан... искаш ли да се качим на мемориала на Хокагетата?
Анита му отвърна с чаровна усмивка. Тя изглеждаше доста срамежлива и говореше тихичко:
Там ми е любимото място. Много обичам да гледам селото от високо.
- Хайде тогава, да тръгваме!
И
двете деца започнаха да се изкачват по стълбите. Анита си вървеше
спокойно, а Наруто подскачаше, щастлив, че си има другарче. Двамата
стояха на каменния мемоар точно, където беше главата на Четвъртия
Хокаге. Говореха си за това кой какво обича, за да се опознаят. Беше им
много смешно, защото се оказа, че са пълни противоположности, дори и за
най – незначителни неща: любимият цвят на Наруто беше син, а на Анита –
червен, момчето обожаваше рамен, а момиченцето предпочиташе шоколад и
така нататък и така нататък...
-
Ей, Анита, добре, че знам къде да те намеря. – чу се момичешки глас.
Анита позна сестра си, обърна се и видя, че тя е на няколко метра от
тях. Беше момиче на около 13 години, облечено в светло синьо късо
кимоно. Имаше дълга кестенява коса и много красиви тъмно зелени очи.
- Какоооо!!! – зарадва се момиченцето и се хвърли в обятията и. – Искам да те запозная с някой!
- Хм, здравей! Аз съм Аири! – подрави любезно момичето.
- Аз съм Наруто. – представи се русокоското и сложи ръцете си зад тила с широка усмивка на лицето.
- Радвам се, че се запознахме, но Анита и аз трябва да тръгваме.
Усмивката
на Наруто бавно изчезна. Той си беше изкарал много весело с Анита,
макар че тя бе доста срамежливичка, беше много добра компания. Пък и
все пак тя бе единственото дете, което не го отбягваше и бе негов
приятел.
- Како, моля те, може ли Наруто – кун да дойде за вечеря у нас?
- Няма никакъв проблем, но няма ли родителите му да се притеснят къде е?
- Аз нямам родители... – промълви тихо момчето и сведе тъжно поглед към земята.
Усмивката
на Аири изчезна. Идеално разбираше какво е да си сирак. Тя и Анита
изгубиха родителите си съвсем наскоро, заради войните и сега тя сама се
грижеше и за двете. За да утеши момчето, тя сложи ръката си на рамото
му и с ободряващ тон му рече:
- Не се притеснявай, ние ще сме ти приятелки. Ако искаш можеш да дойдеш у нас за вечеря. Винаги ще си добре дошъл.
Момченцето погледна в тъмно зелените очи на Аири и почувства облекчение.
- Благодаря! – каза то и тримата тръгнаха към къщичката на Вики и Анита.
След
като децата хапнаха рамен в чест на Наруто, двете момичета го изпратиха
до апартамента му и отново тръгнаха по обратния път.
- Хей, како...
- Да?
- Много се радвам, че се запознах с Наруто – кун. Сега вече си имам приятелче! – каза с тиха усмивка Анита.
Аири сведе тъжно поглед към малката си сестричка, която я държеше с топлата си ръка, но не каза нищо.

***

Заглавие: Re: ~Naruto~ Пет Авг 14, 2009 7:15 pm

***

На
сутринта Анита се събуди рано, изяде закуската, която сестра и и
приготви, облече се, обу си обувките и с бързи крачки тръгна към
площадките за трениране. Почти бе стигнала, когато пет – шест момичета
на нейната възраст я настигнаха и я наобиколиха.
-
Ха, какво имаме тук! Ей, тролче дребно! Пак ли отиваш да се изкарваш
пред Джоунините? – изсмя се подигравателно едно високо русо момиче.
Анита заби поглед в земята и не отговори нищо. Тя бе прекалено стеснителна, за да започне да се защитава.
-
Хей, да не си глътна езика? Културно е, когато те питатнещо, да
отговориш. Оу! Неуместно е да говоря за обноски с принцесата любимка на
учителите. – намеси се едно мургаво момиче с дълга черна коса.
- Все пак говорим за тая издънка! И тя, като сестра си, знае само да се мазни, пък не става за нищо.
Анита все още мълчеше. Но и беше толкова мъчно, че всички се държаха така с нея, че провокира Вътрешното и Аз да се обади:
-
Хей, ти! Да не би да приемаш думите на тези гаднярки?! Как смеят да
говорят така за теб?! Ами за сестра ти?! За това вече трябва да ги
наломиш! Анита, ти си генин! Най – силна си от всички тук! Защити се
или ще ме ядосааааш!!!
- Не искам да се карам с тях...
- Каквооо?! Заслужават си го! Само да поискаш и ще им запушиш гадните усти яко!
- ... Но не искам...
Анита погледна с тъжните си очи към момичетата. Опита се да мине между тях, но те се скупчиха и не и позволиха.
- Моля ви, нека да мина. Ще закъснея.
-
Уаууууу! Тя можела да говори! – подигра се русокоската. – Слушай,
грозил малък, няма да те пуснем, докато не ни се извиниш, че ни губиш
времето. – каза саркастично тя.
- Моля ви... – захлипа Анита, едва сдържайки сълзите си.
- Чакаме извинениееее! – разсмяха се останалите.
Анита
само ги гледаше с насълзени очи и и се искаше просто да изчезне.
Проклинаше раждането си, защото всички я мразеха... , но тя не можеше
да мрази...
- А бе май трябва да те научим
да уважаваш другите! – каза със заканителен тон чернокоската и бутна
силно момиченцето така, че то падна на земята. Останалите се смееха
гръмко отстрани.
- Давай, намели я тая слабачка!
Свидетел
на случващото се беше не друг, а самият Сандайме Хокаге, който следеше
всичко от кабинета си. Тъкмо, когато смяташе да се намеси, за да не
пострада една от най – ценните му ученички, Анита напшрави знак с ръце
и изчезна зад облак от дим.
- Хе, хе! Гати страхливката! – присмяха се момичетата и се разотидоха.
Сандайме знаеше къде да намери Анита, излезе от сградата и тръгна към мемореала.
Когато
се изкачи на върха, я видя да стои на главата на Йондайме. Беше свита и
отпуснала глава на коленете си, които придържаше здраво към тялото си с
ръце, сякаш в защита от нещо – личеше си, че плаче. Усещайки чуждо
присъствие, тя бързо избърса сълзите си. Сандайме се приближи до нея и
сложи ръката си на рамото и.
-
Значи сте видели всичко... Хокаге – сама... – попита тихо тя, но не
посмя да вдигне очи и да го погледне. – Съжалявам..., че ви
разочаровах...
-
О, Анита! Ти никой не си разочаровала. Напротив! Всички се гордеем с
теб. Ти си най – талантливата ученичка. Дори сестра ти не бе толкова
силна на твоите години. Ти си само на четири, а вече си Генин.
Надминаваш и Какаши!
-
Аз дори не мога да се сравнявам със сестра си, камо ли с Какаши –
сенсей..., защото аз... не съм достойна за шиноби... – Сандайме не
искаше да я прекъсва и я слушаше много мнимателно. – Знам, че трябва да
съм силна, но не искам да ги наранявам, дори и с думи... , защото ги
обичам, чувствам ги близки. Дори не смея да се оправдая. Не искам да
споря с тях...
Хокагето
гледаше тъжно към Анита: „Това дете... толкова малко, а вече е
наследило Волята на Огъня. Обича и се застъпва дори и за тези, които го
мразят и то заради това, че е необикновено...”
-
Анита... Ти си един истински шиноби. Поставяш чувствата на другите над
своите собствени и би направила всичко възможно хората около теб да са
добре. Нямаш никаква причина да си разочарована от себе си. Ти си едно
рядко... не - неповторимо цвете сред останалите.
Анита се почувства по – уверена и вдигна изкрящите си очи към Сандайме:
- Благодаря ви за милите думи, Хокаге – сама!
Старецът се усмихна, доволен, че е успял да я поободри и закачливо и напомни:
- О, май някои имат тренировка...
Анита кимна. Стана от местото си и се затича към тренировъчните плошадки...

***

Заглавие: Re: ~Naruto~ Пет Авг 14, 2009 7:16 pm

***

- Хайде, Анита – сан! Още един път! – викаше Гай.
Анита
засили ямрука си, облят в червената и чакра, към едно дърво, удари го с
всичка сила, то се пропука и падна, потрошено на две. Момичето,
задъхано, седна на земята и хвана ръката си, с която току що удари
дървото, защото сега тя леко кървеше. Какаши се огледа и видя
педесетина дървета, повалени наоколо.
- Мисля, че стига толова за днес. Хайде, Анита – сан, да се прибираме!
Момиченцето
бавно се изправи, все още запъхтяно, обърна се и погледна ведро към
двамата си учители. Гай се усмихна и вдигна одобрително палеца си:
- Браво, Анита – сан! Напредваш!
Момичето
се усмихна скромно. Постави здравата си длан на раненото място и го
покри със зелена чакра. Виждайки я, Какаши се усмихна под маската си:
- Виждам, че си започнала и да усъвършенстваш и медицинското нинджутсу.
Очите на Анита се разшириха:
- Оу, как можах да забравя... Имам тренировка със сестра си, свързана с билките! Извинете ме, Какаши – сенсей, Гай – сенсей!
И все още придържайки раната, Анита побягна към ботаническата градина на болницата.
След
като урокът и свърши, момичето се раздели със сестра си и реши малко да
си почине на любимото си място. Като се изкачи на мемоара – кой да види
– Наруто! Тя само се усмихна замечтано и за да не го стресне, се
приближи бавно до него.
- Хей, Анита – сан! Знаех си, че ще дойдеш. Къде беше? – попита момчето – явно я е чакало доста време на върха.
- Здравей, Наруто – кун! – поздрави тихо тя и седна до него. – Ами аз бях на тренировка.
- Така ли? Днес не те видях в академията. Е, не че съм се задържал много време там...
- Ами... Аз не тренирам в акдемията...
- Сериозно? Защо?
-
Като бях по – малка, родителите ми не искаха да ставам нинджа, макар,
че аз много настоявах. Това ми беше мечта. Не ми даваха обяснение,
казваха, че когато порасна ще разбера. Но аз тайно започнах да
посещавам академията с помощта на сестра си. Тя ме подкрепяше, както и
Джоунините. Те твърдяха, че е важно да стана нинджа, за да се
защитавам, тъй като съм от нинджа род... пък и сестра ми... е в Бинго
книгите на някои от враждебните села. – Наруто слушаше внимателно,
защото му бе интересно за миналото на Анита. – За да не разберат
родителите ми, започнах да тренирам тайно с Ирука – сенсей. А когато ми
каза, че съм приключила с първо ниво, се преместих при Какаши –
сенсей...
- Уаууу!
Анита леко се изчерви, като видя блясъка в очите на Наруто.
- Е, щом тренираш при него, трябва да си много силна!
Тя
мълчеше. Дълбоко в себе си знаеше, че е силна, но гледайки учителите
си, тя го мислеше за недостижими и на несравнимо по – високо ниво от
нейното.
- Сигурно и ти си силен, Наруто – кън. Все пак си в академията...
- Аз ли? Не знам. Давам всичко от себе си. Нямам търпение да стана Генин и да сложа лентата на Коноха.
-
Оу! Ами ако искаш... – усмихна се Анита и извади от чантичката си една
синя лента с емблемата на селото. – Ето, заповядай! Можеш да я сложиш.
Наруто
не можеше да повярва. Сега в срамежливите очи на Анита виждаше човек за
възхищение. Тя бе на неговата възраст, но вече беше Генин. „Дали и аз
ще стана силен някой ден... Явно Анита – сан е тренирала много, за да
стигне дотук. И аз ще се старая. Ще и докажа, че и аз съм нинджа...” –
мислеше си момчето.
- Значи... ти си Генин.
-
Мхм... Ето, ако искаш, аз ще ти я сложа. – и Анита внимателно завърза
лентата си около главата на момчето. Когато Наруто усети, че тя вече е
на челото му, се разскача от радост.
- Хей, вижте ме! Аз съм Генин!
Анита
само му се радваше отстрани. Беше щастлива, че приятелят и се чувстваше
добре, макар че бе помогнала временно с толкова незначително нещо.
Накрая Наруто, изморен от веселбата, седна отноводо момичето, отвърза лентата и и я подаде.
- Много благодаря! Но не искам да ти се карат, заради мен. Ето, вземи я.
- Мерси! – кимна Анита и отново прибра лентата в чантичката си.
- Хей, защо не я носиш?
Момичето
не отговори. То не искаше една лента да я прави повече от другите.
Смяташе да я сложи, когато всичките и връстници станеха Генини, за да
бъде равна с тях.
- Хм... Става тъмно. Трябва да се прибираме.
Момчето
кимна и двете деца слязоха от мемориала. Разделиха се на една от
големите улици на селото, като всеки тръгна към дома си. Анита не
бързаше, тъй като знаеше, че сестра и е на мисия и можеше да използва
времето за самота в къщата като време за разходка...
Слънцето
залезе и момичето вече беше много близо до дома си. Изведнъж едно момче
и се изпречи. Анита усети, че и зад нея застава друго момче. Така за
нула – време тя бе заобиколена от високото русокосо и чернокосото
момиче, както и още други, които тя не познаваше, и няколко момчета,
като повечето от тях очевидно бяха по– големи.
- Ей, грозил дребен! Тоя път няма да се отървеш!
- Ха, това ли е? Прекалено лесно ще е! – изсмя се едно от момчетата, засили се и блъсна с всичка сила Анита на земята.
Другите се смееха.
Момчето отново се доближи до нея, но този път я ритна силно в корема. Момичето извика от болка, но нямаше кой да го чуе:
- Моля ви, спрете! Не исклам да ви нараня!
- Какво?! Мислиш си, че ще се уплашим ти да не ни „нараниш”? – извика заканително друг и също със засилка я ритна.
От края на устните и се стече кръв.
- Ей, не си мисли, че си повече от нас, защото не си! Ти си издънка – не ставаш за нищо!
- Разбираш ли, бе? Всички те мразят, защото не ставаш!
- И за оня път пред библиотеката – ако не беше Гай, вече да си наломена, уе, зубър! – последва още един болезнен удар.
Анита стоеше свита и не реагираше. Ако се отбраняваше, това значеше да нарани тях, а ако само стоеше, тя щеше да пострада.
Трябваше
да избира – тях или нея си; обичта или живота... Обидите и ритниците
бяха толкова много и толкова болезнени, че от болка, момичето спря да
ги усеща. Попадна в нещо като транс...

Заглавие: Re: ~Naruto~ Пет Авг 14, 2009 7:16 pm

Беше
легнала на непознат за нея коридор, потънал в тъмнина. Подът бе във
вода. Анита се изправи и се огледа. Наоколо не се виждаше нищо, освен
още няколко коридора, излизащи от този. Момичето тръгна по един от тях
в абсолютно невидение. Тя не знаеше къде се намира, нито къде отива.
Просто вървеше... След няколко минути, които на нея и се сториха като
часове, тя се озова пред огромна златна клетка. Вътре нямаше нищо. Само
тъмнина. Момичето се взря в далечината, сякаш търсеше нещо. Изведнъж
забеляза, че пламва едно тъмно червено пламъче. То бавно се разгоря и
стана по – голямо. Но Анита усети силна изгаряща болка в лявото рамо,
която се засилваше, докато пламъчето растеше. От нетърпимото усещане,
момичето падна на колене и завика... Но не можеше нищо да стори. Стисна
очи и зъби, за да притъпи болката, но не помогна. Сякаш някой пробиваше
плътта и с нагорещено желязо. Сложи ръка на мястото и усети колко силно
кърви. Опита се да използва медицинско нинджутсу, но не успя: от дланта
и не заблика никаква чакра.
Много
трудно и болезнено направи серия от знаци, но и този път не се получи.
Сега тя бе беззащитна. Отвори измъчените си очи и погледна към
клетката. Вцепени се. От тъмно червения огън се оформяше някакво
чудовище, а болката продължаваше да се усилва. Анита плачеше и викаше,
превиваше е на земята, но кошмарът сякаш нямаше край. След
продължително мъчене, макар и трудно, момичето отново устреми поглед
напред. Вече нямаше никакви сили, а това, което видя, я довърши. Пред
нея в клетката стоеше огромен звяр, наподобяващ котка и заел позиция за
нападение. Пламъчетата, от които бе изграден, танцуваха заплашително и
отделяха болезнена горещина, а отзад размахваше девет големи опашки.
Анита се спря на очите му, изпълнени с нечовешка ярост.

~Naruto~ Demonskyuubi

Изведнъж усети сякаш потъва в тях, сякаш отива в друго измерение на времето...
Огледа
се. Беше в Коноха. Видя няколко деца да играят и да се смеят. Но
отстрани – отстрани стоеше свито и само едно момиченце, което плачеше.
Анита искаше да отиде при него, да го утеши,но не успя да помръдне.
Опита се да извика, но пак не можа.
- Ей, искаш ли да играеш с нас? – попитаха няколко от децата самотното момиченце.
То вдигна насълзените си тъжни очи и тихо отговори:
- Д-да...
- Е, да, ама ние не искаме! – разсмяха се те и се разотидоха.
Момиченцето продължаваше да плаче. Когато малко се поуспокои, стана и бавно се запъти към дома си...
Анита отново усети повдигащо чувство и пак се озова някъде другаде.Тя отново видя същото дете,само че сега то влизаше в стаята, в която стояха родителите му и едно друго, по-голямо момиче.
-Пак ли?!-завъртя очи пренебрежително майката.
Детето мълчеше.
-Пак ли си дремела цял ден сама?-намеси се бащата.
Този път момиченцето кимна.
-Ей,значи!Все ще си останеш такава, нали?! Никога няма да се промениш. Знаеш ли, за нищо не ставаш!...
-Мамо,моля те!-обади се момичето до жената, но тя продължи, все едно нищо не е чула.
-Дори
с хора не можеш да общуваш. Ето защо с баща ти не искахме да ставаш
нинджа. Колко ли хора щяха да умрат на бойното поле заради теб!
-
Майка ти е права. Ти си една издънка, разочарованието на клана! Виж
сестра си. Тя постигна нашите, както и нейните мечти. Най-талантливата
досега. А ти..ти сриваш всичко. И проблемът е, че никога няма да си
нещо повече.
- Татко...-отново се опита да помогне голямото момиче, но малката й сестричка вече бе излязла, плачейки силно...
Анита също плачеше.Тя още не можеше да проумее случващото се. Това дете, толкова напомнящо `и
на самата нея... това дете, намразено и отхвърляно от всички-връсници,
родители... Защо всичко това му се случваше, защо? Защо трябваше да
търпи мизерния си нещастен, намразен от всички живот? Защо му се
случваше всичко това...

Тя
отново усети, че напуска това място. Озова се пред ужасна гледка, която
разкри всичко. Видя себе си, легнала на земята, цялата покрита в синини
и кървящи рани. Децата около нея продължаваха да я бият озлобено. Но
сега, като гледаше отстрани, видя, че косата и е ярко червена и на
лявото и рамо имаше избелязан кървящ японски йероглиф, означаващ
"ярост"... Момиченцето отвори очи и изпищя от болка. Истинската Анита
не издържа и от гърдите `и се откърти пронизителният вик "НЕЕЕЕЕ!"...
Когато отново отвори очи, беше пред клетката на звяра...

***

Заглавие: Re: ~Naruto~ Пет Авг 14, 2009 7:16 pm

- Е,стига ли ти толкова?-попита той с дълбок демоничен глас.
Анита плачеше. Тя бе видяла собственото си минало и не можеше да сдържи напиращата тъга.

~Naruto~ Sadanime2

- К-кой с-си? - попита съвсем тихо тя, все още хлипайки.
- Аз ли? Аз съм това, което другите зародиха в теб - твоята ЯРОСТ!
- Н-нее! Не е в-вярно! Н-не! А-аз никой не-не мра-зя!
-
Хе,съзнателно не, но тази чужда злоба все някъде се таеше, нали? Макар
че ти не я усещаше, тя потъваше дълбоко в теб и сега аз се родих от
нея. Сега аз ше бъда съдника. Сега собствената им злоба че се обърне
срещу тях... - изрева демона.
- Не, не, не! Моля те, не ги наранявай, не, моля те! - извика през сълзи момичето.
- Ти наистина си жалка. Сега, когато имаш безгранична сила в себе си, ти не искаш да нараниш тези, които ти провалиха живота!
-Не, не трябва да го правиш! Знам,че са се държали лошо, но не го заслужават!-опитваше да разубеди звяра тя.
- Спри да спориш!-изрева демонът толкова силно, че момичето отново падна на земята.- Сега вече аз решавам!
Той
се озъби и блъсна решетката на клетката с огромната си лапа. Двете
крила драннаха отстрани на стените и звярът застана пред момичето...
Анита
отвори очи. Все още лежеше на земята, а другите деца я биеха. Изведнъж
забеляза, че тялото й се покрива с кърваво червена чакра, оформяща
тялото на демона, който стоеше до нея допреди малко, а ноктите и
кучешките `и
зъби станаха като животински - големи и остри. Усети как замахва с ръка
(по-скоро с лапа) към едно от момчетата, но не можеше да се
контролира... Удари го. Другите спряха да я удрят уплашени.
- К-к-какво ста-ва?
Момичето
застана на четири крайници в бойна позиция.Останалите бяха вцепенени и
не реагираха. Тя отново се засили и раздра с големите си нокти друго
момче. От очите `и
се стичаха сълзи.Чак сега разбираше какво става. Демонът я бе обвзел и
сега тя, макар и виждайки какво става, не можеше да подчини тялото на
съзнанието си. Нанесе още един болезнен удар. Усещаше как цялото `и тяло гори, но не можеше да спре. Повали още едно момче. Децата се разбягаха в писъци, а ранените запълзяха със сетни сили...
Анита
изви шия към нощното небе и изрева зверски със всичка сила. Лампите на
повечето къщи светнаха, а хората панически се показваха от прозорците,
за да видят какво става. Момичето, все още подвластно на демона,
побягна на четири крайника към мемоара. Макар че ярко червената чакра
се виждаше от голямо разстояние, тя бягаше толкова бързо, че никой не я
забеляза. Като се изкачи на върха, усети как влиянието на звяра
отминаваше. Падна на земята и се преви от болка, тъй като отново
почувства горящата чкра, този път прибираща се обратно в тялото `и. След като болката премина и демонът изцяло се бе оттеглил, Анита се отпусна в несвяст и заспа...

Заглавие: Re: ~Naruto~ Пет Авг 14, 2009 7:16 pm

***

Сутринта
се събуди със силно главоболие. Слънцето отдавна бе изгряло и момичето
знаеше, че трябва да се прибира. Изправи се и бавно тръгна към
селото... Всички погледи бяха устремени към нея. Някои минувачи
панически се дръпваха назад, когато тя минаваше покрай тях, други
стояха вцепенени на едно място. Анита преглъщаше мъката и продължаваше
напред. Най-накрая стигна до къщата. Отвори вратата и влезе. Запъти се
към стаята си, която имаше веранда и изглед към реката. Там беше сестра
`и.
Двете се спогледаха и сълзи текнаха от очите им. Аири не можеше да
повярва. Точно това, от което най-много се страхуваше, се бе случило
със малката `и
сестричка. Момичето бе разбрало за снощната случка, както и цяла
Коноха, но това, което само тя знаеше, беше причината ... Тя имаше
същия демон, но
от 10-годишна възраст. А Анита... та тя бе само на 4! Този демон се
появяваше от силната мъка на чивек и всичката отрицателна енергия,
обърната към него. Защо точно те трябваше да носят това бреме?! Може би
защото бяха различни от всички останали в рода - единствените с огнени
сред въздушни чакри, единствените бунтарки (най-вече Вики засега, тъй
като Анита все още беше срамежливка), те бяха и най-талантливите - с
умения, нечувани досега за шиноби... те бяха и най-мразените. Затова
сега носеха тези демони в себе си. Аири мислеше,че ще предотврати
появата му в сестричката си, но явно е било неизбежно. Тя отиде до нея
и я прегърна. След това избърса сълзите на Анита, после и своите. Двете
момичета седнаха на верандата и Аири бавно и внимателно започна да
разказва на сестра си всичко, което трябваше да знае за новата си
сила...
- Значи... Така ше си останем... завинаги? - промълви тихо Анита и една сълзичка се отрони от очите `и , след като сестра `и приключи.
След кратко мълчание Аири реши да отговори.
- Ти си силна. Имаш силата да го победиш!
Анита
вдигна погледа си, пълен с надежда, към по-голямата си сестра и я
прегърна. Макар че усети, че сестра и не каза нищо за себе си, тя не я
разпитва повече. След това отиде да се измие и преоблече, защото имаше
следи от кръв по тялото и дрехите.
През това време Аири отиде до офиса на Хокагето. Тя знаеше колко много `и
помогна той, когато се почви нейният демон.Сега цялото село, както и
Анита, бяха в голяма опасност и тя трябваше да сподели всичко.

***

Заглавие: Re: ~Naruto~ Пет Авг 14, 2009 7:17 pm

***

Оттогава
Анита единствено тренираше, не се виждаше с никого, дори и с Наруто. Не
се усмихваше, беше мълчалива и тайнствена. Почти не говореше... Само,
когато и се налагаше.
Една година... Нищо...
Проблемите
не свършиха до там. След Учиха трагедията сестра и Аири трябваше да
тръгле с Итачи. Анита не знаеше защо. Само знаеше, че боли... Боли да
си сам... съвсем сам...
Една година... Нищо...
Живееше
монотонно: сън - тренировка, сън – тренировка... от време на време и
хранене... Нямаше смисъл в живота. Единственото, което и подсказваше,
че е жива, беше фактът, че е жива... Нищо друго...
Една година... Нищо...
Хакагето и Джоунините зорко я следяха да не направи някоя глупост от мъка...
Една година... Нищо...
Така минаваха годините...

Заглавие: Re: ~Naruto~ Пет Авг 14, 2009 7:20 pm

Историята на Али

Свечеряваше се. Дъждът валеше силно. Всичко бе кално и мокро. Последните хора бързаха да се приберат. Поредния ден в Аме беше изминал.
Но не всички бяха на топло и сухо.
Там,
навън, едно момиче тренираше. Цялото мокро, то напрягаше последните си
сили. Биеше се срещу мъж с оранжева коса и дълго черно палто на червени
облаци. По всичко личеше, че петгодишното детенце не можеше да го бие.
Никой не можеше да победи Пейн, лидера на организацията Акатски.

~Naruto~ 1_696506759l

- Слаба хлапачка - Замахна с ръка и я удари. Момичето падна на земята.
- Ставай! Не съм дошъл да си почивам тук!
Нов удар.
- Трябва да станеш силна, ако искаш да оцелееш!
Още един ритник.
- Хайде малката, само това ли можеш?

Заглавие: Re: ~Naruto~ Пет Авг 14, 2009 7:20 pm

Момичето се опита да стане,
но не можа. Цял ден беше тренирало в дъжда и вече го боляха всяка
става, всяка костичка в тялото й. Така минаваше живота й до сега. И щеше да продължи така..
- Ти си една жалка издънка..
На площадката дотича друг мъж. Мократа му червена коса се беше спластила, а приклепналите му клепачи се разшириха като видяха малкото момиченце.
- Лидер-сама, трябва да спрете, не виждате ли, че тя не може да стане. Пощадете я.
- Нямам нужда от слаби деца!
- Моля ви,оставете на мен..
- ТИ НЕ СЕ МЕСИ!
Тихо
стенание привлече погледите на двамата мъже. Обърнаха се към детето на
земята. Сега обаче то беше право, а в отмалелия му поглед се четеше
дързост и решителност.
- Аз не съм слаба! - С последните си сили момичето ухапа пръста си.
Потече кръв.То направи няколко знака и постави ръката си на мократа земя.
-Кучиосе-но-джутсу!
Беше
успяло да призове дракон - около три метра висок и още толкова широк.
За Джоунин не беше кой знае какво, но за пет-годишно момиченце беще
доста.
- Шируба, атакувай! - извика дългокоската.
Дракона се спусна и се уви около мъжа светкавично. Ала Пейн се освободи без проблем. Отскочи свободно нагоре.
-Падна ми в капана, татенце.. - усмихна се малката - Драконов Огън!
Дракона се надигна, отвори уста, а отвътре излезе силен ярък топъл огън, който погълна Лидера.
Останките
му – прах - се посипаха по земята. Сасори не вярваше на очите си -
Пейн, победен от едно ДЕТЕ !Това момиче го учудваше все повече с всеки
изминал ден.
Ала силите на детето също свършиха. Дракона внимателно
се спусна и подаде хлапето на червенокоското. След това изчезна в облак
дим.
Синекоса жена, тичайки, отиде до Сасори.
- Къде е Али? Какво е станало? - попита жената като видя червенокосия да държи момичето в ръцете си.
- Тя победи Пейн..
- Невъзможно.. - Конан закри с ръце устата си. - Не вярвам..
- Повярвай...
- Не знам, но това момиче се нуждае от топла баня и чисти дрехи. Подай я!
Синекоската
пое внимателно момичето и заедно със Сасори изчезнаха сред облак дим.
Някъде горе, от една статуя, истинският Пейн наблюдаваше случващото се.

- Да унищожиш едно от моите тела, добра си станала, дъще.. - лека усмивка се появи на лицето му.

Заглавие: Re: ~Naruto~ Пет Авг 14, 2009 7:21 pm

- Ааааааааааааа! - Пищеше момичето - НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ! МОЛЯ ВИИИИ, СПРЕТЕЕЕЕ!!!!!!!!!! АААААААААААААААААААААХ!!!...
Тя се гърчеше от болка. Беше момента, когато вселваха 11-опашатото в нея.
Акатсуки
бяха намерили начин да матеализират едно от най силните чудовища на
земята. Но за целта им трябваше чиста душа, в която да го вселят. Aли беше перфектна за целта.
Шестгодишното момиче крещеше.
В
съседната стая две от телата на Пейн държаха Конан, която също крещеше
като обезумяла. Тя знаеше какво правят на момичето, на нейното
момиченце, на малкото и весело Али… Те я обричаха на живот без
приятели... без любов... с трудности… с изпитания...
След три уморителни дни, след три безсънни нощи ритуала приключи. Тялото на детето падна на студената земя. Младеж с черна опашка скочи и я вдигна.
- Лидер-сама, нужно ли е да й го причиняваме?
- Това не е малкия ти брат, приеми го. Това е МОЯ собственост.
Итачи поклати глава. Той, както и Сасори, не одобряваше такова държание с малки деца, защото и двамата знаеха колко боли от това.
Конан влетя с трясък. Беше успяла да се освободии сега искаше да вземе Али.
- Дай я! -заповяда с категоричен тон синекоската. Мисинг-нин-а от Коноха й я подаде.
Жената
я пое и тръгна към изхода. Стигна до имението на Акатсуки и влезна.
Качи се по стълбите и влезна в банята. Пусна водата и напълни ваната.
Отиде в стаята на Али. Съблече момичето и я взе отново. Когато влезна в
банята, я остави във ваната. Сипа соли и билки във водата и започна да
разтърква студените крайници на момичето. За нейно облекчение Али се съвзе бързо.
- Мамо...те защо ми го причиняват?
- За добро е миличка...
Изкъпа момичето. Занесе го в стаята и я облече. Сложи я да спи.

- - - - - - - - - - - - - - - - - -

Тряяяс!Вратата се удари в стената.
- Ставай. - Пейн хвана тялото на момичето и го хвърли на пода - Време за тренировки.
Дори
не я остави да се наяде. Али едва успя да сложи набързо една тениска и
панталони. Пейн я завлече на тренировъчната площадка. Тренираха до
обяд, но изтощеното от вселването на 11 опашатото тяло, на момичето не
издържа. Детето се строполи на колене.
- Слабачка! Заслужаваш да те убия! Ставай!
Никакъв отговор.
СТАВАЙ КАЗАХ! - Пейн се ядоса и й удари силен шамар.
Започна да я удря - ритник след ритник, юмрук след юмрук. Цялото й тяло се покри със синини, но тя не можеше да се защити.
Вечерта
Лидера просто завлече Али. Трепереща, Конан я пое. Жената не одобряваше
делата на мъжа си, но не смееше да възрази. Последния пък когато го
стори, едвам оживя. Нахрани колкото можа детето и go занесе да спи. След това изгаси лампите и самата тя легна.

Заглавие: Re: ~Naruto~ Пет Авг 14, 2009 7:23 pm

Малкото
момиченце не издържаше повече. Тихичко стана и бръкна под леглото си.
Изкара раница пълна с дрехи. Метна я на рамо и безшумно слезе долу. Взе
си от кухнята малко храна и тръгна към изхода. Когато излезна се обърна и рече:
- Сбогом, Аме… Съжелявам, мила Мамо, че те оставям сама, но ще се върна… още по-силна... и ще те освободя от него... обещавам..
Извърна се и продължи по пустия път.

-------------------------------------------
Лол, дойде ми реда и аз да кажа нещо. Ще го напиша тук, за да не спамя.
Така,първо...Всичко с лилавото е ЕПИК ФЕЙЛ и ви съветвам да не го четете- първи фик ми беше, ама голяма издънка е станал. Анита е писала хиляда пъти по-добре...
Мда,освен това не съм слагала грам описание и има грешки,соу...
Сериозно хора,заебете лилавото,четете червеното! (Звучи като призив за борба с рака на гърдата, лол! хД)

Заглавие: Re: ~Naruto~ Пет Авг 14, 2009 7:24 pm

***
След седмица момичето стигна до пясъчния град Суна.
Там, вътре, в самия център, на площада се разиграваше рутинна сцена - Децата играеха заедно. Всички, освен едно люлеещо се на люлка плачещо момче.
Али се приближи към него.
- НЕДЕЙ! Mомиче, ако ти е мил живота, не прави и крачка повече!-извика едно от другите деца.
- Защо?-попита Али
- Той може да те убие!
- На мен ми изглежда безобиден ...
Момичето остави групичката и се приближи до люлките.
- Защо плачеш?-Али попита червенокосото момче.
- Никой не ще да играе с мен...-отговори й то.
- Аз бих...
- Така ли?
- Мхм,хайде!
Пред
учудените погледи на другите деца, Али дръпна детето от люлката и
започна да тича около него. Малко след това и то се включи в гонитбата.
Така играха цял ден. Стана нощ.
Децата седнаха на пясъка, уморени от игра.
- Как се казваш?
- Гаара,а ти..
- ГААРА! - детето се обърна. Видя Казекаге-сама - баща си. -Какво правиш и кое е това момиче?
До Мъжа имаше и пратеник от Аме. Али го позна по знака на лентата му.
- ТИИ! Ти какво правиш тук? - пратеника попита момичето- Издирват те под дърво и камък! Хайде връщаш се с мен!
Въпреки протестите на момичето, пратеника я хвана и я дръпна.
- Съжелявам,Казекаге сама,но това е спешно.
- Да,да...сега и аз имам други грижи. - погледна укорително сина си.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - -

Когато
се върна в Аме, Али я чакаше ад. Баща й беше бесен. От тогава насетне
тя тренираше денонощно под зоркия му поглед, а ако се случеше Пейн да е
на мисия, той разчиташе на Орочимару, който беше не по-мил.Момичето се
научи да борави с най-различни оръжия,тайджутсу и генджутсу,можеше да
използва до съвършенство вятърната си чакра,да призовава различни
дракони(нейната специалност),да използва оригами-стил-джутсу като
Конан,дори се научи на медицинско джутсу..с една дума-научи се да
оцелява сама и стана доста добра нинджа.
- - - - - - - - - - - - - - - - - - -

Заглавие: Re: ~Naruto~ Пет Авг 14, 2009 7:25 pm

- - - - - - - - - - - - - - - - - - -

Минаха шест години.Случи се ден, в който всички бяха на мисия и се наложи Итачи да гледа Али.
Когато отиде на площадката, момичето се изненада приятно.
-
Итачи-саааааааааан! - хвърли се и го прегърна. В този самотен свят само
Итачи, Сасори и Аири,жената дошла с чернокоското от последното му
пътуване до Коноха, й бяха приятели.
- Днес няма да тренираш...
- Защо?
- Боже, ако Пейн разбере ще ме убие...
- Какво?
- Бягай, свободна си. Бягай, докато баща ти го няма, а аз ще те прикрия. Иди в родния ми град. Там ще те приемат и разберат.
- Но..
- Не се тревожи за мен, просто бягай..
Али кимна и се затича. След малко спря и го погледна. Итачи й махна. Али му се усмихна и заскача по сградите навън.

~Naruto~ 73841473

Когато се отдалечи на километри от града, тя извика от радост. Беше свободна…

Заглавие: Re: ~Naruto~ Пет Авг 14, 2009 7:25 pm

Следва историята на Роси.
---------------------------

~Naruto~ Moeminiram

Новодошлото
момиченце от Суна се хареса на всички – и на учители и на връсници.
Беше доста умна за възрастта си, което я правеше идеална нинджа.
Грижовността й и нежността й й спечелиха много нови приятели, които я
обичаха истински. Нито бе много свита, нито надута, но обичаше да
прекарва свободното си време с другарчетата си, тъй като нямаше
родители – дори не знаеше кои са. Макар че бе популярна и рядко
оставаше сама, тъгата й се четеше в прекрасните й очи. Стараеше се да
не показва слабостта си и да превърне тъгата в сили за тренировки.
Точно затова и бе любимка на Джоунините. Те виждаха скритата в нея сила
и вярваха, че някой ден ще стане силно шиноби...

***

Беше
чудесен пролетен ден. Роси стоеше заедно с още няколко момиченца на
полянката до нинджа академията. Децата се смееха и си говореха за нещо,
но по някое време вниманието на розовокоската бе отвлечено от едно
чернокосо момченце, което се разхождаше само.
- Хей, кое е онова момче? – попита любопитно Роси.

~Naruto~ Inoisakuramalki1g

- Оу, не ти трябва да се занимаваш с него... – извъртя поглед приятелката й.
- Но защо? Изглежда добър... – розовокоската отново хвърли поглед на момчето, което все още не знаеше за разговора.

Заглавие: Re: ~Naruto~ Пет Авг 14, 2009 7:26 pm

- Ами, това е Саске Учиха. Най – популярното момче в цяла Коноха – все пак е от клана Учиха.
- Не разбирам.
-
Просто има много обожателки, това е. Почти всички момичета го харесват.
Е, без онова червенокосо момиче, ама то... Отдавна не съм го
виждала.... Въпросът е, че затова и всички наоколо са скарани. Не се
занимавай с него. Така ще си навлечеш само врагове.
- О, не се притеснявай! Та ние сме само на шест... – Засмя се момичето.
Приятелката й само заклати глава:
-
Ц, ц, ц... май няма да разбереш. Ще си останат врагове доживот... Няма
значение, че сега сме малки. Ще видиш... знам от по – голямата си
сестра.
Роси
се замисли. Наистина ли това можеше да развали едно приятелство? Но
искаше да опознае този Саске и това я подтикна към категорично решение:
- Аз не се притеснявам от това. Смятам да се запозная с него. Няма да бъда конкуренция за другите момичета.
Подскочи
от мястото си и с бързи крачки се запъти към момчето. Приятелките й си
останаха намясто и леко притеснени. Те знаеха, че малката Роси се
забъркваше в голяма каша.

***

Заглавие: Re: ~Naruto~ Пет Авг 14, 2009 7:26 pm

***

- Ъм, здравей! – поздрави тя и се усмихна нежно.
Малкият Саске се обърна към нея и също й се усмихна чаровно.
- Здрасти. Аз съм Саске.
- Радвам се да се запознаем, аз съм Роси.
- Не съм те виждал преди... – поучуди се момчето.
-
Ами аз ... наскоро дойдох ... от Сунакагуре. – момичето не искаше да
говори за това и бързо смени темата – Искаш ли да се поразходим?
- Ами, добре!
Двете
деца тръгнаха по полянката бавно и спокойно. Саске беше тих и кротък, а
Роси само му се усмихваше непрестанно. По някое време седнаха под едно
черешово дръвче и момчето първо наруши тишината.
- Разкажи ми нещо за себе си.
Усмивката
на Роси изчезна. Тя не знаеше какво да каже. Не познаваше родителите си
и бе отраснала в чуждо семейство. Тя го знаеше от самото начало, но
никой не й бе казал нещо повече за рода й.
Саске разбра, че въпросът му смущава Роси:
- Ъм, какво има?
- А, нищо. Ами... Аз съм Роси...
Момчето се засмя:
- Добре, това го разбрах, нещо друго?
-
Аз идвам от Суна и... Не знам много за клана си... защото нямам
родители... дори не ги и познавам... – момиченцето се обърна на другата
страна, за да скрие сълзите си.
Саске сведе тъжно глава, а през съзнанието му се изнизаха много спомени.
- И... и аз нямам родители.
Розовокоската се обърна към него и го погледна с тъжните си очи:
- Съ – съжалявам...
- Няма нищо. Не обичам да говоря за това... Просто...
- Ако не искаш...
- Не, трябва да съм силен. Но още не мога да го преглътна, защото... защото... брат ми ги уби...
Очите на момичето се разшириха. То очакваше всичко, но не и това. Как беше възможно? Как?
Момчето усети, че я натъжава и реши да спре до тук:
- Не... не се притеснявай... аз...
Роси промени изражението си от шокирано на съчувствено. С нежна усмивка на лицето промълви с ободряващ тон:
- Саске кун, много бих искала да ти помогна с каквото мога. Обещшавам, че ще ти бъда приятелка и можеш да разчиташ на мен.
- Благодаря, Роси чан!
- Хайде, ела да си играем!
Двете
деца скочиха и се затичаха по поляната във весела гонитба чак докато
слънцето залезе. Накрая, изтощени, легнаха на меката трева под нощното
небе.
- Хей, Роси чан, за какво си мислиш сега?
Момичето
се обърна и погледна Саске с нежна усмивка на лицето. Всъщност, макар
че не искаше да си признае, мислеше точно за него. Понечи да каже нещо,
но бе прекъсната:
- Хей, хей, хей, какво си имаме тук!
Децата скочиха на крака уплашени, чувайки зловещ съскащ глас.
- Ти... кой си ти? – извика Саске при вида на непознатия.
Явно
не беше от Коноха, дори не приличаше на нинджа. Нямаше лента. На кръста
си имаше завързано (на панделка XD) лилаво въже. Кожата му бе
страховито бледа, а очите му напомняха на змийски.

Заглавие: Re: ~Naruto~ Пет Авг 14, 2009 7:27 pm

Роси стисна Саске за ръкава. Момчето я избута зад себе си внимателно:
- Не се притеснявай, Роси чан, аз съм тук и...
- Хм, значи ти си малкият Учиха.
- К-как знаеш?
- О, това няма значение... Виж колко съм груб! Не се представих. Аз съм Орочимару.
Докато децата усетят, той вече беше зад тях.
- Хей, Саске... – доловиха те гласа му – Искаш ли да дойдеш с мен?
- Не! Остави ме! – извика момчето и се дръпна назад.
Но не беше достатъчно бързо. От ръкава на Орочимару изскочиха две змии и се увиха около него.
- Съжалявам, че ти развалям купона, малката, но момчето идва с мен.
- Не! – извика Роси.
Орочимару се обърна учуден: „Този келеш ми се противопоставя?!”.
Сега Роси стоеше на четири крака. От тялото и бликаше светло синьо сияние, което оформяше тяло на леден тигър.
- Остави го! – извика още един път момичето.
„Хм
– замисли се Орочимару – Значи това е леденият тигър, за който Кабуто
ми говореше. Казват, че се появявал тогава, когато тези, които обичаш,
са в опасност... Е, няма защо сега да си меря силите с него. Мястото не
е подходящо... Но всяко нещо с времето си...”.
Той
направи знак с ръце и, заедно със змиите, увити около Саске, изчезна
зад силен пламък. Момчето падна на земята уплашено. Постепенно сиянието
около тялото на Роси изчезна и момичето бързо отиде до приятеля си:
- Добре ли си?
- Д-да.. Но.. Ти... – Саске се бе уплашил от това, което видя.
- Моля те, не казвай на никого.
- Няма, обещавам.
- Благодаря!
Роси се усмихна и помогна на момчето да стане.

***

Оттогава
двете деца бяха неразделни. Играеха, смееха се, дори тренираха заедно.
Роси толкова много обичаше Саске, че винаги, когато той имаше нужда, тя
бе до него и го подкрепяше. Чернокоското също харесваше новата си
приятелка и
обичаше да е с нея...
Така минаваха годините, а те все повече се привързваха един към друг...

-------------------------------------------------

Е, това е за миналото ни...
От следващата глава започваме с веселото...
А после - черешката на тортата - Shiippuuden!
Но за това по - късно.

Заглавие: Re: ~Naruto~ Пет Авг 14, 2009 7:27 pm

Това, дето е с нклонения шрифт някъде посредата е рецензия на авторките... в смисъл какво си мислят, докато пишат фика...

Това истина ли е?!

~Naruto~ 31615362

„Хм...
вече съм Генин... ”– мислеше си Роси, докато се оглеждаше в огледалото
и оправяше лентата си. – „ Саске кун също... И сме в един отбор...
Боже, не мога да повярвам! Толкова съм щастлива! Толкова много исках да
сме заедно! Опа... по – добре да побързам, иначе ще си остана само с
мечтите!”
Излезе от стаята си, набързо се обу и се затича към нинджа академията, където трябваше да се срещне с отбора си.......

Вървеше с бързи крачки и замечтано гледаше към небето, а не по пътя. Затова ... усети, че се блъска в някого.
- Оу, Саске кун! – извика Роси, като се огледа и забеляза, че е съборила момчето и лежи върху него.
- Кхъ, няма нищо! – засмя се чернокоското. – Ама все пак... Айде да станеш...
Роси яко се изчерви и бързо се изправи:
- А-а-а – аз много... ъ, съжа - лявам... ъ...
- Еми аз ти махам отдалеч и си викам защо не ме виждаш... а пък после, като ме прасна... – завъртя той поглед иронично.
Момичето го гледаше ококорено и не можеше нищо да каже в тази неловка ситуация. Саске разбра, че я смущава и смени темата:
- Както и да е... Еми да тръгваме...
Розовокоската
кимна и тръгна до Саске. Унесени в приятен разговор, стигнаха до
пейката пред академията. Момчето погледна към ясното небе и прецени
часа по слънцето:
- Май сме подранили.
- А аз си мислех, че съм закъсняла. – засмя се розовокоската.
- Ами няма закъде да бързаме... Може да почакаме тук.
Момичето се усмихна и седна до него на пейката.
-
Ъм... Саске кун... – започна с тънък гласец Роси, а момчето се обърна и
я погледна – И-исках само да ти кажа... че много... много се радвам, че
ще ... ще сме в един отбор.
След тези думи Роси доста се изчерви, за разлика от чернокоското, който само се усмихна:
- Признавам – и аз се радвам.

Али: Хо хо, Саске емото се радва...
Анита: Стига си се заяждала!
Роси: ... *гледа Али на кръв*...
Анита: ... *смее се истерично*...
Роси: ... *гледа Анита на кръв*...
Анита: ... *смее се истерично*...
Али: Абе хора, пишем фик!
Анита и Роси: А да, верно...

Заглавие: Re: ~Naruto~ Пет Авг 14, 2009 7:28 pm

- Т-така ли?
- Еми да, няма да те лъжа. Защо да го крия...
Роси се изчервяваше все повече и повече. Саске усети това и изкриви вежда:
- Ъм, като те гледам такава... Искаш ли да ми кажеш нещо?
Момичето вече мязаше на домат, но намери сили да промълви:
-
Аз... Просто искам... да знаеш... ,че... от толкова дълго време сме
заедно... – Саске придобиваше все по – сериозен вид, тъй като разбираше
накъде бие момичето. – И-и ... аз ... се привързах към теб... и ...

~Naruto~ Sasukeblushing12

Роси
не можеше да продъллжи от напрежение и вместо това погледна с
прекрасните си очи Саске. Забеляза, че и той все пак е поруменял:
- Аз... ами не знам какво да кажа...
- Не е нужно да го казваш... – Роси затвори бавно очите си и започна да се приближава към Саске. Той направи същото.

Заглавие: Re: ~Naruto~ Пет Авг 14, 2009 7:28 pm

Приближиха се още малко... и още малко... Устните им се сляха...
......................................

„ ТРЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯССС!!!!!”
Роси скочи от леглото стресната. Току що през прозореца бе прелетяла тухла, която замалко да се забие в нея.
- Мамицата ти! Кво искаш! – искрещя с всичка сила момичето и се показа през прозореца... или това, което бе останало от него...
- Хей, Роси чан! – посрещна я Наруто с усмивка до уши...

Заглавие: Re: ~Naruto~ Пет Авг 14, 2009 7:28 pm

***

На момичето му идваше да стане и да го пребие и тъкмо щеше да го направи, когато момчето отново се обади:
- Хайде, побързай, ще закъснееш!
Роси пренебрегна нуждата да го наломи и премести поглед към часовника на нощното и шкафче. Той показваше 10.30.
„Мамка
му, наистина закъснявам!” – помисли си тя, остави Наруто и хукна към
банята. Приготви се много бързо и изтича навън. Първото, което се мерна
пред очите й, бе физиономията на Наруто.
- Боже, денят ми не можеше да започне по – добре от това! – иронизира момичето, а русокоското го прие насериозно и се ухили:
- Радвам се!

~Naruto~ SakuraMad12

На Роси й прикипя и се засили да го удари.
- Чакай, чакай, какво пак казах! – стресна се Наруто при разярения й вид и побягна към академията.
Роси въобще не се поколеба и го последва с не по – бавно темпо.
Накрая,
след изтощителното бягане, двамата стигнаха до мястото, където трябваше
да се срещнат със сенсея си. Саске беше там и ги чакаше. Като ги видя
така запъхтяни направи тъпа физиономия:
- Какво ви става пък на вас двамата?!
Момичето
се усмихна и се изчерви бясно при вида на момчето, което харесваше.
После се сети за причината така да се изложи пред него и извика ядосано:
- Ами питай него! – и посочи към русокоското.
- Ох, няма нищо, досещам се. – извъртя поглед Саске и отиде до Роси, усмихвайки й се нежно.
Момичето
направи същото, а Наруто се смръщи. На него не му се нравеше
чернокоското да сваля ''неговото момиче'', както той си мислеше. Леко
го изблъска и се опита да завърже разговор с момичето:
- Ъм, такова... – но бе прекъснат.
-
Саске кун... надявам се не си чакал много тук... – Роси отново премести
вниманието си към чернокоското, защото бе разсърдена на Наруто, пък и
знаеше защо той се държи така.
- Не се притеснявай, още не дошъл... Хм... много се бави!
Думите на Саске бяха прекъснати от облак дим, който се появи до тримата Генини.
- Йо, как сте?
- Най – накрая! Знаете ли колко време ви чакаме?! – завика нервно Наруто срещу Джоунина.
- Е, тук съм, нали?!
- О, сенсей, не му обръщайте внимание, той... – започна да се оправдава Роси от името на русокоското, тъй като й стана неудобно.
- Хм, спокойно, ще му избием този навик. – Какаши изгледа Наруто укорително, а русокоското само се смръщи.
- Като за начало можете да се представите с няколко думи... – започна Джонинът по същество. Облегна се на парапета и „Пръцццц!”
*прави тъпа физиономия*

Заглавие: Re: ~Naruto~ Пет Авг 14, 2009 7:28 pm

Изправи се отново и се обърна. Беше седнал на пърдяща възглавничка.
„ Уау, уж е елитен Джоунин, а се върза на тоя евтин трик!” замисли се Саске.
„ Боже, свършено е с репутацията ми!” Обади се вътрешната Роси.
Наруто се търкаляше на земата от смях:

~Naruto~ 1zyizaa

- Ха, хванах те! Пада ти се!
- Хъм, май няма нужда от представяне вече... Пълни идиоти...
Роси предърпа Наруто за яката и го разтресе:
- Ей, ти да не се опитваш да ни злепоставяш!
- Не, не, не, Роси чан, никога не бих те...
Появи се облак от дим и събра погледите на Генините... отново. Какаши само се подсмихна, без да поглежда към него:
- Закъсняваш...

Заглавие: Re: ~Naruto~ Пет Авг 14, 2009 7:29 pm

***

- Съжалявам, сенсей... Ам, това пърдяща възглавничка ли е?
Облакът
се разсея и иззад него излезе момиче с дълга червена коса и червени
очи, високо колкото Наруто. Беше облешено в плътна оранжева тениска със
знака на селото, черно клинче и къса тъмно оранжева поличка. Носеше
черна нинджа лента на главата, точно както Роси си я бе сложила.

~Naruto~ Remoteimage139

Саске и розовокоската само я гледаха и мълчаха, а Наруто набързо се „похвали”:
- Да, пърдяща възглавничка е ... И той се върза!
Момичето
се ококори. То веднага позна русокоското и леко се изчерви, тъй като
беше много променен. След няколко секунди се усети и погледна учудено
Какаши. Не толкова за това, че се е „вързал” , колкото, че не бе
свикнала на нещо такова и се чудеше на акъла на Наруто така да постъпи,
и то с Джоунин.После отново премести погледа си, но към земята:
-
Няма значение. – тя седна тихо и кротко на земята на известно
разстояние от останалите и сведе глава като наказана. Какаши само я
следеше с поглед.

---------------------СПОМЕН-----------------------------------------------------------

- Викали сте ме, Хокаге сама. – в кабинета влезе сивокос нинджа.
- Да, Какаши, искам да поговорим .
- За новите Генини ли?
- Да, но по – конкретно за Анита.
- Но тя...
- Изслушай ме, Какаши. Много добре знам, че не е Генин. Искам да кажа, че е крайно време да я включим в отбор.
Джоунинът очакваше всичко, но не и това:
-
Но Хокаге сама! Не мисля, че това е добра идея! Не е готова! Все пак
много години... – започна да протестира той, но бе прекъснат:
-
Ако не сега, кога? Кога ще е готова, Какаши? Трябва да се научи. За
нейно добро е. Знам, че ще й е трудно в началото, затова ще бъде в твоя
отбор.
- Но той вече е от три члена, както и всички останали.
- Това не е проблем. Важното е, че имам най – голямо доверие на теб, тъй като ти я тренираш от самото начало. Пък и...
- Знам – Наруто.
- Точно така... Предай на Анита, че е новият член на Отбор 7.

***

Заглавие: Re: ~Naruto~ Пет Авг 14, 2009 7:29 pm

***

Очите на Анита се разшириха, като разбра новината:
- Но, Какаши сенсей, аз...
- Виж, не се притеснявай, ще се справиш. Пък и познаваш Наруто. Ти...
- Надали си спомня нещо за мен. Не вярвам дори да ме познае. – Анита премести погледа си настрани и погледна към прозореца.
- Ох, спри с този песимизъм! Всичко ще мине идеално!
Момичето отново погледна Какаши с тъжните си очи, кимна и излезе от стаята.
„Кого лъжа! – мислеше Джоунинът – Тя живя в черупката си толкова време, а сега... Дано Лорд Хокаге знае какво прави...

~Naruto~ Kakashisad

------------------------КРАЙ НА СПОМЕНА----------------------------------------

***

Роси беше много дружелюбна и в тази сконфузена ситуация реши да направи първата крачка.
- Хей, аз съм Роси, ти как се казваш?
Анита
сякаш се страхуваше да отговори, тъй като единствено Наруто я
познаваше, но не я бе виждал от години, пък и промените във външния й
вид не бяха за пренебрегване.
- А-Ами... А-Анита...
Момичето го очакваше – Наруто се втренчи в нея:
- Хм, напомняш ми на едно момиче, ама... Не, не... Не може да бъде...
Червенокоската знаеше, че нама какво да крие:
-
Ам... Сигурно. Защото аз съм същата Анита, за която си мислиш.
Запознахме се, когато бяхме на четири, но... – Анита прекъсна думите
си. Не искаше да сподели преживяното.
Какаши знаеше, че другите ще се поинтересуват за повече информация и реши да се намеси:
-
Еми, добре. Запознахте се. Сега – по същество. Утре сутринта ще се
чакаме на Тренировъчна площадка 3. Ще имаме много работа. Вече сте
Генини, което значи, че сте първо ниво шиноби. От тук нататък носите
голяма отговорност. Утре ще тренираме много... меко казано... Затова ви
препоръчвам... като приятелски съвет... Не яжте... Иначе може да
повърнете!
Роси, Саске и Наруто се ококориха и преглътнаха тежко, Анита не промени изражението си.

Ето какво се зароди в мозъците им:
Роси: Мале, този какво ли ще ни прави!
Наруто: Ха, този за какъв се мисли?!
Саске: Кхъ...
Анита: Ох, пак ли с това?! Стига ги е спичал! Май ще трябва да им кажа...

- Е, това е от мен! – Какаши се подсмихна под маската и изчезна, като остави четиримата си ученици сами...

Заглавие: Re: ~Naruto~ Пет Авг 14, 2009 7:30 pm

***

Едно
сивокосо момиче прекоси портите на Коноха. То премигна на слънчевата
светлина - градът, от където идваше, беше мрачен, и то не беше свикнало
на толкова светъл и топъл ден. Погледна настрани и видя, че Чунините,
които стояха на пост до портата, спяха дълбоко, дори хъркаха. Реши
направо да се срещне с Хокагето и да поиска разрешение да остане.
Тръгна по улиците. Бяха доста оживени и навсякъде се носеше весел глъч.
Али се оглеждаше наоколо с усмивка, като с голям интерес разглеждаше
джунджурийките по сергиите.

Анита: Искарахме Коноха панаир!
Али: Ами малко така...
Роси: О, Джашин! *кръсти се калпаво*
Анита и Али: *смеят се истерично*

Постепенно
се отклони от оживената част на селото и мина покрай тренировъчните
площадки. Видя накои деца, очевидно на нейната възраст, да си говорят.
Реши да ги понаблюдава и се скри зад едно дърво, за да не бие на очи.

~Naruto~ Eb0642080c52a913

» Naruto
» AMV Naruto
» NARUTO Shippuuden Soundtrack Collection